О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е №260696
07.12.2020 г., гр.Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Въззивна гражданска
колегия, VІ –ти граждански състав, в
закрито заседание на 07.12.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
като изслуша докладваното от
съдията В.Куршумова в.ч.гр.дело № 2747 по
описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на
Адвокатско дружество „Г.“, БУЛСТАТ *********, с адрес ***, представлявано от управителя
С.А.Г., срещу Определение
№260154/25.09.2020 г. постановено по гр.д. № 34/2020г. на РС Асеновград, VІ гр.с., с което е
отхвърлена молбата на Адвокатско
дружество „Г.“, БУЛСТАТ ********* за
изменение на Решение №305 от 29.07.2020г. постановено по гр.д. №
34/2020г. на РС Асеновград, VІ гр.с, в частта за разноските, като му се присъди
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева или още 200 лева над
определените 100 лева с решението.
В
частната жалба се релавират оплаквания за неправилност на обжалваното
определение с искане за неговата отмяна и уважаване изцяло на молбата по
чл.248, ал.1 ГПК. Излагат се съображения, че дължимото на Адвокатско дружество
„Г.“ възнаграждение за процесуално представителство в производството пред
първата инстанция е в размер на 300 лева на основание чл.38, ал.2 ЗАдв с
позоваването на Наредба №1 от 09.07.2004г. на ВАС
за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й към датата
на сключване на договора за правна помощ.
Ответникът по частната
жалба „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********, не взема становище.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1
от ГПК от надлежна страна, имаща интерес от обжалването, срещу подлежащ на
обжалване акт и е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Предмет
на първоинстанционното производство е предявен иск от П.П.К., ЕГН:**********,
чрез пълномощника адв.Д.Б. за признаване за установено, че не дължи на „Изи
Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********
сумата от 672, 49 лева по договор за потребителски кредит.
В
хода на производството ищцата е била представлявана безплатно от адв.Д.Б. по
силата на преупълномощаване от Адвокатско дружество „Г.“, действащо чрез
управителя адвокат С.А.Г., с което ищцата е сключила Договор за правна защита и
съдействие и упълномощаване от 07.01.2020 г. за осъществяване на процесуално
представителство в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
С
постановеното по делото решение РС е уважил изцяло исковата претенция и е
осъдил ответника да заплати на Адвокатско дружество „Г.“, действащо чрез
управителя адвокат С.А.Г., адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева за
осъществената безплатна правна помощ.
В
законоустановения срок по чл.248, ал.1 ГПК е депозирана молба от адв.С.Г. като
представляващ Адвокатско дружество „Г.“ за изменение на решението в частта за
разноските с присъждането на още 200 лева - адвокатско възнаграждение.
Първоинстанционният
съд е постановил обжалваното определение, с което е оставил без уважение молбата
по чл.248 ГПК по съображения, които е изложил и в първоинстанционното решение,
че размерът на възнаграждението за предоставената безплатна правна помощ по
чл.38, ал., 1, т.1-3 от ЗАдв. се определя от съда съобразно релавантния
нормативен акт, действащ към този момент. По тези съображения и при съобразяване
с Наредба №1 от 09.07.2004г. на ВАС
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, действаща към момента на
постановяване на решението, съдът е определил дължимото на Адвокатско
дружество „Г.“ възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ в размер на
100 лева.
Настоящият
съдебен състав на ПдОС споделя решаващите изводи на районния съд като намира определението
за правилно. При договори за предоставянето на безплатна правна помощ на
основание чл.38 ал.2 от ЗА, размерът на възнаграждението не се договаря между
страните по договора, а същото се определя от съда по Наредба №1 от
09.07.2004г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В
настоящия случай, безплатната правна помощ е предоставена по силата на Договор
за правна защита и съдействие и упълномощаване от 07.01.2020 г., с който не е
договорен размерът на адвокатското възнаграждение, а неговото определяне е
предоставено на съда на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. След като на съда е
делегирано да определи размерът на възнаграждението при оказана безплатна
правна помощ и същият не се договаря от страните, настоящият съдебен състав
намира за релевантна действащата нормативна уредба към датата на постановяване
на съдебното решение, с което се определя възнаграждението. Съгласно чл.7,
ал.2, т.1 (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., бр. 28 от 2014 г.; изм.
с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г. , в сила от 15.05.2020 г.) от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, действала към 29.07.2020г., при защита по дела с интерес до 1000 лева,
определеното възнаграждение е в размер на 100 лева. В случая исковата претенция
е за сумата в размер на 672, 49 лева, при което цитираната разпоредба намира
приложение и дължимото адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна
помощ на ищцата е в размер на 100 лева,
до който извод е достигнал и районният съд.
Следователно се налага извод, че обжалваното определение
е правилно и следва да бъде потвърдено, а частната жалба следва да се остави
без уважение като неоснователна.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №260154/25.09.2020 г. постановено по
гр.д. № 34/2020г. на РС Асеновград, VІ гр.с.,
Определението е окончателно
и неподлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.