№ 486
гр. София, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б в закрито заседание на
четиринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20211100511347 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 ГПК.
Образувано е по частна жалба на длъжника С.о. срещу Постановление от
30.08.2021 г. по изп. дело № 20219200400395 по описа на ЧСИ Й.М., рег. № 920 на
КЧСИ, с което по повод постъпило възражение от длъжника по изпълнителното дело -
съдебният изпълнител е отказал да намали размера на възнаграждението за
юрисконсулт в полза на взискателя „Застрахователна компания Л.И.“ АД, както и
пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното
постановление. Твърди се, че приетият размер на адвокатско възнаграждение следва да
бъде намален до сумата от 200.00 лв. съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поддържа се, че не се
дължи адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от посочената наредба, тъй като не са
налице изискуемите за начисляването му предпоставки, а именно: процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане. Прави искане за
отмяна на обжалвания акт на съдебния изпълнител и намаляване поради прекомерност
на адвокатското възнаграждение за изпълнителното производство, както и на
пропорционалната такса по т. 26 от Тарифа към ЗЧСИ. Претендират се разноски за
1
производството, както и юрисконсултско възнаграждение.
Взискателят „Застрахователна компания Л.И.“ АД не е взел становище по
частната жалба.
По делото са изготвени мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК от ЧСИ Й.М., в
които са изложени подробни съображения за неоснователност на жалбата.
След преценка доводите на страните и материалите по делото, настоящият съд
намира за установено следното:
Депозираната частна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на
ЧСИ, който подлежи на съдебен контрол съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7
от ГПК, в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, изхожда от надлежна страна и
отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК и като такава е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Изпълнително дело № 20219200400395 по описа на ЧСИ Й.М., рег. № 920 на
КЧСИ е образувано по молба от 20.08.2021 г. на взискателя „Застрахователна
компания Л.И.“ АД, представляван от юрисконсулт П.М., въз основа
на изпълнителен лист от 14.07.2021 г., издаден от СРС, с който е осъдена С.о. да
заплати на „Застрахователна компания Л.И.“ АД сумата от 590.00 лв. – съдебни
разноски. С молбата за образуване на изпълнителното дело е направено искане да се
връчи покана за доброволно изпълнение и да се наложи запор върху банковите сметки
и възбрана на недвижимите имоти. В производството е претендирано 150.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение. С постановление съдебният изпълнител е приел така
претендираното юрисконсултско възнаграждение.
На 25.08.2021 г. е връчена на длъжника поканата за доброволно изпълнение. На
27.08.2021 г. е подадено възражение, с което е направено искане да се намали
юрисконсултското възнаграждение на 50 лв. и таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.
С обжалваното постановление съдебният изпълнител е оставил без уважение
възражението, като е посочил, че таксите и разноските по делото са в размер на 136,80
лв. – авансови такси в размер на 48 лв. и такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 88,80 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 437, ал. 3 ГПК, съдът разглежда жалбата въз основа на данните в
изпълнителното дело и представените от страните доказателства. В тази връзка и след
осъществената проверка съдът намира, че оспореният акт на съдебния изпълнител е
валиден и допустим.
2
С разпоредбата на чл. 435, ал. 2, предл. последно ГПК изрично е предвидена
възможност за обжалване на постановлението за разноски по изпълнителното дело от
страна на длъжника. Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство
не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия
принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата
част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в
изпълнителното производство. Поради това и правната възможност за намаляване на
адвокатското възнаграждение е приложима не само в исковото, а и в изпълнителното
производство /в този смисъл- Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр. д. № 1762/
2008 г. на ВКС, V ГО/. Компетентен да се произнесе по искането в случая е ЧСИ, като
отказът му да стори това подлежи на обжалване по реда на чл.435, ал. 2, предл.
последно ГПК.
В настоящия случай взискателят има право на юрисконсултско
възнаграждение. Според чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те
са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 27 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, за представителство в изпълнително производство възнаграждението
е от 50 до 150 лв. Съдът, респ. съдебният изпълнител, е ограничен до определените
в посочената наредба суми с оглед техния максимум, а не минимум, поради което и
предвид извършените от юрисконсулта на взискателя изпълнителни действия
(ограничаващи се само до подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело,
след като други изпълнителни действия не са реално предприети от съдебния
изпълнител) и диспозитивното начало на гражданския процес настоящата инстанция
намира, че юрисконсултското възнаграждение на взискателя следва да бъде
определено в минимален размер на сумата от 50.00 лева.
Неправилно е определен и размерът на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ. Настоящият
съдебен състав намира, че пропорционалната такса следва да се изчислява само върху
размера на присъденото вземане по изпълнителния лист без в основата, върху която
същата се изчислява, да се включват такси и разноски по самото принудително
изпълнение, включително и без приетото за събиране в производството
възнаграждение за юрисконсулт. В процесния случай сумите по изпълнителен лист
към датата на поканата за доброволно изпълнение възлизат на общата сума от 590.00
лева. Съгласно т. 26, б. "б" от ТТРЗЧСИ при този материален интерес - размерът на
3
пропорционалната такса е 70,80 лв. с ДДС.
По разноските:
С частната жалба е заявено искане за присъждане на разноски за производството.
Настоящият състав намира, че в случаите, когато предмет на обжалване са актове
на съдебен изпълнител за определяне на разноски по изпълнението, разноски не се
дължат.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника С.о., ЕИК **** Постановление от 30.08.2021 г.
по изп. дело № 20219200400395 по описа на ЧСИ Й.М., рег. № 920 на КЧСИ с район на
действие – СГС, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за
намаляване на разноските за възнаграждение за юрисконсулт присъдени в полза на
взискателя „Застрахователна компания Л.И.“ АД по изпълнителното дело от 150.00 лв.
на 50.00 лв. и в частта на определената пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ над
сумата 70,80 лв. с ДДС до сумата 88,80 лв. с ДДС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА определеното възнаграждение за юрисконсулт в полза на
взискателя „Застрахователна компания Л.И.“ АД по изп. дело № 20219200400395 по
описа на ЧСИ Й.М., рег. № 920 на КЧСИ с район на действие – СГС от 150.00 лв. на
50.00 лв.
НАМАЛЯВА определената пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ по изп.
дело № 20219200400395 по описа на ЧСИ Й.М., рег. № 920 на КЧСИ с район на
действие – СГС от сумата 88,80 лв. с ДДС на сумата 70,80 лв. с ДДС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4