Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 26.03.2021 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен
съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети
февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав :
Председател
:
Румен Стойнов
при секретаря Мария
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 671/2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното :
Настоящото дело е образувано по искова молба
подадена от „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД от гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис - сграда Лабиринт, ет.
2, офис 4, чрез юрк. Ц.П., като пълномощник на … Д. Б., против В.Ц.Т. ***, ЕГН **********. Налице е едно нетипично възникване на исковия процес, след връчване на
заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК), като ищецът го е иницирал за да може установи вземанията си. Исковете са положителни установителни и се смятат предявени от
момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК - 04.07.2019 г. По постъпилото заявление е образувано ч.гр.д. № 396/2019г. по описа на РС Своге и е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 544 от
08.07.2019 г. за следните суми : 1500
лева - главница, 179,76 лева – договорна
лихва за периода от 03.11.2017 г. до 02.04.2018 г., 45 лева – такса разходи, 977,76
лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от
03.11.2017 г. до 02.04.2018 г., 207,79 лева – обезщетение за забава за периода
от 04.11.2017 г. до 04.07.2019 г., и законна лихва върху главницата,
считано от 04.07.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата 158,21 лева
разноски по делото, от които 100 лева юрисконсултско възнаграждение – определено
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК и изчислено според Наредбата за заплащането на
правната помощ, както и 58,21 лева заплатена държавна такса. Вземането
произтича от неизпълнено задължение по договор за паричен заем, сключен
на 02.10.2017 г. с номер 3050161 между „Изи Асет Мениджмънт” АД и В.Ц.Т.
(заемополучател), като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна
на „Изи Асет Мениджмънт” АД в полза
на „Агенция за събиране на вземания”
ООД, ЕИК ********* /правоприемник на който е „Агенция за събиране на вземания”
АД – понастоящем „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* /по
силата на Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от дата 16.11.2010 г.
Цената на исковете е 1500
лева - главница, 179,76 лева – договорна
лихва, 45 лева – такса разходи, 977,76 лева – неустойка, 207,79 лева –
обезщетение за забава, за които суми се иска
от съда да признае за установено, че се дължат от ответника на ищеца, като се претендира още и законната лихва за забава върху главницата, считано от 04.07.2019 г. до окончателното издължаване и
направените по делото разноски, както по настоящото, така и по заповедното
производство.
Ответникът не оспорва
обстоятелството, че е сключил договор за кредит и не е погасил всички вноски по
него, но посочва, че е имал здравословни проблеми, поради което е нямал
възможност да изплаща заема.
По делото са приети,
като писмени доказателства, документите представени от ищеца и е приложено ч.гр.д.
№ № 396/2019 г. по описа на Районен
съд Своге.
Свогенският районен
съд, първи състав, като взе предвид постъпилата искова молба и съобразявайки
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното от фактическа страна :
На 02.10.2017 г. в гр. Н. И. е сключен договор за паричен заем между между
„Изи Асет Мениджмънт” АД (заемодател) и В.Ц.Т. (заемополучател) за сума от 1500 лева. Според чл. 3 от договора, с
подписването му заемополучателят удостоверява, че е получил заемната сума. Същата
е следвало да се върне на 6 месечни вноски в размер на 279,96 лева за периода
от 03.11.2017 г. до 02.04.2018 г. Отделно е начислена и сумата от 1060,26 лева
– неустойка за неизпълнение на поето задължение за осигуряване на обезпечение,
също разделена на 6 вноски по 176,71 лева. Така общата месечна вноска става
456,67 лева х 6 вноски = 2740,02 лева. Освен това са начислени и 45 лева – такса разходи за събиране
на просрочени вземания и сумата от 207,79 лева – обезщетение за
забава, в размер на законната лихва, за периода от 04.11.2017 г. до 04.07.2019
г.
Според посоченото в
исковата молба кредитополучателят е заплатил единствено сумата от 82,50 лева, с
която е погасил част от неустойката : 1060,20 лева – 82,50 лева = 977,76 лева. Останали
са неплатени претендираните в настоящото производство парични суми. На основание чл. 162 ГПК съдът намира, че размера на лихвите, неустойката
и таксите съответстват на претендираното. Документите по делото не са оспорени от страните и съдът
ги възприема като автентични и верни. Вземането по договора
за кредит е прехвърлено от страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД в полза на
„Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК ********* /правоприемник на
който е „Агенция за събиране на вземания” АД – понастоящем „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, ЕИК ********* /по силата на Приложение № 1 от 01.05.2018 г.
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата
16.11.2010 г. Съгласно разпоредбата
на чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията и
договорите продавачът
на вземането е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето, като по настоящото
дело уведомяването е станало при връчване на преписа от исковата молба и
приложеното към нея уведомително писмо. По принцип длъжникът може да възразява успешно за
липса на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на
стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомяването. В случая няма такива данни и твърдения.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че
предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл.
415 ГПК са процесуално допустими, а разгледани по същество са основателни и
доказани за главницата и за договорната лихви, частично са основателни за
законната лихва, и са неоснователни за таксата разходи и за неустойката.
Съображенията са следните :
Налице е валиден договор
за кредит, по който ответната страна не е изпълнила своите задължения. Доказано е получаването на
процесната сума, изискуемостта
на вземанията
за главница и лихви, както и размера им. Няма пречка кредиторът да
прехвърли вземането, като то преминава върху новия кредитор с привилегиите,
обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви. Предишният
кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето, което по настоящото
дело е станало при връчването на преписа от исковата молба на ответника. За
падежиралите вноски до датата на заявлението по чл. 410 ГПК не е необходимо
съобщение до длъжника, тъй като срокът го „кани” да плати. Последната вноска е
следвало да се внесе на 02.04.2018 г., а заявлението е подадено в Районен съд
Своге на 04.07.2019 г., следователно целият кредит е изискуем. Годишният
процент на разходите (ГПР) по заема е под
предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК, като претендираните главница и договорна лихва, съответстват
на дължимите.
В мотивите към Тълкувателно
решение (ТР) № 3/2017 г. от
27.03.2019 г., постановено по Тълкувателно дело № 3/2017 г., Общото
събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на Върховния касационен
съд (ВКС) е приело, че
кумулирането на две обезщетения за забава на длъжника, касаещи един и същ
период, би довело до неоснователно обогатяване на кредитора, което правният ред
не допуска. В случая за един и същи период се претендират две лихви върху една и съща
сума – договорна (
възнаградителна) и законна (обезщетителна). Съгласно с
постановеното в ТР, за периода до 02.04.2018 г., датата на която е следвало да
се плати последната
вноска, се дължи договорната лихва, а след тази дата до 04.07.2019 г., датата когато заявлението по чл. 410 ГПК е
постъпило в съда, се дължи законната лихва. На основание чл. 162 ГПК съдът определя размер на
последното задължение на 190,83 лева, а именно на законната лихва за забава върху непогасената
главница от 1500 лева за периода от 03.04.2018 г. до 04.07.2019 г., като в
останалата част до пълния претендиран размер от 207,79 лева и за периода от
04.11.2017 г. до 02.04.2018 г. този иск подлежи на отхвърляне.
Договорът за паричен заем от
02.10.2017 г. попада в предметния обхват на Закона за потребителския кредит (ЗПК) - с оглед стойността му и това, че не са налице
изключенията на чл. 4 ЗПК. В чл. 33 ЗПК е предвидено, че при забава
на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума
за времето на забавата, а когато потребителят забави дължимите от него плащания
по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната
лихва. Искането на ищеца обаче включва установяване на вземане за
неустойка за непредставено обезпечение и за такса разходи. Посочените уговорки
между страните противоречат на чл. 33 ЗПК, съгласно който кредиторът няма право
да договаря изначално суми, платими при забава или пълно неизпълнение
на задължението на длъжника, освен законната лихва върху неплатената част от
главницата.
При така
изложеното посочените клаузи, на които ищецът основава претенциите си за
неустойка и такса разходи се явяват нищожни, поради противоречие с императивната норма на чл. 33 ЗПК и
като такива не пораждат права и задължения за страните по правоотношението. От друга
страна неустойката за неосигурено обезпечение и таксата разходи по своя
характер представляват допълнителни плащания, дължими от ответника, като същите се отразяват и на годишния
процент на разходите (ГПР), макар формално да не са включени в него. Налице
е
нарушение и на разпоредбата на чл.
10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане
на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Неустойка за
неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с
претърпени вреди, е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си
функции и цели само и единствено да постигане неоснователно
обогатяване. По този начин се заобикаля законът, тъй
като императивната разпоредба на
чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размера на законната лихва,
а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно
акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат
вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка, са, че
вземането няма да бъде събрано. На практика така се стига до кумулирана
неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което
е недопустимо. При това тези вреди са самопричинени, тъй като, ако има
предварителна оценка, че е нужно обезпечение, за да се отпусне кредитът,
той не би трябвало да се отпусне преди да се предостави обезпечението. В случая
това изискване не е спазено и от неизпълнение на това задължение за
предварителна оценка финансовата институция не може да черпи права за себе си,
за да изведе легитимен интерес да претендира описаната неустойка. На практика първо се отпуска кредит, а
впоследствие се иска обезпечение, което е в директно противоречие с целта да се
предотврати безотговорното кредитиране, залегнала и в Директива 2008/48. Размерът на тази неустойка е 1060,26 лева, като тя е почти шест пъти по-голяма от дължимата
лихва за срока на договора и е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си
функции и цели само и единствено да постигане неоснователно
обогатяване.
Макар вземането за
45 лева да е наименувано „такса”, то срещу тази такса не се дължи никакво
поведение, а точно обратно – изискуемостта на това вземане следва автоматично
от изпадане на длъжника в забава. При това е видно, че това не е такса, защото
не се дължи заради извършени разходи, а самото наименование прикрива истинската
цел да служи за обезщетение за вреди от забавата, като нейното начисляване не е
свързано с извършване на каквото и да е действия или разноски. Тоест в случая е
налице клауза за неустойка за забава. Съгласно императивната разпоредба на чл.
33, ал. 1 ЗПК, при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Такова обезщетение за забава обаче вече има предвидено в
договора и това е лихвата. По изложените съображения процесната клауза
преследва забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава.
По тази причина тя влиза в пряко противоречие с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и
следва да се приеме за нищожна. Тази наказателна
клауза е и в пряко противоречие на забраната за неоснователно обогатяване, като
в същността си представлява неустойка, излизаща извън присъщите ѝ от
закона функции, поради което се явява нищожна. Отделно, по делото не е
установено, че тези разходи действително са направени.
При този изход от
делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно уважената част на исковете,
ответникът ще следва да заплати на ищеца направените
по делото разноски. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът присъжда юрисконсултско
възнаграждение, като определя размера му на 200 лева. Съдът дължи произнасяне и по
разноските в заповедното производство, които следва да се присъдят според
установената част от вземанията.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
:
Приема за установено по отношение на В.Ц.Т. ***, ЕГН **********, че дължи на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” №
25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, ЕИК *********,
представлявано
от … Д. Б., сумата от 1500 лева
– непогасена главница по договор
за паричен заем с номер 3050161, сключен на 02.10.2017 г. между „Изи Асет
Мениджмънт” АД и В.Ц.Т. (заемополучател), като впоследствие вземането по
договора е прехвърлено от страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД в полза на
„Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК ********* /правоприемник на
който е „Агенция за събиране на вземания” АД – понастоящем „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, ЕИК ********* /по силата на Приложение № 1 от 01.05.2018 г.
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата
16.11.2010 г., заедно със законна лихва върху
непогасената главница, считано от 04.07.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 179,76 лева – договорна лихва за периода от
03.11.2017 г. до 02.04.2018 г., и сумата от 190,83 лева –
законната лихва за забава върху непогасената главница за периода от 03.04.2018
г. до 04.07.2019 г., като в останалата част до пълния претендиран размер от 207,77 лева и за периода от 04.11.2017 г. до 02.04.2018 г. отхвърля този иск, като отхвърля и предявените
положителни установителни искове за сумата от 45 лева – такса разходи за
събиране на просрочени вземания, както и за сумата от 977,76 лева – неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 03.11.2017 г. до 02.04.2018 г.
Осъжда В.Ц.Т. ***,
ЕГН **********, да заплати
на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, със седалище и адрес
на управление в
гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис
4, ЕИК *********, представлявано от … Д. Б., сумата от 258,23 лева –
направени разноски за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение по
гр.д. № 671/2019 г. по описа на Районен съд Своге, според уважената част от исковете.
Осъжда В.Ц.Т. ***, ЕГН **********, да заплати
на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, ЕИК *********,
представлявано
от … Д. Б., сумата от 101,68 лева –
направени разноски за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 396/2019 г. по описа на Районен
съд Своге, според установената част от вземанията.
Решението подлежи на
въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :