№ 7161
гр. София, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Вергиния Мичева
Румяна М. Найденова
при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20251100505523 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Профи кредит България“
ЕООД срещу решение № 3192/26.02.2025г., постановено по гр. д. №
65260/2024г. на СРС, 40 с-в.
Решението се обжалва в частта, в която са отхвърлени предявените по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „********. Ц.
Н.-И., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „********, искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 46664/2024г. по
описа на СРС, 40 - ти състав, а именно: 1105.38 лв. /разликата между
претендираните 2210,28лв. и необжалваната част от 1104.70 лв./,
представляваща главница по договор за потребителски кредит №
40008326966/04.03.2022г., ведно със законната лихва от 30.07.2024г. до
изплащане на вземането, 793,86лв., представляваща неплатено договорно
възнаграждение за периода 20.04.2023г.-09.05.2024г. и 275,71лв.,
1
представляваща мораторна лихва за периода 21.03.2022г.-09.05.2024г.
В жалбата са развити доводи за неправилност на решението в
обжалваната част. Твърди се, че при постановяване на решението съдът е
допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита за
неправилни изводите на СРС, че възнаграждението за допълнителни услуги
Флекси и Фаст следва да бъдат включени в ГПР. Поддържа, че посочения в
договора ГПР съответства на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че
закупуването на допълнителните услуги не е предвидено като условие за
сключването на договора за кредит, поради което и не следва да се отчита при
изчисляване на ГПР. Намира, че дори действително да е следвало да бъдат
включени в ГПР, то и с тях ГПР не е над 50 %, поради което би се стигнало до
недействителност на съответната клауза, но не и на договора като цяло. Моли
решението да бъде отменено в обжалваната част и исковете да бъдат уважени,
като основателни и доказани. Претендира разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на
въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено в
обжалваната част, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната
инстанция разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по
правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и
задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във
въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните
правила при приемане за установени на относими към спора факти и на
приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното
прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми,
дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
2
Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни
изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд
споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо
да ги повтаря.
Предвид факта, че кредитът е предоставен на физическо лице, за което
не са налице данни да е действало като професионалист, то
кредитополучателят се явява потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП и чл.
9, ал. 3 от ЗПК, при което процесният договор за кредит попада в приложното
поле на Закона за потребителския кредит и общата императивна
потребителска закрила. Наред с това договорът е сключен от търговско
дружество, което предоставя кредити на потребители в рамките на своята
професионална и търговска дейност, като приложението на ЗПК е признато и
от кредитора с представянето на длъжника на преддоговорна информация.
Съгласно нормата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
С оглед наведените във въззивната жалба оплаквания, основните спорни
по делото въпроси са: следва ли възнаграждението за допълнителни услуги
Флекси и Фаст да бъдат включени в ГПР и ако да – довело ли е това до
нищожност на целия договор за кредит или само до недействителност на
съответните клаузи.
Настоящият въззивен състав намира, че посоченият в договора годишен
процент на разходите не е математически правилен и е подвеждащ за
потребителя. Начинът на структуриране на съдържанието на договора сочи, че
при изчислението на ГПР не е включено възнаграждението за допълнителни
услуги – първо са посочени основните разходи (главница и лихва), след това
ГПР, а под тях са обективирани разходите за допълнителни услуги „Фаст“ и
„Флекси“. Налице е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, чието тълкуване
изисква в договора да бъде посочен математически точен и ясен за
потребителя ГПР.
Клаузите, които регламентират уговорката за предоставяне на
допълнителни услуги, за които потребителят дължи съответно и
възнаграждение, включени в сходен договор между потребител и същото
дружество, са били поставени за разглеждане пред съда на Европейския съюз,
3
като е произнесено Решение на Съда на Европейския съюз от 21.03.2024 г., по
дело С-714/22.
В т. 1 от цитираното решение е възприето, че чл. 3, буква ж) от
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на
Директива 87/102/ЕИО на Съвета, трябва да се тълкува в смисъл, че разходите
за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски
кредит и дават на закупилия тези услуги потребител, приоритет при
разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на
разположение на заетата сума, попадат в обхвата на понятието "общи разходи
по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на
понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения чл. 3,
буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за
получаването на съответния кредит или те представляват конструкция,
предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.
В т. 4 от цитираното решение е прието, че чл. 3, пар. 1 от Директива
93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че клауза от договор за потребителски
кредит, която позволява на съответния потребител да отлага или да разсрочва
плащането на месечните вноски по кредита срещу заплащането на
допълнителни разходи, макар да не е сигурно, че този потребител ще се
възползва от посочената възможност, може да има неравноправен характер,
когато по- специално тези разходи са явно непропорционални спрямо размера
на отпуснатия заем.
Настоящият случай попада в приложното поле, както на т. 1, така и на т.
4 от цитираното решение. Клаузите за уговаряне на услугите "Фаст" и
"Флекси" имат неравноправен характер. Нещо повече - от дружеството,
отпускащо кредита, са заложени допълнителни разходи, които се оказват /с
оглед формулировката им/ задължителни, за да бъде одобрено искането за
кредит и са довели до начисляване за плащане на допълнителна сума в размер
на общо 2850 лева.
В т. 2 от цитираното решение на СЕС е прието, че чл. 10, параграф 2,
буква ж) и чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че
когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на
разходите, включващ всички предвидени в чл. 3, буква ж) от тази директива
4
разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за
освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да
води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница.
С оглед така дадения отговор и доколкото сумата от 2850 лева не е
включена в годишния процент на разходите, то следва да се приеме, че
неравноправните клаузите "Фаст" и "Флекси" влекат след себе си и
нищожност на договора за потребителски кредит - чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1,
т. 9 и т. 10 ЗПК поради което неоснователни са изложените във възивната
жалба оплаквания.
В този смисъл е и даденото разрешение по гр. д. № 1626/2022 г. на ВКС,
II ТО- "установената недействителност /нищожност/ на съществен елемент от
императивно уреденото съдържание на договора за потребителски кредит,
попадащ в изброените в разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на посочените
в договора ГЛП или ГПР съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10
ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това води до
недействителност на договора за потребителски кредит. Неточното посочване
на тези компоненти от задължителното съдържание на договора за
потребителски кредит има същата последица, както и непосочването им. "
Фактът, че възнаграждението за допълнителни услуги не е включено в
ГПР се подкрепя и от твърденията на самия кредитор-въззивник, като едно от
оплакванията във въззивната жалба е, че те не следва да се включват в ГПР,
тъй като не са част от обхвата на общите разходи по кредита.
По този начин кредиторът с формално законни средства постига една
противозаконна цел, като с включването на тези допълнителни услуги към
месечните вноски по погасителния план, без същите да се отразят в ГПР, на
практика заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, предвиждаща
максимален размер на ГПР. Невключването на тези разходи в ГПР води до
нищожност на целия договор и до недължимост на претендираната договорна
лихва, лихва за забава и законна лихва за забава.
Неоснователни са оплакванията, че дори с включеното възнаграждение
за услугите Фаст и Флекси, ГПР не надвишава 50 %, което води само до
недействителност на съответната договорна клауза. След преизчислението на
годишния процент на разходите при съобразяване на дължимото
5
възнаграждение по допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ се получава
резултат от почти 100 %. Този резултат е в явно противоречие с чл. 19, ал. 4
ГПК, съгласно която норма годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.
На следващо място, в противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК клаузите „Фаст“
и „Флекси“ предвиждат заплащане на такси за действия, свързани с усвояване
и управление на кредита. Клаузата „Фаст“ предоставя право на приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит, а клаузата „Флекси“
предоставя право на промяна на погасителния план на потребителския кредит.
Тези клаузи водят до скрито увеличение на договорното възнаграждение,
което след съобразяване на така посоченото достига до почти 100 % на
годишна база. Възнаграждение по договор за кредит в този размер
противоречи и на добрите нрави, които също както нормите на ЗПК, имат
функция на ограничение на договорната свобода (Решение № 1270/2009 г. по
гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, II г. о.; Определение № 901/2015 г. по гр. д. №
6295/2014 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д.
№ 315/2005 г., II г.о.). При това положение, процесният договор за кредит се
явява недействителен и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
В цитираното по - горе решение на СЕС се приема /т. 51 от Решение от
21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България и цитираните там
други решения/, че правилното посочване на ГПР в договора за кредит е от
съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за възможността
на потребителите да вземат информирано решение относно различните
оферти за кредитиране на пазара. Поради това в т. 55 от решението по дело C-
714/22 Профи кредит България изрично е посочено, че неправилното
посочване на ГПР в договора задължително трябва да се приравнява на липса
на посочване на такъв със съответните последици, които националното право
предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата на кредитора да
поиска по договора нещо друго, освен това, което потребителят е получил по
него. Ето защо, неправилното изключване от разходите по кредита на
елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПК представляват такива, винаги води до
определяне на неправилен размер на ГПР, следователно и до нищожност на
целия договор, съгласно чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, при
която потребителят е длъжен да върне на търговеца само онова, което е
получил по договора съгласно чл. 23 ЗПК.
6
Съгласно чл. 23 ЗПК кредитополучателят по недействителен договор за
кредит дължи да върне само чистата стойност на кредита, тоест усвоената
главница. След като оскъпяването на кредита чрез добавянето на
възнаграждение за допълнителни услуги не е надлежно обявено на
потребителя в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то на
осн. чл. 22 от ЗПК процесният договор за потребителски кредит е
недействителен. При тази хипотеза чл. 23 от ЗПК предвижда, че потребителят
следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други
разходи по него. При дължима главница в размер на 3 000 лева и установено
заплащане на обща сума по договора от 3221.50 лева, правилно районният съд
е отхвърлил исковете на дружеството за присъждане на суми над чистата
стойност по кредита.
По тези съображения въззивната жалба на дружеството е неоснователна
и решението следва да бъде потвърдено в обжалваните части.
По разноските за въззивната инстанция:
На въззиваемия, на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се
бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер на
200 лв. за адвокатско възнаграждение, предвид направеното възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение и като взе предвид
фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес и
извършените процесуални действия.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3192/26.02.2025г., постановено по гр. д. №
65260/2024г. на СРС, 40 с-в в обжалваните части.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. ********, да заплати на А. Ц.
Н.-И., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „********, на основание чл.
273 ГПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 200 лв., представляваща направените
във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
В останалата част решението е влязло в сила, като необжалвано.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
7
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8