№ 2354
гр. София, 25.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Господин Ст. Тонев
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20211100512316 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20162070 от 23.07.2021 г. по гр.д. № 11853/2020 г. по описа на
СРС, 31 с-в, е признато за установено по предявения иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, че ИЛ. Б. ИЛ., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „****, не дължи на
„ЧЕЗ Р.Б.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „****,
блок Бенч Марк Бизнес център, сумата от 205,77 лева, представляваща стойност на
електроенергия, начислена служебно за периода от 03.11.2019г. до 31.01.2020г. по
фактура № ********** от 05.02.2020г., въз основа на констативен протокол от
извършена проверка № 1024673 от 31.01.2020г. за електроснабден имот, находящ се в
гр. Нови Искър, ул. „****, като е отхвърлен предявения иск за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 808, 26 лева.
В срок срещу първоинстанционното решение, в частта на отхвърляне на иска, е
подадена въззивна жалба от ищеца ИЛ. Б. ИЛ., в която се излагат съображения за
неправилност, поради необоснованост, нарушение на материалния закон и
процесуалните правила.
Поддържа, че неправилно съдът е приел, че за процесния период действат
правила за измерване количеството ел.енергия по см. и в обема на регламентация
съгласно чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ. Към този момент същите са отменени и са нищожни. Освен
това, според жалбоподателя, към настоящия момент и последните три разпоредби от
1
ПИКЕЕ /чл.48, чл.49 и чл.50/ са отменени с Решение № 13691/08.11.2018 г. по адм.д.№
4785/2018 г. по описа на 5 чл. с-в на ВАС.
Според въззивника, практически след обнародване на влязло в сила решение по
к.адм.д.№ 2385/2016 г. вече не съществуват ПИКЕЕ. Предвид отмяната на тези норми
и запазване действието само на формулите за преизчисление по ПИКЕЕ, спорен е
материалноправният въпрос дали изобщо съществува законово основание за Чез Р.Б.
АД /мрежов оператор/, съответно на крайният снабдител Чез Електро България АД да
коригира едностранно сметките на ищеца като потребител на ел.енергия през изминал
период. По този въпрос, въззивникът намира, че СРС се е произнесъл неправилно. За
даване на правилен отговор е следвало да се изходи от нормативната уредба в периода
на извършване на проверка на СТИ и извършване на едностранна корекция на сметка
за посочения период. В началото му не е била налице действащата към настоящия
момент правна уредба.
Заявява, че ответникът не е краен снабдител, а такъв е "ЧЕЗ Електро България"
АД и винаги той е издавал фактури за обекта. Въззивникът няма облигационни
отношения с ответника, който е собственик на СТИ и трябва да отчита показанията.
Заявява, че за обосноваване извършената корекция на сметка ответникът се
основава на разпоредбата на чл.83, ал.1, т.1 ЗЕ и ПИКЕЕ, прети от ДКЕВР през 2019 г.,
т.е. за доставена на ищеца ел.енергия, без да е измерена и заплатена. Това е и
основанието посочено в издадената фактура от 08.11.2019 г. В този см. следва да се
докаже и доставка на ел.енергия от ответника на ищеца. Такъв е бил сключен с "ЧЕЗ
Електро България" АД, който не е страна в процеса, като сумата се изисква от друг
правен субект, който има сключен друг договор с ищеца. Излага правни доводи, че ЗЕ
забранява едно енергийно дружество да съвместява две разнородни дейности в
енергетиката, каквито са дейността на мрежовия оператор и дейността по продажба на
ел.енергия. Тази забрана с ПИКЕЕ от 2019 г. е пренебрегната и мрежовия оператор е
издал фактура за консумирана ел.енергия, което в случая е недопустимо. Ако се приеме
различно тълкуване, то, разпоредбата на чл.56 ПИКЕЕ е нищожна.
Не е доказано основание за начисляване на сумата. Измененията в чл. 83, ал. 1 т.
6 ЗЕ са влезли в сила след влизане в сила на ПИКЕЕ /2019 г./, поради което между
двата нормативни акта е налице противоречие. В чл. 56 ПИКЕЕ не е посочена
методика за изчисление на корекцията и не е допустимо да има начислена цена за
достъп до електроразпределителната мрежа. В закона не е предвидено
електроразпределителните дружества да търгуват с ел.енергия и е налице
противоречие с чл. 98а, ал. 2 т. 6 ЗЕ. КЕВР може да приеме само правила за измерване
и преизчисляване на неизмерени количества, но не и да определя други участници на
2
енергийния пазар, поради което ПИКЕЕ противоречи на ЗЕ. В ОУ на ответника
въобще няма ред за уведомяване на потребителя за корекцията, особено в течение на
самото производство по корекция. Без да е доказана вина на ищеца се нарушава
принципа на равнопоставеност на страните. Не е доставена ел.енергия в размер, който
да обоснове стойността на фактурата.
Моли за отмяна на решението в обжалваната част, като неправилно и претендира
разноски.
Въззиваемата страна „ЧЕЗ Р.Б.“ АД не е подала писмен отговор на подадената от
ищеца въззивната жалба.
В срок срещу първоинстанционното решение, в частта на уважаване на иска, е
подадена въззивна жалба от ответника „ЧЕЗ Р.Б.“ АД, в която се излагат съображения
за неправилност, поради необоснованост, нарушение на материалния закон и
процесуалните правила. Неправилно съдът при постановяване на своето решение е
основал изводите си на допълнителната СТЕ. Въз основа на последната приета в
производството пред първата инстанция, съдът е приел, че данните от реалният отчет
следва да се вземат предвид при изчисляване на коригираната стойност на
ел.енергията. Констатациите на експерта в посочената част противоречат на правилата
на ПИКЕЕ. Така, с разпоредбата на чл.46, ал.2 ПИКЕЕ е предвидено, че отчитането на
СТИ не се счита за техническа проверка по реда на правилата и не може да послужи за
коригиране на изчисленията извършени по реда на чл.50, ал.2 ПИКЕЕ.
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на
исковете в цялост. Претендират се разноски.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца ИЛ. Б. ИЛ., в който е
изразено становище за нейната неоснователност.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните
правни норми – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Настоящият състав намира постановеното от СРС, 31-ви състав, решение за
валидно и допустимо.
По доводите за неправилност на постановеното решение изложени в подадените
жалби от насрещните страни, съдът намира следното:
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК с искане
да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от
808,26 лева, представляваща стойност за начислена електрическа енергия по партида с
клиентски номер 530001165162 за период от 03.11.2019г. до 31.01.2020г., след
извършена корекция на сметка въз основа на протокол за извършена проверка на
3
електроснабден имот в град София, Нови Искър, ул. ****, за която е издадена фактура
№ ********** от 05.02.2020г.
За да бъде установено съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест по чл. 154 от ГПК, че в полза на ответното дружество е
възникнало потестативното право за едностранно извършване на корекция в сметките
за потребена електроенергия „ЧЕЗ Р.Б.“ АД следва да докаже при условията на пълно и
главно доказване, съществуването през процесния период на валидно облигационно
правоотношение по договор за доставка на електрическа енергия до имот с адрес град
София, Нови Искър, ул. ****, по което ищецът да е страна, наличието на
предпоставките за извършване на едностранна корекция и дали правилно е извършено
преизчисляването на сумата.
За да отхвърли иска в една част СРС е приел, че с нормата на чл.83, ал.1, т.6 и
чл.83, ал.2 от ЗЕ (в редакцията изм. ДВ бр. 38 от 2018г., в сила от 08.05.2018г.), на
КЕВР е делегирано правомощието за приемане на подзаконов нормативен акт -
Правила за измерване на количеството ел.енергия, включително и установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. В
изпълнение на тази законова делегация от КЕВР са приети ПИКЕЕ, които са
обнародвани в ДВ, бр.35 от 30.04.2019г. и са действали към датата на извършване на
процесната проверка - 31.01.2020г. С оглед това съдът е приел за установено, че по
отношение на електромера на обект в град София, Нови Искър, ул. ****, към датата на
осъществената от служителите на ответното дружество проверка /констативен
протокол № 1024673/31.01.2020г./ ищецът е страна по договор за доставка на ел.
енергия, сключен с „ЧЕЗ Електро България“ АД за кл. № 300057413504, като
отразяването във фактурата на ответното дружество на кл. № 530001165162 е
относимо единствено към индивидуализирането в системата на ответното дружество
на доставката на ел. енергия в процесния имот.
Приел е за установено, че ищецът, като клиент на „ЧЕЗ Електро България“ АД за
процесния имот, е клиент и на ответното дружество, което именно извършва
експлоатирането на разпределителната мрежа съобразно притежаваната от него
лицензия. В този смисъл и чл. 104, ал. 1 ЗЕ съгласно който ползвателите на
съответната мрежа, с изключение на крайните клиенти, уреждат чрез сделка
взаимоотношенията с оператора на електропреносната и/или
електроразпределителната мрежа за ползване на мрежата, за достъп до мрежата и за
преноса на количествата ел. енергия, постъпили в мрежата или потребени от нея. Т.е.
не е необходимо сключване на отделен писмен договор с ответното дружество.
Приел е, че към датата на която ищецът сочи, че е направена проверка на
изправността на средството за търговско измерване, монтирано в обекта му и е
възникнало основанието за извършване на корекция, действащи са ПИКЕЕ, които са
4
обнародвани в ДВ. бр. 35 от 30.04.2019г. Последните са издадени въз основа на
законовата делегация, предвидена в чл. 83, ал. 2 вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, даваща
правото на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ да приема правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база
данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Съдът е намерил, че при
тълкуване на посочените законови разпоредби се налага извода, че на КЕВР е
възложено изцяло правомощието да приеме подзаконов нормативен акт, с който да
бъде регламентиран, както реда, по който следва да бъде констатирано, че е налице
случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, така
и реда, по който следва да се извърши изчисляването на неотчетеното количество
електрическа енергия и как трябва да се разпредели риска от това между страните по
сделките с електрическа енергия, включително кога и при какви условия се извършва
корекция на сметките на ползвателя за минал период. Съдът е приел, че нормата на чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ посочва, че устройството и експлоатацията на електроенергийната
система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, включително реда и начините за преизчисляване на
количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в
невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и създаването,
поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни.
Съответно съдът е приел, че в раздел IX, от чл. 49 до чл. 58 от ПИКЕЕ са
регламентирани различни случаи и начините за извършване на преизчисляване на
количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи. Те са
разграничени съобразно установените различни по вид причини, поради които се е
стигнало до констатиран случай на неизмерване или неточно измерване на доставената
до обект на ползвателя електрическа енергия. Въз основа на това е заключил, че
правото на оператора на съответната електрическа мрежа да извърши едностранно
корекция на количеството доставена, но неизмерена или неточно измерена
електрическа енергия, не е обусловено от доказване на виновно поведение на
ползвателя на съответната мрежа, довело до неизмерването или неточното измерване
на електрическата енергия.
За извършване на преизчисление на количеството пренесена електрическа
енергия от оператора на съответната мрежа по един от предвидените в раздел IX от
ПИКЕЕ начини е приел, че по делото е установено наличието на неточно измерване на
електрическата енергия за процесния период, обхващащ деня след извършена
5
предходна проверка до 31.01.2020г. съгласно заключението на вещото лице по
приетата пред СРС съдебно-техническа експертиза.
Поради това и съдът е приел, че за оператора на електроразпределителната
мрежа, който безспорно е ответникът „ЧЕЗ Р.Б.“ ЕАД, е възникнало правото да
извърши корекция (преизчисляване на количеството ел.енергия) съобразно чл. 50, ал. 2
от ПИКЕЕ, чийто размер е определил съобразно допълнително заключение - 205,77
лева на база установено реално потребление на ел.енергия в имота.
По отношение на материалноправната легитимация на страните, съдът е приел,
че именно ответното дружество в качеството си на оператор на
електроразпределителната мрежа е материално легитимиран да издаде процесната
фактура и да получи плащане на начислената след извършената корекция сума.
Същевременно по аргумент от чл.56, ал. 2 от ПИКЕЕ именно ползвателят на мрежата,
какъвто е ищецът, е длъжен да заплати на оператора на съответната мрежа дължимата
сума, определена от оператора на мрежата по реда на чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ.
Решението на СРС в посочената част е неправилно.
Първоинстанционният съд е допуснал противоречия в мотивите си относно
качеството на ответника - краен снабдител или оператор на електроразпределителната
мрежа. Безспорно е второто - ответникът е оператор на електроразпределителната
мрежа. Това му качество е от съществено значение в случая, защото ответникът не е
материално-правно легитимиран за процесното вземане за корекция.
Действително според чл.56 ал.1,2 ПИКЕЕ /2019 г/ операторът на
електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и
справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за
дължимата сума за мрежови услуги (с изключение на цена за достъп до
електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена мощност) и за
"задължения към обществото". Ползвателят на мрежата заплаща на оператора на
съответната мрежа дължимата сума , определена от същият този оператор.
От друга страна според чл.98а ал.2 т.6 б.а ЗЕ общите условия на крайния
снабдител съдържат задължително ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка съгласно правилата по чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ в полза на крайния
снабдител за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване,
промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди,
съоръжения или устройства по чл.120 ал.3 ЗЕ.
Очевидно е противоречието между чл.56 ал.1,2 ПИКЕЕ /2019 г/ и чл.98а ал.2 т.6
б.а ЗЕ , защото според ЗЕ сумата по корекцията се дължи на крайния снабдител ,
докато според ПИКЕЕ /2019 г / сумата се дължи на оператора на електроснабдителната
мрежа и той трябва да предвиди в ОУ ред за уведомяване на клиента за нея . Съгласно
6
чл.15 ал.3 ЗНА съдът е длъжен да приложи нормативния акт от по-висока степан , а
именно чл.98а ал.2 т.6 б.а ЗЕ.
Ответникът не е материално-правно легитимиран за процесното вземане за
корекция, а легитимиран е крайният снабдител. Изводът е обоснован и чрез
установената практика на ВКС във връзка с приложението на чл.50 и 51 ПИКЕЕ /2013
г/, като в разглежданите хипотези е прието, че сумата по корекцията на сметка се
дължи на крайния снабдител, като именно по тази причина са приети и измененията на
чл.98а ал.2 т.6 б.а ЗЕ във вр.чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ. В измененията на ЗЕ /ДВ бр.41 от
21.05.2019 г / с които е изменен чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ липсват други изменения на закона,
от които да се заключи, че е налице промяна на законодателството в полза на
оператора на електроразпределителната мрежа и чл.98а ал.2 т.6 б.а ЗЕ вече не трябва
вече да се прилага. При наличието на чл.98а ал.2 т.6 б.а ЗЕ не може да се приеме, че
чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ делегира компетентност на КЕВР да определи, че сумата по
корекцията вече ще се дължи на оператора на електроразпределителната мрежа вместо
на крайния снабдител.
Само на това основание - липса на материално-правна легитимация на ответника
да претендира процесната сума - искът се явява основателен. След отмяна на
решението на СРС в посочената отхвърлителна част отрицателният установителен иск
трябва да се уважи в цялост и на ищеца да се присъдят разноски пред СРС и СГС.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на въззивника –
ищец следва да бъдат присъдени сторените разноски пред настоящата инстанция в
размер на 325.00 лв. за заплатена държавна такса и заплатено адвокатско
възнаграждение, както и сумата 485.98 лв.-допълнително разноски за първата
инстанция според представения списък.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20162070 от 23.07.2021 г. по гр.д. № 11853/2020 г. по
описа на СРС, 31 с-в, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният
от ИЛ. Б. ИЛ., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „**** срещу „ЧЕЗ Р.Б.“ АД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „****, блок Бенч Марк
Бизнес център иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено,
че ИЛ. Б. ИЛ., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „****, не дължи на „ЧЕЗ Р.Б.“
АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „****, блок Бенч
Марк Бизнес център, сумата от 602.49 лв. /разлика между сумата 808.26 лв. и сумата
205,77 лева/, представляваща стойност на електроенергия, начислена служебно за
7
периода от 03.11.2019г. до 31.01.2020г. по фактура № ********** от 05.02.2020г., въз
основа на констативен протокол от извършена проверка № 1024673 от 31.01.2020г. за
електроснабден имот, находящ се в гр.София, Нови Искър, ул. „****, както и в частта
на разноските, с която ИЛ. Б. ИЛ. е осъден да заплати на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 391,34 лева, представляваща сторените разноски
съразмерно отхвърлената част от иска и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК, предявен от ИЛ. Б. ИЛ., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „**** срещу
„ЧЕЗ Р.Б.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „****,
блок Бенч Марк Бизнес център, че ИЛ. Б. ИЛ., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ж.к. „****, не дължи на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „****, блок Бенч Марк Бизнес център, сумата от 602.49 лв. /разлика
между сумата 808.26 лв. и сумата 205,77 лева/, представляваща стойност на
електроенергия, начислена служебно за периода от 03.11.2019г. до 31.01.2020г. по
фактура № ********** от 05.02.2020г., въз основа на констативен протокол от
извършена проверка № 1024673 от 31.01.2020г. за електроснабден имот, находящ се в
гр.София, Нови Искър, ул. „****.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20162070 от 23.07.2021 г. по гр.д. № 11853/2020 г.
по описа на СРС, 31 с-в, В ЧАСТТА, с която е признато за установено по предявения
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ИЛ. Б. ИЛ., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж.к. „****, не дължи на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „****, блок Бенч Марк Бизнес център, сумата от 205,77
лева, представляваща стойност на електроенергия, начислена служебно за периода от
03.11.2019г. до 31.01.2020г. по фактура № ********** от 05.02.2020г., въз основа на
констативен протокол от извършена проверка № 1024673 от 31.01.2020г. за
електроснабден имот, находящ се в гр.София, Нови Искър, ул. „****, както и в частта
на разноските, с която е осъден ЧЕЗ Р.Б.“ АД да заплати на ИЛ. Б. ИЛ., на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 165,48 лева, представляваща сторените разноски пред
първата инстанция съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА “ЧЕЗ Р.Б.” АД гр.София ЕИК **** да заплати на ИЛ. Б. ИЛ., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „****, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 325.00
лв. –разноски за заплатена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция, както и сумата 485.98 лв.-допълнително разноски за първата
инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9