РЕШЕНИЕ
№ 1110
гр. Пловдив, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20255300502250 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Г. С. Г., чрез особения си представител адв. И.
В., против Решение № 2430/19.05.2025г., пост. по гр.д.№ 7099/2024, ПРС, с което се
признава за установено в отношенията между страните, че Г. С. Г., ЕГН **********,
дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК ***, следните суми: сумата от
362,25лв., представляваща стойността на разпределената топлинна енергия, отдадена
от сградна инсталация и услуга за дялово разпределение, за периода 01.10.2021 г. –
30.04.2023 г. за обект, находящ се в ***, ведно със законната лихва от датата на
депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.01.2024 г.
до окончателното изплащане на вземането; сумата от 58,84 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 02.12.2021 г. –
18.01.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК № 1341/12.02.2024 г. по ч.г.д. № 983/2024 г. по описа на Районен съд
Пловдив, XXIV гр.с.
Жалбоподателят Г. Г. поддържа, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Развива съображения, че по делото останало недоказано
качеството му на клиент на дружеството. Липсвали доказателства за присъединяване
към топлопреносната мрежа, договор и пр. Посочва и разпоредбите от ОУ, касателно
1
прехвърляне на собствеността, като поддържа, че сумите следва да бъдат събирани от
стария собственик. Моли за отмяна на решението. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД оспорва жалбата като
поддържа, че решението е правилно и законосъобразно. Развива доводи свързани
както с качеството потребител на ТЕ по силата на закона, така и с доказване на иска по
основание и размер. Счита, че щом е установено, че жалбоподателят е собственик на
имот в сграда, която е топлоснабдена, то той по силата на закона има качеството
потребител. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ответник в производството, останал недоволен от постановено съдебно решение,
откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на иска, с който е
бил сезиран.
Повдигнатият спор пред въззивната инстанция е относно качеството клиент на
жалбоподателя и материално легитимиран ли е същия заплащане на топлинна
енергия, начислена за неговия имот.
На първо място към делото е приложено заповедното производство, по което е
издадена заповед за изпълнение на процесните суми, длъжникът не е намерен на
регистрираните си адреси, поради което са дадени указания на заявителя да предяви
установителен иск за вземането си по реда на чл.422 от ГПК. Доказва се правният
интерес за ищеца от предявяване на установителен иск по реда на чл.422 от ГПК.
НА № *** на нотариус при ПРС установява, че Г. Г. е придобил собствеността
по силата на дарение от родителите си на апартамент, находящ се в ***. От
приложената справка от АВп се установява, че и към момента Г. Г. е собственик на
имота.
Приетата по делото СТЕ, която не е оспорена от страните и е обективно и
компетентно изготвена, установява, че за процесния период сградата е била
топлоснабдена, извършван е ежемесечен отчет от абонатчици на дружеството. В имота
на ответника са демонтирани отоплителните тела и не е потребявана топла вода,
2
поради което и не е начислявана подобна компонента. Вещото лице е извършило
проверка на отчетената и разпределената ТЕ , като количествата са посочени в
табличен вид. Приета е и ССЕ, която е остойностила посочените от другата експертиза
количества.
При тази фактическа обстановка, съдът намира за доказано, че за исковия
период в сградата, в която се намира имота на жалбоподателката е доставяна ТЕ. СТЕ
установява, че отчетът е извършван ежемесечно, а за процесния имот ТЕ за отопление
и БГВ не е разпределяна, като разпределеното количество е само за ТЕ от сградна
инсталация. СТЕ установява количествата разпределена ТЕ, а ССЕ – стойността на
същите. Доколкото безспорно се установява, че жалбоподателят е собственик на
процесния апартамент не само за исковия период, а е собственик от почти двадесет
години, както и че сградата, в която се намира този имот е топлоснабдена, то следва да
се приеме, че той има качеството „потребител” на ТЕ по силата на закона – чл.153 от
ЗЕ. Съдът кредитира приетата по делото СТЕ като компетентна и обективна и тя
установява, че за процесния период абонатната станция в сградата е функционирала,
както и че извършваното дялово разпределение е правилно изчислено, а потребеното
количество за отопление и БГВ отчетено. Съдът кредитира тази експертиза, доколкото
вещото лице има специалните знания по топлотехника, извършило е и собствени
изчисления на база отчетените данни и установява правилно приложение на
съответните алгоритми за изчисление на количествата , подлежащи на разпределяне. С
оглед тези констатации на експертизата, съдът намира, че се доказва по основание и
размер претенцията за доставена ТЕ и отдадена от сградната инсталация ТЕ. Приетата
ССЕ пък установява по безспорен начин стойността на тази ТЕ. Не може да бъде
споделено оплакването във въззивната жалба, че жалбоподателят не е абонат на
дружеството и такъв би следвало да е стария собственик на имота, т.к. Г. Г. притежава
този имот от 20 години, придобил го е от родителите си чрез дарение и по силата на
ЗЕ е придобил качеството потребител, без да е необходимо индивидуално да сключва
договор с топлоснабдителното дружество.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск като основателен и
доказан следва да бъде уважен. До същите правни и фактически изводи е достигнал и
първоинстанционния съд, поради което и обжалваното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По разноските
Въззиваемото дружество следва да заплати на особения представител на
жалбоподателя адв. И. В. възнаграждение за процесуално представителство във
въззивното производство в размер на 400лв..
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят Г. следва да заплати на въззиваемата
страна сумата от 400лв. разноски, заплатени за особен представител, както и 200лв.
3
юрисконсултско възнаграждение, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на ПдОС сумата от 25 лв. ДТ.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2430/19.05.2025г., пост. по гр.д.№ 7099/2024,
ПРС.
ОСЪЖДА„ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК ***, да заплати на особения
представител на Г. С. Г., ЕГН **********, адв. И. С. В., вписан под №***в НРПрП,
възнаграждение за осъществено представителство във въззивното производство в
размер на 400лв.
ОСЪЖДА Г. С. Г., ЕГН **********, да заплати на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК ***, сумата от 400лв. разноски и сумата от 200лв.
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
ОСЪЖДА Г. С. Г., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ПдОС сумата от 25 лв. ДТ.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4