Р Е Ш Е Н И Е
№ 2137
град Пловдив, 21.11.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ
к.с., в открито заседание на деветнадесети
октомври през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО
АНГЕЛОВ
ЙОРДАН
РУСЕВ
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурора ИЛЕВСКИ като разгледа
докладваното от член-съдия Ангелов касационно АНД № 2033 по описа за 2022
година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е
образувано е по касационна жалба, предявена от ТД на НАП Пловдив, срещу Решение № 1262 от 17.06.2022
г., постановено по а.н.д № 2387 по описа за 2022 г., на Районен съд Пловдив, с
което е отменено Наказателно постановление № 626237- F641769/28.02.2022 г.,
издадено от Директор на Дирекция Обслужване при ТД на НАП Пловдив, с което на „ДРАЙ
УОЛКЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. Кичево №
24, ет.7, ап.27, ЕИК ********* за нарушение на чл.125, ал.5 вр.ал.3 от Закона
за данък върху добавената стойност на основание чл.179, ал.1 от Закона за данък
върху добавената стойност е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.
Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение, като по
същество се иска постановяване на решение, с което се потвърди наказателното постановление. Иска се
присъждане на съдебни разноски за двете инстанции.
Ответникът по касационната жалба „ДРАЙ УОЛКЪР
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, не изпраща представител.
Участвалият по делото прокурор, представител на
Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна.
Касационната жалба е подадена в предвидения за това
преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение
същата се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е основателна.
„ДРАЙ УОЛКЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС лице, като по отношение на него, при извършена проверка в ТД на НАП Пловдив се установило, че дружеството не е спазило установения в ЗДДС срок за подаване на отчетни регистри по смисъла на чл.124 от ЗДДС за данъчен период 01.10.2021 г.- 31.10.2021 г. до 15.11.2021 г. Отчетните регистри по смисъла на чл.124 от ЗДДС били подадени по електронен път и били входирани с вх.№ 16004932973/31.01.2022 г. Нарушението било установено на 16.11.2021 г. Въз основа на направените констатации бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № F641769/01.02.2022 г. Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление, в което описаната в АУАН фактическа обстановка била възприета по идентичен начин. При така описаната фактическа обстановка съдът е приел, че нарушението, нарушителя и обстоятелствата, при които е извършено, са доказани по несъмнен начин, а описаната в АУАН и НП фактическа обстановка е безспорно установена. За всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124, с изключение на случаите по чл.159б. Съгласно чл.125, ал.5 от ЗДДС декларацията по чл.125, ал.1 се подава до 14-то число на следващия месец. Съгласно чл.125, ал.3 от ЗДДС заедно със справка-декларацията по ал. 1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл.124 за съответния данъчен период. Съдът е отменил НП, като в противоречие със закона е приел, че неподаването на справка-декларация и отчетни регистри не представляват отделни нарушения, а едно нарушение.
При анализ
на съдържанието
на санкционната разпоредба на чл.179, ал.1 от ЗДДС, съпоставена с отделните
задължения на регистрирания по ДДС субект– търговец, следва да се направи извод за
това, че
както неподаването на справка-декларация по ДДС, така и неподаването на
отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС, съставляват отделни административни
нарушения, за всяко от които е приложима санкцията по чл.179, ал.1 от ЗДДС. Това е така, защото всяко от
задълженията – за подаване на справка - декларация /по чл.125, ал.1 от ЗДДС/ и
за подаване на отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС /по чл.125, ал.3 от ЗДДС/
са отделни такива на задължения субект, относими към декларирането и съответно
към отчитането му, както впрочем е озаглавена и главата, в която се намират
посочените разпоредби на ЗДДС. В случая настоящата инстанция, следва да се изхожда именно от
хипотезата на санкционната разпоредба на чл.179 от ЗДДС, която отграничава ясно
две отделни изпълнителни деяния – както неподаването на справка -декларация по
чл.125, ал.1 от ЗДДС, така и неподаването на отчетни регистри по чл.124 от ЗДДС, съответно неподаването им в срок. Изискването да се подават заедно,
предвидено в нормата на чл.125, ал.3 от ЗДДС, произтича от самия характер на
отчетните регистри, въз основа на които именно, съгласно чл.125, ал.1 от ЗДДС,
се съставя и справката - декларация. Точно заради това са предвидени и две
отделни хипотези на нарушения при неподаване, на който и да било от двата
документа, респективно неподаването им в срок. Ето защо и санкциониране на
нарушителя за всяко от посочените в разпоредбата на чл.179 от ЗДДС отделни
хипотези на нарушения не е недопустимо и е в съответствие с нормата на чл.18 от ЗАНН. Отделно, не се установява и нарушение на правилото „не два
пъти за едно и също нещо“, като жалбоподателят
не е и ангажирал доказателства друго
наказателно постановление по отношение на същото нарушение да е влязло в законна сила. При извършване на
преценката относно спазване на принципа на пропорционалност, който иначе, съгласно практиката на СЕС е
задължителен за държавите – членки, както относно определянето на състава на
нарушението, така и относно тежестта на санкциите, се вземат предвид най-общо
„елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на глобата“ /решение от 19
октомври 2016 г., EL ЕМ 2001, С-501/14, EU:
C: 2016: 777, т. 41, решение от 22
март 2017 г. по обединени дела С-497/15 и
С-498/15, Euro T., т. 43/, като строгостта на санкциите трябва да бъде в
съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения /решение от 19 октомври
2016 г., EL ЕМ -2001, С 501/14, EU:
C: 2016: 777, т. 40 и решение по обединени
дела С-497/15 и С-498/15, т. 42/. Спазването на
принципа за пропорционалност се
осъществява именно чрез преценката по чл.28 от ЗАНН.
Принципът на пропорционалност е относим
категорично и към формалните нарушения, извършени чрез действие или
бездействие. В случая на конкретното нарушение, с оглед на обстоятелствата, при
които то е извършено, не може да се
обоснове извод, че същото е с по-ниска степен на обществена опасност от
обичайните случаи на нарушение от този вид. Продължителността на забавата на
скрепените със срок задължения е един от критериите за укоримостта на деянието,
а в случая тя не е малка – близо месец при налично
месечно задължение. Следва също да се има предвид, че нарушената законова
разпоредба е предназначена да осигури нормално функциониране на обществените
отношения, свързани с данъчната отчетност, поради което поначало тяхното
нарушаване представлява деяние с по-сериозна
степен на обществена опасност в сравнение с други състави на административни
нарушения. Търговските дружества поради това и
като осъществяват тази дейност по занятие и са регистрирани по ЗДДС, следва да
организират дейността си по такъв начин, че да изпълняват точно и своевременно
завишените законови изисквания към дейността си,
предвид специалната данъчна регистрация. Своевременното деклариране на данните по
ЗДДС, в това число и при нулеви
стойности, е от значение за определяне на задълженията, както на деклариращия,
така и на негови контрагенти, като ЗДДС е с повишени изисквания към отчетността
на дейността. Размерът на наложената имуществена санкция от 500 лева, определена в рамките на
диапазона, посочен в закона от 500
до 10 000 лева, в тази насока държи сметка за всички изложени и от жалбоподателя
обстоятелства, свързани с това, че нарушението е посочено да е
извършено за първи път и че е налице изпълнение на задължението за подаване справката-декларация преди
съставяне на АУАН. Поради това и имуществената санкция не явява прекомерна
спрямо тежестта на безспорно установеното нарушение, а напротив – съобразена е с вида и тежестта му.
Предвид посоченото и съдът намира, че преценката на
Районен съд Пловдив е неправилна и поради това като е отменил наказателното постановление съдът е постановил незаконосъобразен съдебен акт. Решението
следва да бъде отменено, а при доказаност на нарушението следва да се
постанови друго, с което се потвърди НП.
Съобразно с нормата на чл.63д, ал.5 от ЗАНН, вр. с чл.27е от
Наредбата за правната помощ и като съобразява характера и тежестта на
производството, в полза на НАП следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер от 160 лева.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХXI състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 1262 от 17.06.2022 г., постановено по
а.н.д № 2387 по описа за 2022 г., на Районен съд Пловдив, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 626237-
F641769/28.02.2022 г., издадено от Директор на Дирекция Обслужване при ТД на
НАП Пловдив, с което на „ДРАЙ УОЛКЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* за нарушение на чл.125, ал.5
вр.ал.3 от Закона за данък върху добавената стойност на основание чл.179, ал.1
от Закона за данък върху добавената стойност е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лв.
ОСЪЖДА „ДРАЙ УОЛКЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул. Кичево № 24, ет.7, ап.27, ЕИК *********, да заплати
на Националната агенция по приходите сумата от 160 лв. (сто и шестдесет) лева,
представляваща направени по делото разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: