Р Е Ш Е Н И Е
№260110/15.10.2020г. 15.10.2020 година град Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, 16 - ти граждански състав
На втори октомври две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Георги Георгиев
при секретаря Е. В.
като разгледа докладваното от съдия Георгиев
гражданско дело № 34 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба на „АКПЗ“ЕООД, с които се претендира да бъде
прието за установено по отношение на ответника В.С.Д., че дължи на ищцовото
дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС.
В исковата молба се посочва, че на 23.08.2016 г. между ответника, в
качеството му на заемател, и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството на
заемодател, бил сключен Договор за паричен заем № *** при спазване на разпоредбите на ЗПК. С
подписването на договора заемателя удостоверил,че е получил Стандартен
европейски формуляр,посочващ индивидуалните условия по паричния заем.Съгласно
сключения между страните договор за заем заемодателя отпуснал на
заемополучателя паричен заем в общ размер на 2000,00 лв.,който бил веднага
усвоен и по този начин заемодателя изпълнил задължението си. С подписването на
договора и усвояване на сумата от страна на ответника между страните било
постигнато съгласие за рефинансиране на друг паричен заем,като било извършено
прихващане на насрещни изискуеми задължения,като процесния договор имал силата
на разписка. Ответника се съгласил да върне заемната сума в размер на
2 294,60 лв.,ведно с договорна лихва на 20 двуседмични погасителни
вноски,всяка в размер на 114,73 лв. По договора за заем ответника извършил
плащания в общ размер на 2528,00 лв.,като дължал главница в размер на 761,59
лв. Относно договорната лихва ответника дължал съща в размер на 31,69 лв. за
посочения в исковата молба период. Също така дължал неустойка в размер на
420,72 лв. с оглед затова,че не представил обезпечение по договора. Падежната
дата на договора бил на 30.05.2017 г. на която ответника следвало да върне
цялата договорена сума по процесния договор и поради това,че не изпълнил това
си задължение дължал мораторна лихва върху непогасената главница в размер на 180,12
лв.
С договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 30.01.2017 г.и приложение № 1 към него задължението на ответника към кредитора
изцяло с всички привилегии,обезпечения и принадлежности на основание чл.99 ЗЗД.
В случай, че не се приеме за редовно съобщаването, се
иска съдът да приеме, че ответникът е
уведомен по чл. 99,ал.3 от ЗЗД с връчване на исковата молба и приложенията.
Ищецът подал за дължимите суми заявление по чл. 410 от ГПК и било образувано ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, по което съдът издал заповед за
изпълнение на ищеца. По заповедното производство заповедта на длъжника била
връчена по реда и условията на чл.47,ал.5 ГПК,при което заповедния съд е указал
на заявителя да предяви настоящия иск при условията на чл.415,ал.1,т.2 ГПК,като
същия е предявен в срок.
В срока по чл.131 ГПК ответника чрез особения си представител възразява,че
иска е изцяло неоснователен и недоказан.Възразява се , че ответника не е бил
надлежно уведомен за настъпилата цесия,претендираната неустойка противоречи на
добрите нрави и е нищожна. Оспорва се,че възнаграждението пълномощника на ищеца
следва да бъде определено от съда,като се прави искане за отхвърляне на
исковата претенция.
В съдебно заседание ищецът не изпраща
представител. С депозирано писмено становище заявява, че поддържа исковете и
моли за уважаването им.
В съдебно заседание ответника В.С.Д.
редовно призована не се явява,като се представлява от особения си
представител,чрез който оспорва иска като неоснователен.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по
заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №*** год.
на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение №
*** г., с която е разпоредено ответника да заплати на ищеца посочените в
заповедта суми. Т.к. последния е била уведомена по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК и в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил
настоящия иск по чл. 422 ГПК.
По делото е представено копие от договор за паричен заем № *** от 23.03.2018
г., по силата на който заемателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД е отпуснал на
ответника заем по продукт „EasyMax24“ в размер на 2000,00 лв.Било уговорено заемът
да се издължи в срок от 40 седмици, на 20 бр. вноски,всяка в размер на 114,73
лв.,съгласно погасителен план съдържащ се в самия договор,при фиксиран годишен
лихвен процент 35,00 %. Годишния процент на разходите бил 41,70 %,като общия
размер на всички плащания възлизал на 2294,60 лв. Датата на плащане на първата
погасителна вноска била на 06.09.2016 г. и на последната 30.05.2017 г.,подробно
изброени в чл.2,т.5 от договора.
С
подписването на договора,страните се съгласили да се рефинансира текущия заем
на заемятеля,като същия заявил,че желае да погаси изцяло задължението си по
договор за паричен заем № ***,в размер на 1836,26 лв.,като след прихващане
заемателя удостоверил,че е получил от
заемателя остатъка от заемната сума,като договора имал силата на
разписка за предадената,съответно получена сума.
Според
условията на чл.4,ал.1,с подписването на договора заемателя се задължил в
3-дн.срок да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения :две
физически лица,поръчители,всяко от които да отговаря на следните изисквания-да
представи служебна бележка от работодател за размера на трудовото
възнаграждение;нетния размер на осигурителния му доход да е в размер на 1000
лв.;да работи по безсрочен трудов договор;да не е заемател или поръчител по
друг договор за паричен заем,сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД,да няма
неплатени осигуровки за последните две години,да няма задължения към други
банки и финансови институции или ако има –кредитната му история в ЦКР към БНБ
една година назад да е със статус не по лош от 401 „реводен“;поръчителя
подписва договор за поръчителство; или банкова гаранция с
бенефициер-заемодателя,за сумата по чл.2,т.7,със срок за валидност 30 дни след
крайния срок за плащане на договора.
Според
чл.4,ал.2 в случай на неизпълнение на задължението по чл.4,ал.1 заемодателя дължал
неустойка в размер на 1402,40 лв.,която се разсрочвала на равни части към всяка
от погасителните вноски,като към всяка от вноските се добавяла сума в размер на
70,12 лв.
Съгласно
чл.8 било предвидено,че при забава за плащане на някоя от погасителните
вноски,заемателят дължал на заемодателя законна лихва за всеки ден забава,като
в чл.9 било предвидено,че в случай,че заемателят не изпълни задължението си за
плащане на дължимите погасителни вноски,заемодателя имал право да предприеме
всички позволени от закона действия за събиране на своето вземане-телефонни
разговори,писма и стикери и др.,което можело да доведе да увеличаване на
размера на дължимите суми. С оглед на това,че заемателя забавил плащане на
погасителна вноска повече от 30 календарни дни,заемодателя бил принуден да
направи разходи за събиране на вземането-телефонни разговори,писма,стикери и
др.,за което се дължала такса в размер на 9,00 лв. за всеки 30-дн.срок,но не
повече от 45 лв.
Също така е
представено предложение за сключване на договор за паричен заем от 23.08.2016
г.,подписано от ответника в качеството му заемател,тарифата на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД .
Представено е още копие от Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 30.01.2017 год., сключен
между „Изи Асет Менджмънт“ АД и „АКПЗ“ООД, в качеството на цесионер, по силата
на който страните са се споразумели продавачът да прехвърли възмездно на
купувача просрочени и ликвидни вземания по договори за потребителски парични и
стокови кредити, които ще се индивидуализират в приложение 1, към всеки отделен
месечен договор за цесия.Представени са потвърждения за сключената цесия на
основание чл.99,ал.3 ЗЗД и на основание т.4.8.
от Договора за продажба и прехвърляне на вземания от 30.01.2017 г. между
„Изи Асет Менджмънт“ АД като продавач и „АКПЗ“ ЕООД като купувач с които се
потвърждава извършената цесия на всички вземания,цедирани от „Изи Асет
Менджмънт“ АД на „АКПЗ“ ЕООД.Представено е Приложение № 1/03.06.2019 г. към
договора за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ сключен между„Изи Асет
Менджмънт“ АД и „АКПЗ“ ЕООД на 30.01.2017 г.,с което продавачът прехвърлил на
„АКПЗ“ ЕООД, следните свои вземания,като под № *** фигурира вземането срещу
ответника по процесния договор за паричен заем № *** г.С пълномощно от 14.02.2017 г. цедентът „Изи Асет Менджмънт“ АД е упълномощил „АКПЗ“ООД да уведомява
от негово име съгласно разпоредбата на чл.99,ал.3 ЗЗД всички длъжници,по всички
вземания,които дружеството е цедирало на „АКПЗ“ООД с рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2017 г.
Липсват доказателства въз основа на
пълномощното ,ищецът да е изпратил
уведомително писмо до ответника,с които от името на цедента „Изи Асет
Менджмънт“ АД го е уведомил за извършената цесия.
Същите пълномощни и уведомление за
извършената цесия като част от приложенията към исковата молба,са връчени на
особения представител на ответника.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79,ал.1 ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
По
иска с правно основание чл. 422 ГПК.
Така предявения иск съдът намира за
допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното
производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на
заявителя по реда на чл. 415 ГПК.
В настоящото производство в тежест
на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на
вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а в тежест на ответника
извършено плащане, респ. наличие на предпоставки за недължимост на сумата.
От
представените по делото писмени доказателства е безспорно установено,че на
23.08.2016 г. между ответника и „Изи Асет Менджмънт“ АД е бил сключен договор
за паричен заем и същите са били във валидни
облигационни отношение. Ответника не е оспорил получаването на сумата по
уговорения в договора начин. Договора е сключен в писмена форма,по ясен и
разбираем начин,като всички елементи от договора,включително и общите условия в
самия договор ,са представени с еднакъв по вид,формат и размер шрифт.В договора
ясно е посочен общия максимален размер на заема 2294,60 лв.,броя на месечните погасителни
вноски,стойността на месечната погасителна вноска,ден на изплащането, посочен е
фиксиран лихвен процент – 35,00 %,посочен е годишния процент на разходите по
кредита - 41.70 %. Поради това, не са налице хипотезите по чл.10 и чл.11, ал.1,
т.7-т.12 ЗПК, визирани в чл.22 от ЗПК и сключеният между страните договор е
действителен такъв, породил облигационните си последици.В допълнение следва да
се отбележи,че ответника е заявил,че сключват договора на основание стандартен
европейски формуляр,като е налице подписано от ответника предложение за
сключване на договор за паричен заем,като отсъствието на такъв формуляр не е основание
по чл.22 ЗПК,вр. с чл.8 ЗПК договора за паричен заем да бъде обявен за
недействителен.
Установено е,че за връщане на заема ответника е
заплатил сумата от 2528,00 лв., с които са погасени част от главницата в размер
на 1238,41 лв.,договорна лихва в размер на 262,91 лв.,неустойка в размер на
981,68 лв. и такса разходи в размер на 45,00 лв., след което преустановил плащанията за погасителна вноска от 07.03.2017
г.Ответника не установи да е внасял погасителните вноски по погасителния
план,като предоставилото кредита дружество
е имало право да обяви договора за предсрочно изискуем.По делото липсват
данни да е обявена предсрочната изискуемост на кредита от страна на стария
кредитор. Видно обаче от договора за заем и погасителния план,се установява,че
всички погасителни вноски са с настъпил падеж преди подаването на заявлението
по чл.410 ГПК.
Настоящата инстанция намира,че ищеца „АКПЗ“ ЕООД е установил качеството си на кредитор спрямо ответника на посочените
вземания,придобити по договор за цесия,сключен с „Изи
Асет Менджмънт“ АД.Съобщението до длъжника,направено от новия
кредитор,цесионер,не поражда правно действие,но предишния кредитор може да
упълномощи новия кредитор от негово име да съобщи на длъжника за извършената
цесия,в който случай е налице изпълнение на разпоредбата на чл.99,ал.3 ЗЗД.Същевременно,уведомление,изхождащо от цедента,приложено към исковата молба
на цесионера и достигнало до длъжника,съставлява надлежно съобщаване на
цесията,с което прехвърлянето на вземането поражда правно действие за длъжника
от този момент,съгласно разпоредбата на чл.99,ал.4 ЗЗД.Такова уведомление
представлява релевантен за спорното право факт,настъпил след предявяване на
иска и на основание чл.235,ал.3 ГПК следва да бъде съобразен от съда.В случая
стария кредитор„Изи Асет Менджмънт“ АД е упълномощил новия кредитор-ищеца,да
уведоми от негово име длъжника-ответника за извършената цесия. Такова
уведомление не е осъществено до подаване на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение и до датата на предявяване на настоящия иск,но
уведомлението до ответника за цесия е приложено към исковата молба на ищеца.
Според
Решение №123 / 24.06.2009г. по т.д. №12/2009 год., 2 т.о. на на ВКС, законът не
поставя изрично изискване за начина, формата и момента на съобщаването на
цесията, затова съобщаването може да се извърши и в хода на съдебното
производство по предявен иск за прехвърлено вземане/ какъвто е настоящия
случай/ и няма как да бъде ингорирано като по правилата на чл.235 ал.3 от ГПК
следва да се вземе предвид като факт,
настъпил след предявяване на иска, който е от значение за спорното право. Характер на такова съобщаване в хода на висящ
процес няма самата искова молба, а връченото със самата искова молба
уведомление за извършена цесия, изходящо от цедента и адресирано до длъжника.
Установи се по несъмнен начин в настоящия казус, че към исковата молба е приложено
уведомително писмо , изходящо от цесионера, в качеството му на
пълномощник на цедента и адресирано до ответника, с което е уведомен за
извършената цесия, като препис от това уведомление , ведно с препис от исковата
молба са връчени на особения представител на ответника в хода на процеса. Допустимо е по силата
на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД, какъвто е и настоящия случай, предишният кредитор
/цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник.
В случая връчването на
уведомлението за цесията ведно с препис от исковата молба на особения
представител на ответника е произвело материалноправно действие, поради
особения характер на представителството на назначения от съда по чл.47, ал.6 ГПК процесуален представител и обема на неговите правомощия. Разпоредбата на чл.45
от ГПК установява правилото, че връчването на представител се смята за лично
връчване. Законодателят е посочил в разпоредбата фигурата
"представител", без да разграничава представителната власт на
представителя от какво произтича - от упълномощаване или по силата на закона -
от акт на съда. И в двата случая осъщественото връчване на представител е
приравнено на лично връчване, при което следва да се приеме, че в случая
ответникът лично е уведомен за извършената цесия. В този смисъл е постановеното
от ВКС Решение №198/18.01.2019г. по т.д.№193/2018г. на I-во т.о. - че
връчването на материалноправно изявление на особения представител, представлява
надлежно уведомяване на длъжника - ответник.
Без
значение за горното обстоятелство е правното основание на предявеният иск, т.е.
дали същият е осъдителен или иск по чл. 422 ГПК.В горния смисъл е и практиката
на ЯОС, обективирана в решение от 10.10.2017 год. по в.гр.д. №270 /
2017 г. и др.
В
обобщение,настоящия съдебен състав приема,че ищеца-цесионер се е легитимирал
като кредитор на ответника,т.к.уведомлението за цесия,приложено към исковата
молба е достигнало до длъжника и съставлява надлежно съобщаване на цесията,с
което прехвърлянето на вземането е породило действие за длъжника от този
момент,което уведомяване представлява релевантен за спора факт,настъпил след
предявяване на иска и на основание чл.235,ал.3 ГПК следва да бъде съобразен от
съда,като в тази насока не се споделят възраженията на особения представител на
ответника.
Националният
съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните
клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕО и по този начин да
компенсира неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и продавача или
доставчика.
Съгласно чл.4, ал.1 от договора, в тридневен срок от
неговото подписване заемателят е бил задължен да предостави на заемодателя
обезпечение – било чрез едно физическо лице- поръчител, които е следвало да
отговарят на дадени условия, свързани с неговата платежоспособност и финансова
надеждност, било чрез предоставяне на банкова гаранция.
Въпросната неустойка, която се претендира по
делото в размер на 1402,40 лв., в случая е начислена съгласно чл.4, ал.2 от
договора за заем, а именно – заради неизпълнението на задължението на длъжника
в 3-дневен срок от сключването на договора да предостави на заемодателя
обезпечение, чрез банкова гаранция или чрез поръчителството на физическо лице, което следва да отговарят на
определени условия, свързани с трудова заетост, платежоспособност и кредитна
история. Тази клауза от договора за заем, обаче, е нищожна поради противоречие
с добрите нрави – обстоятелство, за което съдът следи служебно. В решенията по множество дела, две от които са дело С-243/08
и дело С-618/10 е прието, че националният съд е длъжен служебно да
преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното
поле на Директива 93/13/ЕИО. В решенията е прието, че националният съд е длъжен
да разгледа въпроса за неравноправните клаузи, когато са налице необходимите за
това правни и фактически обстоятелства. Това е така, тъй като въведената с
Директива 93/13 система на защита се основава на идеята, че потребителят е в
положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика от гледна точка
както на преговорните си възможности, така и на степента си на информираност,
като това го принуждава да приема предварително установените от продавача или
доставчика условия, без да може да повлияе на съдържанието им. С оглед на това
положение на по-слаба страна, член 6, параграф 1 от посочената директива
предвижда, че неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя. Както е
видно от съдебната практика, става въпрос за императивна разпоредба, с която се
цели замяната на формалното равновесие, което договорът установява между
правата и задълженията на съдоговорителите, с действително равновесие, което
може да възстанови равенството между тях .
Понятието „добри нрави“ е изяснено в
съдебната практика по решения на ВКС, като се приема, че се касае за обща правна
категория, приложима както към гражданските, така и към търговските
правоотношения, в която попадат тези наложили се правила и норми, които бранят
принципи и ценности, които са общи за всички правни субекти и тяхното зачитане
е в интерес на обществените отношения като цяло, а не само на интереса на някоя
от договарящите страни. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1,
пр.3 ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е
законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване
на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на
справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване –
аргументи от чл.307 ТЗ,чл.302 ТЗ,чл.289 ТЗ.
Въпросът дали поведението на
конкретния правен субект съставлява действие, накърняващо „добрите нрави”,
злепоставящо чужди интереси с цел извличане на собствена изгода, следва да се
преценява във всеки отделен случай въз основа на доводите на страните и
събраните доказателства по конкретното дело. Съгласно Тълкувателно
решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС, нищожна поради
накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценка за това се прави
за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.
Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Според чл.92 от ЗЗД
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват. Кредиторът може да
иска обезщетение за по-големите вреди. В случая, според чл.4, ал.2 от договора
неустойката е дължима не при забава на задължението, а при неизпълнение на
задължението да се предостави обезпечение на кредитодателя чрез осигуряване на
поръчител, респ. банкова гаранция. От начина, по който е уредено в чл.4, ал.2
от договора задължението на заемателя, обаче, може да се обоснове извод, че
изпълнението му ще бъде свързано със значителни затруднения. Това е така,
защото, от една страна, това задължение не е определено от кредитора като
предварително условие за сключване на договора, в какъвто смисъл е обичайната
практика, а от друга - изискванията към поръчителя са многобройни, като за част
от тях длъжникът не би могъл да получи в определения тридневен срок информация,
за да знае дали това лице е подходящо и отговаря на условията по чл.4, ал.1 от
договора. Такива са например изискванията, свързани с кредитната история на
лицето-поръчител и данните за това има ли сключени други кредити и
поръчителствал ли е за други лица. С тази информация заемателят би могъл да се
снабди много по-трудно от заемодателя, който, за разлика от него, предоставя
кредитни услуги по занятие и има необходимите знания и умения, за да извърши и
сам проверка на сочените обстоятелства. Прехвърлянето на тези задължения на
заемополучателя, съчетано с определянето на кратък срок за изпълнението им –
само 3 дни, води до извод, че клаузата е предвидена по начин, който да
възпрепятства длъжника да я изпълни. По този начин се цели да се създаде
едностранно от кредитора предпоставка за начисляване на неустойката, предвидена
в чл.4, ал.2 от договора за заем. Съдът намира, че поради тези особености на
договора, клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите й,
предвидени в чл. 92 от ЗЗД, което я прави нищожна поради противоречие с добрите
нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД. Поради това, ответника не дължи на
ищеца сумата от 1402,40 лв. – начислена неустойка по чл. 4, ал.2 от договора.
Ответника не дължи на ищеца и
сумите от 45,00 лв. такса разходи за
събиране на просрочени вземания , тъй
като клаузата от договора, предвиждаща начисляването на подобни суми, съдът
също преценя като такава с неравноправен характер, т.е. като нищожна по
мотивите, изложени по-горе. Отделно от това, по делото не са представени
никакви доказателства във връзка с доказване на основанието за начисляването на
тази сума – не се доказва извършването на каквито и да било разходи във връзка
със събиране на вземането /извънсъдебни/. В никакъв случай не може да се
приеме, че тази сума е винаги безусловно дължими от длъжника.
По делото безспорно е установено от
неоспорената и приета ССЕ,която съдът кредитира с доверие,както и от самото
признание на ищеца,се установява,че ответницата с извършените плащания е
погасила сумата от 2528,00 лв. С оглед на това,че същата не дължи на ищеца
сумата от 1402,40 лв. за неустойка и сумата от 45,00 лв. такси разходи,като от
тях са платени сумата от общо 1026,91 лв.отнесени към общото задължение се
установява,че процесната сума предмет на договора за паричен заем от 23.08.2016
г. е изцяло изплатена.Само за пълнота следва да се отбележи,че по процесния
заем ответника е платил сумата от 2 528,00 лв.,като в самия договор е
посочено,че общата сума дължима от заемателя възлиза на 2 294,60 лв.
Ето защо, предявеният иск по чл. 422 от ГПК е
неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
Предвид отхвърляне на претенциите, разноски в полза на ищеца не следва да бъдат
присъждани за заповедното и исковото производство.
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения от «Агенция за
контрол на просрочени задължения» ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.
София, ЕИК *** против В.С.Д., ЕГН **********
иск с правно основание чл. 422 ГПК, да бъде прието за установено, че ответникът
дължи на ищеца следните сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, а
и именно – 761, 59 лв. – главница, 31,69
лв. – договорна лихва за периода 06.09.2016 – 30.05.2017 год.,420,72 лв.-неустойка и 180, 12 лв. -
мораторна лихва за периода 31.05.2017 – 24.09.2019 год., в едно със законната
лихва от датата на заявлението – 03.10.2019 год. до изплащане на вземането.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: