Присъда по дело №330/2021 на Окръжен съд - Враца

Подсъдимият М. Б. М. от с. Бутан, обл. Враца е предаден на съд, въз основа на
обвинителен акт, внесен от Окръжна прокуратура гр.Враца, за извършено
престъпление по чл.304а, вр. чл. 304, ал.1 НК, за това, че на 04.04.2021г. около 14,50
часа в с. Бутан, общ. Козлодуй, на ул."Климент Охридски" пред дом № 14 е дал подкуп
– дар, представляващ парична сума от 20лв. в една банкнота с номинал 20лв., на
полицейски орган – П.Ц.П. – "полицай" в група "Охранителна полиция" при РУ на
МВР гр. Козлодуй и С.И.М. – "старши полицай" в група "Охранителна полиция" при
РУ на МВР Козлодуй, за да неизвършат действия по служба, а именно да не докладват
в оперативната дежурна част съгласно чл. 59, ал.1, т.1 от Инструкция№ 8121з-929 от
02.12.2014год. за патрулно-постовата дейност за извършеното от него
административно нарушение по ЗДвП.
Участващият в съдебното производство прокурор от ВрОП поддържа
обвинението така, както е изложено в обвинителния акт, като пледира за налагане на
наказание при условията на чл. 54 НК, при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, както и за налагане на кумулативното наказание – глоба при същите
условия.
В първото по делото заседание подсъдимият М.М. се признава за виновен,
признава фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, дава съгласие за същите да не се събират доказателства, а събраните
такива на ДП да се ползват и заявява искане за разглеждане на делото по съкратената
процедура на глава ХХVІІ в хипотезата на чл.371, т.2 НПК.
Изразеното от него съгласие за разглеждане на делото по съкратената процедура,
в хипотезата на чл. 371, т.2 НПК се подкрепя и от служебният му защитник - адв. М.С.
от АК Враца.
В пледоарията си по същество служебният защитник заявява, че не оспорва
фактите и правната квалификация на деянието, посочено в обвинителния акт. Прави
искане на подсъдимия М. да бъде определено наказание при условията на чл. 55, ал.1,
т.2, б.“б“ НК – при многобройни смекчаващи вината обстоятелства, като му се наложи
наказание Пробация, както и на основание чл. 55, ал.3 НК, да не се налага
кумулативното наказание глоба.
В правото си на лична защита и в последна дума подсъдимият изразява
съжаление за извършеното от него и прави искане за по-леко наказание, като поддържа
изложените от неговия защитник съображения и направени искания.
Съдът, като съобрази признанията, направени от подсъдимия на изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти, които се подкрепят от събраните на
досъдебното производство писмени и гласни доказателства и разпоредбата на чл. 373,
ал.3 НПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият М. Б. М. живее в с. ***, където е неговия постоянен и настоящ
адрес.
На 04.04.2021г., двамата свидетели П.Ц.П. и С.И.М. – служители към
"Охранителна полиция" при РУ на МВР гр. Козлодуй, първият като полицай, а вторият
1

като старши полицай, били на работа и изпълнявали задълженията си по охрана на
обществения ред, като извършвали патрулно-постова дейност в с. Бутан.
Около 14,50часа, движейки се със служебен автомобил "Шкода – Рапид" с рег. №
СВ 2493 НР по ул."Климент Охридски" към центъра на населеното място, забелязали
към тях да приближава лек автомобил "Ауди-А4", с рег. № СН 9069 КК, управляван от
водач без поставен обезопасителен колан. Пред дом № 14 двамата служители спрели
движещия се автомобил, за който след проверка на документите установили, че се
управлява от подсъдимия М. Б. М.. Двамата служители на полицията уведомили
подсъдимия, че ще му бъде съставен акт за установяване на административно
нарушение, затова, че управлява автомобила без поставен предпазен колан. Казали му
да изчака до идването на техен колега, компетентен да състави акта. Подсъдимият ги
попитал дали не могат нещо да измислят, на което двамата свидетели отговорили, че
това няма как да стане и се отправили към служебния автомобил. Св. Ц. седнал на
предна лява седалка, на мястото на водача и започнал да записва данните от
извършената проверка, а св. Д. извадил мобилния си телефон, за да се обади на ОДЧ в
РУ Козлодуй. През това време подсъдимият М. се приближил до дясната предна част
на служебния автомобил, отворил предна дясна врата и оставил на седалката банкнота
от 20лв. Св. Ц. го попитал какво прави, на което той отговорил "Ето нещо да се
почерпите".
Двамата свидетели не взели парите, задържали подсъдимия и се обадили на ОДЧ
в РУ-Козлодуй, като го уведомили за извършената проверка и за оставените от
подсъдимия пари и запазили местопроизшествието до пристигане на разследващия
екип.
При извършения оглед на местопроизшествие в полицейския автомобил, на
предна дясна седалка била намерена една банкнота с номинал от 20лв., със сериен
номер ВА 2269535, която била иззета с протокола за оглед и приложена като
веществено доказателство по делото.
Горната фактическа обстановка се установява от направеното от подсъдимия
самопризнание на изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти,
което се подкрепя от събраните на досъдебното производство гласни и писмени
доказателства, а именно: показанията на свидетелите П. Ц., С. Д., Д.Т.; протокол за
оглед на местопроизшествие и албум към него, 3 бр. удостоверения от ОД на МВР-
Враца, за длъжностното качество на Д.Т., П. Ц. и С. Д., 2 бр.формуляри на длъжностни
характеристики за двамата полицейски служители, 2бр. заповеди № 8121з-
515/14.05.2018год. и № 8121з-825/19.07.2019год., АУАН № 144806/04.04.2021год.,
протокол за извършена проверка на МПС, справка за нарушител/водач, приемо-
предавателен протокол, писмо от Агенция по вписванията, Указания за работа на
полицейските служители с полицейска камера, свидетелство за съдимост на
подсъдимия и характеристични данни за него.
Показанията на посочените по-горе свидетели са еднопосочни и потвърждават
признатите от подсъдимия факти и обстоятелства, свързани с начина на извършеното
от него деяние-установяването на подсъдимия, извършените от него конкретни
действия, изразяващи се оставянето на банкнотата с номинал 20лв. на предна дясна
2

седалка на полицейския автомобил, причината за това, а именно, двамата полицейски
служители да не съобщят на ОДЧ за извършеното от него нарушение на правилата за
движение и да не му бъде съставен акт от компетентен орган.
Възприетата от съда фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, се
потвърждава и от приложените на ДП писмени доказателства, установяващи
длъжностното качество на двамата свидетели Ц. и Д., на които е оставена иззетата при
огледа банкнота, както и на св. Т. съставител на АУАН, приложен по делото. От
приложените 2 броя удостоверения от ОД на МВР Враца е видно, че св. П. Ц. е
назначен на длъжност полицай в група "Охранителна полиция" при РУ на МВР
Козлодуй със Заповед № 369з-1906/26.10.2018год., а св. С. Д. е преназначен на
длъжност старши полицай в група "Охранителна полиция" при РУ на МВР Козлодуй
със Заповед № 369з-1634/25.08.2020год. И двамата са изпълнявали посочените им
длъжности към момента на извършване на инкриминираното деяние.
Възприетите за установени при условията на чл.373, ал.3, вр. чл.372, ал.4 НПК и
изложени по-горе фактически констатации дават основание да се направят следните
правни изводи:
На инкриминираната дата 04.04.2021год. около 14,50 часа и място с. Бутан, обл.
Враца, на ул."Климент Охридски" пред дом № 14, подсъдимият М. Б. М. дал дар на
полицейски орган – П. Ц. и С. Д., една банкнота с номинал от 20лв. и сериен номер ВА
2269535, за да не извършат действия по служба, а именно да не докладват в оперативно
дежурната част /ОДЧ/ на РУ-Козлодуй за извършеното от него нарушение на ЗДвП, с
което от обективна и субективна страна е осъществил престъпния състав на чл.304а,
вр. чл. 304, ал.1 НК.
От обективна страна деянието е осъществено от подсъдимия със съзнателно
предложената от него сума на двамата полицейски служители, а именно с оставянето в
служебния полицейски автомобил на описаната по-горе банкнота от 20лв. Безспорно е,
че тази сума представлява дар, който не се дължи и не е поискан от тези служители.
От друга страна, обективният състав на престъплението е реализиран от факта,
че тази сума е предложена на двамата полицаи именно с цел същите да пренебрегнат и
неизпълнят своите служебни задължения – да не докладват в ОДЧ за извършеното от
него нарушение, за да не бъде изпратен компетентен служител, който да му състави
АУАН.
Към момента на деянието свидетелите П. Ц. и С. Д. са имали качеството на
полицейски орган, както беше описано по-горе в доказателствения анализ.
От субективна страна, деянието е извършено от подсъдимия умишлено - при форма
на вината пряк умисъл съгласно чл.11, ал.2, пр.1 НК. Същият е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е и е желаел настъпването на
противоправните последици. Подсъдимият е съзнавал, че предлагайки сумата от 20лв.
на полицейските служители, която сума не им се дължи по закон, се опитва да ги убеди
по неправомерен начин - чрез даване на неследващ се дар, да не изпълнят своите
задължения. Това се извежда от неговите действия и думи, които са били изречени в
момента на хвърлянето на парите в полицейския автомобил.
3

Безспорно е, че извършеното от подсъдимия деяние е довършен подкуп /не
представлява опит по смисъла на чл. 18, ал.1 НК/, тъй като съгласно ТР №
1/12.03.2021год. на ОСНК при ВКС – т.2, активният подкуп по чл. 304, ал.1 и чл. 304а
НК, при форма на изпълнително деяние "даде дар или каквато и да е облага" на
длъжностно лице, е довършен с прекъсването на фактическата власт на дееца върху
облагата и предоставянето й на длъжностното лице /респ. полицейския орган/ по
начин, който му позволява безпрепятствено да изрази отношението си към нея – чрез
приемането й или отказ да я приеме. В конкретният случай подсъдимият оставяйки
банкнотата от 20лв. на дясната седалка на полицейския автомобил е прекъснал
фактическата си власт върху тази банкнота и е дал възможност на полицейските
служители да я вземат, или откажат.
Изложеното по-горе мотивира съдебният състав да признае подсъдимия М. Б. М. за
виновен в извършено престъпление против дейността на държавни органи–подкуп на
полицейски органи по чл.304а, вр. чл. 304, ал.1 НК, по който текст му наложи
наказание.
При определяне вида и размера на наказанието, което съдът наложи на подсъдимия
М. взе предвид от една страна смекчаващите отговорността му обстоятелства –
стойност на предмета на престъплението, която не е висока, чистото съдебно минало
на подсъдимия /осъждането му по чл. 78а НК не обременява съдебното му минало, а се
отчита само като лоша характеристична данна/, процесуалното му поведение,
останалите характеристични данни са добри, трудовата му ангажираност, както и
критичното му отношение към извършеното от него деяние. Като отегчаващо
отговорността му обстоятелство съдът прецени степента на обществена опасност на
това деяние-завишена, с оглед вида и характера на обществените отношения, които се
засягат с извършването му и предвид честотата на разпространение на престъпните
посегателства от този вид, както и посочената по-горе лоша характеристична данна,
изводима от осъждането му по чл. 78а НК. Съпоставяйки смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства, съдът намира, че е налице значителен превес на
първите. В същото време обаче не би могло да се приеме, че са налице изключителни
или многобройни смекчаващи обстоятелства, които да дадат основание за определяне
на наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ НК, след преценката по чл.58а,
ал.4 НК, в какъвто смисъл беше направено искане от защитата на подсъдимия.
Ето защо, съдът определи наказанието на подсъдимия М.М. при условията на
чл.54 НК – при превес на смекчаващите вината обстоятелства на една година лишаване
от свобода. С оглед факта, че съдебното производство по делото протече по
диференцираната процедура на глава ХХVII НПК в хипотезата на чл.371,т.2 НПК и
съобразно разпоредбата на чл.373, ал.2 НПК и чл.58а, ал.1 НК, така определеното
наказание от една година лишаване от свобода съдът намали с 1/3, т.е. с четири месеца,
при което на подсъдимия М. се наложи наказание от осем месеца лишаване от
свобода.
При преценка за начина на изтърпяване на това наказание, съдът прие, че са
налице предпоставките за приложение разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, тъй като по
вид и размер наказанието от осем месеца лишаване от свобода съответства на
изискванията на цитираната разпоредба, подсъдимият се счита неосъждан и предвид
изложените по-горе смекчаващи отговорността му обстоятелства, същият не
4

представлява голяма обществена опасност, като целите на наказанието по отношение
на него могат да се постигнат и без ефективното му изтърпяване. Ето защо съдът
отложи изпълнението на наложеното на подсъдимия М. наказание лишаване от
свобода с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът наложи на подсъдимия и второто кумулативно наказание – глоба в полза на
държавата. При определяне на това наказание, съдът взе предвид както всички
изложени по-горе смекчаващи обстоятелства, така и семейното положение на
подсъдимия - във фактическо съжителство, работи по трудов договор в
строителството. Всичко това даде основание на съда да определи наказанието глоба в
размер от 600 лв., съгласно разпоредбата на чл.47 НК.
С така определените наказания, съдът намира, че целите на чл.36 НК ще бъдат
постигнати - както личната превенция за поправяне и превъзпитаване на подсъдимия,
така и генералната превенция спрямо останалите членове на обществото.
На основание чл.307а НК, съдът с присъдата си отне в полза на Държавата
предметът на престъплението – 1 бр. банкнота с номинал от 20лв., със серен номер ВА
2269535, оставена на съхранение в банкова касета на "Банка ДСК" – клон Враца.
На основание чл.189, ал.3 НПК, съдът с присъдата си възложи в тежест на
подсъдимия М. Б. М. направените на ДП разноски в размер на 24,60лв., които да
заплати в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР гр.Враца.
При горните съображения, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

5

Номер на акта:	2
Дата:	21 юли 2021 г. (в сила от 6 август 2021 г.)
Съдия:	Лидия Крумова Нецовска-Кътова

Дело:	20211400200330
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	25 юни 2021 г.

Присъда по дело №330/2021 на Окръжен съд - Враца

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите