Присъда по НОХД №263/2025 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 27
Дата: 25 септември 2025 г.
Съдия: Кристина Иванова Тодорова
Дело: 20251800200263
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 8 април 2025 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 27
гр. С., 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кристина Ив. Тодорова
СъдебниЙордан Л. Тошев

заседатели:Екатерина К. Минева
при участието на секретаря Мария Д. Абаджиева Господинова
и прокурора Р. Р. Д.
като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Наказателно дело от
общ характер № 20251800200263 по описа за 2025 година


ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия С. Л., роден на ******* г. в гр.Б., Република
Украйна, с разрешение за постоянно пребиваване в РБ № 701*****, издадено
на 30.06.2021 г., с постоянен адрес в гр.С., ж.к.“*******“, бл.59, вх.Г, ет.7,
ап.707 и настоящ адрес в гр.С., ул.“*********“ № 70, неженен, неосъждан, с
висше образование, работи в „*******“ ЕООД, с ЕГН **********, ЗА
ВИНОВЕН в това, че на 29.01.2023 г., около 08,10 ч., на първостепенен път 1-
8, в землището на с.Н. х., община Е. П., Софийска област, в района на
км.95+200, при управление на МПС – лек автомобил марка „Ауди“, модел
“А6“, с рег. № *******, с посока на движение от АМ“Тракия“ към с.Н. х., е
нарушил правилото за движение по пътищата, визирано в разпоредбата на
чл.20 ал.1 от ЗДвП, а именно: „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, с което по
1
непредпазливост е причинил смъртта на В. С., с ЕГН **********, пътник в
същия автомобил, и средна телесна повреда на А. К. П., с ЕГН **********,
водач на лек автомобил марка „Фолксваген“ с ДК № *******, поради което и
на основание чл.343 ал.4, вр. ал.3, бук.“б“, пр.1, вр. ал.1, бук.“в“, вр. чл.342
ал.1 от НК и във вр. с чл.58а ал.1 от НК го ОСЪЖДА на 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като ПРИЗНАВА подсъдимия С. Л. за
НЕВИНОВЕН и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по
повдигнатото му обвинение да е причинил смъртта на В. С., с ЕГН
********** и средна телесна повреда на А. К. П., с ЕГН **********, в
резултат на нарушение на правилото за движение по пътищата, визирано в
разпоредбата на чл.20 ал.2, изр.1 от НК.
На основание чл.66 ал.1 от НК, ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното на подсъдимия С. Л., с установена по делото самоличност,
наказание две години лишаване от свобода, за изпитателен срок от 4
/ЧЕТИРИ/ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343г, във вр. с чл.343, във вр. с чл.37 т.7 от НК,
ЛИШАВА подсъдимия С. Л., с установена по делото самоличност, от право да
управлява моторно превозно средство за срок 3 /три/ години, считано от
влизане на присъдата в сила.
Присъдата може да се обжалва и протестира пред Апелативен съд –
гр.С. в 15-дневен срок от днес.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ на присъда от 25.09.2025 г. по н.о.х.д. № 263/2025 г. по
описа на С. окръжен съд, НО - ІV състав.

С. окръжна прокуратура е внесла обвинителен акт за разглеждане в С.
окръжен съд, с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимия С. Л. за това,
че на 29.01.2023 г. около 08.10 часа, на първостепенен път 1-8, в землището на
с. Н. х., община Е. П., обл. С., в района на км. 95+200, при управление на
моторно превозно средство -лек автомобил марка "Ауди", модел „А6" с ДК №
********, с посока на движение от автомагистрала „Тракия“, към с. Н. х.,
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно : чл. 20, ал.1 от Закона
за движение по пътищата - Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват и чл.20, ал.2 изр.1-во от ЗДвП -
Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие, като водачът С. Л., при избиране на скоростта на движение на
лекият автомобил от около 56км./ч., не се съобразил с атмосферните условия -
снеговалеж и състоянието на пътя - заснежено пътно платно и не контролирал
непрекъснато моторно превозното средство, което управлявал, поради
неправилно боравене с органите на управление - кормилна и спирачна уредба,
като при навлизане в крива на ляв завой, изгубил контрол над лекият
автомобил, в резултат на което навлязъл в лентата за насрещно движение,
където реализирал последователно удар между предната част на лекият
автомобил марка “ Ауди“ и разположена извън пътното платно от лявата
страна, еластична предпазна ограда и удар между дясната, странична част, в
зоната на дясна, задна врата на лекият автомобил марка “ Ауди“ и предната
част на лек автомобил марка “Фолксваген“, модел “Поло“, с ДК № ********, в
резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на В. С., ЕГН:
**********, пътник в лекият автомобил м.“Ауди“ и средна телесна повреда на
А. К. П., ЕГН: **********, водач на лек автомобил м.“Фолксваген“, с ДК
№********, изразяваща се трималеоларно счупване на лява подбедрица,
причинило трайно затруднение в движението на левия долен крайник за срок
от около 5- 6 месеца - престъпление по чл. 343, ал.4, вр. с ал.3, пр. 3-то,
бук.”б”, вр. с ал.1, б.“в“, вр. с чл. 342, ал.1, пр.3-то НК.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на С.
окръжна прокуратура поддържа изцяло повдигнатото обвинение срещу
подсъдимия С. Л., като заявява, че същото е доказано по несъмнен и
категоричен начин от приобщената по реда на чл.373 ал.1 от НПК,
доказателствена съвкупност. Счита, че попадащите в обхвата на последната –
гласни и писмени доказателства, и експертни заключения, напълно подкрепят
направеното по реда на чл.371 т.2 НПК от подсъдимия самопризнание и дават
основание за категоричен извод, за виновността му в извършването на
1
процесното транспортно престъпление. Прокурорът от СОП твърди и, че
посредством събраните по делото доказателствени материали, се установява
непротиворечива фактическа обстановка, която е напълно идентична с
описаната такава в обвинителния акт. Съобразно установените,
доказателствено обезпечени факти, прокурорът от СОП претендира да бъде
постановена присъда, с която да бъде признат подсъдимия за виновен в
извършването на инкриминираното му престъпно деяние. В тази насока
държавният обвинител твърди, че признаците от обективна страна на
престъплението, несъмнено се установяват от обстоятелствата, че на
процесните дата и място, с управлявания от него автомобил, подсъдимия е
нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в разпоредбата на
чл.20, ал.1 и ал.2, изр.1 от ЗДвП, вследствие на което последния е навлязъл в
лентата за насрещно движение и е настъпил удар с движещия с в нея лек
автомобил „Фолксваген ”, управляван от пострадалата П.. Сочи се още, че по
делото несъмнено е изяснен описания механизъм на развитие на
автопроизшествието и настъпилия от него престъпен резултат –
причиняването на средна телесна повреда на частния обвинител А. П. и
настъпването на смъртта на В. С.. Поддържа още, че подсъдимият е
осъществил и от субективна страна състава на инкриминираното му
престъпление, тъй като не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. По отношение на
наказанието за това престъпление, представителят на държавното обвинение
изразява становище, че на подсъдимия следва да бъде определено наказание
при условията на чл.58а ал.4 от НК - в размер на четири години и шест месеца
лишаване от свобода, което да бъде редуцирано, съгласно правилата на тази
разпоредба. В тази насока прокурорът изтъква, че е налице превес на
смекчаващите над отегчаващите вината и отговорността на подсъдимия
обстоятелства – чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите
характеристични данни за него, липсата на административни нарушения по
ЗДвП, оказаната помощ на пострадалия. По мнение на прокурорът, така
индивидуализираното по размер наказание лишаване от свобода, следва да
бъде отложено от изтърпяване по реда на чл.66 ал.1 от НК, за изпитателен
срок от пет години, считано от влизане в сила на присъдата. Сочи и, че на
основание чл.343г, във вр. с чл.343, във вр. с чл.37 т.7 от НК, на подсъдимия
следва да бъде наложено и кумулативното наказание – лишаване от право да
управлява МПС също за пет години. По отношение на приобщените по делото
веществени доказателства, прокурорът предлага същите да бъдат върнати на
правоимащите лица.
В хода на съдебните прения пред настоящата инстанция, повереникът на
частната обвинителка А. П. – адв.С., се солидаризира изцяло със становището
на представителят на СОП, относно вината и отговорността на подсъдимия.
Излага доводи, че напълно коректно държавното обвинение е намерило
причината за настъпването на процесното транспортно произшествие и
последвалите от него вредни последици, в неизпълнението на задълженията на
2
подсъдимия, вменени му в чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП – да съобразява
поведението си на пътя с метеорологичните условия – заснеженото трасе и да
не навлиза в пътната лента за насрещно движение. Изтъква се, че при
извършването на транспортното престъпление, подсъдимия е проявил
самонадеяност, като форма на вина, тъй като „същия е могъл и е бил длъжен
да предвиди, че при рисковото си управление на МПС, би могъл да загуби
управлението и по този начин да причини физически травми на други
участници в пътния трафик”. С оглед на това, повереникът пледира за
постановяване на осъдителна присъда спрямо подсъдимия, като по отношение
на наказанието, което следва да му се наложи, предлага същото да бъде
определено около максималния размер на предвиденото за конкретното
престъпление наказание лишаване от свобода, предвид трайния и необратим
характер на травматичните увреждания на частната обвинителка и
настъпилата смърт на пострадалия. Претендира изпълнението на това
наказание да не бъде отлагано по реда на чл.66 ал.1 от НК, с оглед спазване
изискванията на генералната и индивидуалната превенция. Освен това,
представителят на частното обвинение предлага на подсъдимия да бъде
наложено и наказание по чл.343г от НК, а именно лишаване от право да
управлява МПС за „дълъг период”.
В съдебните прения по настоящото производство, упълномощеният
защитник на подсъдимия – адвокат П. Д., моли съда да приеме изнесената от
прокурора в обвинителния акт фактическа обстановка за безспорно
установена, въз основа на събраните по делото доказателства, изцяло
подкрепящи направеното от подсъдимия самопризнание. Изтъква се от
защитата, че предложената от прокуратурата правна квалификация на
процесното транспортно престъпление, е напълно съответна на установените
по доказателствен път, несъмнени факти, изложени и в обвинителния акт.
Сочи се, че по делото са налични обстоятелства, които обосновават по-ниска
обществена опасност на конкретното деяние, които защитникът моли да бъдат
съобразени от съда при индивидуализацията на наказанието по реда на чл.54
ал.1 от НК. Като такива се изтъкват от защитата – неблагоприятните
метеорологични условия, при които е настъпило автопроизшествието
/отрицателна температура, облачно време със снеговалеж, заснежена и
непочистена пътна настилка/. По отношение на наказанието, което следва да
бъде наложено на подсъдимия за престъплението, се отправя искане от
защитата, същото да бъде индивидуализирано при условията на чл.55 от НК,
предвид наличните многобройни смекчаващи отговорността му
обстоятелства. Като такива се сочат от защитникът данните, касаещи
личността на подсъдимия – чистото му съдебно минало, добрите
характеристични данни за него, липсата на извършени от него
административни нарушения по ЗДвП, оказаната от него помощ на
пострадалия. Именно посочените обстоятелства, според защитникът, налагат
определяне на наказание на подсъдимия под минималния предвиден в закона
размер за конкретното престъпление, при условията на чл.55 от НК. Предлага
3
се от защитникът определеното по този начин и наложено на подсъдимия
наказание лишаване от свобода да бъде отложено от изтърпяване по реда на
чл.66 от НК.
Подсъдимият С. Л. в съдебно заседание се възползва от правото си по
чл.371 т.2 от НПК, като призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за
тези факти.
Съдът, след като прецени направеното от подсъдимия С. Л.
самопризнание по реда на чл.371 т.2 от НПК и доказателствата, събрани на
досъдебното производство, които изцяло го подкрепят, приема за безспорно
установени, на основание чл.373 ал.3 от НПК фактите и обстоятелствата,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
На основаната на изнесената от прокурора в обвинителния акт
фактическа обстановка, съдът прие за установено по делото следното от
фактическа страна:
Подсъдимият С. Л. е роден на ******** г., в гр. Б., У., украински
гражданин, с разрешение за постоянно пребиваване № 7011*****, издадено на
30.06.2021 г., неженен, с виеше образование, неосъждан, живущ в гр. С..
Същият е правоспособен водач на МПС от 2016 г., категории „А1, В, М”, за
което притежава свидетелство за управление на МПС № 2859******,
издадено от СДВР, на датата 09.09.2022 г., валидно до 09.09.2032 г. Към датата
07.07.2025 г. подсъдимият няма наложени административни наказания с
наказателни постановления и фишове, за извършени административни
нарушения на територията на страната.
През месец януари 2023 г. подсъдимият Л. работел на длъжност „общ
работник“ в „*********“ ЕООД. Заедно с него в това дружество работили
свидетеля Р. С. /роден в У., бесарабски българин, постоянно пребиваващ в
страната/ и пострадалия В. С. /също украински гражданин, притежаващ
разрешение за постоянно пребиваване в Република България от 2020 г./.
На 29.01.2023 г., около 07.45 ч., подсъдимият С. Л., управлявайки
собственият си лек автомобил марка “Ауди“, модел “А6“ с ДК № ********,
потеглил от гр. С., към складовата база на „*********“ ЕООД, находяща се в
гр. Е. П., обл. С.. На предна дясна седалка до водача, пътувал свидетеля Р. С.,
а на задната седалка, в дясната част на автомобила - пострадалия В. С..
Подсъдимият Л. и свидетеля Стоянов били с поставени предпазни колани.
След напускане на гр.С., пътуването се осъществило по автомагистрала
„Тракия”. На разклона за гр.Е. П., управляваният от подсъдимия автомобил
напуснал магистралата и продължил движението си по първокласен път 1-8, с
посока към с.Н. х., общ. Е. П..
Около 08,10 ч., подсъдимият Л. се движел с управлявания от него
автомобил, в района на км. 95+200 от ПП 1-8, със скорост на движение от
около 56 км/ч., при разрешената скорост на движение в пътният участък от 90
4
км/ч.
Платното за движение в този участък от пътя било организирано
двупосочно, с по една лента за движение във всяка посока, с ляв завой с
радиус на кривата 193 м. за посоката на движение на подсъдимия. Общата
широчина на пътното платно била 8,40 м. Пътната настилка била от
дребнозърнест асфалт, без неравности и дупки, заснежена поради
продължаващият снеговалеж. Към този момент същата все още не била
почистена от дружеството осигуряващо зимно почистване на пътищата в
участъка. Пътните ленти били разделени с износена надлъжна пътна
маркировка М1 - единична, непрекъсната линия. На 0.40 м. от левия край на
пътното платно била разположена еластична, предпазна ограда.
Времето било облачно, студено - минус 2 градуса температура на
въздуха, духал вятър със скорост около 4 м./сек., със слаб снеговалеж.
Снежната покривка била с височина приблизително 2 см.
По същото време, в платното за насрещно движение, в посока към гр.С.,
със скорост от около 51 км/ч., се движел лек автомобил марка “Фолксваген“,
модел “Поло“, с ДК № ********, управляван от пострадалата свидетелка А.
П.. За последната пътят навлизал в десен завой.
Движейки се по описания начин в горепосоченият участък от пътя, при
навлизане в кривата на левия завой, подсъдимият Л. загубил контрол над
управлявания от него автомобил, като задната част на автомобила му се
завъртяла надясно и последния се отклонил наляво спрямо първоначалната
му посока на движение, и навлязъл в лентата за насрещно движение.
Напускайки платното за движение, лекият автомобил „Ауди” достигнал и с
предната си част, челно ударил разположената от лявата страна, извън
пътното платно еластична, предпазна ограда, след което продължил да се
движи напречно на пътя, в пътната лента предназначена на движение на
превозни средства от с.Н. х. към гр. С., в посока към с.Н. х.. В този момент, в
същата пътна лента, на отстояние около 35 м., се движел лекият автомобил
“Фолксваген“, модел “Поло“, с ДК № *******, управляван от пострадалата
свидетелка П.. Забелязвайки наличието на лекият автомобил м.“Ауди“ с ДК №
*******, в своя коридор на движение, свидетелката П. задействала спирачната
система на автомобила си. Въпреки това, настъпил удар между предната част
на лекият автомобил “Фолксваген“ с ДК № ******* и дясната, странична
част, в зоната на задна, дясна врата, на лек автомобил “Ауди“, с ДК №
*******. Под въздействие на ударният импулс задната част на лекият
автомобил “Фолксваген“ се завъртяла наляво, същият преминал върху
пътната лента за насрещно движение, завъртял се на 150 градуса и се
установил в края на пътното платно, на разстояние 30,40 м., след приетия в
огледният протокол ориентир № 1, и на разстояние 8,40 м. вдясно от приетият
в огледният протокол ориентир № 2. След удара, задната част на лекият
автомобил “Ауди“ с ДК № ******* се завъртяла наляво, на 180 градуса и се
установила на 33,90 м., след приетият в огледният протокол ориентир № 1, и
5
на 2,40 м. вдясно от приетият в огледният протокол ориентир № 2.
Подсъдимият С. Л. незабавно напуснал превозното средство, отворил
задна, лява врата и извикал по име пострадалия В. С.. Забелязал, че същият е в
безсъзнание, извадил го от автомобила и го положил на земята. Направил
опит да го върне в съзнание, като го викал по име и му казвал да диша. В този
момент на мястото на произшествието пристигнали колегите на подсъдимия
Л. – свидетеля Д. Д. и И. Д.. На мястото на произшествието, спрял с
автомобила си и свидетеля С. Д., който подал сигнал на националния
телефонен номер 112. Пристигнал екип на ФСМП - Е. П., който
констатирал смъртта на В. С..
В резултат на настъпилото автопроизшествие пострадала и свидетелката
П., която била транспортирана до УМБАЛ „*****“ гр. С., където й била
оказана медицинска помощ за времето от 29.01.2023 г. до 01.02.2023 г.
Свидетелят Р. С. бил транспортиран до УМБАЛСМ“ ******“, гр. С., където
също бил настанен за лечение за периода от 29.01.2023 г. до 01.02.2023 г.
На мястото на ПТП пристигнали служители на РУ на МВР Е. П. –
свидетеля Д. Н. и неговия колега С. Б., които установили водачите на
катастрофиралите автомобили, извършили им проверка за употреба алкохол с
техническо средство, което отчело отрицателен резултат и съответно запазили
местопроизшествието.
На същият ден – 29.01.2023 г., на мястото на произшествието, бил
извършен оглед от разследващ орган при ОД на МВР С., резултатите от който
били удостоверени в съставен протокол /л.13-37, т.2 от ДП/. В резултат на така
проведеното действие по разследването били установени обстоятелствата на
реализираното пътно-транспортното произшествие - района на настъпването
му, параметрите на пътното платно, хоризонталната и вертикална
характеристика на пътя, разположението и техническото състояние
/деформациите/ на МПС, участвали в произшествието, следите оставени на
пътната настилка от тези МПС и от части /елементи/ от същите.
При извършеният оглед и аутопсията на трупа на пострадалия В. С., от
вещото лице по назначената съдебномедицинска експертиза на труп №
68/2023 г. /л.74, т.2 от ДП/, е установена тежка съчетана черепномозъчна и
гръднокоремна травма, изразяваща се в счупване на черепната основа в
областта на средната черепна ямка с контузия на мозъка, дясно слепоочно;
травматично разкъсване на аортата; контузия на белия дроб, сърцето и
средостението, двустранна масивна аспирация на кръв; кръв в гръдната
кухина двустранно; множество руптури на черния дроб и диафрагмата в
дясно; руптура на слезката; контузия на десния бъбрек.
Характера и морфологията на описаните травматични увреждания, са
дали основание на експертът да заключи, че същите са резултат от силни
удари с или върху твърди тъпи предмети, и могат да се получат при ПТП.
Според вещото лице по тази експертиза, смъртта на В. С. се дължи на
установената, несъвместима с живота, тежка съчетана травма, като е
6
настъпила бързо и е била неизбежна. Посочените резултати от огледа на трупа
на пострадалия, са дали основание на експертът да изведе наличието на пряка
и непрекъсната причинно-следствена връзка между констатираните при
пострадалия травматични увреждания и настъпилия летален изход.
Съгласно изготвената съдебно-химическа експертиза № Т-078/2023 г.
/л.78, т.2 от ДП/, в изследваните проби кръв и урина, взети от трупа на
пострадалия В. С., не се е установило наличие на наркотични и упойващи
вещества. Видно от заключението на съдебно-химическа експертиза № А-
078/2023 г. /л.82, т.2 от ДП/, при изследване на пробата кръв от трупа на
пострадалия С., не се е доказало и наличие на етилов алкохол.
От заключението на съдебномедицинската експертиза на вторият
пострадал от ПТП – А. К. П. /л.86, т.2 от ДП/ се установява, че при нея са
констатирани следните травматични увреждания: трималеоларно счупване на
лявата подбедрица, което й е причинило трайно затруднение на движението на
левия долен крайник за срок около 5-6 месеца и охлузване по предната
повърхност на шията в ляво, причинило болка и страдание. Според вещото
лице, тези травматични увреждания се дължат на удар с или върху твърд тъп
предмет /за фрактурата/ и действие по допирателната на предмет с неравна
контактна повърхност /за охлузването по шията/.
Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза на
свидетеля Р. С. /л.137, т.3 от ДП/, при същият е установено мозъчно
сътресение и контузия в дясна теменна област на главата, което му е
причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Тези
увреждания, според вещото лице се дължат на удари с или върху твърди тъпи
предмети, и могат да бъдат получени при ПТП.
Назначената и изготвена по делото съдебномедицинска експертиза на
подсъдимия С. Л. /л.90, т.2 от ДП/ е установила налично и при него телесно
увреждане – бледо синкаво кръвонасядане по външно страничната повърхност
в горната трета на дясното бедро, което му е причинило болка и страдание. В
заключението е посочено, че това увреждане се дължи на удар с или върху
твърд тъп предмет, с ограничена гладка контактна повърхност.
Видно от заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза
на веществени доказателства чрез ДНК анализ № 13/2023 г. /л.95-100, т.2 от
ДП/, същата е изследвала ДНК профила на иззетия и означен в огледния
протокол обект № 4 – обтривка от волана на лек автомобил „Ауди” с ДК №
********, като е установила, че биологичния материал – епителни клетки от
този обект, произхождат от подсъдимия Л..
По делото е назначена комплексна медицинска и автотехническа
експертиза /л.124-140, т.2 от ДП/. Видно от заключението на същата,
инициалният удар между лекия автомобил „Ауди” и лекия автомобил
„Фолксваген” е настъпил изцяло в пътната лента, предназначена за движение в
посоката на л.а „Фолксваген”, която е и пътната лента за насрещно движение
на л.а. „Ауди”, както следва:
7
- по широчина на пътното платно – на 2,00-3,00 м. в дясно от левия край
на платното за движение по посока на движение на л.а.”Ауди”;
- по дължина на пътното платно – на около 31,5 м. след линията на
ориентира, считано по посоката на движение на лекия автомобил „Ауди”.
Посочено е и, че непосредствено преди настъпването на транспортното
произшествие, участващите в него автомобили „Ауди” и „Фолксваген” са
били технически изправни.
В заключението си, в задача шеста, експертите са описали механизма на
възникване и развитие на пътнотранспортното произшествие, който
механизъм се възприема изцяло от съдебния състав. В тази насока са
достигнали до извод, че от техническа гледна точка механизмът на
конкретното ПТП се характеризира с настъпването на удар между предната
част на лекия автомобил „Фолксваген”, управляван от пострадалата и дясната
странична част на лекия автомобил „Ауди”, управляван от подсъдимия, в
дясната пътна лента на ПП-1-8 с посока от с. Н. х. към АМ Тракия, в резултат
на това, че водача на л.а. „Ауди”, движейки се по ляв завой, е изгубил
частично управлението на автомобила, поради въздействие върху системите
за управление на автомобила и малкото сцепление с пътното платно, при
което задната част на автомобила се е завъртяла надясно и той се е отклонил
наляво, навлизайки в пътната лента за насрещно движение.
Изхождайки от приетия механизъм на реализиране на пътното
произшествие, както и от съдържащите се в огледния протокол данни и
техническите характеристики на процесните превозни средства, експертите по
обсъжданата експертиза са дали заключение за скоростта на движение на
процесния лек автомобил „Ауди” непосредствено преди настъпването на
удара му с лекия автомобил „Фолксваген” – 46 км/ч., за скоростта му на
движение преди настъпването на ПТП – 56 км/ч., както и за опасната зона за
спиране на същия в конкретната пътна обстановка при скорост от 56 км/ч. –
81,00 метра; за скоростта на лекия автомобил „Фолксваген” непосредствено
преди настъпването на удара – 51 км/ч. и опасната зона за спиране на същия
при тази скорост – 68,7 м.
Посочено е още в заключението, че критичната скорост на движение на
процесния автомобил „Ауди” за преминаване на намиращия в неговата пътна
лента ляв завой, е била 70 км/ч., което е дало основание да се направи извод,
че преди настъпването на ПТП л.а. „Ауди” се е движил с по-ниска скорост от
критичната, при която може да премине по завоя без да се приплъзне.
Експертите от коментираната експертиза са достигнали и до извод, че от
техническа гледна точка причината за настъпилото автопроизшествие се
дължи на субективните действия на водача на лекия автомобил „Ауди” с
органите за управление, който движейки се със скорост близка до критичната
за преминаване по завоя, е въздействал върху органите за управление на
автомобила, довело до загубата на управлението на автомобила и навлизането
му в лентата за насрещно движение. Прието е още, че водачът на лекия
8
автомобил „Ауди” е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП,
като се движи със скорост по-ниска от критичната скорост за преминаване на
завоя /с каквато се е движил реално/ и като управлява автомобила без да
прави резки движения кормилната уредба на автомобила и без да задейства
интензивно спирачната система на автомобила. Посочено е, че от своя страна,
водачът на л.а. „Фолксваген” не е имал техническа възможност да спре преди
мястото на удара и да предотврати настъпването на ПТП със задействане на
спирачната система на автомобила за аварийно спиране.
В медицинската част на експертизата е дадено заключение, че
констатираните и при двамата пострадали телесни увреждания /подробно
описани в изготвените по делото съдебно-медицинска експертиза на труп и
съдебно-медицинска експертиза на живо лице/, представляват високо
енергийни травми и са причинени при първоначалния контакт между двата
автомобила. Прието е и, че е налице непрекъсната причинно-следствена
връзка между произшествието и настъпилия вредоносен травматичен резултат
при пострадалите.
Гореизложената фактическа обстановка, съдът в съответствие с
разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК, прие за установена, като се позова на
направените от подсъдимия С. Л. самопризнания по всички факти, изложени в
обвинителния акт и на събраните на досъдебното производство годни
доказателства, които изцяло ги подкрепят, и които приобщи по реда на чл.283
от НПК към доказателствената съвкупност по делото.
Във връзка с процедурата, при условията на която производството пред
настоящата инстанция протече – съкратено съдебно следствие по чл.371 т.2 от
НПК, нужно е да се посочи, че в тази хипотеза на диференцирания ред за
провеждане на първоинстанционното съдебно следствие, не е необходимо
извършване на доказателствен анализ, а само положителен и обоснован
отговор на въпроса дали признанието на изложените в обвинителния акт
факти се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства и
дали приобщените в първата фаза на процеса доказателствени материали са
валидно събрани и достатъчни за разкриване на обективната истина. В този
смисъл, настоящата първа инстанция не следва да извършва анализ на
доказателствените източници, какъвто се изисква съобразно разпоредбата на
чл.305 ал.3 от НПК, а само обективира изводите за подкрепеност на
направеното от подсъдимия признание на фактите, посочени от обвинението и
отбелязва доказателствената основа за този извод.
При така направеното уточнение, относно особеностите на
диференцираната процедура по чл.371 т.2 НПК, при която се разви съдебното
следствие пред настоящата инстанция, на първо място следва да се посочи, че
действията по разследването в предходната процесуална фаза са извършени
при спазване на закона и е възможно да се ползват, без да бъдат повторно
провеждани пред съда.
Настоящият състав на СОС подложи и на самостоятелна преценка всеки
9
от доказателствените източници и съпоставяйки по между им съдържанието
им, достигна до несъмнен извод за обоснованост на направеното от
подсъдимия Л. по реда на чл.371 т.2 НПК, признание на фактите по
обвинението, от тези доказателства. Този извод се налага въз основа на
преценката на валидно събраните на досъдебното производство
доказателствени материали, а именно показания на свидетелите: А. П., Р. С.,
Д. Д., С. Д., М. М., Д. Н.; заключения на изготвените съдебно-медицинска
експертиза на трупа на пострадалия /л.74, т.2 от ДП/, съдебно-медицинска
експертиза на пострадалата А. П. /л.86, т.2, от ДП/, съдебно-медицинска
експертиза на подсъдимия /л.90, т.4 от ДП/, съдебно-медицинска експертиза
на Р. С. /л.137, т.3 от ДП/, съдебно-химически експертизи /л.78-79 и л.82, т.2/,
съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства чрез ДНК
анализ /л.95-100, т.2 от ДП/, комплексна медицинска и автотехническа
експертиза /л.124-140, т.2 от ДП/; писмените доказателства – протокол за
оглед на местопроизшествие /л.13-37, т.2 от ДП/, препис на акт за смърт,
удостоверение за родствени връзки и удостоверение за наследници /л.69 и сл.,
т.4 от ДП/, справка за нарушител водач /л.54, т.4 от ДП/, медицински
документи /л.2-89, т.3 от ДП/, талон за изследване, фиш за СМП и протокол
/л.3,11,12, т. 2 от ДП/, справка от КАТ /л.49, 51, т.4 от ДП/, справка за
съдимост на подсъдимия от МП и характеристична справка /съдебното
производство/, както и иззетите по делото веществени доказателства.
Съдът не намери основания да не кредитира и съответно напълно се
довери на показанията на свидетелите А. П., Р. С., Д. Д., С. Д., М. М., Д. Н..
Между събраните гласни доказателства, чрез разпита на посочените свидетели
и останалия доказателствен обем по делото, съдът не намери съществени
противоречия, които следва да бъдат обсъждани. Противоречия от такъв
характер /съществени за релевантните обстоятелства по делото/, съдът не
откри и между отделните показания на така посочените свидетели. Същите са
кореспондиращи си и пресъздават възприятията на всеки един от тези
свидетели по логически последователен, житейски достоверен, обективен и
безпристрастен начин.
Показанията на посочените свидетели, съпоставени с останалите
събрани по делото доказателства, установяват по категоричен начин
обстоятелствата, които са от значение за изясняване на фактическата
обстановка по делото, като фактите относно времето и мястото на
злополуката; участниците в същата; характеристиките на пътния участък в
зоната на произшествието и другите пътни и климатични условия; причината
за реализирането на пътния инцидент, свързана с поведението на подсъдимия,
който с управлявания от него автомобил, загубил контрол на същия и навлязъл
в лентата за насрещно движение; разположението на процесните превозни
средства спрямо характеристиките на пътното платно, непосредствено след
катастрофата, деформациите по същите; пострадалите от произшествието и
тяхното състояние; действията на подсъдимия, насочени към оказване на
помощ на пострадалия В. С..
10
По отношение на така очертаните факти, е налице съвпадение в
обсъжданите гласни доказателствени източници, а и също така –
свидетелските показания на посочените очевидци на инцидента – А. П. и Р. С.
и на свидетелите Д. Д., С. Д., М. М., Д. Н., свидетелстващи за преките си
възприятия при пристигането им на мястото на произшествието, се подкрепят
от останалия събран по делото доказателствен материал, а именно:
обективните находки, намерили отражение в протокола за оглед на
местопроизшествието и иззетите с него веществени доказателства;
заключението на съдебномедицинската експертиза на трупа на пострадалия В.
С., установяваща причините за смъртта му; заключението на
съдебномедицинската експертиза на пострадалата П., съдържащи данни за
причинените й телесни увреждания и причинната им връзка с пътния
инцидент; заключението на комплексната медико и автотехническата
експертиза /КМАТЕ/, установяваща механизма на настъпване и развитие на
пътно-транспортното произшествие /кореспондиращ с казаното от
свидетелите/, причините от техническа гл.т. за настъпването му,
възможността на подсъдимия като водач на процесния автомобил, да
предотврати настъпването на произшествието.
Съдът възприе изцяло заключенията на приобщените по делото
експертизи, а именно: заключения на изготвените съдебно-медицинска
експертиза на трупа на пострадалия С. /л.74, т.2 от ДП/, съдебно-медицинска
експертиза на пострадалата А. П. /л.86, т.2, от ДП/, съдебно-медицинска
експертиза на подсъдимия /л.90, т.4 от ДП/, съдебно-медицинска експертиза
на Р. С. /л.137, т.3 от ДП/, съдебно-химически експертизи /л.78-79 и л.82, т.2/,
съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства чрез ДНК
анализ /л.95-100, т.2 от ДП/, комплексна медицинска и автотехническа
експертиза /л.124-140, т.2 от ДП/.
Посочените експертни заключения са компетентно изготвени,
обосновани са и с оглед на останалите доказателства по делото не пораждат
съмнение относно достоверността на съдържащите се в тях данни.
С оглед на изложеното, този състав на СОС прие, че горепосочените
доказателства и доказателствени средства, събрани на досъдебното
производство и приобщени по предвидения в процесуалния закон ред,
убедително потвърждават признатите от подсъдимия Л. факти по обвинението
/направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл.371 т.2 от НПК/,
като доказват по безспорен и несъмнен начин съставомерността на процесното
престъпно деяние и авторството на същия /подсъдимия/ в извършването му.
При фактическият анализ и юридическата оценка на доказателствената
съвкупност, обезпечаваща признатите факти по обвинителния акт, СОС
констатира еднопосочност на тези доказателствени източници и съответност
на инкорпорираните чрез тях фактически данни, в степен достатъчна за
категоричното и безусловно обосноваване на направеното самопризнание.
В частност, съставът на СОС намира, че приобщените по делото гласни,
11
писмени и веществени доказателства, които се кредитират и възприемат от
съда, по категоричен начин потвърждават признатите от подсъдимия факти,
инкриминирани му с обвинителния акт. По-конкретно - признатите от
подсъдимия Л. факти, относно авторството и механизма на осъществяване на
деянието, а именно факта, че въпросния ден той управлявал лекия автомобил
„Ауди”, по ПП 1-8, с посока на движение от АМ Тракия към с.Н. х.; че заедно
с него в автомобила пътувал пострадалия В. С.; че в района на км.95+200 от
пътя, при навлизане в кривата на левия завой, подсъдимият загубил контрол
над управлявания от него автомобил, като отклонил движението му на ляво
спрямо първоначалната му посока на движение и навлязъл в лентата за
насрещно движение; че в резултат на това, настъпил удар с насрещно
движещия се лек автомобил „Фолксваген”, управляван от пострадалата П.;
факта, че вследствие на това, пострадал /починал/ пътуващия в автомобила на
подсъдимия – В. С., а на свидетелката П. й били причинени телесни
увреждания, се потвърждават по несъмнен начин от показанията на
свидетелите А. П., Р. С., Д. Д., С. Д., М. М., Д. Н.; от констатираните при
извършения оглед на мястото на произшествието /протокол - л.13-18, т.2 от
ДП/ обективни находки – района на настъпването му, параметрите на пътното
платно, хоризонталната и вертикална характеристика на пътя,
разположението и техническото състояние /деформациите/ на МПС,
участвали в произшествието, следите оставени на пътната настилка от МПС и
от части /елементи/ от същите, както и от съдебно-медицинската експертиза
на трупа на пострадалия С. /л.74, т.2 от ДП/, дала заключение за причинените
на последния телесни увреждания в резултат на пътното произшествие и
причинната им връзка с настъпилата смърт; от съдебно-медицинската
експертиза на пострадалата П. /л.86, т.2 от ДП/, констатирала причинените от
автопроизшествието телесни увреждания на същата; от заключението на
КМАТЕ /л.124-140, т.2 от ДП/, установила причините от техническа гл.т. за
настъпване на произшествието в поведението на подсъдимия, като водач на
лекия автомобил „Ауди” – субективните му действия с органите за управление
на автомобила, довели до загубата на контрол и навлизането му в лентата за
насрещно движение.
В подкрепа на направената от съда фактическа констатация /също
призната от подсъдимия/, че именно в резултат на автопроизшествието,
настъпила смъртта на пострадалия от него –В. С. и била причинена средна
телесна повреда на пострадалата А. П., са показанията на свидетелите Р. С., Д.
Д., С. Д., М. М., Д. Н., които носят пряка и първична информация за
състоянието на пострадалите от пътния инцидент лица; заключението на
съдебномедицинската експертиза на трупа на пострадалия, формирала изводи
за характера на причинилото смъртта му увреждане, за начина на причиняване
на това увреждане, за причинната връзка между нараняването и настъпилата
смърт на пострадалия; съдебномедицинската експертиза на пострадалата А.
П., дала заключение за вида и броя на телесните увреждания, причинени на
същата, в резултат на пътната злополука; КМАТЕ, дала заключение за наличие
12
на причинна връзка между установените при пострадалите телесни
увреждания и настъпилото с тях автопроизшествие.
Така, при извършеното съпоставяне на признатите от подсъдимия С. Л.
факти, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт, с
гореобсъдените доказателствата, събрани на досъдебното производство,
настоящият съдебен състав достигна до извод за категоричната и безусловна
обоснованост на извършеното от подсъдимия признание по реда на чл.371 т.2
от НПК.
При така възприетата за установена фактическа обстановка, съдът
направи следните изводи от правна страна:
Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, преценени
по отделно и във взаимната им връзка, се установява по един несъмнен и
категоричен начин, че подсъдимия С. Л. на датата 29.01.2023 г., около 08,10 ч.,
на първостепенен път 1-8, в землището на с.Н. х., община Е. П., С. област, в
района на км.95+200, при управление на МПС – лек автомобил марка „Ауди“,
модел “А6“, с рег. № ********, с посока на движение от АМ“Тракия“ към с.Н.
х., е нарушил правилото за движение по пътищата, визирано в разпоредбата на
чл.20 ал.1 от ЗДвП, а именно: „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, с което по
непредпазливост е причинил смъртта на В. С., с ЕГН **********, пътник в
същия автомобил, и средна телесна повреда на А. К. П., с ЕГН **********,
водач на лек автомобил марка „Фолксваген“ с ДК № ********.
По този начин подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.343 ал.4, вр. ал.3, бук.“б“, пр.1, вр. ал.1,
бук.“в“, вр. чл.342 ал.1 от НК
От обективна страна, безспорно и категорично се установи, че на
посочените по-горе време и място, подсъдимият е управлявал леки автомобил
„Ауди”, с рег. № ********. Пътната настилка в района на ПТП била
асфалтова, без неравности и дупки, заснежена, поради продължаващия
снеговалеж, а движението по ПП1-8 в посока към с.Н. х. било организирано
двупосочно, с по една лента за движение във всяка посока. Установено е също
така, че подсъдимият Л. осъществявал движението с автомобила си в
посочения пътен участък, в пътната лента с посока от АМ Тракия към с.Н. х.,
като в автомобила пътували неговите колеги – на предната седалка до него –
свидетеля Р. С., а на задна седалка – пострадалия В. С.. Също от обективна
страна, по делото безспорно се установи, че подсъдимият Л., като водач на
пътно превозно средство, е нарушила задължението си да го контролира
непрекъснато по време на движението, като това му задължение включва
адекватното боравене с органите за управление на автомобила, внимателно и
постоянно наблюдение на пътната обстановка с цел предотвратяване
настъпването на пътнотранспортно произшествие. По делото несъмнено се
установи, че именно защото подсъдимия не е контролирал непрекъснато
моторното превозно средство, което управлявал, тъй като въздействал върху
13
органите за управление на автомобила /извършил рязко движение с
кормилната уредба и интензивно задействане на спирачната система на
автомобила/ и съответно е загубил контрол върху него, в участъка на
км.95+200 от ПП1-8, в района на ляв за посоката му на движение завой,
отклонил автомобила в ляво от първоначалната му посока на движение и
навлязъл в лентата за насрещно движение, където се ударил челно в
намиращата се на пътя метална еластична ограда, след което продължил
движението си с дясната си част напред и плъзгайки се странично, настъпил
удар с движещия се в тази лента лек автомобил „Фолксваген”, управляван от
пострадалата П..
Безспорно се установи и, че причината за настъпването на пътното
произшествие е поведението на подсъдимия Л. – начина на управление на
автомобила и действията му с органите за управление на същия. Тези
действия на подсъдимия предизвикали отклоняването на автомобила на ляво
от първоначалната му посока на движение, навлизането му в пътната лента за
насрещно движение и удар с движещия се в тази лента лек автомобил. Именно
вследствие на този удар, на пътника в автомобила на подсъдимия –
пострадалия В. С. били причинени телесни увреждания /тежка съчетана
травма на главата, гръдна и коремна травма/, от усложненията на които
същият починал, а водача на лекия автомобил „Фолксваген” – частния
обвинител П. получила средно по степен телесно увреждане.
По делото се установи също по безспорен начин, че участъкът от пътя в
района на автопроизшествието е прав, асфалтовото покритие било със снежна
покривка, без неравности, без наклон с добра видимост за водачите на МПС,
времето било ясно, в светлата част на денонощието. Подсъдимият се е движил
с разрешена скорост и съобразена с конкретните условия на пътната
обстановка, вкл. и с релефа на местността, предвид това, че се е движил със
скорост по-ниска от критичната скорост за преодоляване на левия за неговата
посока завой /заключение на КМАТЕ/. Следователно, ако подсъдимият е
контролирал непрекъснато управлявания от него автомобил, като не е
извършвал без причина посочените по-горе действия с органите на
управление на автомобила - рязко движение с кормилната уредба и
интензивно задействане на спирачната система на автомобила, то същият
обективно е могъл да предотврати настъпването на удара. След като обаче не
е направил това, то същият като водач на лекия автомобил не е изпълнил
задължението си, визирано в разпоредбата на чл.20 ал.1 от ЗДвП – „Водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват”. Тази разпоредба от специалния закон изисква от водача да следи
непрекъснато пътната обстановка и да борави с органите на управление на
превозното средство по начин, осигуряващ правомерното му движение.
Практиката на касационната инстанция еднозначно приема, че отсъствието на
постоянно упражняван контрол върху автомобила е самостоятелно нарушение
на правилата за движение и може да бъде осъществено само, доколкото не е
налице нарушение на режима на скоростта по чл.20 и чл.21 от ЗДвП –
14
шофиране с несъобразена и неразрешена скорост /в този смисъл Р. № 28/1984
г. на ОСНК на ВКС/. Попадащите на неспазването на цитираната правна
разпоредба, са случаите на изгубване на контрола върху управлението, поради
заспиване на водача, отклоняване на вниманието му, разсейването му, или при
други противоправни проявления, в резултат на което превозното средство се
отклонява от праволинейното си движение, опасно се скъсява дистанцията с
движещо се странично или пред него превозно средство. Този контрол е
непрекъснат и обхваща времето, през което моторното превозно средство е
под управлението на водача, включително и някои състояния на покой
/спиране, краткотрайно паркиране/, т.е. от момента, в който поеме
управлението на превозното средство до преустановяването му, водачът е
длъжен да го владее постоянно и във всяко отношение /в този смисъл решение
№ 279/2015 г., 3 н.о. ВКС/.
Предвид на така изложеното, съставът на СОС намери, че подсъдимия
С. Л. е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.20 ал.1 от ЗДвП, и че това
нарушение е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Вследствие именно на извършеното нарушение на посоченото правило
за движение по пътищата, описано по-горе, подсъдимият е причинил смъртта
на пътника в управлявания от него автомобил – пострадалия В. С. и телесна
повреда на друго едно лице – частния обвинител А. П.. От събраните по
делото доказателства безспорно и категорично се установява, че
непосредствената причина за настъпването на смъртта на пострадалия С. се
явяват именно получените от него травматични увреждания вследствие на
настъпилия удар между двата леки автомобила „Ауди” и „Фолксваген”, и в
частност – получената от пострадалия тежка съчетана травма – черепно-
мозъчна и гръдно-коремна. Също така, несъмнено се установи, че и именно в
резултат на този удар на автомобила, управляван от подсъдимия в движещия
се в насрещната пътна лента лек автомобил „Фолксваген”, управляван от
пострадалата П., са настъпили телесни увреждания на последната, измежду
които средно по степен такова – трималеоларно счупване на лявата
подбедрица, причинило й трайно затруднение на движенията на левия долен
крайник за срок около 5-6 месеца. От обективна страна, както бе посочено по-
горе, е налице и пряка причинна връзка между описаното по-горе нарушение
на правилата за движение по пътищата от страна на подсъдимия Л. и
настъпилия вредоносен резултат – смъртта на едно лице и причиняването на
средна телесна повреда на друго лице, тъй като по делото безспорно се
установи, че ако подсъдимия бе спазил задължението си, при управление на
автомобила си да го контролира непрекъснато, то същия обективно е могъл да
предотврати настъпването на пътното произшествие.
От субективна страна, подсъдимият С. Л. е извършил посоченото деяние
при форма на вината - небрежност по смисъла на чл.11 ал.3 от НК, тъй като
същия не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от
деянието, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Субективно подсъдимият
е бил длъжен и е могъл да знае и да не нарушава правилото на чл.20 ал.1 от
15
ЗДвП, като е трябвало да осъществява непрекъснат и всеобхватен контрол на
управляваното от него превозно средство, така че да не отклонява
безпричинно посоката си на движение. За подсъдимият е съществувало и
задължение, а същия е могъл при ангажиране на интелектуалния си капацитет
и психични възможности, и да предвиди възможното настъпване на
общественоопасните последици от нарушаването на правилото за движение
по пътищата – причиняването на смърт на едно лице и телесна повреда на
друго лице, и е могъл да спазва такова поведение на пътя, което да
предотврати настъпването им.
В подкрепа на този извод за проявена от подсъдимия непредпазлива
вина, съставът на СОС следва да посочи обстоятелствата, относно това, че
подсъдимия като правоспособен водач на МПС, макар и не с дългогодишен
опит /издадено му е свидетелство за управление на МПС на 09.09.2022 г./, не е
могъл да не знае правилата за поведение на пътя на водачите на МПС;
обстоятелството, че в конкретния пътен участък, платното за движение е било
организирано в отделни пътни ленти за всяка посока, пътната настилка е била
асфалтова, без дупки и неравности, покрита със снежна покривка, времето е
било ясно, с лек снеговалеж, видимостта – добра, в светлата част на
денонощието, движението не е било интензивно, т.е. не са били налични
такива външни фактори на пътната обстановка, които да са затруднявали по
някакъв начин възприятията на подсъдимия и съответно да са отклонили
вниманието му в друга посока, и по този начин да са предизвикали посочените
безконтролни действия с органите за управление на автомобила; факта, че
платното за движение е било засенежно и не е било почистено, което още
повече е следвало да ангажира вниманието на подсъдимия при управлението
на автомобила; обстоятелството, че маршрута на подсъдимият до работното
му място, ежедневно е включвал преминаването през въпросния пътен
участък, и същия е следвало да познава факторите на пътя в този район. Тези
обстоятелства категорично сочат, че подсъдимият е бил длъжен и е могъл да
предвиди и предотврати настъпването на общественоопасните последици.
С оглед на всичко гореизложено, съдът намери, че подсъдимия С. Л. с
деянието си е осъществил състава на престъплението по чл.343 ал.4, вр. ал.3,
бук.”б”, пр.1, във вр. с ал.1, бук.”в”, вр. чл.342 ал.1 от НК, както от обективна,
така и от субективна страна, и го призна за виновен в извършването на това
престъпление, като на основание тази разпоредба от НК /в редакцията й преди
изменението с Дв.бр. 67/2023 г./, приложена във връзка с разпоредбата на
чл.58а ал.1 от НК, му наложи наказание лишаване от свобода за срок от 2 /две/
години. На основание чл.343г, във вр. с чл.343, вр. чл.37, т.7 от НК, съдът
постанови по отношение на този подсъдим и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.
При определянето на размера на така наложеното на подсъдимия С. Л.
наказание лишаване от свобода, настоящия съдебен състав взе предвид
разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, в която е установено задължение за съда
в случаите по чл.372 ал.4 от НПК да приложи разпоредбата на чл.58а от НК.
16
При спазване на правилата, предвидени в тази разпоредба, съдът определи
това наказание на подсъдимия Л. в минималния размер на наказанието
лишаване от свобода, предвиден в особената част на НК за престъплението, в
извършването на което същия е признат за виновен, а именно наказание
лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години /в редакцията на разпоредбата
на чл.343 ал.4, вр. ал.3, бук.”б”, пр.1, във вр. с ал.1, бук.”в”, вр. чл.342 ал.1 от
НК /преди изменението с Дв.бр. 67/2023 г./. За да индивидуализира така
наложеното на подсъдимия Л. наказание лишаване от свобода в посочения
размер, съдът отчете като смекчаващи вината и отговорността му, следните
обстоятелства: пострадало лице от престъплението е негов близък колега и
приятел; подсъдимият също е претърпял телесно увреждане от деянието,
макар и леко по степен по своята медико-биологична характеристика; чистото
му съдебно минало; наличието на положителни личностни характеристични
данни за него, включително и това, че е трудово ангажиран; оказаната от него
помощ на пострадалия В. С.; подсъдимият, макар и за краткия му стаж като
водач на МПС, не е бил санкциониран нито веднъж по административен ред,
за извършени от него нарушения на ЗДвП.
Направените в съдебно заседание самопризнания по чл.371 т.2 НПК,
сами по себе си нямат самостоятелна стойност извън деференцираната
процедура по глава 27 от НПК, доколкото представляват задължително
условие за провеждането на съдебното производство по този процесуален ред,
който предвижда облекчен санкционен режим за подсъдимите лица, поради
което не могат да се отчитат двукратно в полза на дееца. Правно значение като
доказателствено средство в този вид диференцирана процедура имат
обясненията /вкл. и самопризнанията/ на обвиненото лице от досъдебното
производство, поради което в случаите, в които е отчетен техен съществен
принос за установяването на обективната истина по делото, същите се ценят
като смекчаващ отговорността на подсъдимия факт. В този смисъл е
задължителната съдебна практика, обективирана в т.7 от ТР № 1/2009 г. на
ОСНК на ВКС, съгласно което формалното волеизявление по чл.371 т.2 от
НПК не се интерпретира допълнително като смекчаващо обстоятелство, щом
не съставлява елемент от цялостно, обективно проявено при досъдебното
разследване, процесуално поведение. В случая, поради направената от
настоящият състав аналогична оценка на процесуалното поведение на
подсъдимия Л. от първата фаза на процеса, то същото не може да бъде
третирано в насока допълнително намаляване на наказанието му, извън
посоченото от закона.
Внимателният преглед на приложения по делото протокол /л.45 т.2 от
ДП/ за разпит на подсъдимия Л. /тогава обвиняем/ сочи, че в хода на
проведеното по делото досъдебно производство, същия не е дал обяснения по
предявеното му обвинение. Следователно, в светлината на задължителните
постановки по прилагането на закона, застъпени в горепосоченото
тълкувателно решение, проявеното от подсъдимия Л. в първата фаза на
настоящия процес процесуално поведение, не може да бъде оценено с оглед
17
на характеристиките и съдържанието си, като форма на съдействие при
установяване на обективната истина по делото. Разбира се, по този начин не се
отрича правото на обвиненото лице да откаже да дава обяснения по
обвинението, нито ефективното упражняване на правата му се приравнява на
недобросъвестност /в този смисъл Решение № 53 от 19.04.2018 г., 2 н.о. ВКС/.
Такава позиция обаче не изразява критичност към стореното и в този смисъл
не може да бъде разглеждана като допълнително смекчаващо обстоятелство.
Към обстоятелствата от естество да отегчат наказателната отговорност
на подсъдимия Л., съдът взе в предвид това, че пострадал от предметното
транспортно престъпление е и друго, трето лице – пътника на предната
седалка в управлявания от подсъдимия автомобил „Ауди” – свидетеля Р. С.,
който е получил закрита черепно-мозъчна травма, причинила му временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
При определяне размера на наложеното на подсъдимия Л. наказание
лишаване от свобода, съдът взе в предвид и степента на обществена опасност
на деянието – сравнително завишена, с оглед вида и характера на
обществените отношения, които се засягат с извършването му, и предвид
настъпилия от него общественоопасен резултат – смъртта на едно лице и
телесна повреда на друго лице, както и от друга страна – отсъствието на
обществена опасност на самия подсъдим, доколкото последния не е осъждан,
не е регистриран за криминални прояви и с положителни личностни
характеристики.
След като анализира горепосочените, значими за наказателноправното
положение на подсъдимия Л. обстоятелства, степента му на обществена
опасност и тази на извършеното от него деяние, с оглед относителната тежест
на всяко едно от тях и в тяхната съвкупност, съставът на СОС определи
размера на наложеното наказание лишаване от свобода при превес на
смекчаващите над отегчаващите отговорността му обстоятелства – в
минималния размер на наказанието лишаване от свобода, предвиден в
особената част на НК за конкретното престъпление. Така определеното
наказание на подсъдимия Л. – лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години,
съдът намали с една трета, предвид разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК,
приложена във връзка с нормата на чл.373 ал.2 НПК, като по този начин
наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от 2 /две/
години.
Противно на доводите на защитата, този състав на СОС приема, че в
случая не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи
обстоятелства, които от своя страна да обусловят приложението на
разпоредбата на чл.55 от НК. Горепосочените смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства не са изключителни по своя характер, тъй като
нито едно от тях, респ. всички заедно не обуславят една по-ниска степен на
обществена опасност на деянието. Те не могат да бъдат квалифцирани и като
многобройни, тъй като не са толкова много на брой, че също да обуславят една
18
сравнително по-ниска степен на обществена опасност на деянието.
Размерът на наложеното наказание лишаване от право да управлява
МПС, съдът определи при отчитане на обстоятелството, че същото не може да
бъде за по-кратък срок от размера на наложеното наказание лишаване от
свобода. Това наказание също е определено при превес на смекчаващите
вината и отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия Л., но и
при съобразяване на факта, че като млад водач на МПС, посочения срок на
лишаване от упражняване на това право, ще му подейства в пълна степен
поправително и същевременно ще го възпре от извършване на други такива
деяния.
Съдът прецени, че в случая са налице предпоставките за приложение на
разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, тъй като едно от наложените на подсъдимия
Л. наказания /две години лишаване от свобода/ по вид и размер съответства на
изискванията на цитираната разпоредба, подсъдимия не е осъждан, а и
предвид приетите и изложени по-горе от съда смекчаващи отговорността
обстоятелства, същият не представлява голяма обществена опасност и целите
на наказанието по отношение на него могат да се постигнат и без ефективното
му изтърпяване. Обстоятелствата, относно липсата до момента на други
противоправни прояви от страна на подсъдимия, както и на други прояви,
характеризиращи се като общественоопасни, трудовата му ангажираност и
социална интеграция, не сочат на извод, че е наложително същия да бъде
изолиран временно от обществото чрез ефективното изтърпяване на
определеното му наказание лишаване от свобода. Поради това, съдът отложи
изпълнението на наложеното на подсъдимия Л. наказание лишаване от
свобода за изпитателен срок от 4 /четири/ години, считано от влизане на
присъдата в сила. Така посоченият размер на изпитателния срок, според
настоящият съд съответства на настъпилия тежък резултат, на моралната
укоримост на извършеното от подсъдимия деяние и в най-голяма степен ще
съдейства за постигане целите, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК, и
преди всичко за поправянето на подсъдимия.
Съдът призна подсъдимия С. Л. за невиновен и на основание чл.304 от
НПК го оправда по повдигнатото му обвинение да е извършил деянието
вследствие на нарушаване на правилото за движение по пътищата, изразяващо
се в несъобразяване на скоростта на движение на управляваното от него МПС
с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, визирано в чл.20 ал.2, изр.1
от ЗДвП. Съдът намира, че установените по делото факти относно механизма
на пътнотранспортното произшествие, не сочат на такова поведение на
подсъдимия на пътя, при което същия да не е съобразил скоростта на
движение на управляваното от него превозно средство, с някой от посочените
неблагоприятни фактори на пътя, което да е било в причинна връзка с
настъпилия общественоопасен резултат. В случая такива обстоятелства не се
установяват по делото. От приобщената по делото комплексна медицинска и
19
автотехническа експертиза безспорно се установи, че подсъдимият Л. е
управлявал процесния автомобил непосредствено преди настъпването на
автопроизшествието, със скорост на движение от 56 км/ч., при максимално
допустима скорост за конкретния пътен участък от 90 км/ч., т.е. движил се е с
разрешена скорост. Несъмнено се установи и, че скоростта му на движение е
била съобразена с релефа на местността, доколкото същата е била под
критичната скорост от 70 км/ч. за преодоляване на левия завой с радиус на
кривата от 193 м. за посоката на движение на подсъдимия Л.. Не се доказа по
делото, скоростта на движение на подсъдимият да не е била съобразена със
състоянието на пътя – заснежена пътна настилка. Съгласно заключението на
посочената КМАТЕ, причината за настъпването на пътнотранспортното
произшествие от техническа гл.точка, са били единствено субективните
действия на подсъдимия, като водач на лекия автомобил „Ауди” с органите за
управление на автомобила, в резултат на които е изгубил частично
управлението на автомобила и е навлязъл в пътната лента за насрещно
движение.
По тези съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови
присъдата си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
20
Съобщи за изтекли лични данни