№ 190
гр. С., 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и четвърти април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христина З. Марева
при участието на секретаря Илка Й. Илиева
като разгледа докладваното от Христина З. Марева Гражданско дело №
20242200100157 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от Г. И. Ф., чрез адвокат М.
В. С. против Ф. А. С. искове, с правна квалификация на предявените права по
чл. 87, ал. 3 ЗЗД и по чл. 26, ал. 2, пр. 2 вр. чл. 41, ал. 1, пр. 3 ЗЗД: Да бъде
постановено разваляне на договора за издръжка и гледане, обективиран в
нотариален акт № 166, том 4, дело № 561/2018 г. на нотариус № 126, вписан
под акт № 87, том 27. д. №4823/2018 г. на Службата по вписванията при PC –
С., поради неговото неизпълнение от ответника, с който договор е
прехвърлено правото на собственост на 5/6 ид. ч. от самостоятелен обект в
сграда, представляващ жилище, апартамент с идентификатор 67338.542.6.2.3
с площ 96.05 кв.м.. с административен адрес: гр. С.. кв. „К.“, бл. 9, Вх. Б, ет. 2,
ап. № 3 и в условията на евентуалност, ако съдът не уважи главно предявения
иск за разваляне на договора, то да бъде прогласена нищожността на договора
за прехвърляне на недвижим имот, представляваш 5/6 ид. ч., от същия
недвижим имот, сключен с нотариален акт № 166, том 4, дело № 561/2018 г. на
нотариус № 126, вписан под акт № 87, том 27. д. №4823/2018 г. на Службата
по вписванията при PC – С., тъй като в момента на сключването му
ответникът не е притежавал, представителна власт поради смърт на
упълномощителя.
Изрично в допълнителна – втора искова молба от 29.12.2023 г., двата
иска са предявени в условията на евентуално съединяване, като за главен иск е
1
предпочетен иска за разваляне на договора и за евентуален – иска за
прогласяване нищожността на договора. В исковата молба относно
съединяването е употребено понятието „алтернативно“, но предвид искането
в петитума съдът да пристъпи към разглеждане на иска за нищожност, ако
отхвърли предявения иск за разваляне на договора, то съединяването е в
условията на евентуалност.
Обстоятелствата, на които ищецът основава предявените права за
разваляне на процесния договор за прехвърляне на правото на собственост
върху 5/6 ид. ч. върху недвижим имот, а при отхвърлянето на този иск – за
прогласяването му като нищожен, са следните:
В. И. Ф.а, майка на ищеца, прехвърлила със сключен договор по
нотариален акт № 87, том 27, д. №4823/2018 г. на Службата по вписванията
при PC – С., притежаваната от нея идеална част, представляваща 5/6 ид. части
от имот, представляващ самостоятелен обект в сграда - апартамент с
идентификатор 67338.542.6.2 с площ 96.05 кв.м., с административен адрес: гр.
С., кв,.“К.“, бл.9, Вх. Б, ет. 2, ап. № 9, подробно описан в нотариален акт за
собственост.
Договорът бил сключен в деня на смъртта на прехвърлителката -
11.12.2018 г.
Частта от правото на собственост - 5/6 ид. ч., която е предмет на
процесната сделка, била формирана включително чрез придобиване на 1/6 ид.
ч. от ищеца, която от своя страна той бил придобил по наследство. Другата 1/6
ид. ч. от имота извън прехвърлените с процесния договор 5/6 ид. ч., е била
притежавана по наследство от брата на ищеца - М. И. Ф., ЕГН **********.
Тази възникнала съсобственост била прекратена чрез съдебна делба, във
връзка с която имотът е бил изнесен на публична продан, проведена от ЧСИ.
Прехвърлителката – майка на ищеца, починала на 11.12.2018 г., рано
сутринта около 06.00 часа, вследствие на продължило с месеци боледуване от
тежко онкологично заболяване. Ищецът разбрал за кончината на майка си
около 07.30 часа на същия ден. Около 08.00 ч. ответникът предложил на ищеца
да съдейства за намиране на погребална агенция и помощ при оформяне на
документите по съставяне на акта за смърт в общината и другите формалности
при смърт на лице, които били болезнени и психически натоварващи за
ищеца. В следобедните часове на деня вече всички близки знаели за
2
починалата В. Ф.а. В присъствието на ищеца и ответника, около 08.30 ч. била
предадена личната карта на покойницата, за да се издаде акта за смърт.
Ответникът заедно с брата на ищеца – М. Ф., заедно се погрижили през деня за
подготовката на погребението, в т. ч. – за издаването на акт за смърт.
Ответникът и М. Ф. се познавали преди това. Ответникът го снабдявал с
алкохол и го посещавал, т. к. имал желание да купи жилището, но майката на
ищеца и неговия брат - М. Ф., не е желаели да го продават. Ответникът
свързал в предните месеци братята Г. Ф. и М. Ф. с медицински сестра и лекар
за лечението на майка им и в предходните седмици са били на прегледи и
лечение, като той е присъствал заедно с нея.
След погребението на В. Ф.а, в жилището останал да живее М. Ф., който
впоследствие узнал, че идеалните части на майка му от жилището били
прехвърлени на ответника, като ответникът му бил съобщил, че
прехвърлянето било извършено със завещание.
Изложени са доводи, според обобщението на които М. Ф. не е имал
основание да се съмнява, че прехвърлянето е било извършено чрез завещание;
че М. Ф. е страдал от алкохолна болест, а ответникът се възползвал от това
като започнал да му гостува често и му носил постоянно алкохол, което
„приятелство“ продължило до смъртта на М. Ф. след няколко години. До
смъртта си, М. Ф. живеел в жилището с убеждението, че е съсобственик на
имота.
Изложени са аргументи, според които не е било възможно сделката да е
била осъществена от ответника в качеството му на пълномощник на В. Ф.а,
тъй като по същото време участвал заедно с М. Ф. в документалната и
материална подготовка на погребението.
В следобедните часове на същия ден двамата посетили заедно Центъра
за административни услуги в сградата на Община С. и на другият ден -
12.12.2018 г., е бил съставен акт за смъртта на В. И. Ф.а под № 1466.
В условията на договарящ сам със себе си ответникът Ф. А. С. като
пълномощник на прехвърлителката и лично като приобретател, сключил
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка.
Ищецът научил за извършеното прехвърляне на имота няколко дни
преди да почине брат му М. И. Ф. - през 2023 г.
Твърди се, че договорът е нищожен, не е произвел действие и
3
ответникът не е придобил имота, предвид прекратяването на
представителната власт, произтичаща от даденото пълномощно, поради
смъртта на упълномощителката, настъпила преди сключване на договора по
нотариален ред. Настоява се, че ответникът като пълномощник при
сключването на договора е знаел за смъртта на упълномощителката, т. к. е
присъствал в момента на нейната кончина.
С оглед смъртта на прехвърлителката се настоява, че задълженията на
ответника като приобретател по договора, изобщо не са били изпълнявани. В
полза на прехвърлителя не били полагани никакви грижи за гледане и
издръжка, каквито са били поетите задължения и не е имало имуществена
престация. Дължимата грижа следвало да се предоставя за един неопределен
бъдещ период от време, докато в случая грижи не били полагани дори за
часове, липсва реално изпълнение, което било основание за развалянето му.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни.
Твърди се, че майката на ищеца и прехвърлителка по договора, е
починала така, както е посочено в препис-извлечението от акт за смърт – на
11.12.2018 г., в 15 ч. и 40 минути.
Твърди се, че преди повече от петнадесет години ответникът и майката
на ищеца, която била вдовица, създали връзка. По същото време В. Ф.а
живяла в процесния апартамент със сина си М., който злоупотребявал с
алкохола, нанасял побои на В., упражнявал над нея непрекъснат тормоз.
Поради това ответникът й предложил и през м. февруари 2008 г. заживели на
семейни начала в неговото жилище и до смъртта й живели заедно. Имали
общо домакинство, между нея и неговите деца и внуци се създали
изключително близки отношения. Те я възприемали като негова съпруга, а тя
ги чувствала като свои родственици. Връзката между тях била изключително
силна.
През последните три - четири години В. чувствала често
неразположение и болки, поради което ответникът я водил на прегледи в С. и
С.З.. Установило се, че страдала от онкологично заболяване, което наложило
нейното лечение. За всичко това се грижил единствено ответникът. Водил я на
прегледи, купувал лекарства, обезпечавал по всякакъв начин грижите по нея и
лечението й, осигурявал гледането и издръжката й. Синовете й дори не
4
проявили интерес към нейното здравословно състояние, нито пък положили
каквито и да било грижи. Отношенията между В. и синовете й не били добри,
те почти нямали комуникация помежду си. Многократно през годините тя
настоявала да прехвърли на ответника притежаваните от нея идеални части от
процесния апартамент, но той се противопоставял.
На 10.12.2018 г. прехвърлителката изготвила в негова полза
пълномощно, със следните права: да прехвърля сам на себе си с нотариален
акт за прехвърляне на недвижими имот срещу издръжка и гледане
притежаваните от нея идеални части от процесния недвижим имот, за
грижите, които бил полагал до тогава и грижите, които щял полага за нея и в
бъдеще. Пълномощното с нотариално удостоверен подпис - peг. № 4220/2018
г. от 10.12.2018 г. и с удостоверено съдържание с peг. № 4221/2018 г., том 2, №
78, на нотариус с peг. № 126 в района на РС- С. било заверено в жилището, в
което живеели двамата. Желанието на В. било в същия ден да бъде сключен и
договорът за издръжка и гледане, но т. к. било необходимо време да бъде
изготвен, уговорката с нотариалната кантора била това да стане на следващия
ден. Така на 11.12.2018 г. В. И. Ф.а, действаща чрез ответника в качеството му
на пълномощник, с правото да договаря сам със себе си при условията на чл.
38 ЗЗД, му прехвърлила притежаваните от нея 5/6 идеални части срещу
гледане и издръжка, за грижите и издръжката, които бил осигурявал до
момента на сключване на договора и срещу задължението да й осигуря
издръжка и гледане, и нормален живот до края на живота й, като си запазвала
пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху имота.
От момента на сключване на договора, ответникът плащал данъците за
имота. Съсобствеността със сина на В. Ф.а – М.а Ф., била прекратена по
съдебен ред, с решение № 466/15.06.2022г., постановено по гр. дело №
3120/2021г. по описа на РС- С. по предявен от ответника иск за делба, като
имотът бил изнесен на публична продан. В делбеното производство М. Ф. не
бил оспорил и не бил въвел никакви възражения, с които да оспори
валидността на извършеното от наследодателката разпореждане.
С Постановление за възлагане на недвижим имот на ЧСИ, М. М.ва, peг.
№ 768, район на действие-ОС-С. от 05.01.2023 г., влязло в сила на 22.02.2023г.
вх. peг. 1517/15.03.2023r., акт № 2, том IV, дв. вх. 1518 по изп. Дело №
20227680400992 по описа на ЧСИ-М.ва, ответникът се легитимирал като
5
собственик на целия имот.
Навежда възражение за придобиване по давност, върху 5/6 ид. ч. от
правото на собственост върху процесния имот, изтекла в негова полза от деня
на придобиването (деня на процесния договор – 11.12.2018 г.) до момента на
завеждане на настоящото дело.
Поддържа възражение, че липсва основания за разваляне на договора за
издръжка и гледане, т. к. същият бил сключен и за грижите и издръжката,
които ответникът бил осигурявал на прехвърлителя до момента на
сключването на договора.
Оспорва твърдението за липса на представителна власт към момента на
сключване на договора.
В с. з. за ищеца се явява представител по пълномощие – адв. М. С., който
поддържа предявените искове като основателни. В представена писмена
защита по същество настоява, че от събраните по делото доказателства се
опровергава часа на смъртта на прехвърлителката – В. Ф.а, посочен в акта за
смърт, като се настоява, че е настъпила преди момента на сключване на
договора, поради което същият е нищожен. Развива доводи, че договорът не е
изпълняван виновно, поради което следва да се уважи предявеният иск за
развалянето му.
За ответника се явява представител по пълномощие – адв. Цв. Б., която
поддържа възраженията в отговора на исковата молба. Поддържа, становище
за отхвърляне на предявените искове като настоява да бъдат кредитирани
показанията на свидетелите, доведени от ответника.
Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства,
съдът приема от фактическа страна следното:
Не се оспорва и се установява от представения по делото нотариален акт
№ 166, том 4, дело № 561/2018 г. на нотариус К. Т., с № 126 на НК и район на
действия – Районен съд - С., вписан под акт № 87, том 27. д. № 4823/2018 г. на
Службата по вписванията при PC – С., че на 11.12.2018 г. ответникът Ф. А. С.,
действащ лично и в качеството си на пълномощник на В. И. Ф.а, поч. на
11.12.2028 г., сключил договор по силата на който в полза на пълномощника в
качеството му на приобритател, се прехвърля правото на собственост върху
5/6 ид. ч. от самостоятелен обект, в сграда с идентификатор №
67338.542.6.2.3, находящ се в град С., община С., област С., по кадастралната
6
карта и кадастралните регистри на град С. одобрени са заповед № РД-18-
31/19.04.2006 година на изпълнителния директор на Агенция по кадастър,
попадащ в сграда с № 2 67338.542.6.2, разположена в поземлени имот
67338.542.6., с предназначение на обекта: жилище – апартамент, с адрес: град
С., кв. „К.“, бл. № 9, вх. Б, етаж 2, апартамент № 3, с обща площ от 96,500 кв.
м. при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж обект №
67338.542.6.2.4; под обекта - № 67338.542.6.2.1, над обекта - №
67338.542.6.2.5, ведно с избено помещение № 3, при граници: от изток-
външен зид; от запад – коридор; север- Н. Г.; юг - Г. Ф.; горе - Х.В., ведно със
съответното право на строеж върху поземления имот и 2,42 % идеални части
от общите части на сградата.
Липсва спор между страните, че изразената в нотариалния акт воля от
пълномощника е в съответствие с представителната власт, за прехвърляне на
правото на собственост върху имота срещу насрещна престация съгласно
уговореното в нотариалния акт волеизявление на упълномощителя –
прехвърлител по договора, въз основа на цитираното в същия нотариален акт
пълномощно - № 4220 и № 4221,акт № 178, т. 2, от 10.12.2018 г., „…за
грижите и издръжката, които Ф. А. С. е осигурявал досега за прехвърлителя,
срещу задължението и за в бъдеще да осигурява издръжка и гледане спокоен и
нормален живот на В. И. Ф.а до края на живота .“
Не се оспорва и деня на настъпване на смъртта на В. И. Ф.а.
Спорните въпроси между страните са свързани с часа на настъпване на
смъртта във връзка с изложените аргументи в исковата молба за сключване на
договора без представителна власт, поради настъпване на смъртта на
упълномощителя в момент, предхождащ сключването на договора в
изискуемата форма на нотариален акт. Спорни са и въпросите относно
неизпълнението на договора като основание за развалянето му.
Видно от представения препис от входящ регистър на Служба по
вписванията – С. за 11.12.2018 г., нотариалният акт за сключване на процесния
договор е вписан на 11.12.2018 г., в 14.54 мин., парт. № 146606, акт №
8456/11.12.2018 г., том. 7, № 52/2018 г.
Съгласно представения препис от акт за смърт № 1466 от 12.12.2018 г.,
прехвърлителката по договора В. И. Ф.а, е починала на 11.12.2018 г., в 15.40 ч.
От анализа поотделно и в съвкупност на относимите доказателства,
7
с съдът намира, че доказателствената сила на така съставения
официален свидетелстващ документ не е оборена
Съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК, актът за смърт като официален документ
има обвързваща доказателствена сила, включително за посочения в него час.
Съгласно чл. 34, ал. 2 ЗГР актовете за гражданско състояние, съставени по
установен в този закон ред, имат доказателствена сила за отразените в тях
данни до доказване на тяхната неистинност.
Спорът относно съответствието с действителното фактическо
положение на записаните в акта за смърт факти с правно значение, съгласно
чл. 38, ал. 4 ЗГР се решава по съдебен ред. Доколкото актовете за гражданско
състояние са важими спрямо всички, оспорването им по реда на Глава
петдесета, чл. 542 – чл. 548 ГПК чл. 547 ГПК е единствения допустим ред, но
в случаите, когато се иска унищожаването или изменение в съдържанието на
акта за гражданско състояние. Извън това, оспорването по съдебен ред на
данните в акта за гражданско състояние – в случая акт за смърт, по аргумент
от разпоредбата на чл. 38, ал. 4 ГПК, когато законът не предвижда друг ред, е
допустимо по реда на чл. 124, ал. 4 ГПК. (Тълкувателно решение № 5 от
30.05.2017 г. на ВАС по т. д. № 1/2016 г., ОСС, I и II колегия, докладвано от
съдията П.П.)
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 5 от 14.11.2012 г. на ВКС по
тълк. д. № 5/2012 г., ОСГТК, не е допустим иск за установяване на
неистинност на документ по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК, ако ищецът извежда
правния си интерес от възможността да се позове на влязлото в сила решение
по установителния иск в производството по висящ исков процес, в който
документът е бил представен, но страната не го е оспорила своевременно. По
аргумент от това, когато разрешаването на даден материалноправен спор е
свързан и със спор относно истинността или верността на данните в акт за
гражданско състояние, оспорването му следва да бъде извършено в
производството по обусловения материалноправен спор и в установените за
това процесуални срокове, в какъвто смисъл са мотивите в тълкувателното
решение.
От представените по настоящото делото доказателства, не би могло да
се достигне до еднозначен извод за наличието на неточно отразяване на датата
на смъртта, поради което не е оборена установената в чл. 34, ал. ЗГР
8
обвързваща съда доказателствена сила.
Твърдението в исковата молба, че ищецът – Г. Ф. и неговият брат – М.
Ф., са били уведомени за смъртта на майка им от самия ответник, че около
08.00 ч. (на 11.12.2018 г.) ответникът предложил на ищеца да съдейства за
намиране на погребална агенция и помощ при оформяне на документите по
съставяне на акта за смърт в Общината и другите формалности, че в
присъствието на ищеца и ответника около 08.30 ч. била предадена личната
карта на покойницата, за да се издаде акта за смърт, не се доказаха по делото.
Такива данни не се съдържат в показанията на нито един от разпитаните
свидетели и нито един от доведените за разпит от ищеца свидетели не е пряк
очевидец - да е присъствал или да е възприел непосредствено посочените
събития и обстоятелства, които да опровергават посочения в акта за смърт час
на настъпването й.
Свидетелските показания в настоящото производство в насока за
настъпване на смъртта на В. И. Ф.а в ранните часове на 11.12.2018 г. са
неубедителни, косвени и недостатъчни, и не се подкрепят от други безспорни
доказателства по делото, каквито биха могли да бъдат писмени данни относно
часа, в който са повикани медицински лица за установяване на смъртта и часа
на установяването й в съобщението смърт, или преки показания, произтичащи
от незаинтересовани и/или несвързани с ищеца лица съгласно чл. 172 ГПК.
Свидетелските показания за съобщаване на смъртта на В. Ф.а в
сутрешните часове са депозирани от св. Г. Р., св. П. А. и св. Б. Ф. – син на
ищеца, но показанията ми нито потвърждават съобщаването да е направено от
ответника, нито съдържат данни за извършването на съвместни действия от
ищеца и ответника за предаване на личната карта на покойницата около 8.30
ч. на 11.12.2018 г. за съставяне на акта за смърт.
Данните в показанията на св. Г. Р. относно момента, в който е научил за
смъртта на В. Ф.а, са базирани на обаждания от сина й М. Ф., брат на ищеца и
от самия ищец, но не и на съобщаване от ответника. Докато относно часа на
обажданията свидетелят е категоричен в показанията си, същият е несигурни
относно деня, в който му е било съобщено.
Показанията на св. П. А. също са косвени и се базират на споделеното й
от сина на В. Ф.а - М. Ф., брат на ищеца и от самия ищец, като не съдържа
данни за съвместни действия от ищеца и ответника за предаване на личната
9
карта и за подготовката на погребението в сутрешните часове. В показанията
си свидетелката прави предположение, че към 10.30 ч. е срещнала ищеца и
брат му, като свързва спомена със свое посещение в социална институция,
която започва работа в 9.00 ч., но така направеното предположение е
неубедително и несигурно. Тенденциозност и стремеж за злепоставяне на
ответника в показанията на свидетелката произтича от твърденията й за
споделени от В. Ф.а оплаквания за тормоз, насилие и направа на перверзни
фотоси. Показанията не се подкрепят от други доказателства и са вътрешно
противоречиви относно твърденията за упражнена принуда за съвместно
съжителство, продължило години наред . Неубедителни са показанията на
тази свидетелка и относно степента на близост между нея й починалата В.
Ф.а, за чието боледуване свидетелката е научавала инцидентно.
В показанията си св. Б. Ф. е убедителен относно часа, в който е получил
обаждане, отивайки сутринта на работа, че баба му е починала, но в
показанията не се съдържа препращане към други обстоятелства, подкрепяща
датата, която да свързва с конкретни събития. В неговите показания не се
съдържат преки впечатления за смъртта на баба му, нито за нейното
боледуване или причината за смъртта й, нито данни, подкрепящи твърденията
в исковата молба относно поведението на ответника, в сутрешните и
предиобедни часове. Свидетелят е син на ищеца, поради което, съгласно
нормата на чл. 172 ГПК, кредитирането на показанията му като достоверни
изисква да бъдат подкрепени от други обективни, убедителни и/или безспорни
доказателства, каквито биха могли да бъдат издадените от компетентни
медицински лица документи относно деня, часа и причината за смъртта,
съобщения от личен лекар, до и от институции във връзка с подготовката на
ритуала за погребението и самото погребение, но такива не се събраха по
делото. От представеното от ОП „Озеленяване и гробищни паркове“
удостоверение се установява, че „В. И. Ф.а“ е погребана въз основа на акт за
смърт № 1466 от 12.12.2018 г. от Погребална агенция „Т. – П.Д.“.
Представената справки от посочената погребална агенция за възлагане на
поръчката на 11.12.2018 г., с час 12 ч., от М. Ф. е въз основа на частен
документ, съставен от служител на агенцията, чиито имена и длъжност не са
посочени и е невъзможно установяването му за събиране на гласни
доказателства. Цитираният частен документ (бележник) не е представен по
делото, изготвената въз основа на него справка, представляваща по същността
10
си писмени свидетелски показания е негодно доказателствено средство, като
по делото не се събраха други доказателства, потвърждаващи посочения в
справката час.
Съгласно чл. 54, ал. 1 ЗГР актът за смърт се съставя въз основа на
съобщение за смърт, а съгласно чл. 55, ал. 1 ЗГР длъжностното лице по
гражданското състояние пристъпва към съставянето на акт за смърт, след като
получи съобщение за смърт, издадено от компетентно медицинско лице.
В показанията на нито един от свидетелите, доведени за разпит от
ищеца, не се съдържат данни относно конкретно поведение на ответника в
деня на смъртта на В. Ив. Ф.а. Твърденията са, че подготовката на
погребението и ритуала са били извършени изцяло от нейните синове, но нито
един от свидетелите не посочва, макар и по косвени данни, някой от двамата
да се е свързвал с медицинско лице, кое е компетентното медицинско лице,
установило смъртта или потвърдило смъртта, чието съобщение да е
послужило за съставяне на акта за смърт, от кого е повикано това медицинско
лице, кога е било съобщено, бил ли е извършен и къде преглед за констатиране
на смъртта и пр. С оглед данните в показанията на свидетелите, че синовете на
В. Ф.а – М. Ф. и ищеца – Г. Ф. са единствените, които са съдействали за
погребението й, същите би следвало да са установили връзка и с медицинско
лице за съставяне на съобщение по смисъла на чл. 55,ал. 1 ЗГР, но такива
данни не се споделят от свидетелите. В тази връзка липсва основание да се
приеме, че съобщението за смъртта на В. Ф.а, въз основа на което е изготвен
акта за смъртта й, е съдържало неверни данни.
Доказване на твърденията за вписване на данни в акта за смърт,
несъответстващи на фактическото положение, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК са в
тежест на ищеца. Въпреки това съдът отчита показанията на св. К. Забунова,
помощник – нотариус, в кантората на Нотариус К. Т., с рег. № 126 на НК и
район на действие – С.ски районен съд относно съставянето на пълномощното
от 10.12.2018 г., които потвърждават съзнателното и доброволно
волеизявление относно условията на договора, вписани в нотариалния акт.
Показанията на свидетелката относно деня на изповядване на сделката –
обичайно към 10.00 ч. и относно вписването й са в съответствие с
представения препис от входящ регистър на СВп – С., цитиран по-горе в
решението. Показанията относно поведението на ответника в деня на сделката
11
и на смъртта на В. И. Ф.а са в унисон с показанията на св. Ц. – без родство или
други обстоятелства, сочещи на заинтересованост като пряк свидетел на
събитията в дома на ответника на 11.12.2018 г. Показанията на свидетелката са
за оказана от нея на В. Ф.а помощ за тоалет и грижи в сутрешните часове на
посочената дата, за излизането на ответника от дома му и завръщането му в
следобедните часове, когато е установил и смъртта на прехвърлителката.
Следващите спорни въпроси между страните са относно изпълнението
на задълженията от страна на ответника, като насрещна престация по
процесния договор за прехвърляне на правото на собственост върху
недвижимия имот.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, включително свидетелските показания, приема за установено
изпълнението на задълженията на ответника – приобретател по процесния
договор.
Съгласно сключения между страните договор, правото на собственост
върху недвижимия имот е прехвърлено срещу задължение за издръжка и
гледане, включващо както вече положени, така и бъдещи грижи. Договорът е
сключен на 11.12.2018 г., въз основа на пълномощно, изготвено на 10.12.2018
г. в дома на прехвърлителката В. Ф.а, с което в полза на ответника Ф. А. С. е
учредена представителна власт.
Следователно, за да се приеме, че договорът е надлежно изпълнен, е
необходимо приобретателят да е осигурявал прехрана, битови условия, грижи,
при необходимост – медицинска помощ, както и морална подкрепа и
внимание.
От показанията на трима свидетели – дъщерята на ответника, съседка в
блока и позната на семейството, съдът намира, че в конкретния случай тези
изисквания са били спазени.
Свидетелката М.Х., макар и пряко свързана с ответника, като негова
дъщеря дава вътрешно непротиворечиви показания за тежкото здравословно
състояние на прехвърлителката в последните месеци от живота , довело до
смъртта й, към което й състояние от показанията на групата свидетели,
доведени от ищецът не се установява останалите близки на В. Ф.а да са били
съпричастни. Хигиенните грижи за В. Ф.а по повод заболяването,
включително миене, покупка и поставяне на памперси, както и съдействие
12
при придвижване и посещения на болнични заведения са били полагани
предимно от ответника. Свидетелката посочва, че е доставяла лекарства и
санитарни материали по молба на баща си, като показанията й кореспондират
с показанията на М. И. – също очевидец, с преки впечатления от съвместния
живот и взаимоотношенията между В. Ф.а и ответника Ф. С.. В този смисъл са
и показанията на св. Ц. – съседка на ответника и ангажирана от него в
полагането на грижи, като доброто ниво на хигиена и обгрижване на В. Ф.а в
дома на ответника се потвърждава и от показанията на св. К. Забунова,
посетила дома на последния, за съставяне на пълномощното за сключване на
сделката.
При така установеното, съдът приема, че ответникът действително е
задълженията си по договора съобразно съдържанието му и според вида и
обема на очакваната и необходима за прехвърлителката грижа, съответстваща
на конкретното й здравословно и житейско състояние. Не се установява
наличие на трайно или съществено неизпълнение, което би могло да обоснове
разваляне на договора по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД, поради виновно
неизпълнение. В показанията на групата свидетели, доведени за разпит от
ищеца, се съдържат данни за скандали и неразбирателство, довело на няколко
пъти до завръщането на В. Ф.а в дома й, в кв. К.. В показанията на тези
свидетели, данните за положени от ищеца и негови родственици грижи за В.
Ф.а обаче се изчерпват с пренасянето на няколко пъти на багажа й от дома на
ответника и обратно, както и за организиране на погребението. Твърденията в
показанията на свидетелите са и за полагане на грижи в миналото от страна на
прехвърлителката за майката на ответника и влагането на пенсията й в общото
домакинство, което поведение е обичайно и е израз по-скоро на взаимопомощ
между членовете на домакинството, отколкото на недобросъвестно поведение
и корист от страна на ответника. Тези данни, съпоставени с факта на
продължилото над 10 години години съжителство между нея и ответника, към
когото се е завръщала, както и фактът, че в последните месеци на
заболяването й, довело и до нейната смърт, е живяла и е била обгрижвана в
неговия дом, от него или от ангажирани от него лица, а не от своите близки, не
опровергават изразеното в пълномощното за сключване на сделка признание
относно положените до този момент грижи като насрещна и еквивалентна
престация за изразената воля за прехвърляне на правото на собственост върху
имота.
13
Въз основа на гореизложеното, от правна страна се налага извод за
неоснователност както на предявеният иск с правно основание по чл. 87, ал. 3
ЗЗД - за разваляне на процесния договор поради виновно неизпълнение от
страна на ответника на поети с него задължения за полагане на грижи и даване
на издръжка за прехвърлителката, така и на предявеният в условията на
евентуалност иск за обявяването му за нищожен като сключен при липса на
съгласие, поради прекратяване на представителната власт на пълномощника с
настъпване на смъртта на упълномощителката в момент, предхождащ
сключването на договора - чл. 26, ал. 2, пр. 2 вр. чл. 41, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Успешното упражняване на потестативното право на страна по сделката
или нейни правоприемници за разваляне на договора на основание чл. 87, ал. 3
ЗЗД поради виновно неизпълнение предполага валидността на сключения
възмезден договор, който поражда задължение за насрещна престация,
неизпълнението на която е резултат от обстоятелства, свързани с поведението
на длъжника.
Както във връзка с предявеният иск за разваляне на договора, така и с
оглед търсената в условията на евентуалност защита чрез установителния иск
за нищожност, съдът следва да извърши проверка за неговата валидност и с
оглед на пороци на сделката, произтичащи от нея или от събраните
доказателства (Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д.
№ 1/2020 г., ОСГТК, докладчик съдията Бранислава Павлова). При извод за
нищожност на договора, главно предявеният иск подлежи на отхвърляне, като
съдът дължи произнасяне със сила на пресъдено нещо по въпроса за
нищожността на сделката само с оглед на въведеното изрично с евентуално
предявения иск основание по чл. 26, ал. 2, пр. 2 вр. чл. 41, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
В настоящия случай, не се установяват пряко от съдържанието и
формата на сделката факти и обстоятелства, нито са налице такива, които да
са общоизвестни или служебно известни на съда, които да накърняват
императивни норми, водещи до извод за нищожност на процесния договор. С
оглед настъпването на смъртта на прехвърлителката в деня на сключване на
договора се поставя въпросът за наличието на основание, но предвид
уговорено прехвърляне на вещните права като компенсация за вече
положените грижи, договорът се явява сключен и при наличието на
основание.
14
По делото не се установиха обстоятелствата, заявени в исковата молба,
поставени в основанието на предявения иск по чл. 26, ал. 2, пр. 2 вр. чл. 41, ал.
1, пр. 3 ЗЗД.
От представения препис-извлечение от акт за смърт № 1466 от
12.12.2018 г. и съдържащата се в него информация относно часа на настъпване
на смъртта — официален документ, съставен от длъжностно лице по
гражданското състояние в Община С. при изпълнение на служебните му
задължения, се установява, че упълномощителката и прехвърлител по
договора, В. И. Ф.а, е починала на 11.12.2018 г. в 15,40 часа.
Доказателствената тежест за опровергаване истинността на
съдържанието на акта за смърт, който съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК и чл. 34, ал.
2 ЗГР обвързва съда до доказване на противното, не беше успешно изпълнена
в настоящото производство.
В този смисъл са изложените по-горе съображения, които в обобщение
се свеждат както до липсата на убедителни обективни данни за неистинност
на съдържанието на акта за смърт, така и до липсата на доказателства за
посочените в исковата молба обстоятелства, свързани с поведението на
ответника и изтъкнати като довод за сключване на договора след настъпването
на смъртта на прехвърлителката. С оглед извода за валидност на договора за
прехвърляне на правото на собственост, основателността на предявения иск за
развалянето му е обусловена при доказване на твърденията за виновно
неизпълнение.
Съгласно чл. 20 ЗЗД при тълкуване на договорите съдът следва да търси
действителната обща воля на страните и да я съобразява с обичаите и
добросъвестността.
В процесния случай, от нотариалния акт по сделката се установява, че В.
И. Ф.а е изразила ясно и недвусмислено воля за прехвърлила правото на
собственост върху недвижим имот срещу задължението на приобретателя да