Р Е Ш Е Н И Е
№ 4095
гр.
Пловдив, 29.11.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XXII
граждански състав, в публично заседание нa тридесет и първи октомври през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен съдия: Кирил Петров
при участието на секретаря Лиляна
Шаламанова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3175 описа
на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от
„А и Д Комерсиал“ ЕООД, ЕИК *********
против „Били Йо“ ООД, ЕИК *********, К.Д.М., ЕГН ********** и М.Е.Я.,
ЕГН **********, с която се иска осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата
от 4 000 лв. при условията на солидарност, представляваща подлежаща на връщане
сума платена от ищеца на „Били Йо“ ЕООД по договор от 19.02.2016 г. сключен
между „А и Д Комерсиал“ ЕООД – от една
страна и “’Били Йо“ ЕООД - длъжник, К.Д.М. и М.Е.Я. – солидарни длъжници, от
друга, поради неизпълнение на договорните задължение от страна на „Били Йо“ ЕООД,
съгласно чл. 1, ал. 2, изр. последно от договора, ведно със законната лихва от
дата на предявяване на иска – 27.02.2018 г. до окончателното заплащане на
сумата. Претендират се и разноски по делото.
Ищецът
твърди, че на 19.02.2016 г. сключило договор с „Били Йо“ ООД, с който „Били Йо“
ООД се задължило да продава в обекта си, *** „***“, газирани и безалкохолни напитки,
собствено производство на ищеца. К.Д.М., и М.Е.Я. се задължили като солидарни
длъжници по договора за изпълнение на задълженията на „Били Йо“ ООД – за
задължението за заплащане на цената на доставената стока или задължението за
връщане на сумата по чл. 1, ал. 2 от договора. Във връзка със сключения договор
„А и Д Комерсиал“ ЕООД предоставило на „Били Йо“ ООД сумата от 4000 лв., за
което е издадена фактура № ***г., като стимул за добро търговско партньорство.
В договора било предвидено, че предоставената парична сума не подлежи на
връщане, ако получателят-ответник изпълни задължението си по договора и
достигне оборот от 18 000 лв. за срока на договора – две години – 19.02.2018 г.
За целия срок на договора „Били Йо“ ООД
достигнало оборот от 156.60 лв. Ето защо поради неизпълнение на задължението си
по чл. 1, ал. 3 от договора „Били Йо“ ООД следвало да върне получената сума от
4000 лв., за която съгласно договора отговаряли като солидарни длъжници и К.Д.М.
и М.Е.Я.. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира законна лихва и
разноски.
В
законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК е ангажиран отговор на исковата от М.Е.Я..
Намира иска за допустим, но неоснователен. Твърди, че е налице хипотеза на чл.
81 ЗЗД. Излага, че не е имала ръководни финкции в „Били Йо“ ООД/ Нямала вина за
неизпълнението на договора. Моли искът спрямо нея да се отхвърли. Претендира
разноски.
Преписи
от исковата молба, приложенията към нея и уточнителната молба от 08.03.2018 г.
са връчени на К.Д.М. лично на 16.03.2018 г., като отговор в законоустановения
срок не е постъпил. Постъпило е становище от К.Д.М., с което същият е заявил,
че ответникът „Били Йо“ ЕООД не е могъл да изпълни задължението си поради
причина, която не може да му се вмени във вина. Процесният *** бил собственост
на Община П., която го отдавала под наем на
ответника „Били Йо“ ЕООД, но същият договор за наем бил прекратен към края на
2016 г. Поради липсата си на качество наемател „Били Йо“ ЕООД не е могъл да
изпълни задължението си по договора. Касаело се за обективна невъзможност, за
което длъжникът не отговарял. Моли искът да се отхвърли.
Преписи от исковата молба,
приложенията към нея и уточнителната молба от 08.03.2018 г. са връчени на „Били
Йо“ ЕООД на 03.05.2018 г., като отговор в законоустановения срок не е постъпил.
Съдът,
съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено от фактическа страна следното:
Предявен иск за изпълнение на
договорно задължение.
По делото е представен договор от
19.02.2016 г. сключен между „Били Йо“ ООД /което от 10.11.2016 г .е с променена
правна форма – „Били Йо“ ЕООД/, който от купувач и „А и Д Комерсиал“ ЕООД –
продавач. От чл. 1 на договора и съгласно чл. 20 ЗЗД /общата воля на страните и
тълкуване на отделните уговорки в цялост/ се установява, че „Били Йо“ ООД се е
задължил да продава в обекта си *** „***“ газирани и безалкохолни напитки,
производство на „А и Д Комерсиал“ ЕООД. Срокът на договора бил две години, като
за този период „Били Йо“ ООД следвало да закупи стока на „А и Д Комерсиал“ ЕООД
на обща стойност 18 000 лв. по цени посочени в Приложение № 1 неразделна
част от договора. Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора „А и Д Комерсиал“ ЕООД
предоставил на „Били Йо“ ООД по банков път в деня на подписване на договора
сума в размер на 4000 лв., която сума не подлежала на връщане при изпълнение на
задължението от купувача да закупи стока на стойност 18 000 лв. Страните
изрично се съгласили, че при неизпълнение на това задължение в срока на
договора купувачът дължи връщане на продавача на сумата от 4000 лв.
Налице е сключен ненаименован
договор, съдържащ елементи на договор за дистрибуция и договор за реклама. От
една страна, „Били Йо“ ООД се задължава да купува и разпространява в ползвания
от него обект ***, следните стоки на продавача – ***в разфасовка от 0.5 л. и
1.5 л., както и газирана вода „***“ в разфасовка
от 0.5 л. От друга страна в израз на добра воля и с оглед търговските отношения
между страните и предоставената реклама, чрез дистрибуция на посочените стоки, „А
и Д Комерсиал“ ЕООД се е съгласил да предостави на „Били Йо“ ООД сумата от 4000
лв.
Не се спори, а и от платежно
нареждане от дата 19.02.2016 г. /л. 13/ се установява, че сумата от 4000 лв. е
платена по банкова сметка *** „Били Йо“ ООД. Постъпването на сумата не е
оспорено от ответниците по делото. С определение от 31.10.2018 г. за безспорно
между страните е отделено и обстоятелството, че във връзка с уговореното в чл.
1, ал. 3 в договора от 19.02.2016 г. ответникът „Били Йо“ ООД е закупил стоки от
„А и Д Комерсиал“ ЕООД на стойност 156.60 лв. за периода от 01.01.2016 г. до
края на договора. Срокът на договора е изтекъл на 19.02.2018 г., съгласно чл.
8, ал. 1 от договора, като от 20.02.2018 г. договорните правоотношения между
страните са прекратени.
Следователно по делото
категорично се установява, че „Били Йо“ ООД /понастоящем „Били Йо“ ЕООД/ не е изпълнило задължението си по чл. 1, ал. 3
от договора, сключен на 19.02.2016 г. между страните, да закупи от продавача
стоки на стойност 18 000 лв.
Другите двама ответници К.Д.М. и М.Е.Я.
са се съгласили да отговарят солидарно за изпълнение на паричните задължения на
„Били Йо“ ООД по договора, произтичащи от задължението да се плати цената на
доставената стока или да се върне сумата по чл. 1, ал. 2 от договора – виж чл.
1, ал. 5 от договора. Договорът и анексът към него са подписани от К.Д.М. и М.Е.Я.
като солидарни длъжници, поставените подписи върху документите, не са оспорени
от същите. Оттук съдът приема, че К.Д.М. и М.Е.Я. са солидарно задължени заедно
с купувача за задължението поето в чл. 1, ал. 2, изр. последно от сключения
договор.
Според чл. 63, ал. 1 ЗЗД всяка от
страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и
добросъвестно, съобразно изискванията на закона. Страните са се задължили
предварително дадената целева сума от 4000 лв. да подлежи на връщане, при
непредоставяне на рекламна дейност, чрез дистрибуция на стоки на продавача на
стойност минимум 18 000 лв. за срока на договора. Задължението за връщане
на сумата следва от договора, като кредиторът има право да се възползва от
разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД и да иска изпълнение на поетото задължение за
връщането й поради непостигането на целения с договора за дистрибуция резултат
/закупуване на стока от продавача на стойност 18 000 лв./. Кредиторът
винаги има право да получи изпълнение на поетото задължение независимо от
естеството на неговото притезание.
Ответниците-солидарни длъжници са
навели възражения за приложението на чл. 81 ЗЗД.
Относно възражението на М.Е.Я.,
същото е направено в срока по чл. 131 ГПК, но по същество е неоснователно.
Ирелевантно е за спора, дали ответникът Я. е била и кога е била управител на
„Били Йо“ ООД /впоследствие „Били Йо“ ЕООД/, както и имало ли е и кой е бил
скритият управител на дружеството и кой е получил фактически сумата от 4000 лв.
преведена от ищеца. Изложените доводи от ответника Я. биха били относими към
евентуални бъдещи регресни претенции между солидарните длъжници, уреждащи
вътрешните им отношения, но не и по настоящото производство. Според правилата
на чл. 126, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД невиновните солидарни съдлъжници могат да се
освободят от отговорността за вреди, но не и от отговорността за първоначално
дължимото. Дори да е налице забава или виновно неизпълнение на един от
солидарните длъжници, то това не освобождава останалите от основното задължение
към кредитора. При всички случаи, солидарните съдлъжници отговарят за него, но
с оглед относителното действие на солидарността и разделността помежду им (но
не спрямо кредитора), могат да се освободят от произтеклите от неизпълнението
вреди /каквито вреди в случая не се претендират/.
Относно възражението на К.М., че
се касаело за обективна невъзможност, поради което „Били Йо“ ЕООД не носило
отговорност. Съдът намира релевираното възражение за преклудирано. Относно
настъпването на преклузия за въвеждане в процеса на възражения за обективна
невъзможност за изпълнение след изтичане срока на отговор на исковата молба виж
решение № 60/10.04.2013г. по гр. д.№
896/2012 г. на ІІІ г. о. на ВКС. За пълнота на изложението - възражението е
и неоснователно, липсват предпоставките за приложение на чл. 81 ЗЗД.
Прекратяването на договора за наем с Община П. за
процесния *** е по вина на „Били Йо“ ЕООД – незаплащане на дължими наемни
вноски за осем месеца по договора – виж изявление за прекратяване на договора
за наем от Община Пловдив от 06.12.2016 г. – л. 77 от делото. Още повече
изложените обстоятелства не представляват непредвидими такива при пораждане на
задължението „Били Йо“ ЕООД, нито непреодолими, поради което не могат да бъдат
третирани като „обективна невъзможност”, обуславяща освобождаването на
ответното-дружество от отговорност.
Предвид изложените съображения
предявеният иск се явява доказан по основание и размер. Налице е договорно
неизпълнение от страна на ответното-дружество, за което солидарно отговорни са
и ответниците физически лица. Предявеният
иск е основателен в пълен размер за сумата от 4000 лв. Като законна последица
ще се присъди и законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба – 27.02.2018 г. до окончателното плащане.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора разноски се дължат само на ищеца.
Представен е списък по чл. 80 ГПК и са претендирани разноски в общ размер на
560 лв. – за държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение. Представени
са доказателства за направата на разноските. Следователно в тежест на ответниците
ще се възложат разноски в общ размер на 560
лв.
Така
мотивиран, ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Били Йо“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление с. Строево, ул. „Георги Бенковски“ № 61, К.Д.М., ЕГН **********,
с адрес *** и М.Е.Я., ЕГН **********, с адрес ***, да заплатят при условията на
солидарност на „А и Д Комерсиал“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перущица, ул. „Иван Панов“ № 26, сумата от 4000 лв. –
главница, съставляваща дължима сума на основание чл. 1, ал. 2, изр. последно от
сключен между „А и Д Комерсиал“ ЕООД – продавач, „Били Йо“ ООД /понастоящем
„Били Йо“ ЕООД/ – купувач, К.Д.М. и М.Е.Я. – солидарни длъжници договор от
19.02.2016 г., платена по банков път при сключването на договора от продавача
на купувача и подлежаща на връщане съобразно договора, поради неизпълнението на
задължението на „Били Йо“ ЕООД да закупи от „А и Д Комерсиал“ ЕООД газирани и
безалкохолни напитки производство на „А и Д Комерсиал“ ЕООД на стойност минимум
18 000 лв. за срока на договора, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 27.02.2018 г. до
окончателното й погасяване.
ОСЪЖДА „Били Йо“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление с. Строево, ул. „Георги Бенковски“ № 61, К.Д.М., ЕГН **********,
с адрес *** и М.Е.Я., ЕГН **********, с адрес ***, да заплатят на „А и Д
Комерсиал“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Перущица, ул. „Иван Панов“ № 26, сумата от 560 лв. – разноски по
производството.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба
пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ЛШ