Определение по дело №5947/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 12581
Дата: 3 април 2023 г. (в сила от 3 април 2023 г.)
Съдия: Аспарух Емилов Христов
Дело: 20231110105947
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 12581
гр. София, 03.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20231110105947 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по подадена от А. А. К., искова молба
против ****, с която е предявена осъдителна искова претенция с правно основание чл.
181, ал.2 вр. ал. 4 ЗМВР, с искане да се постанови решение, с което ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 2 000,00 лева, представляваща левова
равностойност на неусвоен лимит за униформено облекло за периода от 2019 г. до 2022
г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба –
02.02.2023 г. до окончателно изплащане.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131
ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.
140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
1 Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че заема при
ответника длъжността „****** *****“ в ** група, ** сектор към отдел
„************** ********* ****“. Сочи, че длъжността, която изпълнява изисква
изпълнението на служебните задължения да е в униформено облекло. Излага, че
безплатно униформено облекло за служителите, се осигурява със заповед на *********
на ********** ******, като последният определял лимит на база на който се
осигурявало униформеното облекло. Поддържа, че за претендирания период са
издадени следните заповеди: заповед с рег. № *****-***/18.02.2019 г., с която бил
определен лимит в размер на 400,00 лева; заповед с рег. № *****-***/18.02.2020 г., с
която бил определен лимит в размер на 400,00 лева; заповед с рег. № *****-
***/02.02.2021 г., с която бил определен лимит в размер на 400,00 лева и заповед с рег.
№ *****-***/01.04.2022 г., с която бил определен лимит в размер на 800,00 лева.
Твърди, че в края на всяка календарна година служителите са длъжни да представят
вещева заявка, която да съдържа необходимите за следващата година дрехи от
униформеното облекло, като същите не трябва да надвишават определения лимит.
Аргументира, че в края на всяка година е представял вещева заявка, но въпреки това не
му били предоставени елементи от униформеното облекло. В заключение сочи, че
1
доколкото ответникът не е изпълнил задължението си да му предостави за периода от
2019 г. до 2022 г. униформено облекло, то същият му дължи паричната равностойност
на неусвоения лимит за униформено облекло. Моли съда да уважи предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът не оспорва факта, че
ищецът заема при него длъжността ****** *****, както и обстоятелството, че през
периода от 2019 г. до 2022 г. са издадени заповеди от ********* на ********** ******,
с които е определен лимитът за униформено облекло в сочените от ищеца размери.
Ответникът излага, че в случая не са налице предпоставки за изплащане на паричната
равностойност на униформено облекло в размер на лимита за съответната година, т.к.
съгласно действаща нормативна уредба само при прекратяване на служебното
правоотношение, на служителя се изплащала стойността на униформеното облекло за
предходната и текущата календарна година, какъвто обаче не бил настоящият случай,
доколкото служебното правоотношение с ищеца не било прекратено. Излага, че
ищецът не е ангажирал доказателства, от които да е видно, че се е явил във вещево
звено за да закупи съответното униформено облекло, нито такива, от които да е видно,
че е подавал вещева заявка. Твърди, че през процесния период на ищеца са отпускани
средства за униформено облекло, но същият не бил усвоил лимитите. Аргументира, че
полагащите се суми за униформено облекло не се отпускат в брой, а под формата на
лимити, които служителят може да използва като се яви във вещево звено към
съответната дирекция и се снабди с необходимото облекло. Моли съда да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
2 Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – предявен е
осъдителен иск с правно основание чл. 181, ал.2 ЗМВР.
3 Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.
4 Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – с оглед становището на
ответника СЪДЪТ ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: че през процесния период, както и към настоящ момент, между
страните съществува служебно правоотношение, по силата на което ищецът заема
длъжността „****** *****“ в ** група, ** сектор към отдел „**************
********* ****“; че длъжността, която изпълнява ищецът изисква изпълнението на
служебните задължения да е в униформено облекло; че през периода от 2019 г. до 2022
г. са издадени заповеди от ********* на ********** ******, с които е определен
лимитът за униформено облекло, както следва: заповед с рег. № *****-***/18.02.2019
г., с която бил определен лимит в размер на 400,00 лева; заповед с рег. № *****-
***/18.02.2020 г., с която бил определен лимит в размер на 400,00 лева; заповед с рег.
№ *****-***/02.02.2021 г., с която бил определен лимит в размер на 400,00 лева и
заповед с рег. № *****-***/01.04.2022 г., с която бил определен лимит в размер на
800,00 лева; че евентуално дължимата се на ищеца парична равностойност за
униформено облекло за процесния период възлиза на сумата от 2 000,00 лева, както и
че от страна на ответника не му е изплащано обезщетение, равняващо се на левовата
равностойност на облеклото за процесния период.
5 Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти.
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест по делото е да докаже
наличието на валидно служебно правоотношение между страните през процесния
2
период, по силата на което да е полагал труд при ответника; да попада в обхвата на
категорията държавни служители, на които се дължи предоставянето на униформено
облекло; че е заявил искане по съответния ред пред ответника за предоставяне на
униформено облекло за календарните 2019 г. – 2022 г. и такова не му е предоставено;
както и размера на претенцията.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже, че е осигурил или
предоставил униформено облекло на ищеца за периода 2019 г. – 2022 г. или, че му е
заплатил левовата равностойност.
УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за
твърденията си, че при посещенията му в служба „*****“ – при МВР през исковия
период му е съобщавано, че униформено облекло не е налично.
ПРИЕМА представените от ищеца документи като писмени доказателства по
делото.
ДА СЕ ИЗИСКА от Дирекция „********** ** ************* * *********
********“ при МВР, справка от която да е видно, за периода от 2019 г. до 2022 г.
включително, предоставено ли е на А. А. К., ЕГН **********, униформено облекло –
зимно и лятно, в случай че да – да се посочи какво е получил за съответната календарна
година от дължимото облекло и на каква стойност.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца,
доколкото същите са формулирани за установяване на факти и обстоятелства, обявени
за безспорни и ненуждаещи се от доказване.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред
за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 02.06.2023 г. от 09.40 часа,
за които дата и част да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване, ведно с
проекта за доклад по делото на страните, а на ищеца – и препис от отговора на
ответника, като същите могат да изразят становище и да ангажират доказателства най-
късно в първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3