РЕШЕНИЕ
№ 7913
гр. София, 04.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20241110153749 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от Л. К. В., ЕГН **********, срещу А. Г. С., ЕГН **********,
иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК за развод.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на 15.09.1991 г., от
който нямат ненавършили пълнолетие деца. Сочи се, че от повече от тридесет и две години
съпрузите са във фактическа раздяла, между тях липсва всякакво чувство на семейна
общност, поради което ищецът счита брака за дълбоко и непоправимо разстроен. Сочи, че от
1994г. е заживял с друга жена на семейни начала и от която има две деца, които е припознал.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и поддържа иска.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответната страна не е подала отговор, не изразява становище
по претенцията. В съдебно заседание се явява лично и не оспорва иска по същество.
Подържа, че брака с ответника е дълбоко и непоправимо разтроен, като сочи, че
действително с ищеца не живеят заедно от повече от 30 години, като заявява, че тя е
сключила друг граждански брак с друг мъж, а именно Стоян Станимиров. Твърди, че желае
брака с ищеца да бъде прекратен.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Относно прекратяването на брака: Видно от удостоверение за граждански брак /л. 9 от
1
делото/ страните са сключили брак на 15.09.1991 г. в гр. София, за което е съставен акт за
сключен граждански брак № 0118 от 15.09.1991г. на Столична Община, район „ Люлин“. От
събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че така сключения
брак е действащ и не е постановено решение, с което брака да е прекратен, видно от писмото
на АС „Архив“ при СРС /л. 63 до 69 от делото/. От събраните по делото доказателства и
съобразно становищата на страните съдът приема за установено обстоятелството, че
страните се намират във фактическа раздяла от около тридесет години, нямат родени от
брака си деца и не поддържат отношения помежду си, като всеки един от тях има собствен
живот и нов партньор в живота си. В подкрепа на това са и показанията на свидетелката
Живка Инджева, чиито показания съдът кредитира като логични и непротиворечиви. При
така установените факти за отношенията между съпрузите съдът намира, че бракът им е
дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото брачната връзка няма предписаното от закона
и добрите нрави съдържание, поради което следва да бъде прекратена.
Действително в хода на съдебното дирене се установи, че ответницата е сключила
граждански брак с лицето Стоян Станимиров Станимиров на 13.09.2019г. в гр. Ботевград, а
преди това е била омъжена за лицето Николай Владимиров Черешаров от 08.09.2001г., които
брак е бил сключен в гр. Китен и е бил прекратен с решение № 396 от 13.02.2009г. на СРС.
Въпреки сключения трети граждански брак, доколкото брака предмет на настоящото
производство е първи по ред, подлежи на прекратяване при наличието на дълбоко и
непоправимо разстройство, което в случая се установи да е налице.
Относно вината: Съгласно чл. 49, ал. 3 СК с решението за допускане на развода съдът се
произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал
това. Искане за това не е направила нито една от страните, поради което съдът не следва да
се произнася относно вината за разстройството на брака.
Относно ползването на семейното жилище: Съдът не следва да се произнася относно
ползването на семейното жилище, защото не е сезиран с такова искане. Предоставянето за
ползване на семейното жилище е последица от развода между страните, като съставлява
елемент от имуществените последици на прекратяването на брака, а в процесуално
отношение представлява отделна искова претенция, каквато не е предявена надлежно по
делото. Ето защо и доколкото страните нямат родени от брака деца за съда не съществува и
задължението служебно да се произнесе по този въпрос.
Относно фамилното име: На основание чл. 326 ГПК съдът следва да разгледа въпроса за
фамилното име, но доколкото никой от съпрузите не е променил фамилното си име при
сключването на брака, то и съдът не следва да се произнася в тази връзка.
Относно разноските: С оглед изхода на делото на основание чл. 329, ал. 1 ГПК
разноските по делото остават за всяка от страните така, както ги е направила. Държавната
такса при решаване на делото по иска за развод съдът определя на 50,00 лв. съобразно чл. 6,
т. 2 от ТДТКССГПК, като същата следва да се възложи на двете страни поравно предвид
изхода на делото, т.е по 25,00 лв. за всяка една от страните.
2
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 44, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1 СК С РАЗВОД БРАКА, сключен
на 15.09.1991 г. в гр. София, за което е съставен акт за сключен граждански брак № 0118 от
15.09.1991г. на Столична Община, район „ Люлин“., между Л. К. В., ЕГН ********** и А. Г.
С., ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 ГПК А. Г. С., ЕГН **********, да заплати по
сметка на СРС сумата 25,00 лв., държавна такса при решаване на делото по иска за развод.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 ГПК Л. К. В., ЕГН **********, да заплати по
сметка на СРС сумата 25,00 лв., държавна такса при решаване на делото по иска за развод.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3