Решение по дело №897/2018 на Районен съд - Елин Пелин

Номер на акта: 705218
Дата: 5 юни 2019 г. (в сила от 18 ноември 2019 г.)
Съдия: Борислав Любомиров Чернев
Дело: 20181820100897
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.Елин Пелин, 05.06.2019 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ЕЛИНПЕЛИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 1-ви състав, в публичното си заседание на  двадесет и трети май  през две хиляди и деветнадесета   година в състав:

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:БОРИСЛАВ ЧЕРНЕВ

   при секретаря Любка Костова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 897 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:                                     

               Ищцата твърди с исковата молба, че е работела на трудов договор при ответника на длъжност „продавач консултант“.

               Твърди, че ищцата е изпълнявала добросъвестно  задълженията си по трудовото правоотношение с ответника до 21.06.17г., когато последното било прекратено.

               Твърди още, че не е получила трудово възнаграждение  за престирания от нея труд от 01.01.2016 година  до 21.06.2017г..

   Сочи се в исковата молба, че по сигнал на ищцата  до  Д“ИТ“ била извършена проверка на ответника, при която установено, че дължимите й се за процесния период трудови възнаграждения не са й били изплащани. Била последвала и административнонаказателна отговорност за работодателя  за направените от Д „ИТ“ констатации при проверката.

  Иска се съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата  сумата от 7 653.64 лева, представляваща неизплатени трудови възнаграждения  за периода 01.01.2016г.  до 21.06.2017г., заедно със законната лихва, считано от 15.10.2018г. до окончателното изплащане.

 Претендират се и разноските по делото, в т.ч. адвокатско възнаграждение.

 

В едномесечния срок по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Намира исковата претенция за неоснователна.Твърди, че изложеното  в исковата молба  не отговаря на действителността. Ищцата била съпруга на  А. Я.С. до 10.04.18г., когато бракът прекратен с решение на РС- Елин Пелин. До тогава ищцата  реално изпълнявала функциите на управител. Назначавала персонал, изплащала заплати, водела счетоводството. През нея минавали паричните обороти  на магазина в с. М.и тя се разплащала с доставчиците.

Счита, че предявените искове подлежат на отхвърляне.

Претендира разноски по делото.

            

          

 По делото е изслушана В.Г., която в показанията си твърди, че познава страните, тъй като работела като „продавач-консултант“ при  ответника до 11.06.17г. от 2008г..Твърди, че ищцата им казвала каква стока да взема, как да плати. Ищцата  й  изплащала заплатите,  а А.С. само  1-2  пъти лично бил  й изплатил трудово възнаграждение. Ищцата идвала  да  брои парите, записвала оборота, вземала парите   и оставяла част от тях   за оборот към следващия ден, след което си отивала у дома. Д. не й споделяла да е имала проблеми относно получаване на трудовото си възнаграждение.  К. обслужвала клиентите, отваряла и затваряла магазина. Д. останала да работи в магазина още около месец след напускането на свидетелката. Когато давала заплати Д. носела и ведомости, които свидетелката подписвал  в графата под името си. Отчетността на парите водела д. С.. А. и Д. били семейство. В момента  А. С.вземал парите от оборота, броял ги той  и ги прибирал без подпис.

 От показанията на св. Тодорова е видно, че  от пет години работи  при ответника на  4  часов работен ден. С ищцата били колежки. Д. се разплащала с доставчиците. Свидетелката  си получавала от  Д.  месечното трудово възнаграждение. Д. отчитала дневния оборот и го вземала от касата. А.С.им бил началника.. той носел сутрин в магазина стоката , след което си заминавал. Д., която работела в магазина като магазинер, поставяла цените  и  ги описвала в тефтерите. Д. не  им  е била началник , а  А.С„. Последният вземал оборота.Свидетелката незнае дали Д. е получавала  и как заплатата си, но ищцата и  А.С.били семейство. Имало  ведомости за заплати, които свидетелката подписвала носени й  от Д., ако  не всеки месец, то през месец и свидетелката Тодорова ги подписвала. Свидетелката незнае  Д. да е била счетоводител на фирмата, но сигурно  фирмата е имала  такъв.

 В показанията на св. Янкова се сочи, че от дълги години  и до 2017г. майка й / ищцата д.К./ работела  във фирмата ЕТ „ А. С.-Д.“- с. М., чиито управител А. С.-баща на свидетелка Янкова.Свидетелката живеела с двамата си родители в с. Мусачево, както и работела лично в магазина  на баща си   през 2010 година, а след това помагала в магазина до 2015 година, когато се преместила да живее в гр. София.  Но и след това всяка събота и неделя, а  даже и през делничните дни им помагала, а от своя страна  ищцата помагала  в отглеждането на детето.  За парите отговарял  баща й А.С.и това  било откакто  свидетелката се помни. Всяка стотинка се пишела в тетрадка и  на вечерта се разбирало дали  излизат и 50 стотинки или не. Парите ги разпределял баща й. Той определял и заплатите. Парите стояли на едно място, но когато трябвало да се взема за нещо,  той  определял нещата. Заплатите  на работниците раздавал баща й, като  парите  за целта той разпределял.  В периода 2016-2017г. баща й плащал на доставчиците, а  майка й била  продавачка в магазина и последната не разполагала в този период с пари. До колкото знае  възнагражденията за труд във фирмата били изплащани ежемесечно и е присъствала при изплащане на възнаграждения на работниците. Баща й  водел всяка вечер тетрадка , в която описвал всичко.

От показанията на св.  К. е видно, че познава  ищцата и  А. Станчев, които  преди имали много добри отношения помежду си. Ходил им много пъти на гости в дома, а в периода 2016-2017г.  ги посетил около 3-4- пъти  и с преспиване в дома  им. От разговорите, които водели у дома знае, че с финансите  разполагал  А. С..  Незнае дали леля му / ищцата/  е разполагала с пари от оборота.Тя му споделяла , че няма пари. Държал ги А.   и ако се налагало за нещо, тя искала от него. Виждал е ищцата през 2016 година да  извършва плащания на доставчиците. А. му споделял, че лично е поел магазина, всичко минава през него, в т.ч. одобряване на стоки  и всичко друго.

 По делото е прието Трудово досие на името на ищцата.

   Изслушана е и приета, като компетентно дадена и неоспорена от страните, Съдебно-счетоводна експертиза от 15.05.2019г.,  изготвена от в.л. Р.С.. В  заключението си вещото лице изчерпателно е посочило   по месеци и година размера на нетното  трудово  възнаграждение на ищцата, което не й е било изплатено   и съвпадащо с исковия период  януари 2016г.  -  месец юни 2017 година. Видно от заключението общият размер на полагащото се, но неизплатено на ищцата трудово възнаграждение за исковия период е в размер на 8 261.64 лева.

 С оглед първоначално  заявения с исковата молба по-нисък размер на  претенцията за неизплатено трудово възнаграждение, в с.з.  на 23.05.2019г. пълномощникът на ищцата е направи надлежно изменение-увеличение на исковата претенция за сумите съгласно заключението на  в.л. по съдебно-счетоводната експертиза, които  за целия исков период в общ размера на 8 261.64 лева, каквото увеличение на исковете е било допуснато с нарочно определение на съда от същата дата.

 

 Изслушана е по делото и приета, като компетентно дадена и неоспорена от страните и Съдебно-графическа експертиза от 09.05.2019г., изготвена от в.л.  А. Д..  Заключението към експертизата е, че: 1 .Подписът, изпълнен на реда срещу „Работник/Служител: в Допълнително споразумение №14 към трудов договор №13/01.11.2006г.с дата 01.01.2016 година е изпълнен от Д.К. С.; 2. Подписът, изпълнен на реда срещу „Работник/Служител: в Допълнително споразумение №14 към трудов договор №13/01.11.2006г.с дата 01.01.2014 година е изпълнен от Д.К. Станчева; 3. Подписите, положени на реда срещу „Работник/Служител: в Допълнителни споразумения №14 към трудов договор №13/01.11.2006г. съответно с дати 01.01.2013година; 01.01.2012 година, 01.01.2011 година, 01.01.2010 година, 01.01.2009 година и 01.01.2008 година са изпълнени от Д.К. С.; 4. Подписите, положени на реда срещу „Подпис" от името на Д.К. С., в молби за разрешаване на отпуск, както следва: считано от 03.07.2016г до 03.08.20016г.; считано от 4.07.14г.; платен отпуск за 2013г с дата 4.07.2013г.; считано от 03.07.2011г., са изпълнени от Д.К. С.; 5.Подписите, положени на реда срещу „Подпис" от името на Д.К. С., в молби за разрешаване на отпуск, както следва: считано от 03.07.2016г до 03.08.20016г.; считано от 4.07.14г.; платен отпуск за 2013г с дата 4.07.2013г.; считано от 03.07.2011г., не са изпълнени от Д.К. С.; 6..Подписът, положен от името на Д.К. С. на реда срещу „Подпис на инструктирания" в Служебна бележка №13/01.11.2006г. за проведен начален инструктаж по безопасност на труда не е изпълнен от Д. К. С.; 7.Подписът           положен на реда над „ подпис" от името на Д.К. С. в длъжностна характеристика за длъжността продавач в магазин е изпълнен от Д. К. С.; 8.Подписът положен на реда срещу „подпис" от името на Д.К. С. в Справка от НАП за изпратени уведомления по чл.62 ал.4 от КТ е изпълнен от Д. К. С.; 9.Подписите,положена на редовете срещу „Работник" и „подпис на получателя" от името на Д.К. С.в Трудов договор №13/01.11.2006г. са изпълнени от Д.К. С..

 

 

От така изложеното съдът достигна до следните правни изводи:

         Предявените искове са с правно основание чл.128, т.2 КТ, чл.86 ЗЗД.

Не се спори между страните  относно твърденията изнесени в исковата молба , че ищцата се е намирала в трудово правоотношение с ответника - ЕТ   по силата на  Трудов договор  №13 от 01.11.2006 година, което трудово правоотношение прекратено към 21.06.2017 година / вж. Тр. договор № 13 /01.11.06г. –л.23 от делото/. Не се спори, че по силата на същото трудово правоотношение ищцата е  работила при ответника на длъжност „ продавач – консултант“, в каквато насока по делото е представена и длъжностна характеристика /л.22 от делото/. Не се оспорва и прекратяването на трудовото правоотношение, валидно възникнало по силата на Трудов договор  №13 от 01.11.2006 година.

Ответникът не е оспорил в процеса твърдението  с исковата молба, че в периода месец януари 2016г. до  21.06.2017 година ищцата добросъвестно е изпълнявала спрямо работодателя си произтичащите от трудовия договор задължения в качеството й на „ продавач консултант“. Нещо повече, видно и от  свидетелските показания, ищцата  отваряла магазина, обслужвала клиентите, казвала каква стока да се взема,  брояла наличните в касата пари и осъществявала отчетност на същите,  поставяла цени на стоките, описвала в тефтерите, затваряла магазина / вж. св. Г., св. Т./. Началник  на работещите в магазина е бил А. С., а не Д. С. / вж. показания на свидетелите Тодорова, Янкова, К./, но  последната  е извършвала  разпределение на парични средства от дневния оборот, отделяйки  от същите и за  оборота следващия ден. Тези факти кореспондират и с  възложените на ищцата задължения с длъжностната характеристика към трудовото досие. При неустановени по делото формални предпоставки за това ищцата е извършвала плащания на ръка  на заплати на св. Георгиева / вж. показанията на св.Георгиева,св.Тодорова/ но  такива са изплащани на св. Георгиева и  лично от управителя А.С.. По делото  не са ангажирани доказателства за  надлежно възложени от ЕТ на ищцата управителни функции, в каквато насока са  били изложените от ответника  с отговора по чл.131 ГПК твърдения.

Видно и от показанията на св.  Я. и К.  ищцата е работила  при ответника около 30 години до 2017 година, юни месец. Била е продавачка в магазина, а А.С.разпределял парите. Той определял парите за заплатите и ги давал на магазинерите. Когато трябвало да се вземат пари за нещо, той / А. С./  определял  и решавал. През 2016-2017г. той се разплащал с доставчиците  за магазина / св.   Я/.   Ищцата  лично  не е разполагала  с пари, тъй като ги държал А.С.и като се налагало за нещо,  тя / ищцата/  искала от него  / вж.св. К./.

С оглед доказателствената тежест ответникът е този, който  следва да докаже изплащането на ищцата  трудовите възнаграждения, които тя претендира за процесния период. Надлежни доказателства в тази  насока  ЕТ не е ангажирал, в т.ч. и с отговора по чл.131 ГПК. Какви са били неформалните отношение между  работодателя и ищцата, които да са обосновавали предаването / „ плащането“/ от страна на  Д.К. на заплати на св. Георгиева и/или  св. Тодорова, не са  предмет на настоящото производство. По делото се установи, че   ищцата добросъвестно е престирала труда си по възникналото по силата на процесния трудов договор   правоотношение между   Д. К, С. и ЕТ „ А.  . Д.“- с.М., обл. Софийска, с ЕИК ……. От друга страна  доказателствата по делото сочат, в т.ч.  и приетата по делото  Съдебно-счетоводна експертиза, че  ответникът не е изплатил на ищцата  претендираните с исковата молба за процесния период трудови възнаграждения, индивидуализирани по размер, месец и година, които   общо възлизат на 8  261.64  лева.  Следователно  предявените искове са основателни и доказани. Фактът, че ищцата не е положила лично подпис под съдържанието на  молби за разрешаване на отпуск  / депозирани до работодателя/, както и под  Служебна бележка за проведен начален инструктаж по безопасност на труда, не променят крайните изводи на съда по отношение на така предявения за разглеждане спор.

Поради изложеното съдът намира, че предявените искове следва да се уважат в  заявения размер  от  8 261.64 лева, заявен от ищцата с  надлежно  направеното  изменение – увеличение на исковете в с.з.  на 23.05.2019г..

Следва  да се уважи и искането  за законната лихва върху главницата, считано от  датата на депозиране на исковата молба пред съда - 15.10.2018г. до окончателното изплащане.

 

С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъдено да заплати в полза на държавата, по сметка  на РС Елин Пелин държавна такса върху  така уважената искова претенция в размер на 330,47 / триста и тридесет лева и 47 стотинки/лева, както и 360.00 /триста и шестдесет /лева разноски за вещи лица по допуснатите и приети  по делото съдебно-счетоводна експертиза и  съдебно-графическа експертиза.

         Ответникът следва да бъде осъден да заплати  на ищеца сторените от последния разноски за един адвокат по настоящото дело  в размер на 720.00 / седемстотин и двадесет /лева, съгласно Договор за правна защита и съдействие № **********/01.10.2018 година.

Предвид горното, съдът

                                                Р   Е   Ш   И  :

          ОСЪЖДА ЕТ „ А.  С.-Д.“- с. М., обл. Софийска, с ЕИК ….., на основание чл.128 от КТ, да заплати на  Д.К.Д. ***, с ЕГН **********, сумата 8 261.64 / осем хиляди двеста шестдесет и един лева и 64 стотинки/лева, представляваща неизплатени трудови възнаграждения  за периода 01.01.2016г.  до 21.06.2017г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 15.10.2018г. до окончателното изплащане.

 

          ОСЪЖДА ЕТ „ А. С.-Д.“-с. М., обл. Софийска, с ЕИК ….., на основание чл.128 от КТ, да заплати на  Д.К.Д. ***, с ЕГН **********, възнаграждение за един адвокат в размер на 720.00 / седемстотин и двадесет /лева.

 

ОСЪЖДА ЕТ „ А.  С.-Д.“- с. М., обл. Софийска, с ЕИК ….., да заплати по сметка на РС Елин Пелин държавна такса по производството в размер на 330,47 / триста и тридесет лева и 47 стотинки/лева, както и 360.00 /триста и шестдесет /лева разноски за вещи лица по допуснатите и приети  по делото съдебно-счетоводна експертиза и  съдебно- графическа експертиза.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

 

                                                                     

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: