Решение по дело №1079/2025 на Районен съд - Варна

МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ ПО НАХД № 1079 ПО ОПИСА НА ВРС
ЗА 2025 ГОДИНА, НО, ХХХVІІ СЪСТАВ.

Срещу обвиняемата В. Л. Г., ЕГН ********** е образувано и водено
досъдебно производство за престъпление по чл.354а., ал.5, вр. ал.3, т.1, пр.1 и
пр.2 от НК:

ЗА ТОВА, ЧЕ :

На 02.03.2025 г. в гр. Варна, без надлежно разрешително държала:
високорискови наркотични вещества: марихуана с нетно тегло 0.38 грама, със
съдържание на активен наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол 17.10 %, на стойност 7.60 лева и метамфетамин с нетно
тегло 0.01 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент
метамфетамин, на стойност 0.70 лева; и аналог на високорисково наркотично
вещество: метилон D3, представляващ аналог на 3.4-метилендиокси-М-
метилкатинон /метилон/, с нетно тегло 0.64 грама, на стойност 25.60 лева и
метилон D3, представляващ аналог на 3.4-метилендиокси-М-метилкатинон
/метилон/, с нетно тегло 1.47 грама, на стойност 58.80 лева, всички
наркотични вещества и техни аналози на стойност 92.70 лева, като случаят е
маловажен.

При проверката, съобразно разпоредбата на чл.248 ал.2 т.4 от НПК,
съдът констатира, че деянието, във връзка с което е внесено предложението от
ВРП, е умишлено и за него е предвидено наказание „Глоба“ до 1 000.00
/хиляда/ лева, от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди,
деецът не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност, от
деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди,не са налице
отрицателните предпоставки на чл.78 А, ал.7 от НК, съответно са налице
основанията за разглеждане на делото по реда на глава двадесет и осма от
НПК, поради което разпореди делото да се разгледа в съдебно заседание по
реда именно на глава 28 от НПК.
1

В съдебно заседание представител на прокуратурата поддържа
обвинението.В пледоарията си по същество моли съда да наложи наказание
при условията на чл.78а. от НК към минималния размер.

Обв. В. Л. Г. участва в производството лично. В хода на съдебно
следствие сочи, че се признава за виновен по деянието което му е възведено.
Моли съда за налагане на административно наказание – глоба в минималния
размер.

От фактическа страна съдът приема за установени следните
обстоятелства:

Обв. В. Л. Г. е родена на ******* г. в гр.Варна, българин, български
гражданин, живущ в гр.Варна, бул.“*******“ № **, ет.**, ап.**, с завършено
средно образование, неработи, неженена, неосъждана, ЕГН **********.

На 02.03.2025г., около 15.20 часа, св. Р. Т. Т. управлявал лек автомобил
„Фиат Пунто" с per. номер ******* по бул. „Чаталджа" в посока към бул.
„Васил Левски" в гр. Варна. Като пътник в автомобила се возела обв. В. Л. Г.
Обв. Г. носела в себе си един брой специфично сгънато полиетиленово пликче,
съдържащо тревиста маса - марихуана, и един брой полиетиленово пликче,
съдържащо бяло кристалообразно вещество - метамфетамин. Освен това тя
държала в себе си 1 бр. електронна цигара тип вейп, с надпис Joyetach" и 1 бр.
цилиндрично прозрачно шишенце, съдържащи течност - метилон D3.

По същото време - около 15.20 часа на 02.03.2025г., свидетелите Г. Н. Г.
и Ж. Д. М. - полицейски служители при Второ РУ - ОД МВР -Варна, били на
работа и изпълнявали служебните си задължения на територията на Второ РУ
- ОД МВР - Варна, като автопатрул с позивна „21Г. Полицейските служители
забелязали лекия автомобил „Фиат Пунто" с per. номер *******, който се
движел по бул. „Чаталджа". В момента, в който водачът на автомобила видял
полицаите, той реагирал и завил в първата пресечка по ул. „Тулча". Поради
това св. Г. и св. М. решили да извършат проверка на превозното средство и
пътниците в него. Те подали звуков и светлинен сигнал на служебния лек
автомобил и св. Т. спрял колата си в близост до кръстовището на ул. „Тулча" и
ул. „Добруджа" в гр. Варна. Св. М. се насочил към водача и след като се
легитимирал поискал документите му за самоличност, тези на автомобила и
на пътничката. Така била установена самоличността на водача, а именно -Р. Т.
2

Т. и на пътничката - В. Л. Г. Св. Г. попитал проверяваните лица дали държат в
себе си забранени вещи и предмети. Тогава обв. Г. обяснила, че ползвана от
нея електронна цигара съдържала „CBD". После от предния си джоб обв. Г.
извадила един брой полиетиленово пликче, съдържащо зелено-кафява
тревиста маса, а от малък несесер извадила полителиново пликче, съдържащо
бяло прахообразно вещество.

С Протокол за доброволно предаване от 02.03.2025г. обв. Г. предала на
св. Г.: 1 бр. полиетиленов плик с размери около 3x5 см, съдържащ зелено-
кафява тревиста маса; 1 бр. полиетиленово пликче с размери около 3x2 см,
съдържащо бяло прахообразно вещество; 1 бр. електронна цигара тип вейп с
надпис Joyetach" с течност в нея; 1 бр. цилиндрично, прозрачно шишенце с
дължина около 14 см, съдържащо течност.

В хода на разследването е била назначена и изготвена физикохимическа
експертиза № 231/04.03.2025г. на БНТЛ - ОД МВР - Варна. От заключението й
е видно следното:

Зелено-кафявата тревиста маса в полиетиленово пликче представлявала
части от растението Херба Канабис Индика сатива, известно като марихуана и
съдържала активен компонент тетрахидроканабинол. Нетното тегло на
марихуаната било 0.38 грама. Съдържанието на активен компонент
тетрахидроканабинол в изследваната марихуана било 17.10%.

Бялото кристалообразно вещество в полиетиленово пликче
представлявало метамфетамин. Нетното тегло на веществото било 0.01 грама.
Поради недостатъчно количество /за количествен анализ било необходимо
вещество 0.05 грама/ процентното съдържание на активен компонент
метамфетамин не било определено.

Амфетаминовите производни, конопът и тетрахидроканабинолът били
поставени под контрол /забрана/ в Списък 1 „Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба
с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина" от
Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични във връзка с чл.З, ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите.

В състава на течността в 1 бр. електронна цигара тип вейп, се
установило наличие на канабидол /който притежавал болкоуспокояващи и
противовъзпалителни качества/ и наркотична субстанция - метилон D3.
3

В състава на течността в 1 бр. прозрачно пластмасово цилиндрично
шише се установило наличие на канабидол /който притежавал
болкоуспокояващи и противовъзпалителни качества/ и наркотична субстанция
- метилон D3.

Описаното съединение, метилон D3, не фигурирало в ЗКНВП, но
представлявало изомер /аналог/ на находящия се в списъците на ЗКНВП
синтетичен канабоид - 3,4-метилендиокси-М-метилкатинон /метилон/.

Метилон - D3 представлява аналог на въведения в ЗКНВП метилон.

Аналог на наркотично вещество е това вещество, което не е включено в
списъците на Наредбата за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, но имат сходен химичен състав с някое от включените в тях
наркотични вещества и предизвиква сходно действие върху човешкия
организъм.

3,4-метилендиокси-М-метилкатинон /метилон/е високорисково
наркотично вещество, няма легална употреба, пазар и производство и е
поставен под контрол в Списък I: "Растения и вещества с висока степен на
риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина" от Наредба
за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във
връзка с чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите.

Обвиняемата държала посочените аналог на високорисково наркотично
вещество и наркотични вещества, без да има за това надлежно разрешително
съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
(ЗКНВП).

От протокола за оценка на наркотични вещества е видно, че по метода на
математическото изчисление, съгласно Приложение №2 от ПМС
№23/29.01.1998г., стойността на наркотичните вещества била следната: 0,38
грама марихуана е на стойност 7.60 лева, а 0.01 грама метамфетамин е на
стойност 0.70 лева. Стойността на гореописания аналог на наркотично
вещество в електронната цигара е 25.60 лева, а на този в цилиндричното
шишенце е 58.80 лева. Общата стойност на държаните наркотични вещества и
аналог на наркотично вещество е 92.70 лева.

4

Видно от приложената по делото справка за съдимост В. Л. Г. ЕГН
********** е неосъждана.

От гореизложеното се установява, че с деянието си В. Л. Г. ЕГН
********** е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.354а, ал.5, вр. ал.З, т.1, пр.1 и пр.2 от НК, тъй като

На 02.03.2025 г. в гр. Варна, без надлежно разрешително държала:
високорискови наркотични вещества:
марихуана с нетно тегло 0.38 грама, със съдържание на активен
наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 17.10 %, на стойност
7.60 лева и метамфетамин с нетно тегло 0.01 грама, със съдържание на
активен наркотично действащ компонент метамфетамин, на стойност 0.70
лева; и
аналог на високорисково наркотично вещество:
метилон D3, представляващ аналог на 3,4-метилендиокси-М-
метилкатинон /метилон/, с нетно тегло 0,64 грама, на стойност 25.60 лева и
метилон D3, представляващ аналог на 3,4-метилендиокси-1М-
метилкатинон /метилон/, с нетно тегло 1,47 грама, на стойност 58.80 лева,
всички наркотични вещества и техни аналози на стойност 92.70 лева,
като случаят е маловажен.

От обективна страна деянието е извършено от обвиняемата чрез
действие като форма на изпълнителното деяние.

От субективна страна деянието е осъществено умишлено, при форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК - обв. Г. е съзнавала
общественоопасния характер на деянието, предвиждала е
общественоопасните му последици и пряко е целяла тяхното настъпване.

Квалификацията на деянието по чл.354а, ал.5 от НК - „маловажен
случай" се основава на установените фактически данни по делото. Съгласно
разпоредбата на чл.93, т.9 от НК едно деяние представлява "маловажен
случай", когато степента на обществената му опасност е по-ниска в сравнение
с обикновените случаи на престъпление от съответния вид, с оглед липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства. Преценката по този въпрос е извършена на
основата на събраните по делото доказателства, отнасящи се до начина на
извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните
последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства,
които имат значение за степента на обществена опасност и моралната
5

укоримост на извършеното.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните по делото доказателства – гласните и писмените доказателства по
делото, както и от заключенията на експертизите.

Като непротиворечиви искрени и логични съдът кредитира показанията
на свидетелите Т. и М.

Като обективно и компетентно дадени следва да се кредитират
заключенията и на съдебните експертизи.

Като събрани и изготвени по реда на НПК следва да се кредитират
писмените доказателства и доказателствени средства- протокол за доброволно
предаване, справка за съдимост и др.

Предвид горното, съдът намира от правна страна че обв. В. Л. Г. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.354а., ал.5, вр. ал.З, т.1 от НК:

ЗА ТОВА, ЧЕ:

На 02.03.2025 г. в гр. Варна, без надлежно разрешително държала:
високорискови наркотични вещества: марихуана с нетно тегло 0.38 грама, със
съдържание на активен наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол 17.10 %, на стойност 7.60 лева и метамфетамин с нетно
тегло 0.01 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент
метамфетамин, на стойност 0.70 лева; и аналог на високорисково наркотично
вещество: метилон D3, представляващ аналог на 3.4-метилендиокси-М-
метилкатинон /метилон/, с нетно тегло 0.64 грама, на стойност 25.60 лева и
метилон D3, представляващ аналог на 3.4-метилендиокси-М-метилкатинон
/метилон/, с нетно тегло 1.47 грама, на стойност 58.80 лева, всички
наркотични вещества и техни аналози на стойност 92.70 лева, като случаят е
маловажен.

По въпроса за количеството и стойността на държаното наркотично
вещество, определящи случаят като маловажен, съдебната практика е
противоречива. Това се е наложило, т.к. не са налице абсолютни критерии за
6

квалифициране на едно деяние като маловажно, а това следва да се преценява
във всеки конкретен случай, като се вземат предвид всички смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, както и личността на подсъдимото
лице. В случая смекчаващи отговорността обстоятелства са съдействието за
установяване на престъплението, оказано в хода на досъдебното производство,
декларираното съжаление за извършеното, младата възраст на обвиняемият.
При тези данни за личността на извършителят и за обективните
характеристики на деянието му, действително извършеното е съставомерно по
ал. 5 на чл. 354а. от НК.

Съдебният състав прецени, че процесното деяние разкрива сравнително
ниска степен на обществена опасност в сравнение с престъпленията от същия
вид. Касае се за притежаване на малко количество наркотично вещество, с
ниска стойност. Държаното наркотично вещество е било предназначено за
лична употреба.

Деянието съставлява маловажен случай по смисъла на чл.93 т.9 от НК,
тъй като с оглед незначителността на вредните последици и на другите
смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случай на престъпленията
от този вид. Обстоятелствата, които обосновават този правен извод се свеждат
до конкретни обективни признаци на самото деяние и до обстоятелствата,
свързани с личността на подсъдимия, които обсъдени в съвкупност, разкриват
по-ниска степен на обществена опасност. Степента на обществена опасност
следва да се преценява във всеки конкретен случай с оглед степента на
посегателство върху обществените отношения, обект на престъплението.

Въпреки, че съдът определя стореното деяние като маловажен случай
съобразно възведената квалификация по чл. 354а. ал.5 от НК, не споделя че са
налице основанията на чл.9 ал.2 от НК. Съдът намира, че в случая не са
налице и предпоставките за приложение на чл.9, ал.2 от НК. В разпоредбата
на чл.9, ал.2 от НК, са посочени обстоятелствата, които изключват
обществената опасност на деянието и респективно сочат, кога едно деяние е с
явно незначителна обществена опасност.

Съгласно съдебната практика наличието на малозначителност се
определя от всички фактически обстоятелства, които се отнасят до
извършеното деяние. В случая от събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява, че деецът е осъществил от обективна и
субективна страна признаците на престъплението по чл.354а., ал.5 от НК.

Нормата на чл.9, ал.2 от НК визира две възможни хипотези, при
7

наличието на които извършеното деяние не е престъпно: деянието въобще не е
общественоопасно, или разкрива такава степен на обществена опасност, която
е явно незначителна. И в двата случая законът свързва наличието им с
определяне на деянието като "малозначително", поради което не е престъпно.

Съществената разлика в двете хипотези се изразява в това, че
малозначително е това деяние, което не оказва отрицателно въздействие на
обществените отношения или неговото въздействие е такова, че не ги
застрашава, което изключва обществената му опасност и от там не се
квалифицира като престъпление. Маловажният случай по чл.93, т.9 от НК се
характеризира с това, че деянието е общоопасно и на общо основание
съставлява престъпление, само че в сравнение с други прояви от същия вид е
по-малко тежко, докато деянието по чл.9, ал.2 от НК поради липса или явна
незначителност на обществената опасност въобще не е престъпление.

Липсата на възможно отрицателно въздействие и незначителност обаче
трябва да бъде установена по категоричен начин и без съмнение да бъде
изключено дори вероятността за някакъв обществено значим, отрицателен
обществен ефект. / Решение на ВКС № 274/2009 год. Второ НО /.

Обществените отношения, които са обект на защита с престъплението
по чл. 354а. НК са особено значими и действията, с които те се накърняват,
обосновават една по-висока степен на обществена опасност на деянието, което
от своя страна изключва възможността от приложение на чл. 9, ал. 2 НК. Не
може да се направи извод за малозначителност съобразно състава на чл. 9 ал.2
от НК, поради следното.

Безспорно към момента на извършване на деянието В. Л. Г. е била
неосъждана и може да се приложи разпоредбата на чл. 78а. от НК.

Така установената върху наркотичното вещество фактическа власт, В. Л.
Г. впоследствие продължил да упражнява до намесата на органите на реда. С
това същият е осъществил една от формите на изпълнителното деяние,
съставомерно по чл. 354а, ал. 3 от НК, а именно държане на посочените
наркотични вещества.

Същевременно в трайната практика на ВКС се приема, че член 11, ал. 2
НК с алтернативно очертания в него волеви момент, разграничава умисъла на
пряк и евентуален само при резултатните, не и при формалните престъпления.
Престъпленията на просто извършване се извършват винаги при пряк умисъл,
като за да е налице той, е достатъчно деецът да е формирал съзнание за
фактите, обуславящи противоправния и обществено опасен характер на
8

деянието и въпреки това да го извърши. / Решение № 102 от 23.02.2005 г. по н.
д. № 912/2004 г., II н. о. на ВКС, Решение № 354 от 12.10.2015 г. по н. д. №
1122 / 2015 г. на ВКС, Решение № 106 от 01.10.2020 г. по н. д. № 344 / 2020 г.
на ВКС, І н.о /.

От изричните признания на обвиняемата В. Л. Г. следва, че той
съзнателно е държал процесното количество марихуана за лична употреба,
което определя и прекия умисъл за извършване на престъплението.

По делото безпротиворечиво е установен характера на наркотичните
вещества. Те имат наркотично действие и са под контрол съгласно списък 1 и
списък IV на Единната Конвенция на ООН за наркотичните средства от 1961
г., ратифицирана от България. Съгласно Закона за контрол на наркотиците и
прекурсорите, посочените вещества са забранени за приложение в хуманната
и ветеринарната медицина. Ето защо, следва да се приеме, че с
горепосочените действия, обвиняемата В. Л. Г. е осъществила по отношение
на високорисково наркотично вещество по см. на чл. 354а, ал. 3, т. 1, вр. ал.5
от НК.

Доколкото по делото не се установи В. Л. Г. да е придобила или
държала високорисковите наркотични вещества, въз основа на лицензия за
придобиване, преработване, съхраняване и употреба на същата, издадена при
реда и условията на чл. 32 и чл. 35 от ЗКНВП и от органите по чл. 16 и чл. 18
от същия закон, то следва да се приеме, че посочените действия е осъществил
незаконно, в нарушение на установения за това ред и без надлежно
разрешение за същото.

Причините за извършване на деянието са незачитане на правовия ред в
Република България.

За да определи наказанието на В. Л. Г., съдът прецени степента на
обществена опасност на конкретното деяние и данните за личността на
извършителя и като взе предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства от значение за отговорността на обвиняемия, констатира
следното:

Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът приема чистото
съдебно минало, самопризнанията му, оказаното съдействие в хода на
досъдебното производство.

Отегчаващи отговорността обстоятелства не бяха установени.
9

Съдът, след като съобрази квалификацията на деянието, и данните за
личността на извършителя прецени, че са налице предпоставките за
приложение на чл.78 а от НК, по отношение на В. Л. Г., тъй като същата не е
осъждана за престъпление от общ характер, не е освобождавана по реда на
глава осма, раздел четвърти от НК, а от деянието не са причинени вреди,
поради което и същият следва да бъде освободен от наказателна отговорност
като му се наложи административно наказание "Глоба".

Като прецени степента на обществена опасност на деянието, както и
данните за личността на обвиняемия, за който прие, че е с ниска степен на
обществена опасност, неговото семейно и имотно състояние, отчитайки
наличието единствено и само на смекчаващи отговорността обстоятелства,
съдът наложи на обвиняемия административно наказание глоба в размер на
минималния предвиден в закона, а именно „Глоба“ в размер на 1 000.00
/хиляда/ лв.

Съдът прецени, че с това наказание, наложено в посочения по-горе
размер ще бъдат постигнати целите както на генералната, така и специалната
превенция и най-вече ще бъде въздействано предупредително и възпиращо по
отношение на обвиняемия.

На осн. чл. 189, ал.3 от НПК, съдът възложи на подсъдимия да заплати
направените по делото разноски в размер на 296.13 лв. , по сметка на ОД на
МВР-Варна.

ВД – 1 бр. хартиен плик, съдържащ опаковки от наркотично вещество
находящо се в ЦМУ, отдел „МРР-НОП“ гр.София, да бъде отнето в полза на
държавата и унищожено.

Водим от горното съдът постанови решението си.

10

СЪДИЯ при ВРС:

11

Номер на акта:	599
Дата:	21 май 2025 г. (в сила от 6 юни 2025 г.)
Съдия:	Пламен Димитров Караниколов

Дело:	20253110201079
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	17 март 2025 г.

Решение по дело №1079/2025 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите