№ 43136
гр. София, 01.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20231110122561 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.248 от Гражданския процесуален кодекс
( ГПК ).
Постъпила е молба от П. А. Г. чрез пълномощника му адв.В. Ф. с искане
за изменение на решението в частта за разноските като бъде присъдено и
адвокатско възнаграждение за заповедното производство в размер от 400
лева.
В молбата се твърди,че при подаване на възражението срещу
издадената заповед за изпълнение е представено доказателство,че е заплатена
сумата от 400 лева адвокатско възнаграждение и е изразено становище,че
съдът е следвало да присъди не само адвокатското възнаграждение за
исковото производство,но и сумата от 400 лева адвокатско възнаграждение за
заповедното производство.
Насрещната страна „***** в подаден писмен отговор оспорва молбата
като неоснователна.
Софийският районен съд намира,че молбата е допустима като подадена
в срока за въззивно обжалване от страна,представила списък за разноски по
чл.80 от ГПК,но разгледана по същество се явява неоснователна.
Разпоредбата на чл.81 от ГПК предвижда,че съдът се произнася по
искането за присъждане на съдебноделоводни разноски с крайния акт по
съществото на спора,а въпросът за разноските се разрешава според изхода от
правния спор – дали исковата претенция е уважена или отхвърлена. В
настоящия случай с оглед отхвърляне на исковата претенция съдът е
присъдил в полза на ответника Г. сумата от 800 лева заплатено адвокатско
възнаграждение за исковото производство. Съдът счита,че не са налице
предпоставки да бъде изменено решението в частта за разноските чрез
присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева за
заповедното производство. В тази насока съдът намира,че следва да бъде
отчетено,че съгласно съдебна практика на Върховния касационен
съд,обективирана в определение № 45/23.01.2019 г.,постановено по
ч.търг.дело № 3074/2018 г. по описа на ВКС и определение № 140/19.03.2020
1
г. по ч.търг.дело № 236/2020 г. по описа на ВКС подаването на възражение
срещу издадена заповед за изпълнение не е израз на материалноправна защита
на длъжника и не дава основание да бъде присъждано отделно адвокатско
възнаграждение. Съобразявайки изложените съображения в цитираните
съдебни актове,съдът счита,че в хипотезата на развило се заповедно,а
впоследствие и исково производство се присъжда възнаграждение за адвокат
за исковото производство,в рамките на което страната,като ответник,релевира
материалноправните си възражения срещу основателността на иска. Така
мотивиран,съдът приема,че молбата следва да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения и на основание чл.248 от ГПК,
Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П. А. Г. за изменение на
решение № 18532/10.11.2023 г.,постановено по гражд.дело № 22561/2023 г.
по описа на Софийския районен съд,в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2