О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 260227 16.02.2021г. Град Стара
Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На шестнадесети
февруари през две хиляди, двадесет и първа година
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА
МИШОВА
Секретар
като разгледа
докладваното от съдия МАВРОДИЕВА
въззивно
гражданско дело номер 1084 по описа
за 2021 година.
Обжалвано е разпореждане от 16.12.2020 г., постановено
по ч.гр.д. № 790/2020 г. по описа на Чирпански районен съд, с което е
отхвърлено заявлението на „А.С.В.“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК срещу длъжника Б.А.М. в частта му, в която се претендира сумата от
89.44 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 21.11.2019г. до
23.06.2020г.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното
разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че погрешно
първоинстанционният съд е приел, че са приложими постановките на ТР № 3/2019г.
на ОСГТК на ВКС, тъй като кредитът не бил обявен за предсрочно изискуем. Счита,
че претенцията за договорна лихва изцяло била съобразена с даденото тълкуване в
т.2 на ТР № 3/2019г., ОСГТК на ВКС. Моли, съдът да отмени обжалваното
разпореждане и да се произнесе по същество на спора.
Съдът, като обсъди направените в частната жалба
оплаквания, намери за установено следното:
Производството по делото е образувано пред Чирпанския
районен съд по заявление на „А.С.В.“ ЕАД, гр.С. срещу Б.А.М. ***, за вземане в
размер на 633.71 лв. – главница за периода 21.11.2019г. – 21.09.2020г.; 89.44
лв. - възнаградителна лихва за периода от 21.11.2019 г. до 23.06.2020 г.; 63.32
лв.- обезщетение за забава за периода от 22.11.2019г. до подаване на
заявлението; законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното му заплащане. Посочено е, че вземането произтича от договор за стоков
кредит № 3859251 от 19.09.2019 г., сключен между длъжника и „У.К.Ф.“ ЕАД,
впоследствие прехвърлено в полза на Агенцията за събиране на вземания ЕАД по
силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 26.06.2020г. Длъжникът
бил уведомен на 07.07.2020 г. с известие за доставяне. Кредитополучателят не
заплатил дължимия паричен заем към заявителя в срока, което обуславяло правен
интерес от предявяване на претенциите по съдебен ред.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, в частта му относно сумата
89.44 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 22.11.2019г. –
23.06.2020г., като е приел, че искането на заявителя в тази част противоречи на
разрешенията на ТР № 3 от 27.03.2019г. по тълк. дело № 3/2017г. на ОСГТК на
ВКС, като претенцията е нищожна, като основаваща се на неравноправна клауза, за
която съдът следи служебно.
Съгласно чл. 411 ГПК, за да бъде уважено искането за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, заявлението трябва да е
редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК, да не противоречи на закона или
добрите нрави, да не се
основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това;
длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Р България и да
е с обичайно местопребиваване или седалище на територията Р България – чл.411,
ал.2 ГПК.
Претенцията за сумата 89.44 лв., представлява уговорено възнаграждение по
сключения договор за стоков кредит. Договорът за кредит е възмезден, поради
което кредитополучателят дължи уговорената лихва за ползването на заетата сума.
Това възнаграждение е възнаградителна лихва, която е различна по правната си
същност от мораторната лихва и от неустойката. Съдът издава заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, освен ако искането за присъждане на суми противоречи
на закона и на добрите нрави. Посоченото от заповедния съд тълкувателно решение
ТР № 3 от 27.03.2019г. по тълк. дело № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС е неотносимо,
тъй като касае различни хипотези - по приложението на чл.76, ал.1 и 2 ЗЗД. В настоящия случай не става дума нито да
извършено плащане, което не е достатъчно, нито за предсрочна изискуемост и
размера на законната лихва при настъпването на такава предсрочна изискуемост, а
за договорна лихва, вземането за която е индивидуализирано по размер и период и
не противоречи нито на закона, нито на добрите нрави.
Доколкото
претендираната по реда на чл.410 ГПК сума не произтича от неравноправна клауза
и предвидената в договора за кредит уговорка за възнаградителна лихва не е
нищожна, въззивната инстанция намира, че искането за издаване на заповед за
изпълнение е основателно и следва да бъде уважено.
Разпореждането на
районния съд в обратния смисъл е неправилно и следва да бъде отменено, като
вместо това, следва да се издаде заповед за изпълнение за претендираните в
заявлението суми.
Воден от горните мотиви, въззивният съд,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане от 16.12.2020 г., постановено по
ч.гр.д. № 790/2020 г. по описа на Чирпански районен съд, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ
заповед за изпълнение по заявлението на „А.С.В.“ ЕАД, гр.С. бул. **********срещу
Б.А.М. *** за вземане в размер на 89.44 лв. – възнаградителна лихва за периода
от 21.11.2019 г. до 23.06.2020.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: