О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ 777/8.6.2023г.
гр. Пазарджик
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПАЗАРДЖИК, ІV - административен състав, в закрито съдебно заседание в състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА ЗЛАТЕВА -
НАЙДЕНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Златева - Найденова адм. дело № 432 по описа за
2023 г., намери за установено следното:
Производството
е по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС във вр. с чл. 159 от АПК.
Производството е образувано по жалба на „Бетафарм
Цито“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик,
п.к. 4400, ул. „Бузлуджа“, № 1А, представлявано от Е.К.И. против Решение № ГДФК
- 80/17.03.2023 г. на Директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което е отхвърлена жалбата на „Бетафарм Цито“
ЕООД срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-97-0122180/27.02.2023 г. наложена по реда на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС.
Съгласно дадените от съда указания с Разпореждане №
1007/05.05.2023 г., жалбоподателят с Молба вх. № 4191/16.05.2023 г. е уточнил,
че обжалва Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-97-0122180/27.02.2023 г.
Както
се твърди в самата жалба, а и се установява от представените по делото писмени
доказателства, заповедта предмет на настоящото дело е била оспорена по
административен ред – пред Директора на Дирекция „Оперативни дейности“ ГД „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП с
Жалба вх. № 5645 от 13.03.2023 г.
Видно
от представените с административната преписка и с писмо вх. № 4256/18.05.2023
г. и писмо вх. № 4235/18.05.2023 г. писмени доказателства се установява, че Директора
на Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ в
ЦУ на НАП е получил преписката по жалбата на 15.03.2023 г.
Последвало
е издаването на Решение № ГДФК – 80 от 17.03.2023 г. на Директора на Дирекция
„Оперативни дейности“ ГД „Фискален контрол“ в ЦУ в ЦУ на НАП,
връчено на жалбоподателя на 09.04.2023 г., съгласно отбелязване на самото
решение.
Жалба
срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-97-0122180/27.02.2023 г. е подадена до Административен съд - Пазарджик на 21.04.2023
г., чрез на Директора на Дирекция „Оперативни дейности“ ГД „Фискален контрол“ в ЦУ в
ЦУ на НАП.
След
извършена проверка на допустимостта на жалбата, с оглед разпоредбата на чл.159
от АПК, съдът констатира, че същата е недопустима, като просрочена, по следните
съображения:
Процесната
заповед за налагане на принудителна административна мярка е издадена на
оснвоание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС. Съгласно чл. 186, ал. 4 от ЗДДС, обжалването
на заповедта по ал. 3 (т.е. на заповед от вида на процесната) се извършва по
реда на Административнопроцесуалния кодекс. Тоест, в случая законодателят
изрично е предвидил, че оспорването на заповеди от вида на процесната се
извършва по общия ред предвиден в АПК, като за разлика от ревизионното
производство уредено в чл. 152 и сл. от ДОПК не се изисква задължително
обжалване по административен ред.
Съгласно
чл. 97, ал. 1 от АПК, в двуседмичен срок от получаване на преписката, когато е
едноличен, и в едномесечен срок, когато е колективен, компетентният да разгледа
жалбата или протеста орган се произнася с мотивирано решение, с което обявява
оспорения акт за нищожен, отменя го изцяло или отчасти като незаконосъобразен
или нецелесъобразен или отхвърля жалбата или протеста.
Според
чл. 97, ал. 5 от АПК, когато компетентният да разгледа жалбата или протеста
орган не се произнесе в срока по ал. 1, законосъобразността на административния
акт може да се оспори чрез административния орган, издал акта, пред съда, ако
актът подлежи на оспорване по съдебен ред.
Според
предвиденото в чл. 149, ал. 3 от АПК, когато актът е бил оспорен по
административен ред, срокът по ал. 1 започва да тече от съобщението, че
по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът
не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе.
Според
т. 2 от Тълкувателно решение № 6 от 30.06.2015 г. на ВАС по т. д. № 4/2013 г.,
ОСС, І и ІІ колегия, съдебното оспорване по чл. 149, ал. 3 АПК не е допустимо,
когато по-горестоящият административен орган, след изтичане на срока за
произнасяне по чл. 97, ал.1 АПК, се произнесе с решение, с което отхвърля
жалбата или протеста срещу оспорения по административен ред индивидуален
административен акт.
Това
тълкувателно разрешение е обосновано посредством следните съображения: С чл.
97, ал. 1 АПК практически се поставя началото на срока за произнасяне, като
законодателят в тази разпоредба не е предвидил конкретно по какъв начин
оспорващият може да следи за момента на получаване на преписката от
по-горестоящия орган. Разпоредбата на чл. 97, ал. 5 АПК предвижда, че когато
компетентният да разгледа жалбата или протеста орган не се произнесе в срока по
ал. 1, законосъобразността на административния акт може да се оспори чрез
административния орган, издал акта, пред съда, ако актът подлежи на оспорване
по съдебен ред. Произнасянето на горестоящия орган след изтичане на срока по
чл. 97, ал. 1 АПК не санира просрочието на жалбата срещу първоначалния
административен акт, тъй като срокът по чл. 149, ал. 3 АПК е преклузивен.
Произнасянето на компетентния орган, отхвърляйки жалбата след посочения срок,
не дава възможност на засегнатия от административния акт да го обжалва по
съдебен ред, тъй като на него не му се предоставя нов срок за обжалване, нито
се новира изтеклият срок. Разпоредбата на чл. 97, ал. 1 и 5 АПК е пряко
свързана с чл. 149, ал. 3 АПК, поради което те трябва да се тълкуват и прилагат
съвместно. Това означава, че от една страна законодателят е предвидил срокове
за произнасяне на по-горестоящия административен орган, а от друга - защитил е
правото на адресата на акта да обжалва в посочените от закона срокове в
случаите, когато този орган се е произнесъл в указания от закона срок с
мотивирано решение, с което отхвърля жалбата, така и когато не се е произнесъл
в същия срок.
Разпоредбата
на чл. 149, ал. 3 АПК съдържа три хипотези при оспорване по административен
ред: оспорване при изрично произнасяне от издателя на първоначалния акт, при
мълчалив отказ и при мълчаливо съгласие, като броенето на срока за обжалване по
съдебен ред започва да тече в първата хипотеза - от произнасянето на
по-горестоящия административен орган в срока по ал. 1, а във втората и третата
хипотеза - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе. Трудността,
която възниква при прилагането на последните две хипотези, е свързана с началната
дата, от която следва да започне да се брои срокът за произнасяне, тъй като
неговото начало е от получаване на преписката от горестоящия административен
орган съгласно чл. 97, ал. 1 АПК. Посочената трудност следва да се преодолее
само de lege ferenda, но не може срокът по чл. 149, ал. 3 АПК да се
характеризира като инструктивен и да дава възможност на засегнатия от оспорения
административен акт да го обжалва по съдебен ред и след изтичането му.
Неопределеността на срока за произнасяне на по-горестоящия административен
орган и обжалването пред съда в случаите, когато решението му е постановено
след изтичане на срока за произнасяне с резултат отхвърляне на жалбата,
противоречи на принципа на правната сигурност.
В
настоящия случай, горестоящият едноличен административен орган –Директорът на
Дирекция „Оперативни дейности“ ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП,
пред който е оспорена заповедта за налагане на ПАМ, е получил жалбата, с цялата
преписка на 15.03.2023 г. Двуседмичният срок по чл. 97, ал.1 АПК, за произнасяне
на компетентния орган е бил до 29.03.2023 г. (сряда – работен ден) От 30.04.2023
г. (четвъртък – следващият работен ден) за жалбоподателя е започнал да тече
14-дневния срок по чл. 149, ал. 3 от АПК, за обжалване на Заповед за налагане
на принудителна административна мярка № ФК-97-0122180/27.02.2023 г., който срок
е изтекъл на 13.04.2023 г. (четврътък – работен ден).
Жалбата
пред съда е подадена едва на 21.04.2023 г., или седмица и един ден след
изтичане на преклузивния 14-дневен срок за обжалване.
Не
води до друг извод и неизпълнението на задължението по чл. 97, ал. 1 от АПК за
уведомяване на жалбоподателя за датата на получаване на административната
преписка, тъй като това задължение не е свързано с удължаване на срока за
обжалване. Срокът за произнасяне от горестоящия административен орган е
нормативно определен и не е поставен в зависимост от изпълнението на
задължението по чл. 97, ал. 1 от АПК (в този смисъл ТР № 6 от 30.06.2015 г. на
ВАС по т. д. № 4/2013 г., ОСС, I и II колегия и Определение № 10296 от
3.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7574/2019 г., IV отд.).
Предвид
изложеното и при наличните по делото на доказателства, че индивидуалният
административен акт, предмет на настоящата проверка е влязъл в сила поради
необжалването му в законоустановения срок и с влизането му в сила,
процесуалното право на оспорване е било погасено, то жалбата следва да се
остави без разглеждане, а образуваното производство ще подлежи на прекратяване.
В
горния смисъл Определение № 4069 от 28.04.2022 г. по адм. д. № 2850/2022 на
Върховния административен съд и Определение № 11917 от 23.11.2021 г. по адм. д.
№ 7144/2020 на Върховния административен съд.
С
оглед гореизложените и на основание чл. 159, т. 5 от АПК, Административен съд -
Пазарджик
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Бетафарм Цито“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пазарджик, п.к. 4400, ул. „Бузлуджа“, № 1А,
представлявано от Е.К.И. против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-97-0122180/27.02.2023 г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм.д. № 432/2023 г., по описа на Административен съд-
Пазарджик.
Определението
може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в седемдневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото определение да се изпрати на
страните.
СЪДИЯ: