№ 22438
гр. ***, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20251110130734 по описа за 2025 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба от П. И. Г. срещу С.Ф.Р., с
искане ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 5769,27 лева –
трудово възнаграждение за периода от 01.04.2025 г. до 09.05.2025 г., и сумата
от 3750 лева – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със
законната лихва върху всяко от тези вземания, считано от 29.05.2025 г. до
окончателното им изплащане. Ищцата твърди, че била служител на ответника
на основание трудов договор № *** от 24.06.2017 г. на длъжност “мениджър
покупки” с месечно трудово възнаграждение от 4964 лева. Правоотношението
било прекратено на 09.05.2025 г., като за посочения по-горе период на ищцата
не било заплатено основно трудово възнаграждение, както и обезщетение за
неизползвани пет дни платен годишен отпуск за 2024 г. и десет дни платен
годишен отпуск за 2025 г. Ищцата счита, че тези суми се дължат и моли
съда да осъди ответника да ги изплати. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба.
Взима становище за неоснователност на исковете. Не оспорва фактите, че
ищцата бил негов служител на основание трудов договор № *** от 24.06.2017
г. на длъжност “мениджър покупки” с месечно трудово възнаграждение от
4964 лева, както и прекратяването на трудовото правоотношение. Оспорва
дължимостта на сумите. Моли съда да отхвърли исковете, претендира
разноски.
В последното по делото открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Ищцата се явява лично и с представител, чрез когото поддържа
исканията си. Ответникът не се явява, изпраща представител, чрез когото
също поддържа исканията си.
1
На база представените доказателства, съдът намира за установено
следното:
Безспорни между страните са фактите, че ищцата била служител на
ответника на основание трудов договор № *** от 24.06.2017 г. на длъжност
“мениджър покупки” с месечно трудово възнаграждение от 4964 лева, както и
прекратяването на трудовото правоотношение.
На база така възприетите факти, съдът достига до следните правни
изводи:
По отношение на иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за
неизплатено редовно трудово възнаграждение: съгласно тази разпоредба
работодателят е длъжен да плаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. За уважаване на този иск е необходимо да се установят
следните юридически факти: 1) наличие на валидно съществуващо трудово
правоотношение между работника и работодателя, 2) полагане на труд от
страна на работника и 3) липса на заплащане на трудовото възнаграждение.
Първият факт съдът намира за доказан от представения трудов договор.
Вторият факт съдът намира за доказан на основание презумпцията за
добросъвестно изпълнение на задълженията по договора, формулирана в чл. 8,
ал. 2 КТ и липсата на заявени от ответника твърдения в обратен смисъл.
Липсата на заплащане на трудово възнаграждение съдът намира за установена
доколкото от ответника не беше доказано такова заплащане, нито бяха
формулирани твърдения за това, въпреки че това му беше изрично указано с
проектодоклада по делото. В заключение съдът намира, че искът е доказан по
основание. Последното нетно трудово възнаграждение на ищцата възлиза на
4437,90 лева, което определя среднодневно трудово възнаграждение в размер
на 221,90 лева. За претендираните шест работни дни за месец май 2025 г. това
дава обща сума от 1331,40 лева. Размерът на иска също е доказан и той следва
да бъде уважен в цялост.
По отношение на иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ: при
прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има
право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за
текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за
трудов стаж и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176 правото за
който не е погасено по давност. От ответника отново не беше доказано
твърдението му, че ищцата е ползвала платения си годишен отпуск в цялост,
поради което искът е доказан по основание. За определяне размера му,
съгласно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, се
определя размера на брутното трудово правоотношение за последния пълен
изработен месец, разделена на броя отработени дни. За ищцата това е месец
април 2025 г., с изработени 22 работни дни. При брутно трудово
възнаграждение от 5500,11 лева, се получава среднодневно брутно трудово
възнаграждение в размер на 250 лева. За претендираните 15 дни неизползван
платен годишен отпуск, се получават 3750 лева. Искът е доказан и по размер и
следва да бъде уважен в цялост.
По отношение на разноските, съдът счита, че с оглед изхода на делото
такива се дължат единствено на ищеца. От него са заплатени 1300 лева –
адвокатско възнаграждение, които са доказани и следва да му се присъдят. На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати на съда сторените от
бюджета разноски по делото за държавна такса – сумата от 380,77 лева.
С оглед предмета на делото – присъждане на трудово възнаграждение, на
2
основание чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът е длъжен служебно да постанови
предварително изпълнение на решението по отношение на същото. Така
Определение № 378 от 18.05.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 318/2012 г., IV г. о.,
ГК, Определение № 329 от 17.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1584/2008 г., IV г.
о., ГК и др.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.Ф.Р., ЕИК: *** и съдебен адрес гр. ***, ***, кантора № ***
да заплати на П. И. Г., ЕГН ********** и съдебен адрес гр. ***, ул. *** на
основание чл. 128, т. 2 КТ сумата от 5769,27 лева – трудово възнаграждение за
периода от 01.04.2025 г. до 09.05.2025 г., ведно със законната лихва върху тази
сума считано от 29.05.2025 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА С.Ф.Р., ЕИК: *** да заплати на П. И. Г., ЕГН ********** на
основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата от 3750 лева – обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск от 15 дни за периода от 01.01.2024 г. до 09.05.2025 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума считано от 29.05.2025 г. до
окончателното изплащане.
Решението в тази му част подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд по
реда на Глава ХХ ГПК.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително
изпълнение на решението в частта му, с която С.Ф.Р., ЕИК: *** е осъдено да
заплати на П. И. Г., ЕГН ********** сумата от 5769,27 лева – трудово
възнаграждение за периода от 01.04.2025 г. до 09.05.2025 г., ведно със
законната лихва върху тази сума считано от 29.05.2025 г. до окончателното
изплащане.
Решението в тази му част има характера на определение и подлежи на
обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните с частна жалба
пред Софийски градски съд по реда на Глава ХХІ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3