РЕШЕНИЕ

                                                  

Номер             4488                22.12.2017   Година               Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                    I брачен състав

На двадесет и втори декември две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание на петнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в следния състав:

 

     Председател: ТАТЯНА МАСЛИНКОВА

 

Секретар: Свобода Александрова

като разгледа докладваното от  съдията

дело номер  1726                                                      по описа за   2017 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.150 вр. чл.143 вр. чл.139 от СК.

Производството е образувано по искова молба на М.Д., чрез неговия законен представител Д.С. против А.Д.. Ищецът твърди, че ответникът е негов баща, като с Решение, постановено от ІІ бр. състав на Районен съд - Пловдив бил изменен размерът на присъдената издръжка от 50лв. на 100лв. месечно. Към настоящия момент този размер на издръжката не отговарял на нуждите на детето, което било ученик в *** клас. Необходими били средства за храна, дрехи, обувки, учебници и помагала. Момчето посещавало к. п. м., п., у. в с. п. м.. П.-г. б. н. и. б. с. в А.. Поради това се прави искане да бъде увеличен размерът на дължимата от ответника издръжка на 180лв. месечно до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

От ответника не е постъпил отговор. Становището му по предявения иск е, че настоящото производство представлява престъпление. Представя документи за заплатена издръжка.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

М.Д. е син на Д.С. и А.Д.. С решение по гр.д. № 17879/13г. по описа на Районен съд - Пловдив ответникът е осъден да заплаща на сина си месечна издръжка в размер на 100лв.

От показанията на с. по делото – Б. С., в.   н. и., се установява, че М. живее с майка си. Учи в *** ***. За посрещане разходите на детето помагат и р. н. с.. Майката о. п. п. н.. Бащата не заплащал издръжка всеки месец, а когато имал възможност. М. ходел на у. п. б., п. п.. Средствата не достигали и част от извънкласните занимания вече не посещавал. Издръжката в размер на 100лв. не била адекватна на разходваните за детето средства.   

Съдът кредитира показанията на с. при условията на чл.172 ГПК, като обективни, логични, последователни и непротиворечиви, доколкото в тях споделя собствените си впечатления относно доходите и семейното положение на страните. С. е р. н. и., поддържат чест контакт и впечатленията му за споделеното са преки и непосредствени.

Относно доходите и притежаваните от родителите имущества се установи следното: Двамата родители н. р. т. д.. П. н. с.. Ответникът е ***. Майката през 2016г. е декларирала г. д. о. н. в размер на 595,00лв.

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в по-висок от присъдения вече размер на детето си, следва да се установи промяна на обстоятелствата, при които е бил определен първоначалният размер на издръжката относно нуждите на детето или в размера на доходите на всеки от родителите на детето с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка.

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г. те дължат издръжка независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.  Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. Съдът с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

Съдът намира, че действително е налице изменение в обстоятелствата, мотивирали първоначално определения размер на дължимата на детето издръжка. При определяне на първоначалния размер на дължимата издръжка детето е имало нужда от по-малко средства за посрещане на ежемесечните му нужди. Това се дължи на факта, че за разлика от тогава, понастоящем то е пораснало. Нуждите са се увеличили, като са нараснали разходите за облекло, храна, образование, допълнителни занимания и други. Още повече, че в момента дължимата от ответника издръжка от 100лв. на месец е под законовия минимум на дължимата издръжка за едно дете в размер на ¼ от минималната работна заплата. Този размер не отговаря на възрастта и потребностите на М..

Предвид гореизложеното съдът е на становище, че понастоящем нуждите на детето от издръжка действително са нараснали и е необходимо увеличение размера на дължимата от ответника издръжка.

С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на детето, както и с оглед социално – икономическите условия в страната, съдът приема, че детето има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на поне 350,00 лева, от които минимум 180лв. за храна, а останалите – за дрехи, пособия и задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, свързани с образованието и здравето на детето. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето се отглежда от майката и тя полага ежедневни грижи за него. Възможностите на двамата родители съдът приема като приблизително еднакви. Ето защо и настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява 180,00 лева месечна издръжка на детето, а останалите средства следва да се поемат от майката, която полага грижи за фактическото му отглеждане.

Съдът счита, че ответникът е във възможност да заплаща издръжка в посочения размер. Законодателят е предвидил, че издръжка за ненавършило пълнолетие лице се дължи съгласно ал.2 на чл.143 от СК независимо от работоспособността и от възможността на родителя да се издържа от имуществото си. Посочената норма задължава родителите да заплащат издръжка дори когато не разполагат с достатъчно средства, за да покриват собствените си нужди. Също така издръжката, определена от съда, която ответникът трябва да осигури на детето си, не надвишава необходимия размер, предвид възрастта му и неговите специфични нужди. Този размер на издръжката не е прекомерен, като ответникът би могъл да осигурява същата. Издръжката на сина му следва да е приоритет за всеки един баща.

Ето защо искът за присъждане на издръжка занапред се явява основателен за сумата в размер на 180 лева месечно за детето, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.02.2017г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване.

Страните не претендират присъждане на разноски по делото.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът дължи държавна такса от 115.20 лв., изчислена върху увеличения размер на издръжката.

На  основание чл. 242 ал.1 от ГПК доколкото съдът уважава иск за присъждане на  издръжка следва да бъде постановено предварително  изпълнение на  решението.

Така мотивиран, съдът

Р  Е  Ш  И :

ИЗМЕНЯ  размера на присъдената по гр. д. № гр.д. № 17879/13г. по описа на Районен съд - Пловдив месечна издръжка, дължима от А.С.Д. ЕГН ********** с адрес: *** на М.А.Д. ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Д.В.С. ЕГН ********** с адрес: *** като УВЕЛИЧАВА същата от 100.00 лв. на 180.00 лева /сто и осемдесет лева/ месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.02.2017г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ОСЪЖДА А.С.Д. ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 115,20 лева /сто и петнадесет лева и двадесет стотинки/, представляваща дължима държавна такса по настоящото производство.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението съгласно чл. 242 ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ : п / Т. Маслинкова

 

 

Вярно с оригинала.

С.А.