№ 672
гр. Разград, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на осемнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20253330100928 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 2 вр. с ал. 1
вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 110 от ЗЗД.
С искова молба, депозирана от М. Х. В. с ЕГН ********** от с.
“
Дряновец, ***, съдебен адрес: гр. София, ул. „Искър№ 8, ет. 5, срещу „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1715, р-н Витоша, ж.к. Малинова долина, бул. Рачо Петков -
Казанджията № 4 – 6, представлявано от управителите на дружеството Райна
Иванова М.ва-Тодорова и Тихомир Иванов Вълчев, се моли да бъде признато
за установено, че ищецът не дължи на ответниците вземанията, предмет на
Изпълнителен лист № 766, издаден на 06.11.2023 г. от PC – Разград, а именно
сумите: 2404,46 (две хиляди четиристотин и четири) лева, представляваща
дължима главница по договор за кредит, сключен на 17.01.2012 г., законна
лихва в размер на 731,97 лв. за 17.11.2022 г. – 20.03.2025 г., 1041,73 лв.
неолихвяеми вземания, 1085,00 лв. разноски по изпълнителното дело, 650,00
лв. такси по Тарифата, поради изтекла погасителна давност.
Ищецът сочи, че срещу него има образувано Изпълнително дело №
20259120400121 по описа на ЧСИ Г. С. с peг. № 912. Производството било
инициирано въз основа на Изпълнителен лист № 766, издаден на 06.11.2023 г.
от Районен съд – Разград, с който ищецът бил осъден да заплати следните
суми в полза на взискателя „ЕОС МАТРИКС“: 2404,46 (две хиляди
четиристотин и четири) лева дължима главница по договор за кредит, сключен
на 17.01.2012 г., законна лихва в размер на 731,97 лв. за периода 17.11.2022 г. –
20.03.2025 г., 1041,73 лв. неолихвяеми вземания, 1085,00 лв. разноски по
изпълнителното дело, 650,00 лв. такси по Тарифата.
В осигуреното право на отговор ответникът не депозира такъв.
Искът е процесуално допустим частично. Искът е недопустим в частта
му, с която се иска признаване на недължимост на 1085,00 лв. разноски по
1
изпълнителното дело и 650,00 лв. такси по Тарифата. Тези вземания не
произтичат от изпълнителния титул, а възникват и се определят в рамките на
изпълнението, поради което се атакуват с жалби по реда 436 ГПК вр. с чл. 435,
ал. 2 ГПК срещу действията на съдебния изпълнител. Иск по чл. 439 ГПК за
разноски по изпълнителното дело е процесуално недопустим, тъй като тези
разноски не са предмет на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист.
Въпросът за това за чия сметка са разноските по принудителното изпълнение
се решава по правилата на чл. 79 ГПК в хода на самото изпълнително
производство в зависимост от изхода на спора по чл. 439 ГПК за вземанията
по изпълнителния лист. В този смисъл в тази му част искът е недопустим и
производството следва да се прекрати частично, а за останалото (главница,
лихви и неолихвяеми вземания по титула) – съдът ще се произнесе по
същество. Текстът на чл. 439 ГПК допуска длъжникът да оспори
изпълняемото право въз основа на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издаден изпълнителният титул.
Съдът по чл. 439 ГПК не пререшава спора по същество и не ревизира силата
на пресъдено нещо, а проверява само последващи правопогасяващи
факти (напр. изтекла след това давност).
Съдът след като взе предвид становищата на страните, събраните по
делото доказателства, и съобрази че в производството по чл. 439 ГПК, искът
на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, прие за установено следното от фактическа
страна:
Не е спорно, че за съдебно установяване на задълженията на ищеца към
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД било подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение, по повод на което било образувано Частно гражданско дело №
2066/2022 г. по описа на РС – Разград, издадена и заповед за изпълнение. По
делото постъпило писмено възражение от длъжника, в резултат на което
кредиторът подал искова молба, по повод на която било образувано
Гражданско дело № 199/2023 г. по описа на РС Разград. В хода на
образуваното производство решаващият съд достигнал до извод, че
възраженията на длъжника за недължимост на сумите по заповедта и
погасяване същите по давност е неоснователно и в този смисъл постановил
Решение № 369 от 14.06.2023 г., потвърдено с Решение № 163 от 30.10.2023 г.
по Въззивно гражданско дело № 213/2023 г. по описа на Окръжен съд –
Разград. Така издадената по ЧГД № 2066/2022 г. по описа на РС – Разград
заповед за изпълнение се стабилизирала като годно изпълнително основание
по смисъла на чл. 404 ГПК и след надлежното и влизане в сила, бил издаден
Изпълнителен лист № 766 от 06.11.2023 г. по ЧГД № 2066/2022 г. по описа на
РС – Разград, който именно дал повод за образуване от ответника като
взискател на Изпълнително дело № 121/2025 г. по описа на ЧСИ Г. С. с рег.
912.
Посоченото изпълнително дело било образувано на 03.02.2025 г., като с
молбата за образуването и – също от 03.02.2025 г., взискателят поискал
извършване на справки в регистрите НАП и БНБ и при установени трудово
възнаграждение, банкова сметка и пенсия на длъжника, налагане на запори
върху тях. Съгласно молбата и резултатите от посочените справки, със
запорно съобщение с изх. № 5387/14.03.2025 г. ЧСИ наложил запор на
банковите сметки на М. Х. В. в „Първа инвестиционна банка“ АД, наложеният
запор бил потвърден от „ПИБ“ АД с писмо с вх. № 9448/31.03.2025 г. Предвид
2
изпратена от ЧСИ информация до "ЕОС Матрикс" ЕООД за установено
движимо и недвижимо имущество, собственост на длъжника, взискателят
депозирал молба с вх. № 9286/27.03.2025 г. за налагане запор на МПС с ДКН
*** и с ДКН ***, както и възбрана на имот, находящ се в с. Дряновец, ***. Във
връзка с така депозираната молба били изготвени уведомление до ОД МВР –
Разград за наложен запор с изх. № 9576/21.05.2025 г. и Искане до СВ – Разград
за вписване на възбрана с изх. № 9574/21.05.2025 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от
правна страна:
Така изложената фактическа последователност на действията и предвид
това че искът по чл. 439 ГПК може да се основава само на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание, обосновава извод за
неоснователност на предявения иск.
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, когато вземането е установено със съдебно
решение (или със стабилизирана заповед за изпълнение), тече нова
петгодишна давност.
Ищецът не е индивидуализирал периода/периодите, през които твърди
изтичане на давност, нито е посочил начални моменти, различни от 31.10.2023
г. При липса на такава конкретизация, съдът намира, че следва да съобрази
текста на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, съгласно който, когато вземането е установено
със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В този
смисъл, започналата да тече на 31.10.2023 г. – дата на влизане в сила на
Решение № 163 по Въззивно гражданско № 213/2023 г. по описа на ОС –
Разград, съгласно което издадената по ЧГД № 2066/2022 г. по описа на РС –
Разград заповед за изпълнение се стабилизирала, нова петгодишна давност
няма как да е изтекла до 15.05.2025 г. – датата на предявяване на настоящия
иск.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че според чл. 116, б.
"в" ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително
изпълнение на вземането. Съгласно задължителните за съдилищата
разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на
ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или
е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане,
съгласно чл. 18 ЗЧСИ), като примерно и неизчерпателно са изброени
изпълнителните действия, прекъсващи давността. Взискателят има
задължение със свои действия да поддържа висящността на изпълнителния
процес, извършвайки изпълнителни действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ, включително като иска повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. При
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира,
именно защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови
3
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа
(да не иска нови изпълнителни способи).
В контекста на гореизложеното давността за вземанията по образувано
изпълнително дело № 20259120400121 по описа на ЧСИ Г. С. с peг. № 912 е
прекъсвана, последно на 21.05.2025 г. с уведомление до ОД МВР – Разград за
наложен запор с изх. № 9576 и искане до СВ – Разград за вписване на
възбрана с изх. № 9574.
Предприемането на всяко действие за принудително изпълнение по
силата на ТР № 2/26.06.2015 г. е прекъсвало давността и слагало началото на
новия давностен срок.
В този смисъл, от една страна, от образуването на изпълнителното дело
до депозиране на иска не са изминали пет години, а от друга страна,
погасителната давност е била прекъсвана многократно с предприемането или
осъществяването на изпълнителни действия, с оглед на което е неоснователно
твърдението на ищеца, че вземането на "ЕОС Матрикс" ЕООД се е погасило
по давност.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да отхвърли изцяло
така предявения отрицателен установителен иск по отношение на вземанията
по предмет на Изпълнителен лист № 766, издаден на 6.11.2023 г. от PC –
Разград, за които суми е образувано изпълнително дело № 20259120400121 по
описа на ЧСИ Г. С. с peг. № 912. Претенциите по изпълнителния лист
включват главница, лихви и неолихвяеми вземания. Лихвите следват съдбата
на главницата, за тях не е възможно изтичане на петгодишна давност към
15.05.2025 г. – датата на предявяване на настоящия иск. Както вече бе
посочено, разноските и таксите по изпълнението се пораждат от висящия
изпълнителен процес. По естеството си те не могат да бъдат погасени по
давност преди самото им възникване и подлежат на самостоятелна преценка в
изпълнителното производство.
По разноските:
Ответникът, на когото при този изход на делото и на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, се следва присъждане на направените от него разноски по
делото, не е заявил претенции и представил доказателства за сторени такива.
Предвид гореизложеното, Районен съд - Разград
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от М. Х. В. с
ЕГН ********** от с. Дряновец, п.к. 7268, ***, съдебен адрес: гр. София, ул.
“
„Искър № 8, ет. 5, против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, общ. Столична, обл.
София, р-н Младост, ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес Парк София“ № 1, бл. 15,
вх. А, ет. 4, представлявано от управителите на дружеството Райна Иванова
М.ва-Тодорова и Тихомир Иванов Вълчев, отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, за приемане за установено
в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество
вземанията, предмет на Изпълнителен лист № 766, издаден на 06.11.2023 г. от
PC – Разград, а именно сумите: 2404,46 (две хиляди четиристотин и четири)
лева, представляваща дължима главница по договор за кредит, сключен на
4
17.01.2012 г., законна лихва в размер на 731,97 лв. за 17.11.2022 г. – 20.03.2025
г., 1041,73 лв. неолихвяеми вземания, за които суми е образувано
Изпълнително дело № 20259120400121 по описа на ЧСИ Г. С. с peг. № 912.
ПРЕКРАТЯВА производството по иска, предявен от М. Х. В. с ЕГН
********** от с. Дряновец, п.к. 7268, ***, съдебен адрес: гр. София, ул.
“
„Искър № 8, ет. 5, против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, общ. Столична, обл.
София, р-н Младост, ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес Парк София“ № 1, бл. 15,
вх. А, ет. 4, представлявано от управителите на дружеството Райна Иванова
М.ва-Тодорова и Тихомир Иванов Вълчев, като НЕДОПУСТИМ в частта му,
с която се иска да бъде признато, че ищецът не дължи на ответното дружество
1085,00 лв. разноски по Изпълнително дело № 20259120400121 по описа на
ЧСИ Г. С. с peг. № 912 и 650,00 лв. такси по Тарифата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
Разград в двуседмичен срок от съобщаването на страните, а в частта на
прекратителното определение – с частна жалба пред Окръжен съд – Разград в
едноседмичен от съобщаването му на ищеца.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5