№ 356
гр. Пловдив, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева - Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова
Административно наказателно дело № 20235330200735 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 22 – 0435 – 000401 от
20.10.2022 г., издадено от Началник РУ в ОД на МВР – Пловдив, 02 РУ
Пловдив, с което на Н. Д. К. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200,00 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение по
чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
С жалбата, с писмена молба и в съдебно заседание се поддържат
конкретни съображения за неправилност и незаконосъобразност на НП и се
моли за неговата отмяна. Не се оспорва установената фактическа обстановка,
но се релевират възражения за липса на виновно поведение от страна на
жалбоподателя поради което се аргументира тезата за субективна
несъставомерност на вмененото административно нарушение. Претендират се
разноски.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище с което излага
съображения за неоснователност на въззивната жалба, респективно за
правилност и законосъобразност на атакуваното наказателно постановление,
поради което моли същото да бъде потвърдено. Не претендира разноски.
Релевира възражение за прекомерност.
Жалбата е подадена в законоустановения (14 дневен съгласно
актуалната редакция на чл. 59 ЗАНН) срок, от процесуално легитимирана
страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се
1
явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата
отмяна. Съображенията в тази насока са следните:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Жалбоподателят Н. Д. К. е правоспособен водач на МПС.
На 04.10.2022 г., около 15,20 часа в Община Пловдив, град Пловдив
на ул. „Тракия“ срещу № 72, жалбоподателят управлявал лек автомобил Пежо
207, с рег. № ***.
Превозното средство към посочената дата било собственост на А. Д.а
К.а.
По отношение на превозното средство бил сключен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" по
полица BG/22/122000354073, със срок на действие от 28.01.2022 г. до
27.01.2023 г. Договорът обаче бил прекратен на 14.05.2022 г., като действието
на същия не било продължено, поради което от Гаранционен фонд по
електронен път било изпратено уведомление до Сектор „Пътна полиция“ към
ОД на МВР - Пловдив. Въз основа, на същото и на основание чл. 143, ал. 10
ЗДвП, на 14.06.2022 г., регистрацията на лек автомобил Пежо 207, с рег. №
*** била служебно прекратена, поради липса на валидна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите". По преписката липсват данни
за настъпилото служебно прекратяване да е уведомен собственика на МПС
или друго лице, респективно да са иззети свидетелството за регистрация или
регистрационните табели на същото. В тази връзка, по инициатива на съда е
изискана нарочна информация дали собственикът на описаното превозно
средство е бил уведомен за това, че е служебно прекратена регистрацията на
същото, като видно от писмо вх. № 14990/ 15.02.2023 г. по описа на РС –
Пловдив, от Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Пловдив,
се установява, че собственикът на процесното МПС не е бил уведомен, че
регистрацията е била служебно прекратена. Доказателства за това
собственикът на процесното МПС да е получил Уведомление по реда на чл.
574, ал. 10 от КЗ не са представени и от страна на Гаранционен фонд след
изричното им изискване от страна на съда. Видно от писмо вх. № 16596/
20.02.2023 г. по описа на РС – Пловдив на ИД на ГФ се установява, че
2
Уведомление по чл. 574, ал. 10 КЗ е изпратено на собственика, но липсват
доказателства същото да му е връчено, съответно получено от него или
упълномощено лице.
На 04.10.2022 г. докато управлявал описаното МПС – во, в град
Пловдив на ул. „Тракия“ срещу № 72, жалбоподателят бил спрян и му била
извършена проверка от органите на МВР. Проверяващите, след справка
констатирали, че регистрацията на превозното средство е служебно
прекратена поради липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“. В тази връзка, на проверяващите им направило
впечатление, че автомобилът имал поставени регистрационни табели.
Във връзка с установеното при проверката бил съставен АУАН,
Серия АД, бл. № 046094, с който на жалбоподателя К. било повдигнато
административно – наказателно обвинение, за това, че на 04.10.2022 г., около
15,20 часа в Община Пловдив, град Пловдив на ул. „Тракия“ срещу № 72
управлявал лек автомобил Пежо 207, с рег. № *** собственост на А. Д.а К.а,
който е със служебно прекратена регистрация от 14.06.2022 г. поради липса
на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“. Посоченото било квалифицирано от актосъставителя като
нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Актът, съставен в присъствието на нарушителя му бил връчен за
подпис и запознаване, при което не са направени възражения, нито такива са
постъпили в рамките на законоустановения срок по чл. 44 ЗАНН.
Въз основа на посочения акт било съставено процесното наказателно
постановление (НП), с което на жалбоподателя за нарушението по чл. 140, ал.
1 ЗДвП било наложено наказание – глоба в размер 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал. 3 от
ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на приобщените по делото писмени доказателства, включително
оправомощителни заповеди; Писмо с рег. № 103000 – 3418/ 13.02.2023 г. по
описа на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Пловдив; Справка АИС –
КАТ 2 листа; писмо с изх. № 10 – 00 - 98/ 17.02.2023 г. по описа на
Гаранционен фонд; Уведомление по чл. 574, ал. 10 КЗ с № 009120/ 15.05.2022
г.; Справка от базата данни на ИЦ към ГФ на база подадени данни от
3
застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ относно процесното МПС.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени
доказателства, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се
опровергават при преценката им както по отделно, така и в тяхната
съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е
от доказателствените източници, събрани в хода на
административно-наказателното производство и съдебното следствие.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН кореспондира
на тази, посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП коректно, пълно и ясно
са изброени обективните признаци на извършеното нарушение и нарушената
правна норма. Посочени са и всички правно релевантни обстоятелства във
връзка с извършеното нарушение – време, час, място на извършване, субект
на нарушението, съставомерни признаци от обективна страна.
Актът е съставен от компетентно лице, при спазване на процедурата
по съставянето му по чл. 40 и чл. 43 ЗАНН, като материалната, териториална
и темпорална компетентност на административнонаказващия орган следва от
така представените по делото оправомощителни заповеди. Процесния АУАН
е съставен в присъствието на очевидец и нарушителя, като последния е имал
възможността да направи писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН,
но такива не са постъпили. В АУАН и в атакуваното НП коректно е посочена
правната квалификация на нарушението, както и съответната на същото
санкционна норма. Спазени са и разписаните в чл. 34 ЗАНН давностни
срокове.
Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП "по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места".
В случая от представените по делото доказателства безспорно се
установява, че на 04.10.2022 г. управляваният от жалбоподателя автомобил е
4
бил със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП, който гласи, че "служебно се прекратява регистрацията на пътни
превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд
по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът
на пътното превозно средство". Регистрацията се прекратява служебно след
получаване на уведомление от Гаранционния фонд, за което обстоятелство
обаче се уведомява и собственикът на превозното средство, както предвиждат
и чл. 143, ал. 10 от ЗДВП и чл. чл. 18б, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 8 от
Наредба I- 45 от 24.03.2000 г.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за административно
нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.
Вината в административнонаказателния процес, подобно на
наказателния процес се доказва, а не се презюмира. Обстоятелството, че
уведомяването на собственика на автомобила за прекратената регистрация, не
е изрично предвидено като елемент от фактическия състав на нарушението
по чл. 140, ал. 1 вр. с чл. 143, ал. 10 от ЗДвП не означава, че деянието е
съставомерно, независимо от знанието на собственика на автомобила за
служебно издадения акт за дерегистрация. Нормативната уредба на
процедурата по служебна дерегистрация на ППС - чл. 143, ал. 10 от
ЗДВП и чл. 18, т. 2, вр. с чл. 18 б, ал. 1, т. 8 от Наредба I- 45 от 24.03.2000 г. е
лаконична, поради което са приложими общите правила на АПК. Казано е
единствено, че това става след уведомление от Гаранционния фонд, но
съществува законова празнота относно срока, в който същото следва да бъде
изпратено до органа по регистрация на МПС, както и срокът, в който той
следва да издаде акта по дерегистрация. Следователно, обективно
невъзможно е собственикът на ППС да има знание за факта и датата на
дерегистрация на МПС, ако изрично не е бил уведомен. А това, че в
процесния случай същият не е бил уведомен е обстоятелство, което се
установява от събраните по делото писмени доказателства – писма от ГФ и
Сектор „Пътна полиция“. Именно поради това и в чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, и в
чл. 18б, ал. 3 от Наредба I- 45 от 24.03.2000 г. е изрично регламентирано
уведомяване на собственика.
Дерегистрацията не произтича директно от нарушаване на
задължението на собственика да поддържа валидна застраховка "Гражданска
5
отговорност", за което неизпълнение последният би имал знание при
полагане на дължимата грижа, а е необходимо да бъде издаден служебно
съответен индивидуален административен акт. По реда на чл. 26, ал. 1 АПК за
започване на производството, административният орган е длъжен да уведоми
известните заинтересовани граждани, в случая собственика на МПС. Ако
срокът за приключване на производството е по-дълъг от 7 дни, в
уведомлението се включва и информация за датата, до която трябва да бъде
издаден актът. Съобщаването на акта на заинтересованите лица също става по
общите правила на АПК – чл. 61, ал. 1.
При писмено заявление от собственика, прекратяването на
регистрацията на пътното превозно средство се извършва с отбелязване в
свидетелството за регистрация и предоставяне на табелите с
регистрационните номера (чл. 143, ал. 6 ЗДвП). Връщането на
регистрационните табели в сектор ПП е елемент от фактическия състав на
доброволната дерегистрация.
В случая, освен, че при съставяне на АУАН на
04.10.2022 г. автомобилът е бил с регистрационни табели,
административнонаказващият орган не е събрал доказателства, че органът по
дерегистрация е изпълнил задълженията си за уведомяване и съобщаване на
акта по реда на АПК. Усилия в тази насока бяха положени от страна на съда,
като видно от изрично получените писма от Сектор „Пътна полиция“ към ОД
на МВР – Пловдив и ГФ, собственикът на процесното МПС не е бил нарочно
уведомен, съответно не е научил за факта на прекратената регистрация,
включително по друг начин, поради което и недоказан остава субективният
елемент от състава на административното нарушение.
Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАНН, административно нарушение е това
деяние, което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред. В настоящия случай, както вече се
отбеляза, не може да се направи извод, че поведението на жалбоподателя,
което се субсимира под състава на административно нарушение по чл. 140,
ал. 1 ЗДвП е извършено виновно. Превозното средство е било служебно
дерегистрирано в резултат на данните получени по електронен път от
Гаранционния фонд, сочещи на липсата на задължителна застраховка
6
"Гражданска отговорност". При това обаче, доколкото липсват данни за
служебната дерегистрация да е издаден какъвто и да е административен акт,
който да е връчен някому, нито да е уведомен собственика на когото е
регистриран автомобила, въпреки изричното указание на чл. 143, ал. 10 ЗДвП,
не може да се вмени в чиято и да е вина, управление на МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред.
В настоящия случай, доколкото се касае за формално нарушение, т. е.
такова лишено от обществено-опасни последици, по дефиниция вината е
възможна само под формата на умисъл. Незнанието на част от обективните
елементи на състава на нарушението обаче, а именно – прекратяването на
регистрацията по служебен път, налага извод за липса на виновно поведение,
доколкото нарушителят е действал в условията на фактическа грешка по
смисъла на чл. 14 НК вр. чл. 11 ЗАНН, която всякога изключва умисъла. По
делото се събраха изрични доказателства в насока, че извършената
дерегистрация не е била съобщена на собственика, при което не може да се
твърди и, че същата е известна на лицето.
Ето защо с оглед липсата на доказателствата за виновно поведение от
страна на жалбоподателя К. жалбата се явява основателна и процесното
наказателно постановление следва да бъде отменено, поради неправилно
приложение на материалния закон.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски
има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на общо 400 лева
адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството,
доколкото съгласно т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, договорът за правна
защита и съдействие има характер на разписка за изплатената в брой сума.
Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар, като в тази връзка следва да се отбележи, че с
оглед:
- действителната фактическа и правна сложност на делото, която е ниска
и не се отличава от типичната за подобен вид нарушения;
- имуществения интерес от водене на делото – глоба в общ размер от
200 лева, като на жалбоподателя е наложено и наказание лишаване от права;
- вида на осъществената адвокатска защита и съдействие, а именно
изготвяне на жалбата, депозиране на подробно писмено становище и участие
7
в едно открито съдебно заседания, следва да се присъди минималния размер
съгласно чл. 18, ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за адвокатска защита и съдействие, изразила се не само в
изготвяне на жалбата, но и реално процесуално представителство, а именно –
400,00 лева. Именно това е и сумата, която се претендира да бъде заплатена.
Посоченият размер изцяло съответства на минималните размери, предвидени
в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в приложимата редакция за процесуално
представителство, при материален интерес до 1000 лева.
Съгласно, пар. 1, т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от
административен орган" означава поемане на разноските от юридическото
лице, в структурата на което е административният орган. В случая
въззиваемата страна 02 РУ не е самостоятелно юридическо лице, което
означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част
наказващия орган, а именно ОДМВР-Пловдив.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, V н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22 – 0435 – 000401 от
20.10.2022 г., издадено от Началник РУ в ОД на МВР – Пловдив, 02 РУ
Пловдив, с което на Н. Д. К., ЕГН ********** на основание чл. 175, ал. 3, пр.
1 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200,00
лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за
нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Н. Д. К., ЕГН
********** сумата от 400,00 лева, представляваща съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение за представителство пред Районен съд - Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8