№ 9062
гр. София, 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР С. САВЧЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело №
20231110116473 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 30.05.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в, в открито заседание
на тридесети май 2023 год. , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ
при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
16473/2023 год. , за да се произнесе взе предвид следното :
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Ищецът ЗЕА. твърди, че на 15.12.2022 г. в град Софи е реализирано ПТП, при което е
увредено МПС „инфинити Q 50” с рег. № СВ 7825 СК, управлявано от съответния водач.
1
ПТП било причинено от дупка на пътното платно, в която МПС попаднало при движение.
Твърди, че увреденото МПС било застраховано имуществено при ищеца със
застрахователно полица, валидна към датата на процесното ПТП. Във връзка с това при
ищеца била образувана щета, по която било изплатено застрахователно обезщетение в
размер на общо 278,33 лв. – стойността на повредите от ПТП. Твърди, че по силата на
суброгационно право поискал от ответника С.3 да му заплати платените 278,33 лв. с
писмена покана, но ответника не заплатил сумата. Суброгационната претенция била
насочена срещу СТ.А, тъй като тя, като собственик на пътя, била длъжна да го поддържа по
начин, изключващ ПТП, което в случая не било направено и по този начин ответника
станал причинител на процесното ПТП. Ето защо, моли ответника да бъде осъден да му
заплати сумата от 278,33 лв. , ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до
окончателното плащане на сумата. Моли присъждане на деловодни разноски.
Ответникът оспорва иска изцяло по основание и размер. Моли присъждане на деловодни
разноски.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по
реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа страна:
На 15.12.2022 г. в град Софи е реализирано ПТП, при което е увредено МПС „инфинити Q
50” с рег. № СВ 7825 СК, управлявано от съответния водач. ПТП е било причинено от дупка
на пътното платно, в която МПС е попаднало при движение. Увреденото МПС е било
застраховано имуществено при ищеца със застрахователно полица, валидна към датата на
процесното ПТП. Във връзка с това при ищеца е била образувана щета, по която е било
изплатено застрахователно обезщетение в размер на общо 278,33 лв. – стойността на
повредите от ПТП. По силата на суброгационно право ищецът е поискал от ответника да му
заплати платените 278,33 лв. с писмена покана, но ответникът не е заплатил сумата.
Причинените вреди на МПС са в причинна връзка с ПТП и стойността им възлиза на 281 лв.
според приетата по делото САЕ /л.л. №№ 65-68/.
За да приеме изложените факти за установени, освен посочената САЕ и разпита на
свидетелите М.и от откритото съдебно заседание от 30.05.2023 г. , съдът обсъди и
доказателствата, приложени под следните листове от делото: 9-39.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1 от КЗ:
Разпоредбата на чл. 410, ал. 1 от КЗ, дава право на репариралия вредите застраховател на
увреденото имущество да възстанови платеното от делинквента, всъпвайки в правата на
увредения – фигурата на суброгационната претенция. Предпоставките за основателност на
тази претенция са: наличието на валидно към датата на увреждането имуществено
2
застраховотелно правоотношение между застрахователя и увредения, настъпването на
застрахователното събитие – увреждане на осигуреното имущество, възстановяване на
вредите от застрахователя. В конкретния случай се установи валидното имуществено
застрахователно правоотношение към датата на увреждането на имуществото, установи се
застрахователното събитие – увреждането на имуществото, установи се и репарирането на
вредите от ищеца-застраховател. Съдът приема, че ответника е делинквент - причинител на
застрахователното събитие, по следните съображения: съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1,
т. 2 от Закона за общинската собственост във вр. с § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на Закона за
местното самоуправление и местната администрация, общинска собственост са улиците и
булевардите на територията на общината. Процесното ПТП е причинено от повреда на път,
намиращ се на територията на ответника и следователно – негова собственост. В този
смисъл, отговорността за процесното ПТП се носи от ответника, доколкото задължението е
на собственика да поддържа в изправно, безопасно състояние вещта си. Общината, като
юридическо лице, не може да формира вина по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, като задължителна
предпоставка за деликтната отговорност, поради което отговорността й се ангажира по чл.
49 във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Действително, по делото не се събраха доказателства
повредата на пътя да е причинена от лица, при или по повод на работа, възложена им от
ответника, но това не изключва хипотезата на чл. 49 от ЗЗД и отговорността на ответника.
Съдът приема, че след като ответника-юридическото лице би отговарял безвиновно, ако бе
възложил на някого да извърши ремонта на пътя и който при извършване на този ремонт би
причинил вреди, то на още по-голямо основание ответника би отговарял при хипотезата на
безвиновна отговорност, ако не е организирал ремонта на пътя и от това са последвали
вреди, какъвто е настоящият случай.
Въз основа на гореизложеното, съдът приема, че иска по чл. 410, ал. 1 от КЗ за присъждане
на сумата от чл. 278,33 лв. , следва да се уважи изцяло. Искът следва да се уважи изцяло,
доколкото, както се посочи по –горе, стойността на причинените от ПТП вреди възлиза на
281 лв. , според приетата по делото САЕ /л.л. №№ 49-51/, която сума е повече от колкото се
претендира от ищеца.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
790 лв. деловодни разноски.
Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответника С.3 да заплати на ищеца ЗЕА., на осн. чл. 410, ал. 1 КЗ, сумата от
3
278,33 лв. , ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.03.2023
г. , до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ответника С.3, да заплати на ищеца ЗЕА., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от
790 лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване от страните, пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4