Решение по адм. дело №260/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 53б, ал. 7 във вр. с чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКИР.

Образувано е по жалба на С. П. П., [ЕГН], [населено място], чрез адв. Д. Т., АК-София срещу Заповед № 18-3973-28.04.2025г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – [населено място], с което е отказано да се извърши изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], община Ковачевци, по отношение на имот с [идентификатор] – пасище, земеделска територия в съответствие с границите на бетонен път, публична общинска собственост, по подадено от С. П. П. заявление с вх. № 01-666779/03.12.2024 г.

Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна, поради постановяването й в противоречие с материалния и процесуалния закон. Излага съображения, че отразяването на бетоновия път, публична общинска собственост, в кадастралната карта не съвпада с действителното фактическо положение. Макар и да не е собственик на процесния бетонов път, С. П. в случая категорично се явявал заинтересовано лице, което може да иска поправка на ЯФГ и изменение на кадастралната карта. Този извод се налага от обстоятелството, че бетоновият път осигурява достъп до имота му.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично и с адвокат Т. от АК – София, негов пълномощник. Моли съда да уважи жалбата, като отмени оспорената заповед. Претендира присъждане на съдебни разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника и заинтересованата страна.

Ответникът по жалбата – началникът на СГКК – Перник, в съдебно заседание се представлява от адв. К.. Излага доводи за правилност на обжалвания административен акт, за съобразяване при издаването му на нормативната уредба. Сочи, че заявителят няма качеството на заинтересовано лице по смисъла на параграф 1, т.13 от ДР на ЗКИР. Моли съда да остави жалбата без разглеждане, евентуално да я отхвърли. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание заинтересованата страна М. Д. Д., редовно уведомена, не се явява, представлява се от адвокат М., неин пълномощник. Моли съда да остави жалбата без разглеждане, евентуално, ако счете, че е допустима, да я отхвърли като неоснователна. Излага съображения, че при нанасянето на границите на пътя съгласно проекта, от имота на доверителката й се отнемат кв.м., поради което има спор за материално право. Претендира присъждане на разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание заинтересованата страна Община Ковачевци, редовно уведомена, не изпраща процесуален представител, не застъпва становище по повод жалбата.

Административен съд – Перник, в настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е било образувано по повод подадено Заявление рег. № 07- 12422-25.04.2024г. от С. П. П., с което се твърди, че има явна фактическа грешка в КККР на [населено място], тъй като погрешно е отразен траен топографски обект – бетонен път с [идентификатор], построен около 1982г., свързан с паркинга в имота на заявителя. Приложени са документи за собственост. С писмо изх. № 20-19929/28.05.2024г. /л. 47/ и.д. началник на СГКК – Перник уведомява заявителя, че съгласно чл. 53б ЗКИР заявлението му следва да е придружено с проект за изменение на КККР, който да обхваща неговия имот, изработен от правоспособно лице по ЗКИР.

Изработен е и внесен със Заявление вх. № 01-389697-16.07.2024г. /л. 24/ проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър (КККР) за поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], м. Б.***.

Проектът предвижда промяна на границите на поземлен имот с [идентификатор] - пасище, земеделска територия в съответствие с границите на бетонов път с проектен [идентификатор] - за друг поземлен имот за движение и транспорт, с цел отстраняване на явна фактическа грешка в КККР. Внесеният проект обосновава наличие на явна фактическа грешка, изразяваща се в погрешно отразяване на траен топографски обект - бетонен път, публична общинска собственост, който според твърденията на заявителя е построен около 1982 г. и съществува и към настоящия момент, като е свързан с паркинга в собствения му имот с [идентификатор]. Според заявителят пътят е отразен погрешно в действащата кадастрална карта, като това му отразяване не съвпада с действителното му положение, поради което и заявителят няма достъп до имота си./обяснителна записка – л. 26/. Целта на проекта е вписване на имот с проектен идентификатор [ПИ], като източната граница на имота е землищната граница.

Издадено е Удостоверение за приемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри № 25-312302-29.11.2024г.

Жалбоподателят С. П. П. се легитимира като собственик на [ПИ], находящ се в област Перник, община Ковачевци, [населено място], с площ [рег. номер]. м, съгласно констативен [нотариален акт], том I, рег. № 791, дело № 167/2008г. на нотариус с № 073 , при граници на този поземлен имот по договор за покупко –продажба с община Ковачевци: от изток – земеделски земи, от запад – имот на ***** Р. и имот на „****“ АД, от север – земеделски земи и път и от юг – язовир ******.

За образуваното административно производство са били уведомени община Ковачевци и М. Д. Д. в качеството й на собственик на поземлен имот с [идентификатор].

Депозирано е било писмено възражение от М. Д. Д., в качеството й на собственик на поземлен имот с [идентификатор], с което се изразява несъгласие с процедираното изменение. Във възражението се твърди, че с проекта по преписката се предвижда изграждането на нова улица от източната страна на имота й, с нови осови точки, за изграждане на която улица от собствения й имот се отнемат 362 [жк], че в кадастралната карта няма допусната явна фактическа грешка, тъй като твърдението за съществуващ на място асфалтов път не отговаря на истината, а се касае за насипвания на бетон е неясно предназначение, които по-скоро представляват обособени части на алеи за вътрешно обслужване на имота и престой на селскостопанска техника.

Към възражението са приложени: Копие на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот на Нотариус № 073, вписан в СВ с вх. рег. № 350 от 26.02.2024 г., Акт 55, том 2, дело № 237/2024 г.; Скица на поземления [имот номер]-264315-16.03.2024 г., изд. АГКК.

Видно от приложената скица № 15-239272-11.03.2024 г. в одобрената със заповед № РД-18-1490/23.07.2019 г. КККР за територията на [населено място], е нанесен имот с идентификатор № 37513.113.976. с площ [рег. номер]. м., трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване- за друг вид застрояване, като в кадастралния регистър, като негов собственик е вписан жалбоподателя С. П. П.. В този имот са нанесени и съществуващите сгради.

Видно от приложената скица № 15-264315/16.03.2024 г. в одобрената със заповед № РД-18-1490/23.07.2019 г. КККР за територията на [населено място] е нанесен имот с идентификатор № 37513.113.3. с площ [рег. номер]. м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване- пасище, като в кадастралния регистър, като негов собственик е вписана М. Д. Д..

От община Ковачевци не е постъпило възражение, нито са представени документи, изискани с писмо от 14.03.2025 г., а именно: планове, предхождащи приемането на КК, на които е отразено местоположението на пътя; одобрени инвестиционни проекти, строителни книжа и др. от които може да се установи вярното му местоположение.

Постановена е оспорената Заповед № 18-3973-28.04.2025г. на началника на СГКК – [населено място], с която е отказано да се извърши изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], община Ковачевци, по отношение на имот с [идентификатор] – пасище, земеделска територия в съответствие с границите на бетонен път, публична общинска собственост, по подадено от С. П. П. заявление с вх. № 01-666779/03.12.2024 г. Административният орган е приел, че заявителят не притежава качеството на заинтересовано лице, което има право да инициира административно производство, тъй като не е собственик на имота, който се нанася в КККР с внесения проект. От друга страна, по преписката не са налице доказателства, който да установяват погрешното отразяване на траен топографски обект - бетонов път, публична общинска собственост с [идентификатор] в действащата кадастрална карта, което да обуславя наличието на явна фактическа грешка по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР от ЗКИР, респективно необходимост от нейното отстраняване.

За изясняване фактическата страна на спора в процеса е прието експертно заключение на съдебно-техническа експертиза, със служебно поставени от съда задачи, изготвено от инж. П. М., от което се установяват следните релеванти за предмета на спора обстоятелства:

По одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри на, [населено място], община Ковачевци, област Перник поземлен имот с [идентификатор], м. ***** е вид територия Земеделска, категория 3, НТП Ливада, поземлен имот с [идентификатор] е вид територия Урбанизирана, НТП За друг вид застрояване. По одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри на м. Лажански рид, [населено място], община Ковачевци, област Перник поземлен имот с [идентификатор] вид собств. Общинска публична, вид територия Земеделска, НТП За селскостопански, горски, ведомствен път. За землището на [населено място], община Ковачевци преди сега действащата кадастрална карта има карта на възстановената собственост (КВС). Пътят, чието трасе е обект на проектно изменение на кадастрална карта и кадастрални регистри съгласно точното му местоположение е нанесен на картата на възстановената собственост в землището на [населено място] с номер 1 и отразен в регистъра като НТП полски пътища, нов НТП за селскостопански, горски, ведомствен път, общинска публична собственост, с площ 1755 кв. м. с трайно предназначение земеделска територия. Според огледа на вещото лице пътят представлява повърхност на циментно бетонова плоча. Бетоновият път има висока устойчивост и якост на тежки натоварвания на трафик с ниски изисквания за поддръжка и отлична издръжливост при различни метеорологични условия. Технологията на полагане отговаря на приложените документи по делото, 80-те години на миналия век. Той осигурява достъп до поземлен имот с [идентификатор] като бетоновата настилка достига малко след паркинга в имота, пътя продължава с макадамова настилка в близост до брега на яз. *****, където е място за рибари и хора на летен излет и туризъм. Направеното на 26.08.2025 г. геодезическо заснемане на част от пътя с дължина 155 м., от паркинга в поземлен имот с [идентификатор] до трафопоста съответства на проекта за изменение на кадастрална карта и кадастрални регистри съответствие с границите на бетонов път, публична общинска собственост с проектен [идентификатор] за друг поземлен имот за движение и транспорт при отстраняване на явна фактическа грешка с промяна на границите по отношение на поземлен имот с [идентификатор]. Разликата в координатите спрямо действащата кадастрална карта като се започне от юг при поземлен имот с [идентификатор] от 4,35 м. до 0,00 м. на север.

При нанасянето на бетонов път с проектен [идентификатор] по съществуващите му граници в частта на пътя, която е в землището на [населено място], община Ковачевци се засяга поземлен имот с [идентификатор], като частта от пътя е 362 кв. м.

При изграждане на фактическите си констатации съдът кредитира заключението на вещото лице с изключение на последната част на въпрос 5, че собствениците на имот с [идентификатор] от 2024 г. са били наясно с т.нар “ тежест“ на имота, тъй като е израз на лично мнение на вещото лице.

В съдебно заседание е представено ново доказателство – проект за изменение на КККР, депозиран от община Ковачевци на 15.07.2025г., в качеството й на собственик на съществуващия общински път, с който се цели отстраняване на явна фактическа грешка в землището на [населено място] и [населено място], с който проект се засягат 26 броя поземлени имота в землището на [населено място], вкл. процесния за настоящето производство ПИ с [идентификатор]. Съгласно уточнение на началника на СГКК в съдебно заседание, административното производство е висящо и няма произнасяне.

При гореустановената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи по допустимостта и основателността на жалбата.

Заповедта е издадена от компетентен административен орган – началника на СГКК – Перник, в установената писмена форма /чл. 59, ал. 2 АПК/, същата съдържа фактически и правни основания за издаването й. В съответствие с чл. 26, ал. 1 от АПК административният орган е положил усилия да уведоми заинтересованите лица за започване на производството. Началникът на СГКК-Перник издава отказа, след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение по случая, т. е. не е налице нарушение на чл. 35 от АПК. Поради което не са налице основанията за прогласяване на нищожността й по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно – за нейната отмяна по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2-3 АПК.

Съгласно чл. 53б, ал.1 явната фактическа грешка се отстранява от Агенцията по геодезия, картография и кадастър по заявление от заинтересовано лице. Съгласно § 1, т. 13 ПЗР ЗКИР "заинтересовани лица" са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, чиито права се засягат от изменението. Засягането трябва да бъде пряко и непосредствено, а не само да създава вероятност за засягане или ограничаване чужди права. В настоящия случай С. П. по същество е поискал промяна на границите на поземлен имот с [идентификатор] , собственост на М. Д. пасище, земеделска територия в съответствие с границите на бетонов път с проектен [идентификатор] - публична общинска собственост.

Предвид изложеното съдът приема, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от исканото изменение, поради което правилно административния орган е преценил, че същият не е заинтересовано лице, посочвайки нормата на чл. 27, ал.2 АПК. От друга страна съдът намира, че диспозитива на оспорената заповед е непрецизен, тъй като макар и да е преценено, че за П. не е налице интерес от водене на производството, е отказано исканото изменение на кадастралната карта. Когато се преценява видът на оспорения акт от ръководещо значение е разпоредителната му част, поради което в настоящия случай не е налице акт за прекратяване на производството, приравним на отказ за произнасяне по същество по заявлението. В случая заявлението е разгледано по същество и е постановен отказ, който има характер на индивидуален административен акт. По аргумент от чл. 53б, ал. 7 от ЗКИР, отказът за изменение на кадастралната карта, подлежи на оспорване по реда на АПК. /Така Решение № 1240 от 30.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12718/2013 г., II о. – „При липсата на положителната процесуална предпоставка по чл. 27, ал. 2, т. 5 от АПК за което органът е длъжен да следи служебно, отказа на последния да извърши изменението, поради недопустимост на искането, е законосъобразен.“/

Респективно жалбата е насочена срещу годен за оспорване акт от лице, адресат на акта, в 14-дневния срок по АПК.

Нормата на чл. 53б, ал. 2 ЗКИР сочи, че явната фактическа грешка се отстранява въз основа на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти, изработен от правоспособно лице, по възлагане от Агенцията по геодезия, картография и кадастър или по възлагане на заинтересовано лице. Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР "явна фактическа грешка" е несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1, както и несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31. Разпоредбата очертава две самостоятелни хипотези като в първата хипотеза, за приложението, на която се изисква имотите да попадат в урбанизирана и неурбанизирана територия, да са предмет на карти и планове по чл. 41, ал. 1 ЗКИР, при съвместяването на които, границите им да не съвпадат. Както правилно е приел административния орган и както се установява от проекта за изменение и СТЕ, касае се за втората хипотеза, предвидена в § 1, т. 9 ДР ЗКИР - поради несъответствие в границите на съществуващите на терена трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия. За приложението на която се изисква: имотите да попадат в неурбанизирана територия, да е налице несъответствие в границите на съществуващи на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (ЗВСГЗГФ). В случая се установява, че пътят е отразен в КВС, съществува и на място с установени топографски знаци, фактическата грешка е над допустимата по чл. 18, ал. 5, т. 2 от Наредба № РД-02-20-5/2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Поради което няма пречка изменението в кадастралната карта да се процедира по този ред, но само ако производството е инициирано от активно легитимирано лице, в случая – община Ковачевци и то в обхват на проекта, в който да се включат всички поземлени имоти, засегнати от изменението – ал 3 на чл. 53б ЗКИР. Безспорно е, че върху ПИ с [идентификатор] съществува право на публична общинска собственост, тъй като е с начин на трайно ползване - " За селскостопански, горски, ведомствен път“, така е и вписан в КККР, според установяванията на СТЕ. Съгласно изричната разпоредба на чл. 56, ал. 2 ЗОС за улиците, общинските пътища и други линейни обекти на техническата инфраструктура не се съставят актове за общинска собственост, т. е няма нужда собствеността върху тях да се доказва чрез представяне на акт за общинска собственост. В рамките на регламентираното производство по отстраняване на явна фактическа грешка нормата на чл. 53б, ал. 4 ЗКИР предвижда, че Агенцията по геодезия, картография и кадастър изпраща проекта за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти по ал. 2 на директора на областна дирекция "Земеделие" за съгласуване относно обезщетяване по реда на чл. 10б от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, съответно на чл. 6 и § 8 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, като при липса на основание за обезщетяване директорът на областна дирекция "Земеделие" връща проекта с мотивирано становище.

От гледна точка на материално-правните основания, с проекта за изменение, внесен от заявителя, не е налице явна фактическа грешка по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР във връзка с чл. 53б, ал. 1 ЗКИР, тъй като с промяната в КККР се отделя и вписва самостоятелен имот, от имот, вписан на заинтересованата страна Д., за който тя се легитимира като собственик. При претендираното основание „явна фактическа грешка“ е друга целта на закона, а именно да се нанесат имотите съобразно съществуващите на терена трайни топографски знаци. Законово е отчетена възможността при изработване на плановете и картите по ЗСПЗЗ да бъде допуснато несъответствие между границите на имотите, представляващи земеделски земи и съществуващите на място трайни топографски обекти и тъй като данните от тези планове се интегрират в кадастралната карта, създадената в резултат на тази неточност конкуренция в правата на лицата по отношение на земеделските земи и на другите обекти, законодателят е предвидил да се разреши по административен ред, като кадастралната карта се измени и се нанесат коректно имотите представляващи топографски обекти от изкуствен или естествен произход, а за засегнатата площ съществувала като земеделска земя в картите и плановете по ЗСПЗЗ се определи обезщетение по реда на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че по отношение на оспорената заповед не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, поради което подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на делото претенцията на ответната и заинтересованата страна за разноски следва да бъде уважена чрез присъждане на адвокатско възнаграждение. От страна на ответника е представено пълномощно на адв.К. /л. 193/ , фактура от 14.07.2025г. и банково бордеро за платено адвокатско възнаграждение в размер [рег. номер]./ 1250 лв., ведно с начислен ДДС 250 лв./. От заинтересованата страна М. Д. е представен Договор за правна защита и съдействие от 14.08.2025г. /л. 194/ с отбелязване плащане в брой на сумата в размер [рег. номер]. Съдът съобрази, че платеното адвокатско възнаграждение е в минимално предвидения размер на адвокатските възнаграждения, определен с Наредба № 1 от 2004 г., с оглед отправеното възражение за прекомерност. В случая на адв. К. е начислено и ДДС, доколкото процесуалният представител, е регистриран по ЗДДС, което ДДС се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Перник, III състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. П. П., [ЕГН], [населено място], срещу Заповед № 18-3973-28.04.2025г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – [населено място], като неоснователна.

ОСЪЖДА С. П. П., [ЕГН], [населено място], [улица]да заплати на Агенция по геодезия, картография и кадастър, [населено място] разноски по делото в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА С. П. П., [ЕГН], да заплати на М. Д. Д., [ЕГН] разноски по делото в размер на 1250 /хиляда двеста и петдесет/ лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от деня на съобщаването му на страните.