№ 10089
гр. София, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20231110125887 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от Ц. А. С., ЕГН
**********, с постоянен адрес в ... , чрез пълномощника му адв. Д. Н., АК – София, със
съдебен адрес в ... против „Лизингова къща София Лизинг“ ЕАД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление в гр. София, бул. „Ботевградско шосе“ № 459, представлявано от
изпълнителния директор Р.А.Р..
Твърди се в исковата молба, че срещу ищеца е образувано изпълнително дело № 1921
по описа за 2021 г. на Частен съдебен изпълнител Р.М. и район на действие – Софийски
градски съд. Изпълнителното производство е образувано изпълнителен лист от 21.03.2016 г.,
издаден на основание влязло в сила решение по гражданско дело №31506 по описа за 2013 г.
на СРС, 62 състав, за сумите както следва: сумата от 623.05 лева - представляваща
неплатени лизингови вноски за периода 01.01.2011г. до 09.02.2011г., ведно със законната
лихва върху тази сума от 25.07.2013г. до окончателното й изплащане; сумата от 9.09 лева -
неустойка за забава плащането на вноската за месец декември 2010г. за периода 07.12.2010г.
до 14.12.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 25.07.2013 г. до окончателното
й изплащане; сумата от 109.03 лева - неустойка за забава плащането на вноската за месец
януари 2011г. за периода 11.01.2011г. до 09.02.2011г., ведно със законната лихва върху тази
сума от 25.07.2013 г. до окончателното й изплащане; сумата от 12.46 лева - неустойка за
забава плащането на вноската за месец февруари 2011 г. за периода 08.02.2011г. до
09.02.2011г., ведно със законната лихва върху тази сума от 25.07.2013г. до окончателното й
изплащане; сумата от 9 67 4.21 лева - дължима цена за обезщетение в размер до пълната
цена на лизинговия договор, ведно със законната лихва, считано от 25.07.2013 г. до
окончателното изплащане; сумата от 1 955.83 лева, като част от сумата от 4 549.96 лева,
представляваща обезщетителна неустойка, ведно със законната лихва, считано от 25.07.2013
г. до окончателното й изплащане; сумата от 1 396.86 лева - разноски по делото, или общо
сумата в размер на 13 780.53 лева. Въз основа на изпълнителния лист първоначално е
образувано изпълнително дело № 46 по описа за 2016 г. на Частен съдебен изпълнител М.Н.
и район на действие Окръжен съд – Враца, което е прекратено на основание чл. 433 ал. 1 т. 8
от ГПК на 02.01.2019 г. Впоследствие е образувано второ изпълнително дело 686 по описа за
2021 г. на Частен съдебен изпълнител М.Н. и район на действие Окръжен съд – Враца, което
1
е предадено на Частен съдебен изпълнител Р.М. и район на действие Софийски градски съд.
Ищецът твърди, че единственото действие по принудително изпълнение извършено срещу
него е запор на трудово възнаграждение, наложен през месец март 2023 г., но към тази дата
вземането вече е погасено по давност, поради изтичането на петгодишния срок по чл. 117 ал.
2 от ЗЗД.
С тези обстоятелства процесуалният представител на ищеца обуславят правния си
интерес от предявяването на отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от
ГПК за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че Ц. С. не дължи
на „Лизингова къща София лизинг“ ЕАД сумите по изпълнителен лист, издаден на
21.03.2016 г. по гражданско дело № 31506 по описа за 2016 г. на Софийски районен съд, 62-
ри състав, а именно сумата от 623.05 лева - представляваща неплатени лизингови вноски за
периода 01.01.2011г. до 09.02.2011г., ведно със законната лихва върху тази сума от
25.07.2013г. до окончателното й изплащане; сумата от 9.09 лева - неустойка за забава
плащането на вноската за месец декември 2010г. за периода 07.12.2010г. до 14.12.2010 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от 25.07.2013 г. до окончателното й изплащане;
сумата от 109.03 лева - неустойка за забава плащането на вноската за месец януари 2011г. за
периода 11.01.2011г. до 09.02.2011г., ведно със законната лихва върху тази сума от 25.07.2013
г. до окончателното й изплащане; сумата от 12.46 лева - неустойка за забава плащането на
вноската за месец февруари 2011 г. за периода 08.02.2011г. до 09.02.2011г., ведно със
законната лихва върху тази сума от 25.07.2013г. до окончателното й изплащане; сумата от 9
67 4.21 лева - дължима цена за обезщетение в размер до пълната цена на лизинговия
договор, ведно със законната лихва, считано от 25.07.2013 г. до окончателното изплащане;
сумата от 1 955.83 лева, като част от сумата от 4 549.96 лева, представляваща обезщетителна
неустойка, ведно със законната лихва, считано от 25.07.2013 г. до окончателното й
изплащане; сумата от 1 396.86 лева - разноски по делото, или общо сумата в размер на 13
780.53 лева.
С исковата молба ищецът моли за събирането на писмени доказателства.
В съдебно заседание Ц. С., чрез процесуалния си представител, поддържа предявения
иск. Не прави нови доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество депозира писмен отговор, с който
изразява становище за неоснователност на предявения отрицателен установителен иск.
Сочи, че погасителната давност е прекъсната на 07.06.2016 г., когато взискателят е поискал
извършването на действие по принудително изпълнение – опис на движими вещи и на
02.08.2021 г., когато е депозирана молба за образуване на изпълнително дело. Навежда
доводи, че съгласно разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредно
положение, за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. (69 дни) не е текъл давностен срок.
С отговора ответникът представя писмени доказателства.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответното дружество поддържа
направените в отговора възражения и искания. Не ангажира допълнително доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
С решение, постановено по гражданско дело №31506 по описа за 2013 г. на СРС, 62
състав, влязло в законна сила на 16.02.2016 г. Ц. А. С. е осъден да заплати на ответното
дружество следните суми: сумата от 623.05 лева - представляваща неплатени лизингови
вноски за периода 01.01.2011г. до 09.02.2011г., ведно със законната лихва върху тази сума от
25.07.2013г. до окончателното й изплащане; сумата от 9.09 лева - неустойка за забава
плащането на вноската за месец декември 2010г. за периода 07.12.2010г. до 14.12.2010 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от 25.07.2013 г. до окончателното й изплащане;
сумата от 109.03 лева - неустойка за забава плащането на вноската за месец януари 2011г. за
2
периода 11.01.2011г. до 09.02.2011г., ведно със законната лихва върху тази сума от 25.07.2013
г. до окончателното й изплащане; сумата от 12.46 лева - неустойка за забава плащането на
вноската за месец февруари 2011 г. за периода 08.02.2011г. до 09.02.2011г., ведно със
законната лихва върху тази сума от 25.07.2013г. до окончателното й изплащане; сумата от 9
67 4.21 лева - дължима цена за обезщетение в размер до пълната цена на лизинговия
договор, ведно със законната лихва, считано от 25.07.2013 г. до окончателното изплащане;
сумата от 1 955.83 лева, като част от сумата от 4 549.96 лева, представляваща обезщетителна
неустойка, ведно със законната лихва, считано от 25.07.2013 г. до окончателното й
изплащане.
На 21.03.2016 г. е издаден изпълнителен лист по влязлото в сила решение, за сумите
присъдени в полза на „Лизингова къща София Лизинг“ ЕАД. Въз основа на него и по молба
от 08.04.2016 г. е образувано изпълнително дело № 46 по описа за 2016 на Частен съдебен
изпълнител М.Н. и район на действие Окръжен съд – Враца. С постановление, влязло в сила
на 12.09.2018 г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. В
хода на това изпълнително дело не са предприети действия по принудително изпълнение
спрямо длъжника Ц. С.. В кориците на изпълнителното дело не се съдържа и искане от
взискатела (ответното дружество) за опис на движими вещи на длъжника.
По молба на „Лизингова къща София Лизинг“ ЕАД от 25.08.2021 г. и въз основа на
изпълнителния лист, издаден по гражданско дело № 31506 по описа за 2013 г. на Софийски
районен съд, 62-ри състав е образувано второ изпълнително дело – изпълнително дело №
1921 по описа за 2021 на Частен съдебен изпълнител Р.М. и район на действие – Софийски
градски съд.
С постановление от 14.10.2021 г. е наложена възбрана върху ½ идеална част от
недвижими имот, собственост на Ц. А. С.. Постановлението е вписано в Служба по
вписванията при Районен съд – Враца с вх. рег. № 5954 от 26.10.2021 г.
На 16.03.2023 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищеца с
получаването на запорното съобщение от работодателя му „Център за спешна медицинска
помощ – София.
При така установеното от фактическа страна съдът намира предявеният отрицателен
установителен иск за допустим, но неоснователен, предвид следните съображения:
Исковата претенция е допустима. За ищеца е налице правен интерес за
установяването на недължимостта на процесното парично вземане. Правната му сфера се
явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен
титул, който материализира вземането, предмет на отрицателния установителен иск. Още
повече, че в случая взискателят е предприел действия по образуване на изпълнително
производство, което е висящо към момента на подаване на иска и прприключване на устните
състезания по делото. Ищецът има правен интерес от отричането на вземането, въз основа
на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено
изпълнителното основание, с оглед упражняване на други свои имуществени или
неимуществени права (в този смисъл Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 3172/2018 г., IV г. о., ГК; определение № 513 от 24.11.2016 г. на ВКС по ч. т. д. №
1660/2016 г., I т. о., ТК; ).
Разгледан по същество, искът е основателен.
Давностният срок, с изтичането на който се погасява вземането на ответното
дружество към длъжника е петгодишен, съгласно разпоредбата на чл. 117 ал. 2 от ЗЗД, тъй
като вземането на „Лизингова къща София Лизинг“ ЕАД е установено с влязло в сила
решение. Този срок започва да тече от датата на влизане в сила решението, постановено по
гаржаднаско дело № 31506 по описа за 2013 г. на Софийски районен съд, 62-ри състав –
16.02.2016 г.
3
Давностният срок е прекъснат с подаването на молба за образуване на изпълнително
производство – 08.04.2016 г., от която датата започва да тече нов петгодишен давностен
срок. Този срок би следвало да изтече на 08.04.2021 г. Следва да бъдат взети предвид обаче
дните, в които давността е спряла да тече по силата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, а именно за срока от
13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове с
изтичането, на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. В този
случай давностните срокове са спрели да текат за периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.
включително. Следователно към 08.04.2021 г. - датата, на която би следвало да изтече 5
годишната давност за процесното вземане, следва да се прибавят 69 дни. На основание чл.
60 ал. 2 вр. ал . 6 от ГПК, съдът приема, че давностният срок е изтекъл на 16.10.2021 г. Тази
дата предхожда следващите действия, годни да прекъснат давността – образуването на
второто изпълнително дело, налагането на възбрана върху имот на ищеца и налагането на
запор на трудово възнаграждение – 25.08.2021 г., 26.10.2021 г. и 16.03.2023 г. Съдът намира
за неоснователни доводите на ответника, че в хода на първоначално образуваното
изпълнително дело № 46 по описа за 2016 г. на Частен съдебен изпълнител М.Н. е
извършено действие, прекъсващо погасителната давност. В представеното в цялост
изпълнително дело не е приложена молба от взискателя за опис на движими вещи на
длъжника. Но дори и да е налице такава, давността се прекъсва с предприемането на
действието по принудително изпълнение.
Към датата на образуването на второто изпълнително дело 0 25.08.2021 г. и
извършените по него последващи действия по принудително изпълнение, погасителният
давностен срок вече е бил изтекъл, както и правото на принудително изпълнение на
вземането на ответното дружество срещу ищеца. Инициирайки настоящето производство Ц.
А. е упражнил потестативното си субективно право да се позове на погасяването на
вземането, поради изтекла давност. Макар и отрицателният установителен иск да е предявен
след образуването второто изпълнително дело, вписването на възбраната и налагането на
запора върху трудовото възнаграждение, съдът счита, че погасителната давност вече е
изтекла, респ. действията по принудително изпълнение, макар и по принцип да са годни да я
прекъснат, в случая не я прекъсват, тъй като вземането вече е било погасено по давност към
момента на извършването им. В този смисъл, съдът приема, че образуването на
изпълнително дело № 790 по описа за 2021 г. и принудителните действия по него, не
прекъсват вече изтеклия давностен срок.
По гореизложените съображения, предявеният отрицателен установителен иск е
допустим и основателен.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК в тежест на ответното дружество следва да бъдат
възложени направените от ищеца разноски за заплащане на адвокатски хонорар за един
адвокат и държавна такса в общ размер от 2 201,23 лв. (две хиляди двеста и един лева и
двадесет и три стотинки).
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
По иска предявен от Ц. А. С., ЕГН **********, с постоянен адрес в ... против
„Лизингова къща София Лизинг“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в
гр. София, бул. „Ботевградско шосе“ № 459, представлявано от изпълнителния директор
Р.А.Р., ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ищецът не дължи на ответното дружество
4
сумите по изпълнителен лист, издаден на 21.03.2016 г. въз основа на влязлото в сила
решение по гражданско дело № 31506 по описа за 2016 г. на Софийски районен съд, 62- ри
състав, а именно сумата от 623.05 лева - представляваща неплатени лизингови вноски за
периода 01.01.2011г. до 09.02.2011г., ведно със законната лихва върху тази сума от
25.07.2013г. до окончателното й изплащане; сумата от 9.09 лева - неустойка за забава
плащането на вноската за месец декември 2010г. за периода 07.12.2010г. до 14.12.2010 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от 25.07.2013 г. до окончателното й изплащане;
сумата от 109.03 лева - неустойка за забава плащането на вноската за месец януари 2011г. за
периода 11.01.2011г. до 09.02.2011г., ведно със законната лихва върху тази сума от 25.07.2013
г. до окончателното й изплащане; сумата от 12.46 лева - неустойка за забава плащането на
вноската за месец февруари 2011 г. за периода 08.02.2011г. до 09.02.2011г., ведно със
законната лихва върху тази сума от 25.07.2013г. до окончателното й изплащане; сумата от 9
67 4.21 лева - дължима цена за обезщетение в размер до пълната цена на лизинговия
договор, ведно със законната лихва, считано от 25.07.2013 г. до окончателното изплащане;
сумата от 1 955.83 лева, като част от сумата от 4 549.96 лева, представляваща обезщетителна
неустойка, ведно със законната лихва, считано от 25.07.2013 г. до окончателното й
изплащане; сумата от 1 396.86 лева - разноски по делото, или общо сумата в размер на 13
780.53 лева.
ОСЪЖДА „Лизингова къща София Лизинг“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление в гр. София, бул. „Ботевградско шосе“ № 459, представлявано от
изпълнителния директор Р.А.Р. да заплати на Ц. А. С., ЕГН **********, с постоянен адрес в
... сумата от 2 201,23 лв. (две хиляди двеста и един лева и двадесет и три стотинки),
представляваща направени от ищеца разноски за заплащане на адвокатски хонорара и
държавна такса в първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски районен съд
до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5