№ 16405
гр. С, 02.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110156471 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск по чл.49 ЗЗД, вр. чл.45, ал.1 ЗЗД от С. С. А. с ЕГН
**********, с адрес: гр. С, ж.к. „ХС“, бл. 37, вх. Б, ет. 3, ап. 25 срещу СО за сумата от 10000
лева – обезщетение за неимуществени вреди от увреждане на здравето, настъпило на
01.04.2023 г. при падане на хлъзгава тротоарна настилка, намираща се в гр. С, ул. „С“ №101
ведно със ведно със законната лихва от 01.04.2023 г. Ищцата твърди, че на 01.04.2023 г.,
около 14.30 часа в гр. С, на ул. „С“ № 101 пред аптека „Медея“, е претърпяла инцидент, като
при придвижване пеша по тротоара се подхлъзнала, залитнала и паднала назад, в резултат от
което ударила таза и главата си. Сочи, че тротоарните плочи били мокри, напълно гладки и
изключително хлъзгави, предвид дъждовното време. Посочва, че след падането загубила
съзнание, а след като се съвзела усетила силни болки в цялото тяло - остри болки в тила, в
дясната страна на лицето, особено в областта на десните око, ухо и ноздра, в таза, виел й се
свят, било й лошо, едвам стигнала до автобусната спирка и до дома си. През следващите
няколко дни болките не отминали, а ищцата продължавала да не се чувства добре, страдала
от гадене, периодично повръщане, изтичане на секрет от дясна ноздра, стягане в областта на
сърцето и безсъние, поради което в понеделник посетила лекар, който й предписал
медикаментозно лечение, била приета в УМБАЛ „Смед“ в Клиника по неврохирургия в
периода от 26.04.2023 г. до 28.04.2023 г., като се установило, че има три хематома на тила,
три натъртвания на таза и дясната лицева част, а непосредствено след изписването от
лечебното заведение получила инфаркт и мозъчно сътресение. Сочи, че за период от три
месеца след инцидента изпитвала болки, които намалявали постепенно, но страдала и от
остри болезнени пристъпи в главата. Твърди, че към днешна дата е останал един от
хематомите на тила, пристъпите на остро главоболие, като при допир усеща болка и
1
подуване в дясното ухо, око и ноздра. Счита, че вина за претърпените от нея болки и
страдания има ответникът, който не е изпълнил задълженията си по упражняване на надзор
върху лицата, на които е възложено да поддържат процесния участък от тротоарната мрежа.
Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответната община е депозирала отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Твърди, че не е материално
легитимирана да отговаря по претенцията на ищцата, доколкото инцидентът не е настъпил
на общинска собственост. Поддържа, че конкретното място, на което е настъпил
инцидентът, не е част от тротоар, а е в контурите на сграда, частна собственост, с
идентификатор 68134.705.400.1 и в частност на обект с идентификатор 68134.705.400.1.29,
представляващ аптека. Поддържа, че собственик на посочения обект с идентификатор
68134.705.400.1.29 е Ситифармако ЕООД, като плочките, върху които се твърди, че се е
настъпил инцидента, са положени в предверието на този обект, което е различно от тротоара
и е разграничено от него чрез „повдигане“. Счита, че не се установява механизмът за
настъпване на увреждането, както и че не е налице причинно-следствена връзка между
поведението на ответника и твърдението от ищцата вреди. Оспорва претенцията като
завишена по размер. Релевира възражение за съпричиняване. Моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
Ищцата с уточнителна молба от 16.07.2024 г. и в първото открито съдебно заседание
уточнява, че е паднала на тротоарната настилка, положена пред и покрай външната фасадна
стена на сградата, построена в ПИ с ид. 68134.705.400, който имот е частна общинска
собственост. Посочва, че предверието на аптека „Медея“ е част от застроената площ на
обекта, а не от външното открито пространство.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства приема от
фактическа страна следното:
От показанията на свидетеля ИСЗ, брат на ищцата, се установява, че през април 2023 г.
тя го уведомила, че е паднала в ж.к. Слатина пред аптека. Той отишъл да я види и я закарал
в болница Смед. Ищцата не помнела нищо и имала цицини на главата, а на гърба и издадена
бучка. След инцидента ищцата имала постоянни болки в главата и в кръста, страдала от
безсъние и не можела да пази равновесие поради световъртеж, което наложило повече от
една година да се придвижва с бастун. Било й предписано лечение и лекарства, които
приемала според предписанието. Преди инцидента била в добро общо състояние, не се
оплаквала от световъртеж и главоболие и ходела на работа. Според свидетеля заради
постоянните болки в главата, около два месеца преди разпита на свидетеля, извършен на
08.10.2024 г., спряла да работи.
Видно от Епикриза от Клиника по неврохирургия на УМБАЛ „Смед“ ищцата е
постъпила на 26.04.2023 г. е изписана на 28.04.2023 г., като според снетата при постъпването
анамнеза ищцата е съобщила, че преди една седмица се е подхлъзнала, паднала назад,
ударила си главата и загубила съзнание. След падането имала гадене , повръщане и
главоболие,
2
Видно от Амбулаторен лист № 233262706D7EB/19.09.2023 г. от д-р АМ – невролог
ищцата е била прегледана на 19.09.2023 г., като е съобщила за главоболие в дясната
половина на главата след падане при подхлъзване със загуба на съзнание и гадене с
повръщане.
Според заключението на СМЕ ищцата няма остатъчни белези от травматични увреди
по кожата на тялото и сетивните органи по главата: очи, уши и ноздри, а доминират
симптомите на травматичната енцефалопатия с неврофункционални оплаквания от
постоянна замаяност в главата с пристъпно главоболие, безсънние, нестабилна залитаща
походка. Според заключението на вещото лице, уточнено и при изслушването му в о.с.з.
съществуващите и описани в епиркизата здравословни състояния и възрастови изменения,
съществуващи преди процесната травма нямат клинични прояви с паретични двигателни и
сетивни нарушения, а сочените нервнофункционални разстройства: оплаквания от
продължаващи замайване в главата и световъртеж, често пристъпно главоболие, нощно
безсъние и рано събуждане, вестибуларни разстройства с нестабилна залитаща походка, са в
причинна връзка с процесната травма.
От заключението на вещото лице се установява, че посоченото от ищцата място на
падане попада в границите на УПИ VIII от квартал № 66-а по действащия Регулационен
план на град С, СО - район „Слатина“, местност „ХС“; идентичен с ПИ с идентификатор №
68134.705.400 по КККП. Според вещото лице указаното място на процесния инцидент се
намира върху покривната плоча на изцяло подземния първи сутерен с общо гаражно
пространство, разположен извън очертанията на надземната част от построената в имота
многоетажна търговскоофисно-жилищна сграда. Според вещото лице конкретното място се
намира в близост до западната фасада на сградата и не представлява част от партерен обект
Аптека „Медея“, съдържаща само закрити помещения. Пространството на място е оформено
като обществено достъпно открито пространство, околовръст на сградата за свободно
преминаване на пешеходци, но е извън тротоарната и уличната инфраструктура. На място е
установено монтирането на метален тръбен парапет, където покривна плоскост на
подземните гаражи се издига с около 20 сантиметра над нивото на същинския уличен
тротоар. Вещото лице е констатирала, че настилката, положена върху покривната плоскост
на подземните гаражи, е изпълнена с три типа плочи от гранитогрес, като непосредствено
пред входа на Аптека „Медея“ са положени плочи със силно набраздена повърхност,
пригодени за екстериорна употреба при мокри, снежни сезони и заледяване, но странично,
пред западната и източната фасада на сградата, са положени плочи само с леки неравности
на повърхността, които са непригодни за външна употреба, особено при опасност от
заледяване. На места са установени участъци с частично подменени плочи при ремонти,
различаващи се по цвят, но също с неподходяща, относително гладка повърхност. Конкретно
на посоченото от ищцата място на инцидента плочите са от последния тип. Според
проектните предвиждания на Инвестиционния проект, разположената на едно ниво с
партера територия, останала извън закритите помещения, поради отдръпването на
надземната част от сградата на северо-изток навътре в урегулирания поземлен имот,
3
непосредствено около фасадата е оформена като обикаляща околовръст пешеходна алея и
площадки пред външните входове на отделните обекти, с условно изобразена настилка от
предполагаемо тротоарни плочи за екстериорна употреба; а останалата ивица покрай
същинския уличен тротоар е маркирана като оставени за озеленяване площи. Според вещото
лице реално тези предвиждания не са били реално изпълнени с оглед установеното на място
полагане на разнообразни плочи и липса на озеленяване.
При така установената фактическа обстановка и след преценка твърденията и
възраженията на страните съдът приема от правна страна следното:
Предявени са активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 49 във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за ангажиране на
гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника. Фактическият състав на деликта е
реализиран, когато са причинени вреди на пострадалия от противоправното и виновно
деяние на лице, при или по повод изпълнение на работата му, поставена от възложителя. За
да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на
следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен
фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице - пряк изпълнител на работата с
необходимите елементи (деяние, вреда - имуществена и/или неимуществена, причинна
връзка между деянието и вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са причинени от
изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа - чрез действия,
които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за
изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа,
но са пряко свързани с него (арг. ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в
тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин
липсата на вина на делинквента.
От събраните в производството доказателства се установява, че ищцата е претърпяла
травматично увреждане в следствие на падане в рамките на ПИ с идентификатор
68134.705.400 върху настилка, положена непосредствено до западната фасада на сграда с
идентификатор 68134.705.400.1 в близост до входа на самостоятелен обект с идентификатор
68134.705.400.1.29, представляващ аптека. За този извод съдът кредитира показанията на
свидетеля, който макар и не пряк очевидец на инцидента е бил информиран от ищцата за
случилото се, като в показанията му липсва предубеденост, същите са логични и житейски
оправдани и не се опровергават от останалите доказателства. Ищцата е съобщила за
инцидента и при постъпването си в лечебно заведение, след като в продължителен период
болките и промените в здравословното й състояние не са отшумели, като не се установява
увреждането да е причинено на различно място и/или по различен начин.
Не може обаче да се приеме, че падането на ищцата е в пряка причинна връзка с
действие или бездействие на лице, на което ответната община е възложила изпълнение на
дадена работа, за да бъде ангажирана отговорността й. Не се установява задължение на СО
4
да поддържа настилката в процесния участък в състояние, годно за преминаване и
използване от страна на пешеходци.
На първо място неоснователни са първоначалните твърдения на ищцата, че участъкът е
част от тротоарната зона, тъй като видно от заключението на вещото лице, същият е извън
тротоарната зона и попада в границите на урегулирания поземлен имот, идентичен с ПИ с
идентификатор 68134.705.400. В допълнение не се установява и съгласно чл. 187, ал. 1 ЗУТ с
ПУП в тази част от урегулирания поземлен имот в партерното ниво на сградата да е
предвидено разширение и връзки с тротоара на прилежащата улица за улесняване на
пешеходния достъп по протежение на улицата. Следователно в случая поддържането на
участъка не е сред установените задължения на СО съгласно разпоредбите на чл. 5, чл. 8, чл.
19, ал. 1, чл. 31 и § 1, т. 1 и 4 от ПЗР на ЗП, чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС вр. § 7, ал. 1 от ПЗР на
ЗМСМА за поддържане на общинската пътна мрежа, включително и прилежащите тротоари
като част от обхвата на пътя, в състояние, отговарящо на изискванията за безопасно
движение по тях.
На следващо място не може да се приеме, че следва да се ангажира отговорността на
СО и като собственик на поземления имот. В тази връзка следва да се посочи, че това
основание е наведено допълнително от ищцата след получаване на отговора на исковата
молба и на практика е различно от първоначално претендираното основание за ангажиране
на отговорността на сочения ответник. Дори и да се приеме за допустимо изменението и да
се разгледа по същество, то не са събрани доказателства на първо място, че СО е
действително собственик на поземления имот. Твърдението, че имотът е частна общинска
собственост е направено от представителя на СО – юрисконсулт П. Г. П. с отговора на
исковата молба, но видно от пълномощното на същата предоставените й от кмета на СО
права включват процесуално представителство, но не и признаване на искове и неизгодни за
ответника факти и обстоятелства. Поради това и единствено въз основа твърдението на
процесуалния представител на ответника не може да се приеме за доказано, че имотът е
частна общинска собственост.
За пълнота следва да се посочи, че в случая на практика не е налице незастроен терен,
който да представлява площ, извън необходимата съгласно чл. 64 ЗС прилежаща площ за
достъп, обслужване и ползване на изградената в имота сграда. Площта, останала извън
надземните контури на западната фасада на сградата до границите на УПИ в процесната й
част, съставлява в случая изцяло обслужващ терен съгласно чл. 22, ал. 7 ЗУТ във връзка с
Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видови
територии и устройствени зони. В рамките на тази прилежаща площ правото на ползване на
собственика на земята следва да бъде ограничено при разделна собственост на земята и
постройките върху нея. Методиката по приложение № 1 към чл. 21 от наредбата изисква
собственикът на сграда, респ. обект в сграда да има достъп до външните стени на сградата,
следователно в случаите на суперфициарна собственост собственикът на обект в сградата
има право на достъп до външните стени на сградата като обща част и до съоръженията по
тези външни стени. / в този смисъл решение № 538/9.07.2010 г. по гр. д. № 519/2009 г., IV г.
5
о., Решение № 33 от 26.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6221/2014 г., II г. о., ГК и др./. Поради
това и с оглед разпоредбата на чл. 195,ал. 1 ЗУТ собствениците на сградата, а не
собственика на земята, като собственици на строежа при изпълнение на който са положени и
подовите плочи на прилежащата площ са длъжни да ги поддържат в техническо състояние,
годно за използването им от преминаващи пешеходци, независимо от атомосферните
условия.
Освен посоченото в случая в отклонение на инвестиционния проект в процесния
участък са положени плочи, неподходящи за външна употреба, което налага извод, че
противоправният резултат е настъпил в причинна връзка с поведението на трето лице, на
което СО не е възложител на работа, респ. за действията и бездействията на което не носи
гаранционна отговорност.
По изложените съображения, не се установява реализирането на фактическияя състав,
пораждащ търсеното от ищцата вземане, поради което предявеният иск е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора ищцата следва да заплати на ответника сторените разноски в
размер на 450 лева /350 лв – възнаграждения на вещи лица и 100 лева възнаграждение на
юрисконсулт/.
Воден от горното, Софийски районен съд, 118-ти състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. С. А. с ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. „ХС“, бл.
37, вх. Б, ет. 3, ап. 25 срещу СО осъдителен иск по чл.49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал.1 ЗЗД за сумата от
10000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от увреждане на здравето, причинено от
падане, настъпило на 01.04.2023 г. гр. С в района на ул. „С“ №101 пред аптека „Медея“,
ведно със законната лихва от 01.04.2023 г
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С. С. А. с ЕГН **********, с адрес: гр. С,
ж.к. „ХС“, бл. 37, вх. Б, ет. 3, ап. 25 да заплати на СО с адрес: гр. С, ул. „М” № 33 сумата 450
лева – съдебни разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6