№ 14320
гр. София, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20251110102814 по описа за 2025 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ от „. против . за сумата от
1088,05 лева, представляваща непогасена част от регесрна претенция за заплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по преписка по щета № . във връзка с настъпило на 22.06.2024
г. в гр. ., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.01.2025 г.
до окончателното заплащане на сумата.
Ищецът твърди в исковата молба, че на 22.06.2024 г. в гр. . в посока от гр. ., водачът
на МПС марка ., с рег. №. управлявайки неправомерно в бус лентата е причинил ПТП, при
което са нанесени материални щети по автомобил с марка .“ с рег.№ ., който се готви да
извърши навлидане в отбивката към бензиностанция и го удря странично. Сочи, че
увреденият автомобил е застрахован към датата на ПТП по застраховка „.+“ при ищеца
съгласно застрахователна полица № . от 17.05.2024 г. В исковата молба се твърди, че към
датата на застрахователното събитие за МПС марка „.“, с рег. №., който е виновен за
настъпването на ПТП, има сключена с ответника валидна застраховка „.“. Сочи се, че във
връзка с причинените от ПТП вреди при ищцовото дружество е била образувана преписка
по щета № ., като нанесените щети са били описани в протокол за оглед и оценка на щети на
МПС. След калкулация на щетите по експертна оценка било определено обезщетение в
размер на 2 176,10 лева, като с платежна нареждане от 27.06.2024 г. на застрахования била
изплатена сумата от 1 742,65 лева след приспадане на остатъка от дължимата
застрахователна премия в размер на 433,65 лева. Ищецът посочва, че е изпратил на
ответника регресна покана за заплащане на сума в размер на 2121,10 лева, с включени
ликвидационни разноски в размер на 15 лева, като ответникът е заплатил сумата от 1103,05
лева. Ищецът твърди, че по процесната регресна претенция е останала непогасена сума в
размер на 1088,05 лева. С оглед на това претендира от ответника заплащането на процесната
1
сума, като е релевирано и искане за присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
признава, че към датата на ПТП е имало сключена валидна застраховка „.“ за МПС марка ., с
рег. №.. Във връзка с процесното застрахователно събитие се сочи, че е образувана преписка
по щета №. и е съставен ликвидационен акт за изплащане на застрахователно обезщетение.
Подчетава се, че ответникът е заплатил сумата от 1103,05 лева, с което счита, че е погасил
изцяло претенцията на ищеца. Възразява относно причинно-следствената връзка между
застрахования при него водач и процесното ПТП, като посочва, че водачът на автомобил с
марка .“ с рег.№ ., е съпричинил вредоносния резултат, като е нарушил разпоредбите на чл.
25, ал. 1 ЗДвП. Оспорва иска по размер с аргумент, че претендираната сума не отговаря на
действителната стойност на вредите. Ето защо се моли исковата претенция да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 411 от КЗ, следва да се установи при
условие на пълно и главно доказване от страна на ищцовото дружество наличието на
следните юридически факти: 1. валидно възникнало застрахователно правоотношение
между ищеца и собственика на увредения автомобил, 2. ищецът да е заплатил
застрахователното обезщетение в посочения в исковата молба размер, 3. да са налице
предпоставките за възникване на деликтна отговорност съобразно чл. 45 от ЗЗД, а именно
противоправно поведение на делинквента, което е в причинно-следствена връзка с
настъпването на вредите и наличие на вина на делинквента, която се предполага и 4.
наличие на действително застрахователно правоотношение между делинквента и ответника
по застраховка „.”. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК в тежест на ответника е да
докаже възраженията си, в случая - да обори презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД относно
вината на делинквента, а при установяване на посочените от ищеца обстоятелства и че е
погасил претендираното вземане.
Между страните не се спори и още с доклада по делото е отделено за безспорно, че
ищцовото дружество е имало сключен договор за имуществена застраховка „. +“ между
ищеца и увреденото лице за лек автомобил с марка марка .“ с рег.№ ., валиден към датата на
застрахователното събитие. Това обстоятелство се потвърждава и от представената по
делото застрахователна полица по автомобилна застраховка „. +“ комбинирана
застрахователна полица № ., с подробно описани данни за застрахованото МПС и посочен
срок на валидност от 19.05.2024г. до 18.05.2025г.
Доказано е, че в срока на действие на договора за имуществено застраховане е
настъпило застрахователно събитие на 22.06.2024г., за което на 25.06.2024г. при
застрахователя – ищец е образувана преписка по щета № . и е съставен опис на щетите. Тези
обстоятелства не се оспорват от ответника и се потвърждават от приложените по делото
уведомление за щета от 25.06.2024г, опис-заключение по щета № ., калкулация по
2
претенция № . и ликвидационен акт от 25.06.2024г.
Не се спори и че ищцовото дружество е заплатило на собственика на увреденото МПС
сумата от 1742.45 лева, представляваща разлика между определената съгласно
ликвидационен акт от 25.06.2024г. сума за застрахователно обезщетение в размер 2176.10
лева и дължимата, съответно приспадната, застрахователна премия по сключената
имуществена застраховка „. +“ – 433.65 лева.
Настоящият състав приема, че по делото е установено и че водачът на автомобил
марка ., с рег. №. с действията си е осъществил фактическия състав на гражданския деликт.
Аргументите на съда в тази насока са следните:
От съвкупната преценка на представените по делото писмени доказателства – в това
число показанията на свидетеля К. и приетото заключение по допуснатата автотехническа
експертиза, което съдът кредитира с оглед разпоредбата на чл. 202 от ГПК като изготвено от
вещо лице притежаващо необходимите професионални знания и квалификация, се
установява, че на 22.06.2024г в гр.. лек автомобил с марка ., с рег. №. се е движило по бул. .“
в лента предназначена за превозни средства МГТ /бус лента/ с посока на движение от гр. .
към гр.., като в същото време и в същата посока, в дясна пътна лента се движи автомобил с
марка .“ с рег.№ . и при отбивката за бензиностанция ., водачът на МПС марка .“ с рег.№ .
предприема маневра за завой надясно, вследствие на което траекториите на превозните
средства се пресичат и настъпва удар между тях. Ето защо следва да се приеме, че водачът на
застрахования при ответното дружество автомобил е нарушил разпоредбата на чл. 15, ал. 6
от ЗДвП, съгласно която когато пътна лента е сигнализирана за движение само на превозни
средства от редовните линии за обществен превоз на пътници, се забранява движението на
други пътни превозни средства, с изключение на пътните превозни средства, извършващи
случаен или специализиран превоз на деца и/или ученици. Въпреки това си задължения
водачът на застрахования при ответника автомобил не се е съобразил с това законово
изискване и е станал причина за настъпване на процесното ПТП. Същевременно не са
ангажирани доказателства, нито са излагани твърдения от страна на ответника МПС с .“, с
рег. №. да е извършвал специализиран превоз на деца или ученици. С оглед изложеното
може да се достигне до извода, че осъщественото деяние е противоправно.
Предвид това, Софийски районен съд приема, че по делото от страна на ищеца при
условията на пълно и главно доказване е установен механизмът на ПТП. За установяване на
механизма на ПТП, ищцовата страна е представила двустранен костативен протокол за ПТП
от 22.06.2024г, който представлява частен документ. Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, бук. „б“
ЗДвП – редакция действаща към датата на ПТП, ако между участниците в произшествието
има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства,
така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен
протокол за пътнотранспортното произшествие.
Представеният по делото двустранен констативен протокол за ПТП е съставен от
участниците в него по реда на чл. 5, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 1, т. 3 от Наредба № Iз-41/12.01.2009
3
г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между .. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата, когато при произшествието са
причинени само материални щети, които не възпрепятстват движението на МПС на
собствен ход, и между участниците в произшествието има съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен
протокол за ПТП - приложение № 3. В тази хипотеза протоколът по своята правна същност
няма характер на официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК и не се ползва с
обвързваща доказателствена сила относно истинността на обективираните в същия данни,
касаещи реализирането на ПТП. Това не означава, че същият няма доказателствена стойност.
Съгласно константната практика на ВКС обективирана в решение № 24 от 10.03.2011
год. на ВКС по т.дело № 444/2010 год., I т. о., ТК, решение № 85 от 28.05.2009 год. на ВКС
по т.дело № 768/2008 год., II т. о., ТК, решение № 73 от 22.06.2012 год. на ВКС по т.дело №
423/2011 год., I т. о., ТК, решение № 98 от 25.06.2012 год. на ВКС по т.дело № 750/2011 год.,
II т. о., ТК и решение № 15 от 25.07.2014 год. на ВКС по т.дело №1506/2013 год., I т. о., ТК,
протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими към механизма на ПТП.
Когато фактът съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има
доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието
изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът, който претендира
обезщетение за вреди, твърдейки, че е встъпил в правата на увреденото лице, какъвто е
разглеждания случай, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което
той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява
всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква
специални знания, които съдът не притежава.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че представеният протокол за ПТП
следва да се цени с оглед всички представени по делото доказателствата и за да приема за
установено осъществяването на процесното застрахователно събитие, съобразно описания в
протокол механизъм, съобрази като заключението на приетата по делото автотехническа
експертиза, съгласно която механизмът на процесното ПТП описан в протокола за ПТП
съответства на настъпилите в следствие на него щети по автомобила застрахован при
ищеца.
Описаното в протокола за ПТП кореспондира и с показанията на разпитания по
делегация свидетел К., който посочва, че е предприел маневра за завой надясно с цел да
отбие към бензиностанция . в гр.., когато е бил ударен от движещо се в бус лентата МПС. В
тази част съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля като логични и
непротиворечиви, съобразявайки че същият не е заинтересован от изхода на спора.
Именно при съвкупна преценка на така посочените доказателства, съдът приема, че
при условията на пълно и главно доказване от ищеца е установено настъпването на
процесното застрахователно събитие, неговия механизъм и в частност, видно от
4
заключението на вещото лице, че настъпилите вреди са в пряка причинно-следствена връзка
с процесното ПТП.
Настоящият състав приема, че е налице и последния елемент от фактическия състав на
деликта, а именно – наличието на вина у водача на автомобил марка ., с рег. №., доколкото
съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага, поради което в тежест на ответника в
настоящото производство, е било да проведе пълно и главно доказване, за да обори
презумпцията, но по делото не са представени каквито и да е доказателства в тази насока.
Между страните не се спори и, че към датата на настъпване на процесното
застрахователно събитие лек автомобил с марка ., с рег. №. е бил застрахован по застраховка
„.“ при ответника, като това обстоятелство е отделено за безспорно още с доклада по делото.
Всички посочени обстоятелства съдът приема, че се установяват и от извършеното от
страна на ответника преди предявяване на исковата претенция частично погасяване на
търсеното застрахователно обезщетение. Съгласно направено от надлежен представител на
ответника изявление, обективирано в уведомление с изх.№ .г, изпратено от ответника до
ищеца, в което е посочено, че „. одобрява за плащане към „. суми по 11 бр. регресни
претенции, сред които и процесната. Това действие съдът намира, че представлява
признание на неизгоден факт, направено извънсъдебно от страна на ответника, ценено по
реда на чл. 175 ГПК.
Следователно, по делото е установено осъществяването на фактическия състав на
нормата на чл. 411 от КЗ, поради което съдът намира, че исковата претенция на ищцовото
дружество е доказана по основание. Аргумент в подкрепа на това становище следва да се
изведе и от извършеното от ответното дружество частично погасяване на регресната
претенция на ищеца чрез извършено прихващане на сумата от 206.40 лева. Същото следва
да се цени по реда на чл. 175 ГПК като извънсъдебно признание на неизгоден за ответника
факт.както и извършеното от ответника плащане, което по същество съставлява признание
за наличието на дълг на посоченото основание. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 153
ГПК съдът приема фактите, некасаещи размера на вземането, за доказани.
Първият спорен въпрос по делото касае размера на вредите, причинени на
застрахованото при „. МПС, респ. в какъв размер е възникнало регресното вземане на
ищеца. Във връзка с това е направеното и от ответника оспорване на причинените щети по
вид и стойността на разходите, необходими за възстановяването им. По така въведените
възражение Софийски районен съд приема следното:
Застрахователното обезщетение за имуществени вреди на превозни средства, което се
дължи от застраховател по задължителна застраховка „.“ на автомобилистите на увредените
трети лица се определя по правилата на чл. 499, ал. 2 от КЗ и клаузите на конкретния
застрахователен договор. Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499, ал. 2 от КЗ,
означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в
което той е бил преди увреждането - да се приведе увреденото МПС в изправно и годно за
движение техническо състояние. Следователно застрахователят по . в хипотеза на регрес
5
спрямо него заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или
повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към момента на
осъществяване на застрахователното събитие - без овехтяване /Решение № 52 от 08.07.2010
г. по т.д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО/. При нейното пълно или частично унищожаване тази
действителна стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от същото качество и
вид може да бъде купено. В този смисъл е съдебната практика на ВКС, според която
действителната стойност на вредата по смисъла на чл. 273, ал. 2 и чл. 203 от КЗ /отм./ -
аналогични на чл. 499, ал. 2 и чл. 400 от КЗ, е пазарната стойност, достатъчна към момента
на увреждането за закупуването на имущество от същия вид, респ. пазарната стойност на
ремонта за отстраняване на настъпилата вреда /Решение № 115/9.07.2009 г. по т.д. №
627/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, като при определяне на обезщетението съдът, ползвайки
заключение на вещо лице, не е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се
надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.06 г. на КФН /в
този смисъл Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО; Решение №
52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО; Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д.
№ 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І
ТО/.
В разглеждания случай съгласно заключението на автотехническата експертиза, което
настоящият състав кредитира изцяло по реда на чл. 202 от ГПК, щетите по лек автомобил
марка .“ с рег.№ . се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на
22.06.2024г. ПТП в гр. ., като до този извод експертът е достигнал при съобразяване на
механизма на процесното ПТП, мястото на съприкосновение на двата автомобила, характера
на уврежданията. Същевременно не са ангажирани доказателства процесното МПС да е било
увредено преди настъпване на застрахователното събитие. Ето защо следва да се приеме за
неоснователно възражението на ответника, че не всички нанесени на застрахованото при
ищеца МПС са били в причинно-следствена връзка със застрахователното събитие каквото
по своята същност представлява оспорването на причинените вреди по вид направено в
отговора на исковата молба.
По отношение на стойността на нанесените щети, необходима за възстановяване на
процесното МПС, изчислена на база средни пазарни цени към датата на настъпване на
процесното ПТП, вещото лице е категорично, че същата се равнява на 2176.10 лева, като е
съобразено обстоятелството и че увреденият автомобил е бил в експлоатация към
22.06.2024г. от 14 години, 11 месеца и 26 дни считано от датата на първоначалната
регистрация. Предвид това доколкото платеното от ищеца обезщетение в размер на 2176.10
лева е в по-нисък размер от установения дължим такъв 3374.78 лева, възражението на
ответника по отношение на размера на платеното от ищеца обезщетение е неоснователно.
Настоящият състав намира, че действителните вреди в случая възлизат на 2176.10 лева,
доколкото именно това е сумата заплатена от ищеца на застрахованото лице за отстраняване
на причинените по МПС вреди. Тази сума не надвишава и посочената в заключението на
автотехническата експертиза стойност – 3374.78 лева, необходима за възстановяване на
6
застрахованата при ищцовото дружество лек автомобил, изчислена на база средни пазарни
цени към датата на ПТП. Изчислената именно по този начин стойност Софийски районен
съд преценява като обективен критерий за действително причинените вреди, тъй като тя е
определена след проучване в цялост на пазара на съответните части, боя, материали и
труд, на който оперират официален сервиз за съответната марка автомобили и
алтернативните доставчици, респ. определянето на средна пазарна цена предполага
съобразяване на цените на двата вида икономически субекти. Поради тези съображения,
неоснователни са доводите на ответника, че заплатеното застрахователно обезщетение е в
завишен размер.
Същевременно по делото е отделено за безспорно още с доклада обстоятелството, че
ищецът е заплатил на собственика на застрахованото по застраховка „. +“ МПС така
определеното застрахователно обезщетение.
С оглед изложеното настоящият състав счита, че стойността на нанесените на
застрахованото при ищеца МПС вреди е в размер на 2176.10 лева, към която сума следва да
се прибави и стойността на дължимите ликвидационни разходи, които не се оспорва, че се
равняват на 15 лева. Следователно общия размер на дължимата от ответника сума е 2191.10
лева.
Следва да бъде разгледано и своевременно релевираното от името на ответника
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на увреденото
МПС. Именно спорът досежно наличие на поведение от страна на водача на увредения
автомобил, което да е допринесло за настъпване на ПТП, е вторият спорен въпрос по делото.
Във връзка с това настоящият състав приема следното:
С нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на
обезщетението за вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
когато увреденият е допринесъл за настъпването на вредите. Приложението на това правило
е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което
той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането, т.е.
когато е налице причинна връзка между негови действия или бездействия и вредоносния
резултат. При произнасяне по възражението на ответника по иск за съпричиняване на
вредоносния резултат, от съществено значение е конкретното проявление на действието или
бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за
причинените вреди. При обективното съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД намаляването на
дължимото от деликвента обезщетение не e обусловено от преценката дали е налице
виновно и противоправно поведение на пострадалото лице за настъпване на увреждането. В
този смисъл е и задължителната съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963 г., в която е
акцентирано върху предпоставките за намаляване на обезщетението за вреди от непозволено
увреждане – допринасяне от страна на увредения за тяхното настъпване и пряка причинната
връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат. В този смисъл е и
последователната и непротиворечива практика на ВКС, обективирана в решение №
96/29.06.2015г. по т.д.№ 2461/2014г. на ВКС, II т.о., решение № 45/15.04.2009г. по т.д.№
7
525/2008г. на ВКС, IIт.о, решение № 206/12.03.2010г. по т.д.№ 35/2009г. на ВКС, II т.о,
решение № 58/29.04.2011г. по т.д. №623/2010г. на ВКС, II т.о, решение № 44/26.03.2013г. по
т.д. № 1139/2011г. на ВКС, II т.о.
С оглед правилата на чл. 154 от ГПК доказването на възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалото лице е в тежест на ответника. В този
смисъл е и константната съдебна практика - решение № 27 от 15.04.2015 г. по т. д. №
457/2014 г на ВКС, II т.о; решение № 205 от 30.03.2015 г. по т.д. № 2976/2013 г. на ВКС, II т.о
и др. Предвид това още с доклада по делото е указано, че ответникът носи тежестта да
докаже твърденията си за осъществяването на такова поведение от страна на водача на
застрахования автомобил, което да е допринесло за настъпване на вредите, като съдът
изрично е указал на ответника, че не е ангажирал доказателства в тази насока.
Настоящият състав намира при извършване на съвкупна преценка на показанията на
разпитания по делото свидетел К. и заявеното от вещото лице, изготвило заключението по
автотехническата експертиза, в първото по делото съдебно заседание, че по делото е
доказано възражението на ответника за съпричиняване. Съгласно заявеното от вещото лице
в съдебно заседание категорично преди предприемане на маневра за завой на дясно, водачът
на лек автомобил с марка .“ с рег.№ . е имал възможност да възприеме намиращия се в бус
лентата лекотоварен автомобил с марка ., с рег. №.. Нещо повече, вещото лице е
категорично, че движението на МПС с марка ., с рег. №. е можело да бъде възприето от
водачът на увредения автомобил още назад във времето. Съдът изцяло кредитира така
направеното от вещото лице разяснения. В действителност съгласно показанията на
свидетеля К. същият е намалил скоростта си, подал е съответният светлинен сигнал,
обозначаващ намерението му да предприеме маневра завой надясно, погледнал е в дясно
странично огледало и едва след това е предприел навлизането в бус лентата, където е
настъпил удара. Обстоятелството, че свидетелят К. не е забелязал движещия се в бус лентата
лекотоварен автомобил, обаче не равнозначно на това, че не е имал възможност да го
забележи. В случая съдът намира, че следва да се съобрази изявлението на свидетеля, който
дори сам посочва, че многократно е погледнал „за евентуално идващ автобус, а не за
микробус“, независимо че преди това свидетелства, че е проверил за това дали идва каквото
и да било превозно средство. Не може да се приеме и изразеното от свидетеля К.
предположение, че бусът се е движил плътно зад него и когато е решил да се отбие към
бензиностанцията, водачът на буса е решил да го изпревари отдясно с цел да го заобиколи.
За осъществяване на подобни действия не са ангажирани доказателства по делото. Въпреки
това дори и да се приеме, че бусът се е движил зад него, то същият отново е можело да бъде
възприет от водача на марка .“, доколкото се касае за движещо се МПС, което е с по-големи
размери – бус и то в прав участък от пътя с добра видимост и липса на атмосферни условия,
които да му попречат да го възприеме. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че
действията на свидетеля К. като водач на увредения автомобил са в нарушение разпоредбата
на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, съгласно която водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да завие надясно или наляво за навлизане
8
по друг път, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай
него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост
на движение. Свидетелят К. е бил длъжен да се увери не само дали в лентата, в който
възнамерява да навлезе се движи МПС, но и дали в неговата лента също се движи МПС,
което също възнамерява да предприеме маневра. Следвало е да съобрази и неговото
положение, скорост и посока на движение. Ирелевантно в случая е обстоятелството, че
водачът на застрахования при ответника автомобил се е намирал в забранена за него лента за
движение. Настоящият състав е категоричен, че водачът на увредения автомобил е могъл и е
бил длъжен да възприеме и съобрази действията си с извършващия нарушение виновен
водач. В същия смисъл и решение № 3703/13.06.2025г. по в.гр.д.№ 14375/2024г. на СГС, II-Г
състав.
Поради изложеното релевираното от ответника възражение за съпричиняване на
вредите от двамата водачи се явява основателно и доказано, тъй като действията на водачите
на двата автомобила са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е.
последният е тяхно следствие/. Съдът предвид извършените от двамата водачи нарушения на
правилата за движение, момента на настъпването им, техните брой и тежест, както и на
основание чл. 162 ГПК приема че водачите имат принос към настъпване на вредите по 50 %.
Следователно застрахователното обезщетение се дължи от ответника до приетия от съда
размер на приноса на застрахования при него водач - 50 %.
При съобразяване на горното и с оглед определения размер на застрахователно
обезщетение от 2191.10 лева, то ответникът при уважено възражение за съпричиняване – 50
% дължи на ищеца заплащане на сума в размер на 1095.55 лева. Същевременно по делото не
се спори, че от ответника е погасена преди предявяване на иска чрез прихващане на сума в
размер на 1103.05 лева, която е достатъчна да погаси дължимото вземане. Ето защо
предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да
бъдат присъдени направените и претендирани от него разноски по делото. Същият
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съобразно разпоредбата на чл.
78, ал. 8 от ГПК съдът определя размерът на дължимото юрисконсултско възнаграждение,
като не е обвързан с посочен от страна размер, а е ограничен единствено до размерите
предвидени в чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид това
настоящият състав приема, че размерът на юрисконсултското възнаграждение в конкретния
случай следва да бъде определено на 100 лева, доколкото осъществената от процесуалния
представител дейност се изразява единствено в подаване на отговор на исковата молба и
явяване в проведени две открити съдебни заседания. С оглед изложеното сторените в полза
на ответника следва да се присъди сумата от 100 лева.
Така мотивиран, съдът
9
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения „. с ЕИК . и седалище и адрес на управление гр. ., срещу „.,
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. ., иск с правно основание чл. 411 КЗ за
сумата от 1088,05 лева, представляваща непогасена част от регесрна претенция за заплатено
от ищеца застрахователно обезщетение по преписка по щета № . във връзка с настъпило на
22.06.2024 г. в гр. ., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
17.01.2025 г. до окончателното заплащане на сумата.
ОСЪЖДА „. с ЕИК . и седалище и адрес на управление гр. ., да заплати на „., ЕИК
...., със седалище и адрес на управление гр. ., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер
на 100 лева - разноски в исковото производство пред Софийски районен съд.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10