РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. Варна, 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Орлин Чаракчиев
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело №
20243110108584 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано предявен от Н. В. И., ЕГН **********, с адрес: гр. В.,
ул. В. Х. № * срещу ЗАД „Б. И.”, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Д.
Б. № * иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 4062,38 лв. (след допуснато изменение в цената на иска на основание чл.
214 от ГПК), представляваща неизплатен остатък от застрахователно обезщетение за щети
по собствения на ищеца л.а. „Ауди А4” с ДК № *, настъпили при ПТП от 19.02.2024 г.
реализирано по вина на водача на л.а. „Мерцедес МЛ“, с ДК № *, застрахован по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
08.07.2024 г. до окончателното изплащане и сторените по делото разноски.
Ищецът твърди, чрез адв. Й. А., че на 19.02.2024 г. около 23:00 ч. в гр. С., Никол И.а
управлявала собствения на ищеца л.а. „Ауди А4” с ДК № * по ул. „Т.“ в посока от ул. „П.
К.М.“ към ул. „Г. А.Н.“, като на кръстовището с последната улица спряла на червен сигнал
на светофара, при което била блъсната в задната част от водача на л.а. „Мерцедес МЛ“, с ДК
№ *. За настъпилото ПТП дошлите на място контролни органи съсатвили протокол за ПТП,
в който като виновен поради несъобразена скорост на движение посочили водачът на л.а.
„Мерцедес МЛ“, с ДК № *, който бил застрахован по „Гражданска отговорност” при
ответника. Ищецът уведомил застрахователя на * г. за настъпилото застрахователно събитие,
който след оглед на автомобила изготвил снимков материал и опис по щета № * г. В описа
били отразени като увредени следните детайли: облицовка задна броня, стоп десен външен
и врата на багажник. Застрахователят изплатил на ищеца сумата от 775,22 лв., което е
недостатъчно за възстановяване на щетите. От направеното проучване установил, че
действителната сума, необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 3200,00 лв.,
поради което за него е налице правен интерес от претендиране на неизплатения остатък от
2424,78 лв. по съдебен ред. Позовава се на специалната подсъдност по чл. 115, ал.2 от ГПК.
По изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ЗАД „Б. И.”, чрез
процесуалния му представител адв. М.Г., с който искът се оспорва изцяло по основание и
размер. Не оспорва, че е обезпечавал застрахователното покритие по „Гражданска
1
отговорност“ сключена от деликвента. Оспорва се механизма на ПТП, като се сочи, че
констативният протокол за ПТП не се ползва материална доказателствена сила в частта
„Обстоятелства и причини за ПТП“, доколкото няма данни длъжностното лице да е
възприело лично настъпването на инцидента. Твърди се, че е налице случайно деяние по
смисъла на чл.15 от НК за водача на автомобила, като за него е било обективно невъзможно
да предвиди и предотврати настъпването на вредите. Оспорва се, че вина за настъпването на
ПТП носи водача на л.а. „Мерцедес МЛ“. Сочи се, че описаните щети на л.а. не
кореспондират с декларирания механизъм за настъпване на процесното ПТП. Сочи, че
сумата от 3200,00 лв. е завишена, като с плащането на сумата от 775,22 лв. съответства
изцяло на относимата Методика за уреждане на претенции за обезщетение на врели,
причинени на моторни превозни средства, по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, приложима на основание на Наредба № * г. за
задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност" на автомобилистите
и „Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз. Излага, че с извънсъдебното
плащане щетите са изцяло обезщетени. По изложените съображения моли предявеният иск
да бъде отхвърлен. Моли като трето-лице помагач на негова страна да се конституира лицето
Б. С. Г.. Претендират се и разноски.
В о.с.з. ищецът не се явява, представлява се от адв. Й. А., чрез който поддържа
изразената позиция по същество.
В о.с.з. не се явява законен представител на ответника, не се представлява от проц.
представител. Поддържа изразената позиция по спора с докладвано от съда писмено
становище.
В о.с.з. третото -лице помагач Б. С. Г. не се явява, не се представлява.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и
формулира следните изводи от правна страна:
За успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че е собственик на л.а. „Ауди А4” с ДК № *, че на посочената дата 19.02.2024 г. в
гр. С. е настъпило ПТП по вина на водача на л.а. „Мерцедес МЛ“, с ДК № *, в резултат на
което е претърпял твърдените имуществени вреди по вид и размер; наличието на причинно-
следствена връзка между събитието и вредоносния резултат; че автомобилът на виновния
водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество,
действаща към датата на настъпване на ПТП; че е уведомил застрахователя на виновния
водач за настъпилото застрахователно събитие, че последният е изпаднал в забава за
плащане на застрахователното обезщетение в пълен размер.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че е налице сключена с ответника застраховка „Гражданска
отговорност” за л.а. „Мерцедес МЛ“, с ДК № *, валидна към датата на настъпване на
застрахователното събитие - 19.02.2024 г.; че ищецът е уведомил застрахователя за
настъпилито застрахователно събитие; че при ответника е образувана преписка по щета, по
която е изплатено застрахователно обезщетение от общо 775,22 лв.
От приетото като доказателство по делото копие от свидетелство за регистрация част
І се установява и че ищецът е собственик на автомобил л.а. „А. *” с ДК № *.
Първият спорен въпрос между страните е за механизма на настъпване на твърдяния
деликт, включително дали вината за реализирането му се носи само от водача на
застрахованото при ответника МПС „Мерцедес МЛ“, съобразно изричните възражения на
ответника, че в случая е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК за водача на
този автомобил, като за него е било обективно внеъзможно да предвиди и предотврати
настъпването на вредите, както и че вината за настъпването на ПТП не се носи от този
водач.
В случая механизмът на настъпване на ПТП, а именно, че на 19.02.2024 г. в гр. С., на
кръстовището на ул. „Т.“ и ул. „Г. А.Н.“ водачът на затрахованият при ответника лек
автомобил л.а. „Мерцедес МЛ“ с ДК № * поради несъобразена скорост удря в задната част
автомобила на ищеца, се установява на първо място от съставения от дошлите на място
контролни органи Констативен протокол за ПТП № *г. Съгласно практиката на ВКС
(Решение № 15/25.07.2014 г. по гр.д. № 1506/13 г. на ВКС, І т.о., Решение № 227/12.02.2014 г.
по т.д. № 769/2012 г. на ВКС, I т.о. и др.), констативният протокол за ПТП, съставен от
2
длъжностно лице, в кръга на служебните му задължения, в установената в Наредба № Iз-41
от 12.02.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия, форма и ред (какъвто е настоящият, изготвен от дежурен ПТП при СДВР,
след осъществено задължително посещение на мястото на ПТП), съставлява официален
документ, който се ползва с обвързваща съда формална доказателствена сила не само
относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и за
възприети от съставителя факти при огледа, пряко относими към определяне на механизма
на ПТП, като местоположението на МПС, участниците в ПТП, характера и вида на
нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други,
включително в частта в която съдържа схематично отразяване на местопроизшествието.
Следва да се има предвид и че съставителят на протокола е възприел визираните факти не
само лично, но и само минути след възникване на ПТП.
Вярно е, че съставителят не е възприел непосредствено обстоятелствата преди и по
време на реализиране на ПТП, доколкото е посетил местопроизшествието в последващ удара
момент. Поради това протоколът не се ползва с материална-доказателствена сила относно
наличието на вина за причиняване на ПТП от застрахования от ответника водач Б. С. Г.,
отразен в протокола като участник 1. Същевременно видно от приложения по делото препис
от протокола, последният го е подписал без възражения и по този начин по конклудентен
начин е признал за осъществени фактите, при които е реализиран инцидента, така както са
вписани от контролния орган в попълнения образец Приложение № 1 към чл. 3 на Наредба
№ Iз-41 от 12.02.2009 г.
Поради изложеното и доколкото представеният протокол от * г. притежава всички
необходими реквизити предвидени в образец Приложение № 1 към чл. 3 на Наредба № Iз-41
от 12.02.2009 г., а ответникът не е оспорил по реда на чл. 193 от ГПК протокола,
включително не е провел успешно насрещно доказване в посока установяваща друг
механизъм на настъпване на ПТП, то и данните от документа следва да се възприемат
изцяло.
За изясняване на механизма на ПТП по делото е назначена и САТЕ, изготвена от
вещото лице А. В., съгласно заключението на което водачът на застрахования при ответника
автомобил е застигнал и ударил в задната част изчакващия на червен сигнал л.а. „Ауди А4” с
ДК № *, собственост на ищеца. Заключението не е оспорено от ответника, а същото видно
от констативно-съобразителната част е изготвено и при съпоставка на получените
увреждания по двата автомобила съгласно описа по щета и изготвения снимков материал, а
не само на база протокола за ПТП.
Че застрахователното събитие е възникнало именно по твърдяния в исковата молба
начин и от него са настъпили именно процесните вреди се установява най-вече от
извънпроцесуалното поведение на самия ответник-застраховател, който след като е бил
сезиран с представеното като доказателство по делото уведомление за настъпило
застрахователно събитие е изплатил извънсъдебно на ищеца сумата от общо 775,22 лв. Така
с конклудентни действия, но несъмнено, ответникът е признал настъпването на
застрахователно събитие съставляващо покрит риск по обезпечаваната от него имуществена
застраховка, включително заявения от ищцата механизъм на настъпване на ПТП, изцяло по
вина на водача на застрахования от ответника автомобил.
В обобщение, съдът приема, че заключенията на САТЕ, протоколът за ПТП и
извънпроцесуалното поведение на ответника и на деликвента, съвкупно по несъмнен начин
установяват, че вината за реализирането на ПТП е единствено на водача на застрахования по
„Гражданска отговорност“ при ответника автомобил. В тази връзка следва да се посочи, че
на практика нито едно доказателство по делото не води до извод за друг механизъм на
настъпване на ПТП, съответно недоказани останаха твърденията на ответника, че
деликвентът няма вина, както и че е налице „случайно деяние“, по смисъла на чл.15 от НК,
поради обективна невъзможност за него да предвиди и предотврати настъпването на
вредите.
На следващо място видът и характерът на получените вследствие на
застрахователното събитие вреди по МПС, се установява по несъмен начин от представения
по делото в препис опис на щета № 1 № *г., в който като увредени са описани следните
детайли – облицовка задна броня, стоп десен външен и врата на багажник. Визираният опис
съставен от служители на ответника обвързва последния предвид съдържащото се в него
изрично извънсъдебно признание на неизгодния за него факт, че твърдените от ищеца вреди
са тъждествени с установените от самия застраховател.
3
На следващо място спорен по делото се явява въпросът за размера на дължимото от
застрахователя обезщетение, предвид релевираните от ответника правоизключващи и
правонамаляващи възражения.
Според общата за всички случаи на имуществено застраховане разпоредба на чл. 386,
ал. 2 от КЗ обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към
деня на настъпване на застрахователното събитие, като доказването на вредите е в тежест на
застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда)
или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество (чл. 400, ал. 1 от КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване
на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 от КЗ). Изрично
относно обезщетенията за вреди на моторни превозни средства е предвидено, че се
определят в съответствие с приета от Комисията за финансов надзор Методика за уреждане
на претенции за обезщетение на вреди (чл. 499, ал. 2, изр. 2-ро от КЗ).
Съгласно разпоредбата на чл. 2 от Методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на МПС, по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите се прилага от застрахователите и от Гаранционния фонд и
урежда и взаимоотношенията между трети лица, претърпели имуществени вреди, и
застрахователя, който дължи застрахователно обезщетение по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" (чл. 3, ал.1, т.1 от Методиката). Изрично в чл. 4 на Методиката е
предвидено, че същата се прилага единствено като минимална долна граница в случаите,
когато не са представени надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на МПС в
сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по експертна
оценка.
В обобщение с оглед приложимите норми на КЗ и константната съдебна практика, че
стойността на ремонта (разходи за материали и труд) следва бъде възможно най-близка до
пазарните условия (в този смисъл Решение № 115/ 09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС,
ІІ т.о., Решение № 209/30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение №
165/24.10.2013 г. по т.д. № 469/2012 г. на ВКС, ІІ т.о.) и не по-ниска от изчислената
съобразно Методиката, съдът намира, че остойностяването на дейностите по отстраняване
на вредите следва да се определи по действителната стойност на вредата, а именно средната
пазарна цена на частите и труда към момента на настъпване на застрахователното събитие
Следвайки горните насоки във връзка с остойностяването на дейностите по
отстраняване на щетите, съдът счита, че към стойността на новите части необходими за
отремонтиране на увреденото МПС-во не следва да се приложи коефициент на овехтяване
предвид първоначалната му дата на регистрация. В тази връзка в решение по т.д. № * г. на
ВКС, I т.о. изрично е акцентирано, че при изчисляване на размера на обезщетението, не
следва да се прилага коефициент на овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в
самата застрахователна стойност. Вярно е, че даденият принципен отговор на поставения
правен въпрос е обоснован с норми от отменения КЗ – чл.208, ал.3, вр. чл.203, ал.2 и ал.4, но
съдът намира, че същият важи и при сега действащия КЗ, с оглед аналогичните разпоредби –
чл.386, ал.2, чл.400, ал.1, касаещи действителната застрахователна стойност и дължимото
застрахователно обезщетение при застраховане срещу вреди.
В обобщение съдът намира, че остойностяването на дейностите по отстраняване на
вредите следва да се определи по действителната стойност на вредата, а именно средната
пазарна цена на частите и труда към момента на настъпване на застрахователното събитие.
В случая критерият средна пазарна цена на труда е включен във вариантите по т.2 и
т.14 от заключението на САТЕ, което съдът цени като пълно, обективно и компетентно, като
съгласно първия вариант общата стойност за възстановяване на щетите по средни пазарни
цени за части и труд при справка в поне тридесет сервиза, половината от които разполагат с
европейски сертификат за качество е в размер на 4837,60 лв., а съгласно вторият общата
стойност при средна пазарна цена на труда, формирана от цената в три сервиза, и средна
пазарна цена на нови алтернативни части, формирана от поне три оферти, възлиза на
4143,24 лв. Доколкото цената на труда и материалите и при двата варианта е почти
идентична – 1023,68 лв. при варианта по т.2 и 1024,28 лв. при варианта по т. 14, то съдът
намира, че средноаритметичната стойност между двата варианта възлизаща на 1023,98 лв. е
меродавната при формиране на извода по същество за действителната възстановителна
стойност по този компонент от обезщетението.
4
Относно цената на детайлите необходими за ремонт на автомобила, съгласно
формираната второинстанционна практика, напр. с Решение № 498/20.04.2023 г. по в.т.д. №
439/2023 г. на ВОС, която практика се споделя от състава, съдът приема за меродавен среден
вариант, при който следва да се калкулират цените както на оригинални нови части, така и
на нови алтернативни части. В тази връзка видно от т. 7 на заключението, усреднената
стойност на алтернативна (857,04 лв.) и оригинална (2026,67 лв.) предна броня възлиза на
1441,85 лв., на алтернативен (106,59 лв. и 110,06 лв.) и оригинален (343,67 лв. и 343,66 лв.)
стоп десен външен възлиза на 226,00 лв., а третият увреден дейтайл – врата на багажник, се
предлага само като оригинална част на цена от 2137,33 лв. Следователно по това перо от
обезщетението се формира сумата от 3805,18 лв. (1441,85 лв.+ 226,00 лв.+ 2137,33 лв.),
необходима за резервни части.
Или в обобщение съдът приема, че размерът на действителното дължимо се на ищеца
застрахователно обезщетение вследствие на ПТП от * г. (1024,28 лв. за труд и материали и
3805,18 лв. за резервни части) възлиза на общо 4829,46 лв. След приспадане на
извънсъдебно изплатеното обезщетение от 775,22 лв. се формира непогасен остатък от
4054,24 лв. Респективно искът по чл. 432 от КЗ се доказва като основателен до този размер,
за който да се уважи, а за разликата до пълния претендиран размер от 4062,38 лв. да се
отхвърли като неоснователен.
Предвид частичната основателност на главната претенция, основателна се явява и
претенцията за присъждане на законната върху първоначалния частичен размер на
главницата от 50,00 лв. от датата на исковата молба и върху пълния размер от 4054,24 лв. от
датата на увеличението по чл. 214 от ГПК до окончателно изплащане на задължението.
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни в процеса.
С представения списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие
ищецът е доказал действително направени разноски от 162,50 лв. платена държавна такса,
200,00 лв. за внесен депозит за САТЕ и платено в брой адвокатско възнаграждение от 850,00
лв. с ДДС по договор за правна защита и съдействие. Съдът намира за неоснователно
направеното от ответника възражение за прекомерност по чл. 78, ал.5 от ГПК на платеното
от ищеца възнаграждение, тъй като същото незначително надхвърля относимия минимум от
847,49 лв. с ДДС, определен по реда на чл. 7, ал.2, т.2 вр. с § 2а от Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази връзка следва да се държи
сметка за обстоятелството, че посочените в Наредбата минимуми визират адекватното
адвокатско възнаграждение за съдебни производства, в хода на които например са признати
спорните правнорелевантни факти или за установяваването им не са били събирани
доказателства, при липса на правна сложност на съответния казус, или пък касаят случаи на
масови (типови) дела срещу потребители на комунални, информационни или кредитни
услуги. Настоящият правен спор обаче не може да се подведе под нито една от изложените
хипотези, които биха могли да наложат краен извод на съда, че справедливият и адекватен
съобразно икономическата конюнктура размер за заплащане труда на процесуалния
представител на ищцата е по-нисък от сумата от 850,00 лв. Или съобразно постигнатия от
ищеца правен резултат, от общата сума за разноски от 1212,50 лв., на ищеца следва на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК да се присъди сумата от 1210,08 лв.
Ответникът е доказал заплащането на депозит за САТЕ от 300,00 лв. и платено в брой
адвокатско възнаграждение от 720,00 лв. с ДДС по договор за правна защита и съдействие.
Съответно на ответника следва да се признаят по делото сторени разноски от общо 1020,00
лв., от която сума съобразно отхвърлената част от иска следва да се присъди сумата от 2,04
лв., на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Б. И.”, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Д. Б.
№ * ДА ЗАПЛАТИ на Н. В. И., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. В. Х. № * сумата от
4054,24 лв., представляваща неизплатен остатък от застрахователно обезщетение за щети по
собствения на ищеца л.а. „Ауди А4” с ДК № *, настъпили при ПТП от * г. реализирано по
вина на водача на л.а. „Мерцедес МЛ“, с ДК № *, застрахован по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва, както
5
следва: върху главницата от 4054,24 лв. от датата на увеличаване на размера на иска по
чл. 214 от ГПК – 09.12.2024 г., до окончателното изплащане на задължението и върху
главницата от 50,00 лв. от датата на подаване на исковата молба - 08.07.2024 г. до
08.12.2024 г., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдената сума от 4054,24 лв. до пълния предявен размер от 4062,38 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „Б. И.”, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Д. Б.
№ * ДА ЗАПЛАТИ на Н. В. И., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. В. Х. № * сумата от
1210,08 лв., представляваща сторени в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Н. В. И., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. В. Х. № * ДА ЗАПЛАТИ на
ЗАД „Б. И.”, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Д. Б. № * сумата от
2,04 лв., представляваща сторени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Б. С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.
С., ж.к. „Л. бл. * като трето лице - помагач на страната на ответника ЗАД „Б. И.”.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните и третото лице - помагач.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6