Р Е
Ш Е Н И Е
№ 20.05.2021 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-СТАРА
ЗАГОРА ДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ състав
На 27 април 2021
година
В публично заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА КОЛЕВА
Секретар: ЛАЗАРИНА ЛАЗАРОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИЛЕНА КОЛЕВА
гр.дело № 106 по описа за 2021
година и за да се произнесе, съобрази
Предявени са кумулативно обективно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.430, ал.1
и ал.2 ТЗ.
Ищецът „Първа
инвестиционна банка“ АД твърди
в исковата си молба, че на
18.01.2012г. в гр. Стара Загора между кредитодателя „Първа инвестиционна банка“
АД („Банката“) и кредитополучателите А.Н.Н. и Мария Койчева Николова като
солидарни длъжници бил сключен договор № 013LD-R-002016/18.01.2012г.
за банков кредит („договор за банков кредит“), по силата на който банката се
задължила да предостави па кредитополучателите банков кредит в размер на 13 150
лева за погасяване на задължения (т. 1 от договора за банков кредит).
Неразделни части от договора за банков кредит били погасителен план -
приложение № 1 и общи условия на „Първа инвестиционна банка“ АД за кредити па
физически лица („общи условия“). Крайният срок за погасяване на кредита бил
18.01.2022г. (т. 3 от договора за банков кредит). Годишната възнаградителна
лихва била в размер на базовия лихвен процент (БЛП) на „Първа инвестиционна
банка“ АД за лева, увеличен с надбавка от 9,2093 пункта, като към датата па
сключване на договора за банков кредит БЛП за лева бил в размер на 8,7907 % годишно
(т. 4 от договора за банков кредит). След датата на сключване на договора за
банков кредит стойността па БЛП за лева не била променена. Годишната
наказателна лихва за забава била в размер на годишната възнаградителна лихва
плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва (т. 10 от договора за
банков кредит). Банката имала право да обяви кредита за изцяло и предсрочно
изискуем с писмено предизвестие до кредитополучателите, за срок, определен от
банката, в случай че кредитополучателите не извършали което и да било плащане
по договора (не осигурявали - авоар по разплащателната сметка) повече от 5
работни дни след датата, на която плащането било станало изискуемо (т. 10.1.2,
б. „а“ от общите условия). Към договора за банков кредит не били сключени анекси
за неговото изменение и допълнение. На 18.01.2012г. банковият кредит бил усвоен
чрез заверяване със сумата от 13 150 лева на разплащателната сметка на А.Н.Н. в
„Първа инвестиционна банка“ АД с IBAN ***.
От
18.08.2013г. кредитополучателите А.Н.Н. и Мария Койчева Николова били в забава
на плащанията по договора за банков кредит, поради което не били погасени 82
броя вноски за главница и възнаградителна лихва по погасителен план -
приложение № 1 към договора за банков кредит със следните падежи и размери:
18.08.2013г. (193,62 лв.), 18.09.2013г. (239,14 лв.), 18.10.2013г. (239,14
лв.), 18.11.2013г. (239,14 лв.), 18.12.2013г. (239,14 лв.), 18.01.2014г.
(239,14 лв.), 18.02.2014г. (239,14 лв.), 18.03.2014г. (239,14 лв.),
18.04.2014г. (239,14 лв.), 18.05.2014г. (239,14 лв.), 18.06.2014г. (239,14
лв.), 18.07.2014г. (239,14 лв.), 18.08.2014г. (239,14 лв.), 18.09.2014г.
(239,14 лв.), 18.10.2014г. (239,14 лв.), 18.11.2014г. (239,14 лв.),
18.12.2014г. (239,14 лв.), 18.01.2015г. (239,14 лв.), 18.02.2015г. (239,14
лв.), 18.03.2015г. (239,14 лв.), 18.04.2015г. (239,14 лв.), 18.05.2015г.
(239,14 лв.), 18.06.2015г. (239,14 лв.), 18.07.2015г. (239,14 лв.),
18.08.2015г. (239,14 лв.), 12.03.2020г. (239,14 лв.), 18.10.2015г. (239,14
лв.), 18.11.2015г. (239,14 лв.), 18.12.2015г. (239,14 лв.), 18.01.2016г.
(239,14 лв.), 18.02.2016г. (239,14 лв.), 18.03.2016г. (239,14 лв.),
18.04.2016г. (239,14 лв.), 18.05.2016г.
(239,14 лв.), 18.06.2016г. (239,14 лв.), 18.07.2016г. (239,14 лв.), 18.08.2016
г. (239,14 лв.), 18.09.2016 г. (239,14 лв.), 18.10.2016 г. (239,14 лв.), 18.11.2016г. (239,14 лв.),
18.12.2016 г. (239,14 лв.), 18.01.2017 г. (239,14 лв.), 18.02.2017г. (239.14
лв.), 18.03.2017 г. (239,14 лв.), 18.04.2017 г. (239,14 лв.), 18.05.2017г.
(239.14 лв.), 18.06.2017г. (239,14 лв.), 18.07.2017г. (239,14 лв.),
18.08.2017г. (239,14 лв.), 18.09.2017г. (239,14 лв.), 18.10.2017г. (239,14
лв.), 18.11.2017г. (239,14 лв.), 18.12.2017г. (239,14 лв.), 18.01.2018г.
(239,14 лв.),18.02.2018г. (239,14 лв.), 18.03.2018г. (239,14 лв.), 18.04.2018г.
(239,14 лв.), 18.05.2018г. (239,14 лв.), 18.06.2018г. (239,14 лв.),
18.07.2018г. (239,14 лв.), 18.08.2018г. (239,14 лв.), 18.09.2018г. (239,14
лв.), 18.10.2018г. (239,14 лв.), 18.11.2018г. (239,14 лв.), 18.12.2018г.
(239,14 лв.), 18.01.2019г. (239,14 лв.), 18.02.2019г. (239,14 лв.),
18.03.2019г. (239,14 лв.), 18.04.2019г. (239,14 лв.), 18.05.2019г. (239,14
лв.), 18.06.2019г. (239,14 лв.), 18.07.2019г. (239,14 лв.), 18.08.2019г.
(239,14 лв.), 18.09.2019г. (239,14 лв.), 18.10.2019г. (239,14 лв.),18.11.2019г.
(239,14 лв.), 18.12.2019г. (239,14 лв.), 18.01.2020г. (239,14 лв.),
18.02.2020г. (239,14 лв.), 18.03.2020г. (239,14 лв.), 18.04.2020г. (239,14
лв.), 18.05.2020г. (239,14 лв.) и на датата па предсрочна изискусмост
03.06.2020г. (в размер на 4127,67 лв., представляващи предсрочно изискуем
остатък от главницата и предсрочно изискуема възнаградителна лихва от
19.05.2020г. до датата па предсрочната изискусмост (03.06.2020г.). Поради
погасяване на горепосочените вноски кредитополучателите А.Н.Н. и Мария Койчева
Николова не платили и просрочили: 12 472,68 лева - главница, 11 173,38 лева -
възнаградителна лихва от 18.08.2013г. до 12.03.2020г., 435,86 лева -
възнаградителна лихва от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. и 96,81 лева -
възнаградителна лихва от 14.05.2020г. до 02.06.2020г.
Започналата
от 18.08.2013г. забава на кредитополучателите А.Н.Н. и Мария Койчева Николова в
плащанията по договора за банков кредит се отнасяло не само до вноските по
погасителния план, но и до други суми, чиято дължимост била уредена в закона
или била уговорена в договора за банков кредит, поради което от
кредитополучателите А.Н.Н. и Мария Койчева Николова не били платени и били
просрочени и следните суми: 6017,58 лева - наказателна лихва за забава от
18.08.2013г. до 12.03.2020г., 123,40 лева - наказателна лихва за забава от
14.05.2020г. до 02.06.2020г., 72,66 лева - законна лихва от датата на
предсрочна изискуемост 03.06.2020г. до 24.06.2020г. и 120 лева - начислени на
16.08.2019г. разноски за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. По
силата на т. 10.1.2, б. „а“ от общите условия „Първа инвестиционна банка"
АД обявила на кредитополучателите А.Н.Н. и Мария Койчева Николова предсрочната
изискуемост на кредита посредством покани (писмени предизвестия), изх. №
231-382/13.08.2019г. и изх. № 231-383/13.08.2019г. и банковият кредит с
направен предсрочно изискуем на 03.06.2020г.
При
настъпване па предсрочната изискуемост на банковия кредит на 03.06.2020г.
кредитополучателите А.Н.Н. и Мария Койчева Николова не погасили всички свои
задължения по договора за банков кредит и към 24.06.2020г. общият размер на
просрочената и непогасена сума по договора за банков кредит възлизала на 30
512,37 лева, от които: 12 472,68 лева - главница, 11 173,38 лева -
възнаградителна лихва от 18.08.2013г. до 12.03.2020г., 435,86 лева -
възнаградителна лихва от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., 96,81 лева -
възнаградителна лихва от 14.05.2020г. до 02.06.2020г., 6017,58 лева -
наказателна лихва за забава от 18.08.2013г. до 12.03.2020г., 123,40 лева -
наказателна лихва за забава от 14.05.2020г. до 02.06.2020г., 72,66 лева -
законна лихва от датата на предсрочна изискуемост 03.06.2020г. до 23.06.2020г.
и 120 лева - начислени на 16.08.2019г. разноски за обявяване на предсрочна
изискуемост па кредита.
На
24.06.2020г. „Първа инвестиционна банка“ АД
подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
срещу кредитополучателя А.Н.Н. въз основа на извлечение от счетоводните си
книги. По заявлението на банката било образувано ч.гр.д. № 2122/2020 г. по
описа на Районния съд - Стара Загора и на 25.06.2020г. била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК №
941/25.06.2020г., с която било разпоредено длъжникът А.Н.Н. да заплати на
„Първа инвестиционна банка“ АД следните суми: 12 472,68 лева - главница, ведно
със законната лихва върху главницата от 24.06.2020г. до погасяване на
олихвяемото вземане, 11 173,38 лева - възнаградителна лихва от 18.08.2013г. до
12.03.2020г., 435,86 лева - възнаградителна лихва от 13.03.2020г. до
13.05.2020г., 96,81 лева - възнаградителна лихва от 14.05.2020г. до
02.06.2020г., 72,66 лева - законна лихва от датата на предсрочна изискуемост
03.06.2020г. до 23.06.2020г., 120 лева - начислени на 16.08.2019г. разноски за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, 610,25 лева - държавна такса и
150 лева - юрисконсултско възнаграждение. На 11.12.2020г. в „Първа
инвестиционна банка“ АД било получено съобщение от Районния съд - Стара Загора,
че постъпило възражение от длъжника А.Н.Н. срещу издадената заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 2122/2020г. по описа па Районния съд - Стара Загора.
Предвид на изложените обстоятелства за „Първа
инвестиционна банка“ АД бил наличен правен интерес да предяви срещу
кредитополучателя А.Н.Н. при обективно и кумулативно съединяване искове по чл.
422, ал. 1 ГПК за установяване па вземанията па банката, за които била издадена
заповед за изпълнение па парично задължение във основа па документ по чл. 417 ГПК № 941/25.06.2020 г. но ч.гр.д. № 2122/2020 г. по описа па Районния съд -
Стара Загора, поради което:
Моли съда да постанови решение за
установяване на вземания на ищеца „Първа инвестиционна банка” АД като
кредитодател срещу ответника А.Н.Н. като кредитополучател по договор № 013LD-R-002016/18.01.2012г. за
банков кредит за следните суми: 12
472,68 лева (дванадесет хиляди четиристотин седемдесет и два лева и шестдесет и
осем стотинки) - главница, 11
173,38 лева (единадесет хиляди сто седемдесет и три лева и тридесет и осем
стотинки) - възнаградителна лихва но т. 4 от договора за банков кредит
от 18.08.2013г. до 12.03.2020г., 435,86
лева (четиристотин тридесет и пет лева и осемдесет и шест стотинки) -
възнаградителна лихва по т. 4 от договора за банков кредит от 13.03.2020г. до
13.05.2020г., 96,81 лева (деветдесет и
шест лева н осемдесет и една стотинки) - възнаградителна лихва по т. 4
от договора за банков кредит от 14.05.2020г. до 02.06.2020г., 72,66 лева (седемдесет и два лева и шестдесет
и шест стотинки) - законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от датата па
предсрочна изискуемост 03.06.2020г. до 23.06.2020г. и 120 лева (сто и двадесет лева) - начислени на 16.08.2019г.
разноски за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита по т. 10.1.2, б. „а“
от общите условия, ведно със законната
лихва върху главницата от 24.06.2020г. до изплащане па олихвяемого
вземане, за които била издадена заповед за изпълнение па парично задължение въз
основа па документ по чл. 417 ГПК № 941/25.06.2020г. по ч.гр.д. № 2122/2020г. по описа па Районен съд - Стара
Загора.
Моли съда в полза па ищеца „Първа
инвестиционна банка” АД да бъдат присъдени:
-
законната
лихва върху главницата от 24.06.2020г. до изплащане па олихвяемого вземане,
-
разноските
в заповедното производство по ч.гр.д. № 2122/2020г. по описа па Районен съд -
Стара Загора: 610,25 лева (шестстотин и десет лева и двадесет и пет стотинки) -
държавна такса, и 150 лева (сто и петдесет лева) - юрисконсултско
възнаграждение, и
-
разноските
в настоящото исково производство, за които ще се представи списък по чл. 80 ГПК.
В законоустановения
срок по делото е постъпил отговор от ответника А.Н.Н., с който заявява, че по
отношение основателността на иска, счита, че изявленията на ищеца за
действителното фактическо положение били неправилни, поради което искът бил
неоснователен и недоказан, поради недължимост на исковата претенция.
На
18.01.2012г., в качеството му на кредитополучател, заедно с Мария Койчева
Николова, като солидарни длъжници, сключили Договор за банков кредит, по силата
на който банката се задължила да предостави на кредитополучателите банков кредит в размер на 13 150 лева за
погасяване на задължения (т. 1 от договора за банков кредит).
За
ползвания кредит, съгласно условията на банката, се задължили да заплащат на
кредитора базовия лихвен процент на Банката в размер на 8,7907 % (осем цяло
седем хиляди деветстотин и седем процента), увеличен с надбавка от 9,2093
пункта (девет цяло две хиляди деветдесет и три процента). Към датата на
сключване на горепосочения договор за банков кредит, годишният процент на
разходите бил 20.64 % (двадесет цяло и шестдесет и четири стотни процента).
Крайният срок за погасяване на кредита бил 18.01.2022г.
Едва
на 20.11.2020г., след връчването на Покана за доброволно изпълнение по изп. д.№
20208670400163, по описа на ЧСИ-Димитър Димитров, с рег.№ 867 по описа на КЧСИ,
с район на действие ОС-Стара Загора, разбрал, че с изпълнителен лист, издаден
по гр.дело № 2122/2020г. от РС-Ст.Загора, бил осъден да заплати главница в
размер на 12 658,96 лева, ведно
със законната лихва от 24.06.2020г., която към момента била 339,53 лева и
неолихвяема сума в размер на 12 658,96 лева, в полза на взискателя „ПИБ”
АД с адрес гр.Стара Загора, бул.„Цар Симеон Велики” № 104, като общото
задължение, което имал към 30.09.2020г. било в размер на 27 869,05 лева
(двадесет и седем хиляди осемстотин шестдесет и девет лева и пет стотинки).
Съобщили му също, че съгласно правомощията, дадени по чл.18 от ЗЧСИ бил наложен
ЗАПОР на следните МПС: Форд „ЕСКОРТ”, с рег.№ СТ0258ВС, Форд „МОНДЕО” с рег.№ СТ7664АК и Пежо с рег.№ СТ0889К.
Веднага,
на основание чл.414 от ГПК, подал възражение, че не дължал изпълнение на
вземането по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК № 941/25.06.2020г., както и че било погасено по
давност. Въпреки това получил препис от исковата молба на ищеца, заедно с
приложенията към нея.
Заявява
категорично, че не дължал претендираната сума, като задължението му било погасено по давност.
В
исковата си молба, ищецът посочил в т.З на стр.2, че от 18.08.2013г.
(осемнадесети август две хиляди и тринадесета година) кредитополучателите А.Н.Н.
и Мария Койчева Николова били в забава на
плащанията по договора за банков кредит и т.н.
Почти
7г. (седем години) след датата на падежа не били предявявани претенции от ищеца
- „ПИБ” АД към никого от кредитополучателите.
Тъй
като при позоваването на давността по чл.120 от ЗЗД било необходимо само за
констатиране и зачитане на последиците й, то моли, поради констатирането на давността, да бъдели зачетени последиците й.
Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД - „С изтичане на 5г. давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда
друг срок”.
Съгласно
разпоредбата на чл.114 от ЗЗД - ,,Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо”, като в случая като приемел, че изпадането в забава
било на 18.08.2013г. то
това било датата, от която започвало да тече давностния срок. С оглед
обстоятелството, че се касаело за вземания от договор за кредит, следвало да се
приложи общата давност, предвидена в чл. 110 от ЗЗД.
До
същия извод се стигало и за вземането за мораторна неустойка, по отношение на
което била приложима специалната тригодишна давност по чл.111, б.”б” от ЗЗД.
Съобразно
разпоредбата на чл.116, б.”б” от ЗЗД от ЗЗД - ,.Давността се прекъсва с
предявяване на иск - първоначален, насрещен или обратен или чрез възражение
срещу предявен иск”. В конкретния случай подобни правни
действия не били предприети от ищеца. Следователно, към датата на подаване на
възражението - 30.11.2020г. (тридесети
ноември две хиляди и двадесета година) общият петгодишен давностен срок
изтекъл по отношение цялото претендирано вземане.
По
изложените съображения намира, че настъпил юридически факт с погасителни
последици по отношение на предявените претенции за заплащане на претендираните
суми, тъй като след изтичането на давността се преклудирало правото на ищеца да
иска принудително осъществяване на вземанията си и материалното право на ищеца
не се ползвало с държавна защита. С оглед горното, исковете с правно основание
чл.422 от ГПК се явявали неоснователни и като такива следвало да се отхвърлят. Счита,
че същите не били относими към доказателствата по делото.
Моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените от „ПИБ“ АД,
с ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Изгрев”,
бул.„Драган Цанков” № 37, със съдебен адрес ***, „ПИБ” АД, клон Стара Загора,
представлявано от пълномощника - юрисконсулт П.С.Х., обективно съединени
установителни искове за заплащане на сумата от общо 30 512,37 лева, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на иска
06.01.2021г. до изплащане на вземането, както и направените от ищеца съдебни и
деловодни разноски, като неоснователни,
необосновани и недоказани, поради недължимост на ищцовата
претенция, ведно с всички законни последици от това.
Моли съда да му бъдат присъдени и
направените по настоящото производство разноски.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235,
ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
В производството по чл.422 ГПК
взискателят следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а
длъжникът – възраженията си срещу вземането.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 2122/2020г.
по описа на Районен съд - Стара Загора, на основание чл.417 от ГПК съдът е издал
заповед за незабавно изпълнение № 941/25.06.2020г.
и изпълнителен лист, по силата на които ответника е осъден да заплати на ищеца
сумата от 12 472,68 лева за главница по договор № 013LD-R-002016/18.01.2012г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 24.06.2020г. до изплащането й, 11 173,38 лева - възнаградителна лихва от
18.08.2013г. до 12.03.2020г., 435,86 лева - възнаградителна лихва от
13.03.2020г. до 13.05.2020г., 96,81 лева - възнаградителна лихва от
14.05.2020г. до 02.06.2020г., 72,66 лева - законна лихва от датата на
предсрочна изискуемост 03.06.2020г. до 23.06.2020г., 120 лева - начислени на
16.08.2019г. разноски за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, 610,25
лева - държавна такса и 150 лева - юрисконсултско възнаграждение.В
срока по чл.414 ГПК е депозирано писмено възражение от длъжника по отношение на
задължението, във връзка с което е предявена исковата молба по настоящото дело.
Видно
от приетия като доказателство по делото Договор за банков кредит № 013LD-R-002016/18.01.2012г.,
между „Първа инвестиционна банка“ АД и кредитополучателите
А.Н.Н. и Мария Койчева Николова като солидарни длъжници, ищецът предоставил на кредитополучателите банков кредит в размер на 13 150 лева.
Представени са погасителен план - приложение № 1 и общи условия на „Първа
инвестиционна банка“ АД за кредити па физически лица, като неразделна част от
договора. Според р.I, т.3
от договора, крайният срок за погасяване на кредита е 18.01.2022г. Според р.II, т.4 от договора, годишната възнаградителна
лихва е в размер на базовия лихвен процент (БЛП) на „Първа инвестиционна банка“
АД за лева, увеличен с надбавка от 9,2093 пункта, като към датата па сключване
на договора за банков кредит БЛП за лева е в размер на 8,7907 % годишно. Според
т.10.1.2 б. „а“ от общите условия, банката има право да обяви кредита за изцяло
и предсрочно изискуем с писмено предизвестие до кредитополучателите, за срок,
определен от банката, в случай че кредитополучателите не извършат което и да
било плащане по договора повече от 5
работни дни след датата, на която плащането е станало изискуемо.
Страните не спорят, че на 18.01.2012г. банковият кредит е усвоен чрез
заверяване със сумата от 13 150 лева на разплащателната сметка на А.Н.Н. в
„Първа инвестиционна банка“ АД.
От заключението на изготвената по делото
съдебно-икономическа експертиза се установява, че от 18.08.2013г. кредитополучателите А.Н.Н. и
Мария Койчева Николова са изпаднали в забава на плащанията по договора за
банков кредит, поради което не били погасени 82 броя вноски за главница и
възнаградителна лихва по погасителен план - приложение № 1 към договора за
банков кредит. По Договор за банков
кредит № 013LD-R-002016/18.01.2012г. са извършени плащания в общ размер на
4 257,32 лева, като към 24.06.2020г. общия размер на непогасената главница
е 12 472,68 лева, общия размер на непогасената възнаградителна лихва за
периода от 18.08.2013г. до 12.03.2020г.е в размер на 11 173,38 лева, общия
размер на непогасената възнаградителна лихва за периода от 13.03.2020г. до
13.05.2020г. е 133,27 лева, общия размер на непогасената възнаградителна лихва
за периода от 14.05.2020г. до 02.06.2020г. е 39,53 лева, общия размер на
законната лихва за периода от 03.06.2020г. до 23.06.2020г. е 72,66 лева.
От събраните доказателства по делото следва да се
направи извода, че страните са обвързани
от облигационно правоотношение по силата на Договор за банков
кредит № 013LD-R-002016/18.01.2012г.,
между „Първа инвестиционна банка“ АД и кредитополучателите
А.Н.Н. и Мария Койчева Николова като солидарни длъжници, ищецът предоставил на кредитополучателите банков кредит в размер на 13 150 лева. Крайният
срок за погасяване на кредита е 18.01.2022г.
При
тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че предявените искове по
чл. 422, ал. 1 от ГПК са основателни. По делото се установи, че между страните
е сключен в предвидената в чл. 430, ал. 3 от ТЗ писмена форма за
действителността му, процесният договор за банков
кредит
при общи условия, по който ищецът е изпълнил договорните си задължения, а
ответникът не е изпълнил точно в количествено и времево отношение своето
насрещно задължение да върне предоставения му кредит с уговорените лихви,
вноски, такси и комисиони, разсрочено на вноски така, както е уговорено в
договора и общите му условия. Ответникът е преустановил плащанията си по този
договор на 18.08.2013г. и до приключване на устните
състезания не е извършвал други за погасяване на задълженията си по него. При
това положение, както според уговореното в т.10.1.2 б. „а“ от общите условия на този договор, така и съгласно
нормата на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, ищецът е имал право да обяви кредита за
предсрочно изискуем, от което свое право същият се е възползвал на 03.06.2020г.,
на която дата е обявил за изцяло и предсрочно изискуем процесния кредит с
неплатените договорни и наказателни лихви със счетоводното му записване за
такъв, като към тази дата, датата на подаване на заявлението в съда по
заповедното производство на 24.06.2020г. и на предявяване на процесните искове
с оглед фикцията на чл. 422, ал. 1 от ГПК, както и към датата на приключване на
устните състезания по делото ответникът дължи на ищеца по договора главница в размер на 12 472,68 лева,
възнаградителна лихва за периода от 18.08.2013г. до 12.03.2020г. в размер на
11 173,38 лева, възнаградителна лихва за периода от 13.03.2020г. до
13.05.2020г. в размер на 133,27 лева,
възнаградителна лихва за периода от 14.05.2020г. до 02.06.2020г. в
размер на 39,53 лева, законна лихва за периода от 03.06.2020г. до 23.06.2020г. в
размер на 72,66 лева, видно от заключението на съдебно –
икономическата експертиза. По делото няма данни същите да са погасени чрез
някой от способите за погасяване на задължения (плащане, прихващане, подновяване,
опрощаване, давност и прочие), а
възражението на ответника за погасяването им по давност по чл.110 и чл.111, б.
„в” от ЗЗД е неоснователно.
При
уговорено в полза на банката право да направи предсрочно изискуем целия ползван
кредит при неплащане дори и на една погасителна вноска, предсрочната му
изискуемост не настъпва автоматично при спиране на плащанията/неплащане на
погасителна вноска. Наличието на тази обективна предпоставка е необходимо, но
не и достатъчно условие за трансформиране на кредита в предсрочно изискуем,
защото отнемането на преимуществото на срока по договора е субективно право на
кредитора. Поради това преценката дали да го упражни и кога принадлежи изцяло
на последния, който е титуляр на това право. Следователно, настъпването на
предсрочната изискуемост на банковия кредит предпоставя кумулативното
осъществяване на два юридически факта – неплащане от страна на длъжника на една
погасителна вноска и нарочно волеизявление на кредитора за отнемане на преимуществото на срока с едностранното
обявяване на кредита за изцяло предсрочно изискуем с писмено предизвестие до
кредитополучателите. С уведомление с изх.№ 52295/21.10.2019г., връчено на
12.11.2019г. на А.Н.Н. при отказ на основание чл.44 ал.1 от ГПК на същия е
връчено предизвестие от ищеца за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Спазена е процедурата, предвидена в т.18 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г.
по тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Тълкуването съгласно чл. 20 от ЗЗД на
клаузата на т.10.1.2 б. „а“ от
общите условия на този договор води до извода, че в нея е уговорена само една
допълнителна правна възможност/право на ищеца да обяви едностранно по своя
преценка кредита за изцяло и предсрочно изискуем, при неплащане на която и да е
месечна вноска за погасяването му, което си право е упражнил и е обявил кредита
за изцяло и предсрочно изискуем поради неплащане на повече от една вноска за погасяването му от ответника. В
този смисъл тълкуването на волята на страните по този договор налага само
извода, че с договорната му клауза по т.10.1.2 б. „а“ от общите му условия същите са създали само една
допълнителна, а не алтернативна правна възможност да бъде удовлетворен ищеца
при неизправност на ответника по него и преди настъпване на уговорения падеж за
връщане на този кредит изцяло при прекратяване на този договор. Следователно изискуемостта на кредита с
начислените договорни и наказателни лихви е на 03.06.2020г., откогато започва да тече и давностния срок за
погасяването му (чл.114,
ал. 1 от ЗЗД).
Неоснователно
ответника поддържа становището, че за вземанията за лихви на ищеца по процесния
кредит се прилагала кратката давност по чл. 111, б. „в” от ЗЗД, тъй като те
били периодични плащания. Периодичните плащания представляват само тези
самостоятелно обособени, еднородни престации, които са независими една от друга
и произтичат от общ юридически факт, като всяко едно от тях е независимо и
самостоятелно от останалите еднородни задължения, а при договорите за
заем/кредит е налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на
сумата по тях да стане на погасителни вноски на определени дати, то това не
превръща тези вноски в периодични плащания, както неоснователно поддържа
ответницата. Договореното връщане на заема/кредита на погасителни вноски
представлява само съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на
длъжника на части (аргумент
за противното от чл. 66 ЗЗД). Това обаче не превръща този договор
в такъв за периодични платежи, а представлява само частични плащания по
договора (в
този смисъл е Решение № 261/2011 на IVг.о.,
ГК на ВКС, което е постановено по реда на чл.290 от ГПК и има задължителен
характер съгласно т. 2 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). В този смисъл периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. „в” от ЗЗД има само, когато са налице повтарящи се
еднородни задължения през определени периоди от време (в този смисъл е Решение № 182/
Според
чл. 110 от ЗЗД с изтичането на 5-годишна давност се погасяват всички вземания,
за които законът не предвижда друг срок, а според чл. 111, б. „в” от ЗЗД
вземанията за лихви се погасяват с изтичането на 3-годишна давност. Според чл.
114, ал. 1 от ЗЗД давността за всяко вземане – главно или акцесорно за лихви,
започва да тече от деня, в който е станало изискуемо. В случая процесният кредит
е обявен от ищеца за изцяло и предсрочно изискуем с лихвите на 03.06.2020г. Следователно,
на тази дата е настъпила изискуемостта на всяко едно от процесните вземания на
ищеца по този договор – главница и уговорените лихви – договорни и наказателни.
От тази дата според чл.114, ал.1 от ЗЗД започват да текат и давностните срокове
за погасяването на всяко от тези вземания, като с изтичането от тази дата на
петгодишния давностен срок по чл.110 от ЗЗД се погасява непогасената част от
главницата от предоставения кредит, а с изтичането от същата дата на
тригодишния давностен срок по чл. 111, б. „в” от ЗЗД се погасяват
некапитализираните договорни лихви – възнаградителна и наказателна (Решение №
2648/1978г. на I г.о.
на ВС).
От тази дата до подаване на 24.06.2020г.
на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителния лист по чл. 418 ГПК, тези срокове не са изтекли, а с подаването
на заявлението, респективно на процесните искове, които се считат предявени
според чл. 422, ал. 1 от ГПК от датата на заявлението - течението на същите
срокове е прекъснато (чл. 116, б. „б” от ЗЗД) и не тече докато трае настоящия
съдебен процес относно съществуването на същите вземания (чл. 115, б. „ж” от ЗЗД). Според фикцията на чл. 422, ал. 1 от ГПК - давността за погасяването на
нито едно от тях не е изтекла.
Ето
защо съдът намира, че претендираните от ищеца процесни вземания за сумата от 12
472,68 лева за главница по договор № 013LD-R-002016/18.01.2012г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.06.2020г. до
изплащането й, 11 173,38 лева - възнаградителна лихва от
18.08.2013г. до 12.03.2020г., 435,86 лева - възнаградителна лихва от
13.03.2020г. до 13.05.2020г., 96,81 лева - възнаградителна лихва от
14.05.2020г. до 02.06.2020г., 72,66 лева - законна лихва от датата на
предсрочна изискуемост 03.06.2020г. до 23.06.2020г., 120 лева - начислени на
16.08.2019г. разноски за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, са
възникнали и съществуват към датата на приключване на устните състезания.
Предвид
гореизложеното, съдът счита, че следва да уважи исковете в пълен размер и
следва да признае за установено по отношение на ответника, че дължи същите
вземания на ищеца, за изпълнение на които е издадена посочената заповед за
незабавно им изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителния лист по чл. 418 ГПК по
приложеното заповедно производство.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно
с уважената част от иска направените разноски по настоящото дело и по ч.гр.д. №
2122/2020г. по описа на Районен съд-Стара Загора в размер на 1845,85 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на А.Н. ***, с ЕГН **********, че дължи на „Първа инвестиционна банка” АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район Изгрев, бул.Драган Цанков № 37, със
съдебен адрес:*** Симеон Велики № 104, сумата в размер на 12 472,68 лева за главница по договор № 013LD-R-002016/18.01.2012г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 24.06.2020г. до изплащането й, сумата от 11 173,38 лева - възнаградителна лихва от
18.08.2013г. до 12.03.2020г., сумата от 435,86 лева - възнаградителна лихва от
13.03.2020г. до 13.05.2020г., сумата от 96,81 лева - възнаградителна лихва от
14.05.2020г. до 02.06.2020г., сумата от 72,66 лева - законна лихва от датата на
предсрочна изискуемост 03.06.2020г. до 23.06.2020г., сумата от 120 лева -
начислени на 16.08.2019г. разноски за обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.
№ 2122/2020г. по описа на Районен съд-Стара Загора.
ОСЪЖДА А.Н. ***, с ЕГН **********да заплати на „Първа инвестиционна банка” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район Изгрев, бул.Драган Цанков № 37 сумата от 1845,85
лева,
представляваща направени разноски по делото и по ч.гр.д. № 2122/2020г. по описа на Районен съд-Стара
Загора.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд - Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :