Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Ловеч, 15.05.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично
заседание на втори март две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като
разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 44 по описа за 2020 година, за да
се произнесе, съобрази следното :
Производство
по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 19-0906-001741
от 30.12.2019 г. на Началник на сектор ПП при ОД на МВР Ловеч са наложени на И.С.И.
***, административни наказания на основание чл.174, ал.3, предл.1-во
от ЗДвП – глоба в размер на 2000 лева и лишаване от правото да управлява МПС за
срок от 24 месеца, както и са му отнети 12 контролни точки на основание Наредба
№ Із-2539 на МВР, за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Недоволен от постановлението
останал жалбоподателят, който го е обжалвал в срок и моли да бъде отменено изцяло
наказателното постановление като незаконосъобразно. Изтъква, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
редица нарушения от категорията на съществените такива, без да конкретизира в
какво се изразяват същите. Счита и че неправилно е бил приложен материалния
закон. Сочи също и че описаната в НП фактическа обстановка не отговаря на
действително случилото се.
В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят И. не се явява. Представлява се от процесуалния му
представител адвокат Е.Ц. от ЛАК. Последният поддържа жалбата срещу
наказателното постановление и пледира за отмяната му изцяло, като
незаконосъобразно. Акцентира на обстоятелството, че жалбоподателят И. не е
извършил нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.3, предл.1-во
от ЗДвП, тъй като не е имало налице изричен отказ от него да бъде изпробван за
употребата на алкохол с техническо средство, а е било налице недостиг на въздух
от негова страна, за да даде годна проба. Представя писмени бележки, които
поддържа. В тях подробно са наведени доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения и неправилно приложение на материалния закон при издаването на
обжалваното НП. Изтъква, че дадената правна квалификация на нарушението не
съответства напълно на словесно описаните в постановлението обстоятелства, което
в значителна степен е затруднило наказаното лице да разбере смисъла на
обвинението, като с това е било нарушено и правото му на защита. Сочи, че
разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП съдържа три състава на административни
нарушения, като само един от тях е отказа на лицето да му бъде извършена
проверка с техническо средство. Твърди, че тези три състава са дадени в
разпоредбата в условията на алтернативност, а не
както ги е посочил наказващият орган – в условията на кумулативност,
използвайки съюза „и” между тях. Сочи и че с добавеното в НП изречение
наказващият орган за първи път е въвел нови факти, които не са били установени
и отразени от актосъставителя. Счита това за недопустимо, тъй като навежда на
съждение за едновременно осъществяване и на изпълнителни деяния отразени в
разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Изтъква, че тази разминавания между
обстоятелствената част на НП и дадената правна квалификация на нарушението е
съществено процесуално нарушение, което не може да се санира
в производството по съдебното му обжалване и като единствена последица води до
отмяната му като незаконосъобразно. В тази връзка изтъква и че след като в
санкционната част на НП наказващият орган е наложил наказанието на основание
чл.174, ал.3, предл.1-во от ЗДвП, то явно ирелевантен за извършеното деяние е фактът, че му е бил
издаден талон за кръвна проба, както и последващото
му поведение свързано с даването или не на кръвна проба за изследване.
По-нататък в писмената защита са
развити и подробни доводи по същество на вмененото на жалбоподателя нарушение,
като е развита тезата, че събраните по случая доказателства не установяват по
категоричен начин отказ от страна на И. да бъде изпробван с техническо
средство. Позовавайки се на свидетелските показания по делото изтъква, че
многократно са били направени опити И. да бъде изпробван за употребата на
алкохол с техническото средство, но уреда не е отчел показания, което прави
пробата некачествена по смисъла на § 1, т.2 от ДР на Наредба № 1 от 19.07.2017
година. Поради това и счита извода на наказващия орган, че жалбоподателят е
отказал да даде проба с техническо средство за необоснован и недоказан.
Обстоятелствено в писмената
защита са развити и аргументи касаещи издадения на жалбоподателя И. талон за
изследване на кръвта и липсата на отразени съществени негови реквизити. В тази
връзка акцентира на обстоятелството, че контролния орган е въвел в заблуда
жалбоподателя, тъй като е посочил в талона, че следва да се яви за даване на
кръвна проба в ЦСМП при МБАЛ Ловеч, тъй като съгласно Наредба № 1/2017 г. в
случаи като неговия пробата следва да се даде в Спешно отделение, което е
различна структура от ЦСМП. Счита, че по този начин проверяващият орган е
допринесъл за настъпването на невъзможност на жалбоподателя да се яви навреме
на точното място за даване на кръв.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не
изпращат представител и не изразяват становище по делото. Писмено, в съпроводителното
писмо молят жалбата да бъде оставена без уважение и се потвърди наказателното
постановление.
От събраните по делото писмени
доказателства и от показанията на свидетелите С.Л.Д., Ц.И.Ц. и М.Н.П., както и
от изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка :
На 22.12.2019 г. свидетелите М.П.
и Ц.Ц. *** били дежурни на територията на гр.Ловеч. Около 03:00 часа забелязали
лек автомобил, който излязъл от кв.”Ч.Б.” и завил към ул.”Трети март”. Явно
забелязвайки полицейския автомобил, водачът обърнал посоката на движение и
продължил по ул.”Княз Имеретински”, с посока
кръговото кръстовище „Салито”. Свидетелите го
последвали и спрели за проверка на ул.”Княз Имеретински”.
Установили, че лекият автомобил е марка „О.В.” с рег.№ *********и се управлявал
от жалбоподателя И.С.И. ***. Докато траела проверката, свидетелите се усъмнили,
че водача И.И. е употребил алкохол, поради което извикали дежурните си колеги
от сектор „Пътна полиция”. На място пристигнал свидетелят С.Д.. Предложил на И.
да го изпробва за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер
Няма данни по делото и не бяха
ангажирани доказателства в тази насока, че в дадения в талона срок, жалбоподателят
И. е дал кръв за изследване.
Свидетелят Д. съставил на
жалбоподателя АУАН бланков № 120032 от 22.12.2019 г., като в него посочил, че като
отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, И.И.
нарушил разпоредбата на чл.174, ал.3, предл.1-во от
ЗДвП. Отразил е и обстоятелствата, че И. е пътувал сам в автомобила, както и че
му е бил издаден талон за медицинско изследване. Като свидетели очевидци по
акта се подписали Ц.Ц. и М.П..
По така съставеният му акт
жалбоподателят вписал, че няма възражения. Подписал го и получил препис от него.
Няма данни по селото в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН И.И. да е представил пред наказващия орган писмени възражения.
Въз основа на акта за нарушение
било издадено обжалваното наказателно постановление, като описаната в акта фактическа
обстановка изцяло била отразена и в него, като в допълнение наказващият орган
посочил и обстоятелството, че И. не е изпълнил предписанието за медицинско
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Наказващият
орган преценил, че с действията си жалбоподателят И. нарушил разпоредбата на чл.174,
ал.3 от ЗДвП и му наложил предвидените в нея санкции „глоба” и „лишаване от
правото да управлява МПС”.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
Жалбата е подадена в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима.
Атакуваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от
оправомощено за това лице, съгласно Заповед № 8121з - 515/14.05.2018 г. на
Министъра на вътрешните работи /л.10-11/.
На жалбоподателя И. е вменено
нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, която в частта си за
установяване употребата на алкохол предвижда санкция за нарушител – водач на
МПС, който е отказал да бъде изпробван за алкохол с техническо средство или не
е изпълнил даденото му предписание за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.
Алинея 4 на същия текст указва, че редът по който се установява употребата на
алкохол в кръвта на водачите на МПС или други упойващи вещества се определя с
наредба, каквато в случая е Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози (ДВ, бр.61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017
г., изм. и доп., бр.81 от 2.10.2018 г.).
С оглед наведените с жалбата и
писмената защита възражения относно квалификацията на деянието и твърдението,
че в нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП са визирани при условията на алтернативност три различни състава на административни
нарушения, то в този смисъл следва да се отбележи, че е налице противоречива
съдебна практика, като някои съдилища приемат, че посочения в нормата на
чл.174, ал.3 от ЗДвП състав на нарушение е с две форми (след изменението на
разпоредбата с ДВ, бр.77 от
Настоящият съдебен състав обаче
не споделя това виждане по ред съображения.
Анализът на така цитираните
разпоредби и систематичното им място в закона, съотнесени
и с разпоредбите от Наредба № 1/2017 г. недвусмислено
сочи, че субект на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП може да бъде само водач
на МПС, който е отказал да бъде изпробван за алкохол и по двата (трите) посочени
в наредбата начина, т.е. отказал е да бъде изпробван за алкохол с техническо
средство, не е изпълнил предписанието за изследване с доказателствен анализатор
(когато такова предписание е дадено) и не е изпълнил предписанието за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване. Нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП е от т.нар. многоактни
нарушения, които предполагат две и повече прояви на дееца, всяка от която
поотделно не е нарушение, но при съвкупното им проявление ще е налице
обществена опасност, предвид определената им характерна обективна и субективна
връзка. Съюзът „или” в нормата сочи единствено на алтернативност на способите, по които може да се
установява употребата на алкохол и едва когато водачът е отказал да изпълни
това вменено му от закона задължение по първият и някой от другите два способа,
то тогава ще е налице осъществен състав на нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Точно
затова и предвидената за това нарушение санкция е значително по-висока, в
сравнение с другите предвидени в ЗДвП, доколкото отказа за изпробване е
обвързан с предположението за употреба на алкохол, което няма как да бъде
установено по друг начин, освен по предвидения в закона и наредбата ред, тъй
като и при трите се изисква съдействие на дееца. Не на последно място, по този
начин се цели да бъдат санкционирани и водачи, които отказвайки и начините за
установяване употребата на алкохол, търсят да осуетят реализирането спрямо тях
на административнонаказателна или наказателна отговорност, предвидени за
управление на автомобил след употребата на алкохол или друго упойващо вещество.
Така че водача следва да е отказал проверката по първия начин (техническо
средство) и по някой от другите два (изследване с доказателствен анализатор или
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване), какъвто е и описания
в обжалваното наказателно постановление случай. Иначе не би се стигнало до
ангажиране на административнонаказателната му отговорност. Разбирането, че е
достатъчно да е налице само отказ да бъде изпробван с техническо средство или пък
само неизпълнение на предписанието за медицинско изследване концентрацията на
алкохол в кръвта или с доказателствен анализатор, би довело на практика до
абсурдни ситуации. Например, съгласно разпоредбите на Наредба № 1/19.07.2017 г.,
длъжностното лице от съответната служба за контрол задължително следва да
издаде и талон за медицинско изследване, и когато дадена проба с техническо
средство и отчетена съответна концентрация на алкохол. Водачът обаче няма
задължение да се яви и да даде кръвна проба, може също така да откаже да получи
талон за медицинско изследване, поради което разпоредбата на чл.15, ал.6 от
Наредбата предвижда, че в такъв случай установяването на употребата на алкохол
и/или друго упойващо вещество се установява въз основа показанията само на
техническото средство. В този смисъл е и разпоредбата на чл.6, ал.4, изр.2-ро
от Наредбата. В такъв случай, при показания на техническото средство в
съответните стойности би се стигнало до реализиране на
административнонаказателната, съответно на наказателната му отговорност
(чл.174, ал.1 и ал.2 от ЗДвП или чл.343б от НК). Тогава, изхождайки от
горепосоченото тълкуване на нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, такъв водач би
следвало да се санкционира и за нарушение на чл.174, ал.3, предл.2-ро
от ЗДвП, тъй като не е дал кръвна проба. Обратното също е възможно според
коментираното разбиране за характера на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Водачът
може да откаже да даде проба с техническо средство, но да даде кръв за
лабораторно изследване или се подложи на изследване с доказателствен анализатор
разчитайки, че тези способи са по-прецизни и обективни. В такъв случай, според
това разбиране, ще трябва да бъде санкциониран за нарушение на чл.174, ал.3, предл.1-во от ЗДвП (отказ да даде проба с техническо
средство), при все, че е възможно кръвната проба или доказателствения
анализатор да са показали отрицателен резултат, което би било несправедливо и
неотговарящо на целта на закона, тъй като систематичното място на обсъжданата
разпоредба на ал.3 от чл.174 от ЗДвП е при нормите предвиждащи санкции за
водачи, които управляват МПС след употребата на алкохол и/или друго упойващо
вещество, а не е при тези санкциониращи неизпълнение на полицейско разпореждане
или осуетяване на проверка. Защото причините водача да откаже проба за употреба
на алкохол с техническо средство или пък да даде кръвна такава или с
доказателствен анализатор, могат да бъдат от различно естество - например
здравословни, морални, религиозни и др. подобни. Затова и законодателят е
предвидил, че едва когато откаже два от трите алтернативно предвидени способа
за установяване употребата на алкохол, следва да се приеме, че всъщност той
цели осуетяване установяването на този факт и тъй като няма как без негово
съдействие да стане това, е предвидена значително завишена
административнонаказателна санкция, в сравнение с другите предвидени в ЗДвП
такива.
Не е процесуално нарушение и
обстоятелството, че в обжалваното НП, след словесното описание на нарушението,
като нарушена е посочена нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, без цифрово да е
уточнено кое от предложенията в нея е визирано. Нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП
освен санкционна е и материалноправна, защото съдържа
и описание на нарушението, за което се предвиждат посочените в нея санкции.
Затова и посочването й по този начин в обжалваното НП не е съществено
процесуално нарушение, доколкото по никакъв начин не е нарушило правото на
защита на жалбоподателя и не му е попречило да разбере какво точно нарушение се
твърди, че е извършил и съответно да организира по адекватен начин защитата си
срещу него.
В настоящия случай съдът приема
за безспорно установено от фактическа страна, че на посочените в НП място, дата
и час, жалбоподателят И. е управлявал посочения лек автомобил, т.е. притежавал
е качеството водач по смисъла на § 6, т.26 от ДР на ЗДвП и е годен субект на
нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Спорно е обстоятелството и в
този смисъл са и доводите на жалбоподателя, дали е имало отказ от страна на И.
да бъде изпробван с техническото средство или както твърди е направил опити да
даде проби, но уреда не отчел нищо. В тази връзка съдът изцяло кредитира показанията
на свидетелите С.Д., Ц.Ц. и М.П., които цени като обективни и непротиворечиви. Няма
данни свидетелите да са пристрастни към случая или да желаят уличаването на
жалбоподателя в извършването на нарушение. И тримата сочат, че поведението му е
било такова, че ги е накарало да се усъмнят в употребата на алкохол и че пред
тях И. е казал, че е пил бира. Сочат също така и че демонстрирал усилия за
извършване на проверка с техническото средство, но издишваното количество
въздух било недостатъчно и скалата на уреда не отчитала резултат. Съгласно
разпоредбата на чл.1, ал.3 от Наредба № 1/2017 г., концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява
чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински,
химически или химико-токсикологични изследвания. Нормата на чл.2, ал.1 от
Наредбата пък вменява на водачите задължението, при извършването на проверка за
установяване концентрацията на алкохол да изпълнява точно дадените му от
контролните органи по ЗДвП разпореждания и указания, освен ако те налагат
извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на
нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или здраве.
Алинея 2-ра от същия текст от своя страна сочи, че неизпълнението на
задължението по ал.1, с което се възпрепятства извършването на проверката, се
приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава. При всички случаи обаче,
дори и да е дал валидна проба с техническото средство, както се посочи и
по-горе в изложението, контролния орган е длъжен да попълни и издаде талон за
изследване по образец – чл.3, ал.2 от Наредба № 1/2017 година. С този талон
водачът се насочва за изследване с доказателствен анализатор или за химическо
изследване на биологичен материал. В случая, видно от талона /л.7/, явно е бил
насочен към медицинско химическо изследване на кръвна проба, тъй като му е било
указано да се яви до 30 минути в ЦСМП при МБАЛ Ловеч. Жалбоподателят го е
подписал, но не се е явил за даването на кръвна проба – обстоятелство, което
той не оспорва, нито пък ангажира доказателства, които да установяват
противното.
Ето защо, въз основа на
свидетелските показания и отразеното в АУАН съдът приема, че жалбоподателя е
осъществил задължителната първа и едната от двете възможни следващи проявни форми на изпълнителното деяние по чл.174, ал.3 от ЗДвП, а именно : отказал е да му бъде извършена проверка с техническо средство
за установяване употребата на алкохол и не е дал кръвна проба за медицинско и
химическо изследване.
С оглед на тези съображения
настоящият състав счита, че вмененото на жалбоподателя нарушение на
разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП е категорично установено от обективна
страна.
Обстоятелството, че в издаденият
му талон е бил насочен за изследване в ЦСМП, вместо в Спешно отделение при МБАЛ
Ловеч, каквото е изискването на чл.11 от Наредба № 1/19.07.2017 г. не игнорира
факта, че жалбоподателят И. не е дал кръвна проба. Двете структури се намират
на един етаж в МБАЛ Ловеч и ако се е явил в ЦСМП е щял да бъде насочен към
Спешно отделение, но данни в тази насока липсват.
От субективна страна нарушението
е извършено виновно, при пряк умисъл. Жалбоподателят е бил наясно със
задължението си на водач на МПС, че след като бъде поканен е длъжен да бъде
изпробван за употреба на алкохол или с техническо средство или като даде кръвна
проба за лабораторно изследване.
По безспорен начин е установена
и самоличността на нарушителя, като в НП жалбоподателят е идентифициран с трите
си имена и ЕГН, напълно съответстващи с тези по АУАН.
Ето защо, при тези данни, съдът
намира, че по безспорен начин е доказано извършеното от жалбоподателя И.И. нарушение
на нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, поради което наказателното постановление следва
да се потвърди като законосъобразно издадено.
Правилно за това нарушение
наказващия орган е отнел 12 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от
17.12.2012 г. на МВР за определяне на първоначалния максимален размер на
контролните точки на водач на МПС, условията и реда за отнемането им и списъка
на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат, тъй
като в разпоредбата на чл.6, ал.1, т.3 от Наредбата е предвидено, че за
нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП на водача се отнемат 12 контролни точки.
Обстоятелството, че не е изписано цялото наименование на наредбата не е
процесуално нарушение, още по-малко пък е основание за отмяна на наказателното
постановление, тъй като отнемането на контролни точки не е административно
наказание по смисъла на ЗАНН, а е отчетна система на КАТ. Освен това,
отнемането на контролни точки винаги следва налагането на съответна санкция по
ЗДвП, то не може да се налага самостоятелно и при безспорна установеност на
извършеното нарушение по ЗДвП, отнемането на контролни точки е кумулативна
даденост, какъвто е и настоящия случай.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 19-0906-001741 от 30.12.2019 г. на Началник
на сектор ПП при ОД на МВР Ловеч, с което са наложени на И.С.И. ***, ЕГН : **********,
административни наказания на основание чл.174, ал.3, предл.1-во
от ЗДвП – глоба в размер на 2000 лева и лишаване от правото да управлява МПС за
срок от 24 месеца, както и са му отнети 12 контролни точки на основание Наредба
№ Із-2539 на МВР, за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14-дневен срок от съобщението до
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :