№ 6988
гр. София, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Д. Попова
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Д. Попова Гражданско дело №
20241100114095 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.432 от КЗ – за осъждане на ответника да заплати на
ищеца обезщетение за допълнително претърпени вреди /неимуществени такива/ от
ПТП, настъпило на 29.01.2022г. , причинено виновно от водач на застраховано при
ответника МПС.
Ищцата твърди, че на посочената дата в гр. София настъпило ПТП,
причинено виновно от застрахован при ответника водач, при което е получила
травматични увреждания - МОЗЪЧНО СЪТРЕСЕНИЕ; КОНТУЗИЯ НА ГЛАВА и
ДИСТОРЗИЯ НА ШИЙНА МУСКУЛАТУРА, за които ответникът заплатил
обезщетение в размер на 3000лв. Твърди, че е претърпяла допълнителни
неимуществени вреди, във връзка с настъпили усложнения в здравословното й
състояние - СВЕТОВЪРТЕЖ от ЦЕНТРАЛЕН ПРОИЗХОД; АТИПИЧНА ЛИЦЕВА
БОЛКА и РАЗТРОЙСТВО в АДАПТАЦИЯТА; ПЕРИФЕРЕН ВЕСТИБУЛАРЕН
СИНДРОМ и РАДИКУЛОПАТИЯ, чието обезщетяване иска. Претендира
разноски.
Ответникът оспорва иска. Твърди, че изплатеното от него обезщетение
изцяло съответства на търпените от ищцата болки и страдания, както и липсата на
пряка връзка между първоначално претърпените травматични увреждания и
настъпилите усложнения в здравословното състояние на ищцата, оспорва
1
претенцията по размер. Претендира разноски
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищцата е пострадала при ПТП през 2022 г. Понесените от нея травми са й
причинили болки и страдания, които са били обезщетени от застрахователя на
основание чл. 432 от КЗ. Настъпването на нови увреждания, включително
влошаване на състоянието (ексцес) е основание за предявяване на нови претенции
за обезщетение за неимуществени вреди.Нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД въвежда
принципа за пълно обезщетяване на пострадалия за понесените при непозволено
увреждане вреди, както настъпилите, така и бъдещите вреди, стига те да са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Съгласно задължителните за
съдилищата разрешения дадени в т. 10 от ППВС № 4/1975 г., ако здравословното
състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е
присъдено обезщетението, нему се дължи ново обезщетение за самото влошаване,
но само ако то се намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други
фактори и причини. Обезщетението за неимуществени вреди се определя по
справедливост за болките и страданията само от влошаването, без да се дублира с
вече присъденото за първоначалното страдание.
Няма спор по делото и от представените писмени доказателства се
установява, че на 29.01.2022г., в гр. София, ищцата е пострадала при ПТП, когато
при управление на лек автомобил „ Форксваген Поло“ с per.№ ********, била
ударена от лек автомобил „ Опел Астра“ с рег.№ СВ ********, управляван от
Ф.М.М., който навлязъл на кръстовището на червен сигнал на светофарната
уредба, в резултат от което ищцата получила мозъчно сътресение,контузия на
главата и дисторзия на шийна мускулатура /така Епикриза № 71/.
На 25.10.2022г. ищцата е постъпила в Клиника по нервни болести с
диагноза Световъртеж от централен произход, разстройство в адаптацията.
На 13.12.2022г. ищцата е заявила претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение за причинените й травматични увреждания, както и
последвалите такива, диагностицирани през м 10.2022г.
Със Споразумение от 21.03.2023 г. между страните, е постигнато съгласие
за изплащане от застрахователя на ищцата Ц. Х., за претърпените от нея
неимуществени вреди от ПТП настъпило на 29.01.2022 г., в гр. София, между
автомобила, управляван от ищцата, и л.а с рег.№ СВ ********, управляван от Ф.М.,
което произшествие е настъпило по вина на последния, сумата 3 000 лв.,
2
представляващи обезщетение за неимуществени вреди.
Съгласно чл. 2.3 от Споразумението ищцата заявява, че с получаване на
сумата е удовлетворен напълно за претърпените от нея вреди по повод
настъпилото ПТП и няма, както и че няма да има каквито и да е претенции към
застраховятеля , в т.ч относно лихви, такси, разходи, разноски или други финансови
претенции.
Не се спори и от доказателствата е видно и това, че на 23.08.2024г ищцата
е предявила пред застрахователя извънсъдебната претенция за изплащане на вреди
от екцес – световъртеж от централен произход, атипична лицева болка и
разстройство в адаптацията, по която на 29.10.2024г. е постановен отказ за
заплащане.
Безпротиворечиво е становището в съдебната практика, че пораждане на
правото да се иска обезщетение за ексцес е обусловено от обективното проявление
на последващо влошаване на здравословното състояние на увреденото лице.
Влошеното състояние за да представлява екцес, следва да представлява качествена
промяна на полученото увреждане, като влошаването следва да бъде в причинна
връзка с увреждането. Освен това влошаването следва да не е било предвидено и
съобразено при първоначалното обезщетение на неимуществените вреди.
В настоящия случай съдът приема , че при ищцата не е налице
последващо влошаване на здравословното състояние, което да обуслови заплащане
на допълнително обезщетение.
Като съобрази клаузите в Споразумението от 21.03.2023 г. и въз основа
представените по делото писмени доказателства съдът приема, че в случая не е
налице хипотезата на екцес Видно от споразумението, същото обхваща
претърпените от ищеца до подписването му вреди от ПТП, изразяващи се в
контузия на главата, мозъчно сътресение, навяхване на шията, остра стресова
реакция с депресивно соматозационна симптоматика след травматичното събитие.
Споразумението е сключено въз основа на молба от ищцата от 13.12.2022., в която
изрично е посочено влошеното й здравословно състояние, довело до постъпването
й на 25.10.2022г. в Клиника по нервни болести с диагноза световъртеж от
централен произход, периферен вестибуларен синдром, радикулопатия и
разстройство в адаптацията. Тези заболявания са диагностицирани при престоя на
ищцата в болничното заведение, продължил до 29.10.2022г., и към датата на
сключване на споразумението страните са били наясно със съществуването им, в
т.ч. и ищцата, която в заявената пред застрахователа претенция изрично се
3
позовава на влошеното си здравословно състояние, довело до хоспитализация през
м.10.2022г.. Поради това съдът приема, че със споразумението са обезщетени
вредите, търпени от ищцата в резултат на получените и известни на страните
увреждания на здравето или психиката към него момент, изразяващи се освен в
получените при ПТП мозъчно сътресение, контузия на глава и дисторзия на шийни
прешлени, още в световъртеж от централен произход, периферен вестибуларен
синдром, радикулопатия и разстройство в адаптацията /установени към
29.10.2022г./.
Доказателства за настъпили след тази дата усложнения в здравословното
състояние на ищцата по делото не са представени. Вярно е, че през 2024г. същата е
приета с диагноза атипична лицева болка, при което е констатирана
радикулопатия, както и вестибуларен синдром. Веднага следва да се посочи, че
вестибуларният синдром е установен още през 2022г., преди сключването на
споразумението между страните, поради което съдът приема, че е обхванато от
заплатеното обезщетение. По отношение на останалите заболявания - атипична
лицева болка и радилукопатия, съдът приема, че тези заболявания не са пряка и
непосредствена последица от процесното ПТП. В тази връзка, съдът изцяло
кредитира заключението на повторната СМЕ, доколкото в тази й част същата се
явява обоснована и съответна на приетата по делото медицинска документация.
Вещите лица установяват, че радикулопатията е регистрирана две години по –
късно от датата на настъпване на ПТП и се дължи на дегеративните промени в
организма. Сочат освен това, че изтръпването на крайниците е било налице и към
датата на настъпване на ПТП. Вещите лица установяват освен това, че ищцата не
страда от атипична лицева болка, с каквато диагноза е приета за лечение през
2024г., както и, че вестибуларният синдром /съществувал и към 2022г./ е овладян –
предписано е медикаментозно лечение.
Предвид това и с оглед на събраните в настоящето производство
доказателства не може да бъде прието, че по категоричен начин е установено
съществено влошаване на здравословното състояние на ищцата, което да е
настъпило след сключване на споразумението и след заплащане на уговореното
обезщетение и да дава основание за присъждане на допълнително такова.
Предявеният иск е недоказан, от там – неоснователен и като такъв същият следва
да бъде отхвърлен. Като последица от отхвърлянето на главния иск, следва да бъде
отхвърлена и претенцията за присъждане на лихва за забава.
При този изход на делото, ищцата няма право на разноски.
4
В нейна тежест следва да бъдат възложени сторените от ответника такива в
размер на заплатените депозити за възнаграждение на ВЛ и юрисконсултско
възнаграждение, определено в размерите по Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. И. Х., ЕГН **********, от с.Калотина,
срещу ЗК ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, гр. София, иск с правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ - за заплащане на сумата от 100 000 лева, представляваща
допълнително застрахователно обезщетение за претърпени от нея следствие на
пътнотранспортно произшествие, реализирано на 29.01.2022г. в гр.София, нови
неимуществени вреди – болки и страдания от световъртеж от централен произход,
атипична лицева болка и разстройство в адаптацията, периферен вестибуларен
синдром и радикулопатия, ведно със законната лихва от 23.08.2024г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА Ц. И. Х., ЕГН **********, от с.Калотина, да заплати на ЗК ЛЕВ
ИНС АД, сумата от 1 440 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5