РЕШЕНИЕ
№ 177
гр. , 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на петнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Васко П. Петров
при участието на секретаря Борислава Г. Тункова
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от Васко П. Петров Административно
наказателно дело № 20211220200545 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод постъпила жалба от ЕТ
„В.АВ. - 2000“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: град Г. Д.,
ул. „Ср. 2“ №2, община съща, област Бл., действащо чрез собственика и
представляващ В. Г. АВ., ЕГН **********, с постоянен адрес: град Г. Д., ул.
„Стр.“ №67, община съща, област Бл. против Наказателно постановление
№01-002174 от 21.09.2021 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ град Благоевград,с което на търговеца е наложено административно
наказание “имуществена санкция” в размер на 1500 лв., за това, че на
02.07.2021г., около 12:00ч.,в качеството му на работодател, е допуснал
лицето Р. З. С., да извършва трудова дейност в обекта на проверка –сергия в
складова база, находящ се в гр.Гоце Делчев на длъжност „продавач” , без да
й е предоставен екземпляр от сключен в писмена форма трудов договор ,
подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал .З о т
Кодекса на труда, заверено от ТД на НАП.
Жалбоподателя редовно призован не се явява,за него упълномощен
защитник излага съображения за незаконосъобразност на атакуваното НП .
Ответника, редовно призован не се явява,за него се явява юрисконсулт и
1
изразява становище по жалбата-неоснователна.
Правно основание чл.63 от ЗАНН .
Прилагат се писмени документи .Разпитани са свидетелите Р. З. С. ,С. Т. А.,Й.
К. и Атанас Апостолов Щурков .
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа
обстановка.
Свидетелите С. А. и Й. К. са служители на ДИТ Благоевград. На 02.07.2021г.,
около 12:00ч. те извършили проверка по работни места относно спазване
разпоредбите на трудовото законодателство в обект в складова база,
находящ се в гр.Г. Д., експлоатиран от ЕТ „В. АВР. - 2000“ с ЕИК
1********Проверяващите лица пътували с лек автомобил от гр.Благоевград
,когато пристигнали в гр.Гоце Делчев в складовата база попитали непознато
лице за склада ,ползван от жалбоподателя .След като били ориентирани те
застанали на известно разстояние от обекта и не малко време
наблюдавали.Видели как свидетелката С. извършва продажба на плодове и
зеленчуци на различни клиенти.Служителите на ДИТ Благоевград се
приближил до склада ,а свидетелката С. ,виждайки ги се отдалечила и
посетила съседен магазин.Въпреки това св.А. и К. извикали продавачката ,
легитимирали се на нея и на собственика ,като обяснили причината за
посещението си. На свидетелката С. е дадена декларация по образец ,в
която да отрази условията на извършваната дейност . Последната
попълнила сама декларацията и отразила, че работи в склада от 30.06.2021
година на длъжност продавач с работно време от 8 часа до 10 часа , трудово
възнаграждение в размер на 25 лв. ,работодателя,обекта и т.н. Проверката
по работни места продължила около 60 минути.След това служителите на
ДИТ Благоевград оставили призовка на търговеца,който присъствал през
цялото време на проверката . На посочената в призовката дата 08.07.2021
година в дирекцията се явил законния представител, представил част от
изисканата вътрешно фирмена документация ,както и трудов договор за
свидетелката С. , с дата за регистрация на последния в НАП от 02.07.2021
година,но с час по-късен от извършената проверка по места . С оглед
констатирано нарушение , на 08.07.2021 година в ДИТ Благоевград
свидетелката К. съставила акт за административно нарушение в
присъствието на колежката си А. и жалбоподателя . АУАН е надлежно
2
връчен и подписан от търговеца. В последствие е издадено атакуваното
Наказателно постановление на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“-гр. Благоевград ,с което на нарушителя е наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500 лв.–
правно основание чл.416 ал.5 от КТ във чл.414 ал.3 от КТ за нарушение на
чл.63 ал.2 от КТ.
Недоволен от наложеното наказание жалбоподателят сезира съда с искане за
отмяна на цитираното наказателно постановление.Предявената жалба е
подадена в срок и е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН
административното нарушение е онова деяние, което нарушава установения
ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за
наказуемо с административно наказание, наложено по административен ред.
Съдът след като извърши проверка на атакувания административен акт и
обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с доводите на
страните, намира жалбата за неоснователна.
По същество жалбоподателят не отрича релевантни за случая фактически
констатации по акта, а именно, че на инкриминираната дата служители на
ДИТ Благоевград извършили проверка по работни места в стопанисвания от
него склад , относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство, но
твърди , че не е извършил вмененото му нарушение,излага съображения за
допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила .
Изложената по –горе фактическа обстановка безпротиворечиво се установи
от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства-
показанията на разпитаните свидетели К. и А.,служители на Д”ИТ”
Благоевград. Показанията им са последователни и кореспондират с
описаното нарушение в АУАН. Не се доказва наличието на личностно
отрицателно отношение на свидетелите към собственика на търговеца ,
което да провокира проявлението на АУАН в правния мир, ангажират
наказателната си отговорност.
По същество настоящият състав намира ,че не са допуснати нарушения на
материалния закон и процесуалните правила при издаването на атакуваното
наказателно постановление,влечащи след себе си отмяна на наказателното
постановление. Критерият за определяне на съществените нарушения на
процесуалните правила е единен в процесуалната теория и практика -
3
нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се
стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване
правата на страните в която и да е фаза на процеса. В случая не е нарушено
правото на дееца да узнае за съдържанието на акта след подписването му и
да отстоява своята теза, т.е на жалващият не е ограничено неговото право на
защита, тъй като е имал възможност да го реализира в пълен обем още от
началото на образуваното срещу него административнонаказателно
производство. Наказателното постановление е подробно и съдържа
необходимите реквизити.Носителят на административно наказателната власт ,
в случая е издал наказателното постановление след като е установено по
безспорен начин извършването на нарушението и нарушителя . Съставеният
акт за установяване на административно нарушение от свидетеля К. служи
като предпоставка за издаване на друг - наказателно постановление. Той няма
презумтивна доказателствена сила, т. е. тежестта на доказване не стои върху
обвиненото лице, а обратно - тази тежест носи наказващата администрация.
Съгласно разпоредбите на чл. 52, ал. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН се изисква
изложените в съставения акт обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат
доказани на общо основание. В съдебно заседание са разпитани свидетелите
К. и А. ,съдът изгради вътрешното си убеждение въз основа най-вече на тези
показания ,защо ги кредитира изложи подробни съображения по-горе. Съдът
намира ,че деянието на нарушителя е съставомерно по законовата норма .
Законодателят в чл. 414 ал.3 от КТ е предвидил : Работодател, който наруши
разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл.63 ал. 1 или 2,се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно
лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение. На
дружеството е вменено нарушение по чл.63 ал.2 от КТ - Работодателят няма
право да допуска до работа работника или служителя, преди да му
предостави екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете
страни, и копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ , заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.В
разглеждания казус по безспорен начин се установи ,че към момента на
извършената проверка от служителите на ДИТ Благоевград , свидетелката С.
се намирала в склада ,стопанисван от нарушителя, и извършвала трудова
дейност ,продавала плодове и зеленчуци на клиенти.В приложената по делото
декларация , попълнена от свидетелката, тя е записала ,че работи в склада
4
на длъжност продавач , посочвайки работно време , трудово възнаграждение
,работодателя,обекта и т.н. Свидетелите К. и А. пред съда бяха
категорични,видели са свидетелката С. да изпълнява трудови функции –
продажба на стока от склада . При тези фактически данни , съдът намира , че
правоотношенията между страните имат характер на трудови, поради което се
дължи сключване на трудов договор преди започване изпълнението на
възложените със същия трудови функции. Налице са и съществени елемента
на правоотношението, което го квалифицират като трудово - мястото на
работа, характера на работа и работно време . Първо -мястото където
свидетелката престира своя труд в обект , експлоатиран от жалбоподателя .
Второ -характерът на работата, трудовата функция на работника е пряко
свързана с основния предмет на дейност на дружеството , а работното време
е съобразено с нормативната уредба-КТ.За да е съставомерно едно деяние и
то да представлява нарушение на правилата на КТ е необходимо в случая
работодателя да не е процедирал съобразно разпоредбите на чл. 61, ал. 1,
чл.63 ал. 1 или 2 от КТ .В конкретния случай работодателя е допуснал
лицето С. до работа преди да й е предоставил екземпляр от сключен трудов
договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3
от КТ , заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за
приходите.Красноречиви са взаимоотношенията между жалбоподателя и
свидетеля -на работодател с работник , най вече от показанията на
разпитаните свидетели,служители на ДИТ. В случая административно-
наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 405а от КТ и не е
обявил правоотношението като трудово,което не би могла да се третира като
липса на нарушение на трудовото законодателство по чл. 63, ал.2 от КТ.
Действително, контролните органи на Инспекцията по труда имат право да
обявяват съществуването на трудово правоотношение, когато установят, че
работната сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ, но тази норма
е диспозитивна и е въпрос на преценка на административния орган дали да
упражни или не правото си по чл. 405а, ал. 1 от КТ. В този смисъл,
контролните органи не са задължени при констатиране на нарушения на
трудовото законодателство, свързани с предоставянето на работна сила, да
издават постановления за обявяване съществуването на трудовоправни
отношения, от което следва, че липсата в настоящия случай на издадено
такова постановление по чл. 405а, ал. 1 от КТ е ирелевантно за
5
съставомерността на деянието, с което се нарушават съответните разпоредби
на Кодекса на труда, свързани с предоставянето на работната сила.
По отношение описаното в атакуваното НП –нарушение следва да се има в
предвид :предпоставките, които установени по безспорен начин, обуславят
реализирането на административнонаказателната отговорност на дееца са
следните: първо - нарушителят да е извършил деянието, т. е. установен е
фактът на нарушението и второ - идентифициране на дееца . При наличието
на тези кумулативни предпоставки в случая е съставно и наказателно
постановление. Безпорно се установяви ,че жалбоподателят е извършил
вмененото му нарушение,налице е виновно поведение от негова страна
,подлежащо на санкция. Съдът намира ,че търговеца е извършил
цитираното в акта и наказателното постановление нарушение и следва да
понесе предвиждащата се административнонаказателна отговорност , както
правилно и законосъобразно е преценил административнонаказващия
орган,наложил е предвиденото в разпоредбите на закона административно
наказание "имуществена санкция ".
Действително в хода на настоящото производство се установява ,че склада
ползван от нарушителя е с административен адрес различен от визирания в
АУАН и НП ,но според съда при изписването на атакуваното НП и АУАН
мястото на извършване на неправомерното деяние е описано в достатъчна
степен , а именно склад в складова база на гр.Г. Д..Следователно на
жалбоподателя не е нарушено правото на защита в насока ,че той не е разбрал
къде му се вменява да е извършил нарушението, още повече същия е
присъствал на проверката ,жител е на гр.Г. Д. и може правилно да се
ориентира .
В хода на съдебното дирене са разпитани свидетелите С. и Щ. , съдът не дава
вяра на показанията им ,те се намират в служебна зависимост от нарушителя
, поради което съдът приема ,че те се стремят да оневинят поведението на
работодателя си.На следващо място показанията на свидетелката не се
кредитират, тъй като те са в противоречие с попълнената саморъчно от нея
декларация.
На нарушителя е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1500
лв. В чл.414 ал.3 е предвидено :работодател, който наруши разпоредбите на
чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена
6
санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв, т.е в случая на
жалбоподателя е определено минимално посочения в закона размер от 1 500
лв. и не подлежи на изменение.
Водим от горното съдът ,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Наказателно постановление №01-
002174 от 21.09.2021 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“
град Благоевград.
Осъжда ЕТ „В. АВР. - 2000“ с ЕИК ********* да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“-гр. Бл. сумата в размер 100.00лв,представляващо
юриск.възнаграждение и сумата в размер на 180 л. разноски за в.л.
Решението на съда подлежи на обжалване пред Благоевградски
административен съд в 14-дневен срок от деня на получаване на
съобщението.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
7