Решение по дело №323/2024 на Апелативен съд - Велико Търново

Номер на акта: 34
Дата: 17 март 2025 г. (в сила от 17 март 2025 г.)
Съдия: Славка Димитрова
Дело: 20244000600323
Тип на делото: Наказателно дело за възобновяване
Дата на образуване: 6 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Велико Търново, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

СЛАВКА ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
в присъствието на прокурора Р. Н. К.
като разгледа докладваното от СЛАВКА ДИМИТРОВА Наказателно дело за
възобновяване № 20244000600323 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 420, ал. 1, вр.чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.
Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България
за възобновяване на ВНОХД№759/23г. по описа на Окръжен съд-Плевен,
отмяна на постановеното Решение №267/13.11.2023г.,с което е потвърдена
присъда №37/06.03.2023г. по НОХД№2333/21г. на РС-Плевен и връщане
делото за ново разглеждане от на друг състав на въззивния съд.
В искането се излагат съображения за допуснато нарушение на
материалния закон – касационно основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК което
е и основание за възобновяване на наказателното дело по чл. 422, ал. 1, т. 5 от
НПК.
Нарушението, според Главния прокурор, на закона по смисъла на чл.
348 ал. 1 т. 1 от НПК, се състои в това,че при постановяване на присъдата от
Плевенския районен съд, както и на въззивното решение по
ВНОХД№759/23г., с което същата е потвърдена, неправилно е приложена
разпоредбата на чл.183 ал.3 от НК.Според искането на Главния прокурор,
нормата на ал.3 на чл.183 от НК е неприложима при повторно извършване на
1
същото престъпление, защото основната идея на този текст е да се насърчи
по-бързото изплащане на закъснелите издръжки,а също така и да се намали
броят на случаите,които осъществяват престъпните състави на чл.183 ал.1 и
ал.2 от НК.Според Главния прокурор ако се приеме, че посочената разпоредба
е приложима и в случаите на чл.183 ал.4 от НК, то това би означавало на
практика противоречие с идеята и отношението на законодателя към
рецидива, който е с по-висока степен на обществена опасност и с оглед на това
е винаги по-тежко наказуем от първото провинение.Систематичното място на
ал.4 на чл.183 изключва приложението на привилегированата разпоредба на
ал.3 от НК, тъй като е последна по ред.
Поради допуснатото нарушение на закона по смисъла на чл.348 ал.1
т.1 от НПК на основание чл.419 ал.1 вр. чл.420 ал.1 изр.1 пр. последно, вр.
чл.422 ал.1 т.5 вр. чл.348 ал.1 т.1 вр. чл.424 ал.1 и чл.425 ал.1 т.1 от НПК
Главният прокурор прави искане за възобновяване на производството по
ВНОХД№759/2023г. на ОС-Плевен, с което е потвърдена присъда №37 от
06.03.2023г. по НОХД№2333/21г. на РС-Плевен и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на същия съд.
В съдебно заседание прокурорът от Великотърновската Апелативна
прокуратура поддържа искането на Главния прокурор на Република България
за възобновяване на ВНОХД№759/23г. на ОС-Плевен, по изложените в него
съображения и предлага да бъде уважено.
Осъденото лице Ц. Г. И., редовно призована не се явява и не взема
становище по искането на Главния прокурор.
Великотърновският апелативен съд, като обсъди данните по делото и
извърши проверка по изложените в искането твърдения, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Искането на Главния прокурор за възобновяване на наказателното
дело е процесуално допустимо.Направено е в срока по чл. 421, ал. 1 от НПК.
Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, при
посочено основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.
Постановеното решение №267 от 13.11.2023г. по ВНОХД№759/23г. по описа
на ОС-Плевен е окончателно и не подлежи на касационен контрол.Разгледано
по същество,в контекста на очертаната в него аргументация, искането е
ОСНОВАТЕЛНО.
2
С присъда №37 от 06.03.2023г. по НОХД№2333/21г. на РС-Плевен
подсъдимата Ц. Г. И. е била призната за виновна в това, че след като е била
осъдена по гр.д.№6029/2018г. на РС-Плевен да издържа своята малолетна
дъщеря Р.а Д. съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече
от две месечни вноски, а именно 10 месечни вноски, всяко от която по 130
лева или общо 1300лева,като деянието е извършено при условията на
повторност – престъпление по чл.183 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК, като на
основание чл.183 ал.3 от НК не й е наложил наказание, тъй като до
приключване на съдебното следствие същата е изплатила задължението си и
не са настъпили други вредни последици за пострадалия.
Посочената присъда е била протестирана от РП-Плевен с оплаквания
за неправилно приложение на привилегирования състав на чл.183 ал.3 от НК
от районния съд,тъй като е неприложим за престъпление извършено при
условията на повторност по чл.183 ал.4 от НК.С решение №267 от 13.11.2023г.
по ВНОХД№759/23г. Плевенският окръжен съд, като въззивна инстанция, е
споделил изцяло правните изводи на районния съд относно приложението на
материалния закон и е потвърдил протестираната присъда.
При постановяване на присъдата,както и на потвърдителното
съдебното решение на въззивния съд, съдилищата са допуснали нарушение на
материалния закон по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 от НПК с неправилното
приложение на чл.183 ал.3 от НК, за престъплението квалифицирано по
чл.183 ал.4 вр. чл.28 ал.1 от НК, за което подсъдимата И. е била призната за
виновна.Съдебната практика е последователна и трайна във виждането си,че
разпоредбата на ал.3 на чл.183 от НК е неприложима при повторното
извършване на същото престъпление и това е така, защото идеята на тази
норма е да насърчи по-бързото изплащане на закъснелите издръжки, а също
така и да се намали броя на случаите,които осъществяват престъпните състави
на ал.1 и ал.2 същия текст. Приложимостта на привилегията по чл.183 ал.3 от
НК в случаите на повторност на престъплението по чл.183 ал.4 от НК би
означавало противоречие с идеята на законодателя към рецидива, който
винаги е престъпление с по-висока степен на обществена опасност и по-тежко
наказуемо, в сравнение с основните състави.Наред с това систематичното
място на ал.4 на чл.183 от НК изключва приложението на привилегирования
състав на ал.3 на чл.183 от НК, тъй като е последна по ред.Изплащането на
3
дължимата издръжка в случаите на чл.183 ал.4 от НК следва да се отчита
единствено като смекчаващо отговорността обстоятелство при
индивидуализиране на наказателната отговорност на дееца.В посочения
смисъл е и цитираната в Искането на Главния прокурор съдебна практика на
ВКС-Решение №52/02.02.1972г. по н.д.№646/1971г. на ВС- 2 н.о.; Решение
№2/02.02.1970г. по н.д.№1/1970г. на ОСНК на ВС; Решение №517/13.01.2009г.
по н.д.№557/2008г. на ВКС, 3-то н.о.
В контекста на изложеното настоящият съдебен състав намира
искането на Главния прокурор за възобновяване на производството по
ВНОХД№759/2023г. по описа на ОС-Плевен за основателно.С постановеното
въззивно решение е потвърдена присъдата на РС-Плевен, досежно
приложението на чл.183 ал.3 от НК,с което окръжният съд е допуснал
съществено нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348 ал.2 пр.1
вр. ал.1 т.1 от НПК и е налице основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК за
възобновяване на наказателното дело.
Постановеното въззивно решение на ОС-Плевен, с което е потвърдена
присъдата на РС-Плевен, не е от категорията съдебни актове, визирани в чл.
354, ал. 2 и ал. 5 от НПК и не подлежи на пререшаване по касационен ред.
По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че
искането на Главния прокурор за възобновяване на производството по
ВНОХД№759/2023г. по описа на ОС-Плевен е основателно и следва да бъде
уважено.
На основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, следва да се отмени по реда
на възобновяването Решение №267 от 13.11.2023г., постановено по
ВНОХД№759/2023г. по описа на ОС-Плевен,с което е потвърдена Присъда
№37 от 06.03.2023г. по НОХД№2333/2021г. на РС-Плевен, а делото да се
върне за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд -Плевен.
Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК,
Великотърновският Апелативен съд, след като установи, че са налице
предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ВНОХД№759/2023г. по описа на
4
ОС-Плевен.
ОТМЕНЯ Решение №267 от 13.11.2023г., постановено по
ВНОХД№759/2023г. по описа на ОС-Плевен,с което е потвърдена Присъда
№37 от 06.03.2023г. по НОХД№2333/2021г. на РС-Плевен.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд –
Плевен от стадия на съдебното производство по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5