Р Е
Ш Е Н
И Е №58
гр.Перник, 23.02
2015г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в публично заседание
на
22 януари през две хиляди и петнадесета................година в
състав:
Председател: ЛЮДМИЛА ПЕЙЧЕВА
Членове: НЕЛИ
ТОШЕВА
ИВЕТА ПАВЛОВА
при
секретаря Мария Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Нели Тошева
възз.гр.д.№967 по описа за 2014г.и за да се произнесе, взе предвид следното:
С
решение №792 от 06..10.2014г., постановено по
гр.д.№6374/2013г. по описа на ПРС, е ОСЪДЕНО „П.” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управител Г.П.Г., да заплати на П.И.В. *** 11 406.41лв.,
представляваща неизплатено възнаграждение по Договор за управление на ответното
дружество за периода 01.04.2012г. до 23.08.2013г. вкл., заедно със законната
лихва върху тази сума в размер на 790.83лв., считано от датата на забава на
всяко дължимо се възнаграждение до датата на предявяване на иска-26.09.2013г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
иска на 26.09.2013г., до окончателното изплащане като иска е ОТХВЪРЛЕН като
неоснователен за обезщетение за забава за разликата до пълния предявен размер
на иска от 793.94лв..
С
решението е ОТХВЪРЛЕН иска, предявен от П.И.В. *** чрез адв.А.П., срещу „П.г.”
ЕООД гр.П. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 680.06лв.,
представляваща обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяването на
трудовото правоотношение, ведно със законната лихва върху тази сума в размер на
0.38лв., за периода 25.09.2013 до предявяването на иска на 26.09.2013г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска
26.09.2013г. до окончателното изплащане на сумата.
Със
същото решение е ОТХВЪРЛЕН като неоснователен иска на П.И.В. *** за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 827.96лв., представляваща обезщетение
за неползван платен годишен отпуск в размер на 28 дни за 2012г.и 2013г., ведно
със законната лихва върху тази сума в размер на 0.49лв. за периода 25.09.2013г.
до датата на предявяване на иска -26.09.2013г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяването на иска-26.09.2013г., до оканчателното
изплащане.
Със
същото решение е ОСТАВЕН БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска, предявен от П.И.В. *** срещу „П.”ЕООД гр.П., при условията на
евентуалност за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от
1885.43лв., представляваща обезщетенвие по чл.226 ал.1 т.1 КТ вр.чл.226 ал.3 КТ
за неиздаване на заповед за прекратяване на трудовия договор, за невписване на
тези обстоятелства в трудовата книжка и невръчване на тези документи на ищеца,
заедно със законната лихва върху тази сума в размер на 60.89лв. за периода от
03.06.2013г. до 26.09.2013г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска 26.09.2013г. до изплащането.
С
решението е ОСЪДЕНО „П.”ЕООД гр.П. да заплати на П.И.В. ***.95лв.,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение
съобразно уважената част на исковете.
С
решението е ОСЪДЕНО „П.”ЕООД гр.П.да заплати по сметка на ПРС сумата 596.26лв.,
представляваща направени по делото разноски, от които 506.26лв. държавна такса
и 90.00лв. за експертиза.
Недоволно
от постановеното решение е останало „П.”ЕООД гр.П., ЕИК ***, управлявано от Г.Г.
като управител, което е обжалвало същото в срок В УВАЖЕНАТА ЧАСТ на иска, с
която е осъдено да заплати на ищеца П.И.В. сумите 11 406.41лв.,
представляващо неизплатено възнаграждение по Договор за управление за периода
01.04.2012г.-23.08.2013г., заедно със законната лихва върху тази сува в размер
на 790.83лв., законната лихва върху главницата, считано от предявяването на
иска, до изплащането и В ЧАСТТА МУ, с която дружеството е осъдено да заплати на
П.И.В. сумата от 1334.95лв. направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение и в частта, с която дружеството е осъдено да заплати по сметка
на ПРС сумата 596.26лв. разноски по делото. Моли за неговата отмяна в
обжалваната част като незаконосъобразно и неправилно, постановено при нарушение
на процесуалните правила. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение в размер на 1200.00лв.
Въззиваемият
П.И.В. *** чрез своя процесуален представител е оспорил жалбата по съображения
в съдебно заседание и в депозиран писмен отговор като моли за оставянето й без
уважение, за потвърждаване решението на ПРС като провилно и законосъобразно,
както и за присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция.
Пернишкият
окръжен съд намира жалбата за процесуално допустима като подадена в
срока по чл.259 ал.1 ГПК и от активно легитимирана страна.
Разглеждайки
спора по реда на чл.271 ГПК, приема за установено следното:
Безспорно по делото е обстоятелството
за сключено между страните споразумение от ***, озаглавен като „***”, сключен
между ищеца П.И.В. /сега въззиваема страна/ и „ЗС СОТ П.”ЕООД гр.П., с който е
заета длъжността „***” на дружеството, считано от 05.07.2007г., при уговорено
възнаграждение от 445.00лв., плащано окончателно всеки месец., съгл.т.4 на
договора. С допълнително спорзумение от 01.01.2009г., страните са се уговорили
размера на месечното възнаграждение да бъде 633.00лв., считано от 01.01.2009г.
Правоотношението, създадено между
страните, е отношение между управител и управлявано от него ЕООД. Същото има
мандатен характер и се регламентира от нормите на гражданското и търговското
право. Съгл.чл.141 ал.7 от ТЗ този договор следва да е писмен, мандатен-договор
за поръчка.”***” по него няма качеството на работник или служител с оглед
равнопоставеността на страните по него./ в тази връзка решение
№306/25.06.2012Г. на ВКС/ Основните функции на управителя са да управлява и
представлява дружеството и произтичат от закона и факта на избирането му.Този
договор урежда отношенията между управителя и управляваното от него дружество и
независимо от това как е озаглавен, този договор не е трудов, а договор за
поръчка /мандат/.Възнаграждението на управителя е възнаграждение по граждански
договор, а не е трудово възнаграждение като правния спор за него е облигационен
по чл.79 ал.1 ЗЗД, а не е трудов спор по КТ.Неприложими са разпоредбите на КТ.
В настоящия случай мандатното правоотношение е прекратено едностранно с
изпратено писмено заявление от ***г. до дружеството-работодател по чл.141 ал.5 ТЗ.за заличаване от търговския регистър и поради неплащане на възнаграждението
по договора.
Настоящата инставция намира за
неоснователно становището на жалбоподателя
„П.”ЕООД гр.-П. за допуснати съществени процесуални нарушения при
разглеждането на делото от районния съд в гр.П., които са основали неправилност
на обжалваното решение. Делото е било насрочено за разглеждане от съда с
призоваване на страните за 14.05.2014г. и отложено без да му е даван ход, поради молба на дружеството-жалбоподател за
отлагане на делото поради нередовното му призоваване /получена призовка на
08.05.2014г. за съдебно заседание на 14.05.2014г./:.За следващото съдебно
заседание на 24.09.2014г. редовно презованите страни са се считали уведомени и
не са били призовавани по реда на чл.56 ал.2 ГПК. В съдебното заседание на
24.09.2014г. жалбоподателят не е изпратил представител, а районният съд
съгл.чл.146 ГПК е направил доклад на делото и е квалифицирал иска по чл.79 ал.1
т.1 ЗЗД вр.с чл.186 ЗЗД.Дал е указания относно подлежащите на доказване факти и
е изслушал заключение на вещо лице-икономист В. Ж. П..На страната на
жалбородателя е дадена от съда възможност за становище по всяко издвършено
процесуално действие като на жалбоподателя е бил изпратен препис от исковата
молба и доказателствата към нея.Съдът е приел писмен отговор на ЕООД-ответник
пред районния съд и се е произнесъл по иска с указания за събиране на
доказателства в изготвения проекто-доклад.Постановил е решението си на
06.10.2014г. в срок.
Видно от заключениетто на
съд.-икономическата експертиза на в.л.В. Ж. П., което съдът възприема като
неоспорена от страните, неизплатеното възнаграждение на управителя /въззиваем/
за периода 01.04.20121г.-23.08.2013г. е в размер на 11 406.41лв. Законната
лихва върху сумата, считано от датата на забава за всяко дължимо се
възнаграждение, до предявяването на иска-26.09.2013г., е 790.83лв.
Върху главницата от 11 406.41лв.
следва да се присъди законна лихва от датата на предявяване на
иска-26.09.2013г., до окончателното изплащане съгл.чл.86 ЗЗД.
С оглед изложеното, Пернишкият окръжен
съд намира че постановеното решение в обжалваната му част като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Решението на районния съд следва да
бъде потвърдено и в частта му на определените разноски в размер на 1334.95лв.
адвокатско възнаграждение съобразно уважената част на иска, а по сметка на ПРС
596.26лв., от които 506,26лв. държавна такса и 90.00лв. за експертиза.
С оглед изхода на делото пред окръжния
съд, жалбоподателят следва да заплати на въззиваемия П.И.В. сумата от 1200.0лв.
разноски по делото съгл.Списък за разноските по чл.80 ГПК.
Водим от гореизложеното Пернишкият
окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №792/06.10.2014г.,
постановено по гр.д.№6374/2013г. по описа на ПРС В ЧАСТТА МУ, с която е ОСЪДЕНО
„П.”ЕООД гр.П., със седалище и адрес на управрение: *** с ЕИК *** да заплати на
П.И.В. *** с ЕГН: ********** сумата от 11 406.41лв., представляваща
неизплатено възнаграждение по Договор за управление на ответното дружество за
периода 01.04.2012г. до 23.08.2013г. вкл., заедно със законната лихва върху
тази сума в размер на 790.83лв., считано от датата на забава на всяко дължимо
се възнаграждение до датата на предявяване на иска-26.09.2013г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска на
26.09.2013г., до окончателното изплащане, както и сумата от 1334.95лв.,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение
съобразно уважената част на исковете, както и да заплати по сметка на ПРС
сумата 596.26лв., представляваща направени по делото разноски, от които
506.26лв. държавна такса и 90.00лв. за експертиза.
ОСЪЖДА „П.”ЕООД гр.П., със седалище и
адрес на управрение: *** с ЕИК *** да заплати на П.И.В. *** с ЕГН: ********** сумата
от 1200лв. за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция съгл.Списък
на разноските по чл.80 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховен
касационен съд на РБ България в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.