РЕШЕНИЕ
№ 934
гр. Варна, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димо Цолов
при участието на секретаря София Н. Маринова
като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно
дело № 20213110203975 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
жалба от Ж. В. Х., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №1583 от
09.09.2021 г., издадено от зам. кмет на Община Варна, с което на основание чл.172, т.2,
вр. чл.426 и чл.472, ал.4 от Закон за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД), на
въззивника е наложено административно наказание глоба в размер 100.00 лв.
Въззивникът оспорва процесното НП като необосновано, неправилно и
незаконосъобразно и моли, същото да бъде отменено. Твърди, че неправилно АУАН и НП са
съставени на съпругата на регистрирания собственик на съответния домашен любимец,
както и че намиращото се под неин надзор куче не извършило описаното в АУАН и НП
ухапване на друг домашен любимец.
Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без
уважение като неоснователна. Претендира присъждане на разноски.
След преценка на приобщените доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Въззивникът Ж.Х. и нейният съпруг Д. Д. притежавали куче от породата
„Средноазиатска овчарка“/„Алабай“, мъжки пол, с име Белин и микрочип номер
100237000104849, чийто регистриран собственик бил Д. Д.. На 04.08.2021 г. около 08:00 ч. в
гр. Варна, Приморски парк, на площадка за свободно разхождане на домашни любимци под
сп. „Делфинариум“, намиращото се под надзор на въззивника Ж. Х. куче Белин, държано на
повод и стоящо непосредствено до пейката, на която седяла стопанката му, при опит да
1
отпъди заиграващо се с него друго куче от породата „Унгарска Визла“, с име Токио,
собственост на В. К., рязко извърнало глава и осъществило ухапване в областта на десния
бедрен мускул на другото животно. Непосредствено след това, кучето Токио било заведено
в Обединена ветеринарна клиника „ОВК К.“ ООД, където била установена рана с големина
около 1 см, с образуван обширен подкожен джоб, без засягане на мускулатурата. Там раната
била обработена и било назначено 14-дневно лечение с антибиотик и 3-дневно лечение с
противовъзпалително, след чието провеждане раната се затворила напълно.
Въз основа на подаден сигнал от собственика на пострадалото куче Токио,
свидетелите М.У. и А.К. - служители от Отдел "Контрол и регистрация" към Дирекция
„Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ при Община Варна, извършили
проверка по спазване на Закон за ветеринарномедицинската дейност на мястото на
инцидента, при което, след проведени срещи с подателката на сигнала, с други, възприели
на инцидента граждани, както и с въззивника Ж. Х., съставили спрямо нея АУАН №* от
11.08.2021 г., в който било отразено като установено, че на 04.08.2021 г. около 08.00 ч. на
съответната площадка за разхождане на домашни любимци, кучето на съпруга на
въззивника Ж. Х. ухапва домашния любимец порода „Унгарска Визла“, собственост на г.жа
Валерия Костадинова, с което поведение въззивникът Ж. Х. нарушила чл.172, ал.2 от Закон
за ветеринарно-медицинската дейност.
Наказващият орган възприел и възпроизвел изцяло фактическите констатации
по съставения АУАН и издал процесното НП, с което, на основание чл.172, т.2, вр. чл.426 и
чл.472, ал.4 от Закон за ветеринарно-медицинската дейност, наложил на въззивника Ж. Х.
административно наказание глоба в размер 100.00 лв.
Визираната фактическа обстановка се установява по категоричен начин както
от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия
показания на всеки един от свидетелите М. У., А. К., Н. Ч. и С. Ч., така и от приобщените
документи – НП №1583 от 09.09.2021 г., АУАН №1582 от 11.08.2021 г., писмо рег.
№УСКОР21001741ВН от 12.08.2021 г., Констативен протокол №А007116 от 04.08.2021 г.,
Констативен протокол №А007121 от 11.08.2021 г., Констативен протокол №А007176 от
25.08.2021 г., документ за проведено лечение в Обединена Ветеринарна клиника, издаден на
24.08.2021 г. от д-р А. М., докладна записка от М.У. – гл. инспектор „Контрол и
регистрация“, отдел „Опазване на обществения ред“, Заповед №0782 от 23.02.2018 г.,
Констативен протокол №А007027 от 15.05.2021 г., Документ за стационарно лечение
№4531, Удостоверение за притежание на домашен любимец сер.П, №2873, извлечение от
паспорт на домашен любимец BG01VP408372.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета
от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
НП е издадено от компетентен орган – зам. кмет на Община Варна, надлежно
оправомощен със Заповед №0782 от 23.02.2018 г. на Кмет на Община Варна.
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения административен
2
акт:
Както в АУАН, така и в НП са допуснати идентични процесуални нарушения
по чл.42, ал.1, т.4 и по чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, изразяващи се в непълно и неясно,
приравняващо се по същество на липсващо описание на нарушението и обстоятелствата,
при които същото е прието за осъществено, с което е съществено затруднено и ограничено
правото на защита на санкционираното лице, доколкото не е в състояние да разбере, в какво
се състои счетеното за неправомерно негово поведение. Това е така, защото наличното в
АУАН и в НП описание на нарушението съдържа данни само за поведението на
поднадзорния на въззивника домашен любимец, но не и за конкретно поведение на
санкционираното лице и не е отразено негово действие или бездействие, с което да се счита
за нарушена или неизпълнена дадена императивна норма. Наред с това, докато в АУАН е
посочено въззивникът да е осъществил нарушение по чл.172, ал.2 ЗВМД, то в НП, в
нарушение на изискването по чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН, не е посочено, кое нормативно
изискване наказващият орган е счел за нарушено. Действително, вписано е в НП, че се
издава на основание чл.172, т.2, вр. чл.426 и чл.472, ал.4 ЗВМД, вр. чл.53, ал.1 ЗАНН, но
това определено не може да се третира като изявление, сочещо конкретно императивно
изискване като нарушено от въззивника. По този начин също се ограничава съществено
правото на защита на санкционираното лице, доколкото е затруднено да разбере, какво
конкретно нарушение му се вменява. Така констатираните процесуални нарушения са
съществени и представляват самостоятелно основание за отмяна на процесното НП.
Относно материално-правната законосъобразност на оспорения
административен акт:
В процесните АУАН и НП въззивникът Ж. Х. е посочена като съпруга на
регистрирания собственик на кучето Белин и доколкото това не е оспорено с твърдение за
липса на сключен граждански брак или за налично основание за индивидуална собственост
върху домашния любимец Белин само за другия съпруг Д. Донев, и няма представени
доказателства в такава насока, този домашен любимец следва да се третира като част от
съсобствената на двамата съпрузи имуществена общност по смисъла на чл.21, ал.1 СК. В
този смисъл, неоснователни се явяват отправените с жалбата възражения, че неправилно
въззивникът Ж. Х. е счетена за собственик на съответния домашен любимец.
Несъмнено установения факт, че непосредствено след конфликтното
съприкосновение с воденото от въззивника Ж. Х. куче Белин, във ветеринарна клиника е
констатирано нараняване от ухапване на кучето Токио, налага извод за допуснато от
стопанина опасно за здравето на друго животно поведение от страна на неговия домашен
любимец Белин. Обстоятелството, че ухапването е осъществено при нормална за животното
реакция при натрапчиво и дразнещо поведение на друг домашен любимец, е ирелевантно
към отговорността на стопанина. Защото именно поради естеството и особеностите на
интуитивните животински реакции, задължението по чл.172, т.2 ЗВМД за вземане на
съответни мерки, които да предотвратяват възникването на опасност за живота и здравето на
хората и другите животни, е възложено на съответния стопанин. Той в случая е следвало
своевременно да възприеме и прецени поведението на другото животно като натрапчиво и
дразнещо за неговия домашен любимец и да го отдръпне от конфликтната зона.
Въпреки така сторените от съда констатации, доколкото в процесните АУАН
и НП липсват наведени фактически твърдения и описание, с което на въззивника Ж. Х. да е
3
вменено неизпълнение на задължението по чл.172, т.2 ЗВМД да взема мерки за недопускане
собственият й домашен любимец да създава опасност за живота и здравето на други
животни и чрез своето бездействие да е допуснала извършването на ухапване от
собственото й куче Белин на друго животно – кучето Токио, въззивникът Ж. Х. се явява
незаконосъобразно санкционирана по невъзведено срещу нея обвинение за съответното
административно нарушение. В този смисъл, процесното НП се явява и материално-правно
неправилно и незаконосъобразно, поради което също подлежи на отмяна.
При този изход на спора и с оглед отправеното искане, съобразно чл.63д, ал.1
ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК, в полза на въззивника следва да се присъди обезщетение за
сторените разноски за възнаграждение на адвокат. Удостоверения от представения договор
за правна помощ размер 300.00 лв не надвишава регламентираната по чл.18, ал.2, вр. чл.7,
ал.2, т.1 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. минимална стойност за една инстанция, при което
обезщетението за разноски следва да бъде уважено изцяло.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №1583 от 09.09.2021 г., издадено от
зам. кмет на Община Варна, с което на основание чл.172, т.2, вр. чл.426 и чл.472, ал.4
ЗВМД, на Ж. В. Х., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер
100.00 лв, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2 ЗАНН.
ОСЪЖДА Община Варна, ЕИК *********, да заплати на Ж. В. Х., ЕГН
**********, сумата 300.00 лв (триста лева, 00 ст.), представляваща обезщетение за разноски
за възнаграждение на адвокат, на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в
14-дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4