О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
Врачанският окръжен съд ,гражданско отделение ,в закрито заседание на 13 юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател:Рената Г.Мишонова-
Хальова
Членове:Мария Аджемова
Иван
Никифорски- мл.с.
като разгледа докладваното от съдията Мишонова- Хальова
въз. гр. дело N` 307 по описа
за 2020г.,за да се произнесе взе
предвид:
"Агенция
за контрол на просрочени задължения" ЕООД гр. София е подала частна жалба против Разпореждане от 18.03.2020
г., постановено по ч. гр. д. № 122/2020 г.
по описа на районен съд гр. Оряхово, с което е оставено без уважение
изцяло заявлението на жалбоподателя за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Ц.В.З. , ЕГН:**********, с постоянен и настоящ
адрес *** и посочен в заявлението адрес гр.Козлодуй, обл.Враца, ул.“***за сума
в размер на
- 280.65 лева - главница до погасяване на паричния заем, - договорна лихва в размер на 31.35 лева за периода от 24.09.2018г. до 25.03.2019г.,
-
такса за експресно разглеждане на документи в размер на 99.50 лева
-неустойка
за неизпълнение на задължение в размер на 100.10
лева
-
разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на 135.00 лева
-
законна лихва за периода от 26.03.2019г. до 13.12.2019г. в размер на 10.43 лева , ведно със законната лихва
върху главницата считано от 23.01.2020г. - датата на подаване на заявлението в
съда до изплащане на вземането, както и сумата от 25.00 лева - държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лева
Жалбоподателят
поддържа, че ОРСъд е направил неправилен извод, че са налице пречките по чл.
411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК. Освен това се твърди, че неправилно не е използвана
възможността за издаване на заповед за изпълнение по една част от искането, а
за друга да се отхвърли. Развиват се доводи си, че клаузите за главница, договорна
лихва и законна лихва не са неравноправни, поради което съдът е следвало да
издаде заповед за изпълнение поне за тях.
По отношение на клаузите, които според съда
са с неравноправен характер жалбоподателят поддържа, че същите не противоречат на
императивни законови разпоредби. Моли съдът да отмени обжалваното разпореждане и
да постанови издаване на заповед за изпълнение по подаденото заявление в
цялост.
Въззивният
състав приема ,че жалбата е подадена в законния срок, от легитимирано лице, с
правен интерес от обжалване, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което ч.ж. е процесуално допустима, но разгледана по същество Ч А С Т И Ч Н О О С Н О В А Т Е Л Н А.
Въззивният
съд преценявайки доводите в частната жалба и
доказателствата пред първоинстанционния съд, приема следното от
фактическа страна:
Районен
съд гр. Оряхово е бил сезиран от "Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД гр. София със заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, в качеството си на цесионер по договор за цесия
от 01.08.19 г., срещу длъжника Ц.В.З. , ЕГН:**********, с постоянен и настоящ
адрес *** и посочен в заявлението адрес ***, с предмет вземания произтичащи от договор за паричен заем № 5467720/10.09.18
г. ,сключен между "Вива Кредит" ООД, цедент по цитирания договор за
цесия и длъжника Ц.З., за следните суми:
-
280.65 лева - главница до погасяване на паричния заем, - договорна лихва в размер на 31.35 лева за периода от 24.09.2018г. до 25.03.2019г.,
-
такса за експресно разглеждане на документи в размер на 99.50 лева
-неустойка
за неизпълнение на задължение в размер на 100.10 лева
-
разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на 135.00 лева
-
законна лихва за периода от 26.03.2019г. до 13.12.2019г. в размер на 10.43 лева
, ведно със законната лихва върху главницата считано от 23.01.2020г. - датата
на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, както и сумата от
25.00 лева - държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лева
За да откаже издаване на заповед за изпълнение по отношение на
претендираните вземания, решаващият съдия е приел, че искането изцяло се основава на неравноправни клаузи
съгласно нормата на чл. 143, ал. 2, т. 3 от ГПК.
Атакуваното
с ч.ж. разпореждане на ОРСъд е неправилно, поради което следва да бъде частично отменено по следните
съображения:
1.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, заповедният съд не
може да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона
или добрите нрави, както и ако
искането се основава на неравноправни
клаузи на договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност
за това. Посочената норма вменява в задължение на съда да извърши проверка за
потребителска закрила, за съответствие
на договора, на който се основава искането, с повелителни норми на закона, в
конкретния случай нормите на ЗЗП.
В случая правата на заявителя се претендират от договор за паричен заем
/кредит/, а длъжникът се явява потребител по смисъла на ЗЗП, поради което заповедният съд е процедирал правилно,
извършвайки проверка за наличие на неравноправни клаузи в този договор. Съгл. чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, ако искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това.
Въззивният съд счита, че извършената от ОРСъд преценка за евентуална неравноправност на
клаузи в договора за кредит между жалбоподателя и длъжника Ц.З. е правилна, но
само за част от претендираните от дружеството-заявител суми. В случая, в
договора за потребителски кредит е поставено условие на кредитополучателя за
дължимо поведение – предоставяне на обезпечение чрез поръчителство, като е
определен изключително кратък срок за това, след изтичане на който е предвидено
заплащане на неустойка, която е в голям размер - 100,1 лв. В чл. 143, т. 5 от
ЗЗП е предвидено изрично, че клауза, която задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение
или неустойка е неравноправна. Договорената неустойка при неизпълнение на
задължението за осигуряване на поръчителство или банкова гаранция е почти 1/3
размер от заетата сума.
Изложеното се отнася и до претендираните от заявителя суми 99,1 лв. -
такса за експресно разглеждане на документи и сумата 135 лв. - разходи и такси
за извън съдебно събиране. Настоящият
състав на ВОС намира, че договорките за посочените суми пораждат съмнение за
наличие на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като не
отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до неравновесие между
правата и задълженията на кредитора и кредитополучателя. Това е така, тъй като
от една страна сумите са договорени като възможност за предоставяне, но не и
като задължение на финансовата институция. Освен това няма яснота какви точно
задължения и съответно разходи за кредитора включват тези суми и дали тези
разходи са действително направени от същия
/кредитора/, а принципа на справедливост и добросъвестност изискват
потребителя да заплаща възнаграждение за реално ползване на определена услуга,
а не за хипотетично ползване на такава?
По изложените в т.1 съображения може да се направи обоснован извод за
евентуално наличие на неравноправни клаузи в сключения договор за кредит по
смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 3 и т. 15
от ЗЗП, което е достатъчно, за да бъде отказано издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК на вземането за следните суми: - 100,1 лв. - неустойка за неизпълнение на
задължение; - 99,5 лв. такса за експресно разглеждане на документи; - 135 лв.
разходи и такси за извънсъдебно събиране. Ето защо, за посочените суми,
атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
2.
Изложеното не се отнася до претендираната от заявителя "Агенция за контрол
на просрочени задължение" ЕООД главница по процесния договор за заем
/кредит/ в размер на 280.65 лв., която е част от договорената главница по заема
в размер на 300; договорна или възнаградителна лихва от 31,35 лв. за периода от
24.09.18 г. до 25.03.19 г. и сумата 10,43 лв. лихва за забава за периода от
26.03.19 г. до 13.12.19 г., заедно със законната лихва върху главницата от
подаване за заявлението до окончателното изплащане на сумата.
Видно от представения договор за заем
главницата е в размер на 300 лв.,длъжникът е погасил вноска от 50 лв, фиксираният годишен лихвен процент по
заема е 40.26% и годишния процент на разходите е 49.27%. Съгласно разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите по договор за
потребителски кредит, част от който съставлява и договорната лихва, не може да
бъде по-висок от пет пъти от размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или валута, определени с постановление на МС. В случая,
уговорения в договора за потребителски кредит размер на договорната лихва е
съобразен с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. По делото няма основания да
се приеме, че договорките между страните по процесния заем, относно размера на
главницата, възнаградителната или договорна лихва са в противоречие с добрите
нрави,както и че тези договорки /клаузи/ имат неравноправен характер по смисъла
на чл. 143, ал. 1 ЗЗП. От анализа на клаузите на договора за заем, не следва
извод за наличие на някоя от хипотезите визирани в нормата на чл. 143, ал. 2,
т. 1-19 от ЗЗП по отношение на главницата и договорната лихва. Следва да се
посочи, че т. 5 на ал. 2 на чл. 143 от ЗЗП е неприложима за главницата и
договорната лихва, тъй като се отнася до обезщетения и неустойки за
неизпълнение.
Предвид
на изложеното, частта от обжалваното разпореждане по отношение на
претендираната част от главница от 280,65
лв., заедно със законната лихва считано от подаване на заявлението до
окончателното й изплащане; договорна лихва от 31.35 лева за периода от
24.09.2018г. до 25.03.2019г., и лихва за забава от 10.43 лева за периода от
26.01.19 г. до 28.01.20 г, е неправилна и разпореждането в тази част следва да бъде
отменено, като делото се върне на
първоинстанционния съд за издаване на поисканата заповед за изпълнение за
посочените суми и съответните съдебни разноски.
Водим от изложеното окръжен съд гр. Враца
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ
Разпореждане № 411/18.03.2020 г. по ч.гр.дело № 122/2020 г. на Районен съд-Оряхово,
В ЧАСТТА, с която е отхвърлено
заявлението на „Агенция за контрол на просрочени задължения” за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Ц.В.З. , ЕГН:**********, за сумата 280,65
лв., представляваща част от главница, заедно със законната лихва считано от подаване на заявлението до
окончателното й изплащане; договорна лихва от 31.35 лева за периода от
24.09.2018г. до 25.03.2019г., и лихва за забава от 10.43 лева за периода от 26.03.19 г. до 13.12.29 г, и вместо отменената част
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
п.к.1527, ул.”Панайот Волов” № 29, ет.3,
Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Ц.В.З. , ЕГН:**********, с
постоянен адрес:***, за сумата 280,65
лв.част от главницата, заедно със
законната лихва считано от подаване на заявлението до окончателното й
изплащане; договорна лихва от 31.35 лева за периода от 24.09.2018г. до 25.03.2019г., и
лихва за забава от 10.43 лева за
периода от 26.03.19 г. до 13.12.19 г.
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане № 411/18.03.2020 г. по ч.гр.дело № 122/2020 г. на Районен съд-Оряхово,
в останалата обжалвана част, в която е отхвърлено заявлението на „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Ц.В.З. , ЕГН:**********
за следните парични вземания: сумата 100,10
лв. – неустойка за неизпълнение на задължения, сумата от 99,5
лв такса за експресно разглеждане на документи и сумата 135 лв. – разходи и такси за
извънсъдебно събиране на вземането.
ВРЪЩА
делото на първоинстанционния съд за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК за посочените по-горе суми, както и за съд. разноските в заповедното
производство.
Определението
не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
Председател:
Членове:1/ 2/