№ 541
гр. Велико Търново , 03.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на трети юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Станислав Стефански
Любка Милкова
като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно частно
гражданско дело № 20214100500373 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.420, ал.3, вр. чл 274 - 278 от
ГПК.
Образувано е по частна жалба от „А..” ЕООД, ЕИК: .., с. .., общ. .., чрез адв.
Ч. против Определение № 6 от 07.01.2021г. постановено по ч.гр. д. № 328/2020г.
по описа на Районен съд - Елена, с което е оставено без уважение искането на
„А..” ЕООД по чл.420, ал.2 от ГПК за спиране на производството по изп. дело №
20208090400861 по описа на ЧСИ Косева, рег. № 809, район на действие – ОС – В.
Търново, образувано въз основа на заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК – заповед № 223 от
04.11.2020г. и изп. лист на РС – Елена, по ч.гр. д. № 328/2020г. В частната
жалба се излагат доводи във връзка с това, че документът по чл. 417 ГПК, на
който се основава вземането е неправилно издаден – няма представени
доказателства и не удостоверява изискуемо, и подлежащо на изпълнение вземане
срещу длъжника. Иска се отмяна на обжалваното определение, като вместо него
въззивната инстанция уважи молбата.
Великотърновският окръжен съд, след като обсъди доводите и
възраженията в частната жалба, и прецени събраните по делото
доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
1
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и против подлежащ на
обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Производството пред заповедния съд е образувано по заявление от „Ф..”
ООД, гр. Свищов за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист срещу „А..” ЕООД, въз основа на документ по чл.417 ГПК - споразумение с
нотариална заверка на подписите. При установеното от приложените
доказателства, че вземането е дължимо, първоинстанционният съд е постановил
обжалванато определение, с което е оставил без уважение искането по чл.420, ал.2
ГПК.
Настоящият въззивен състав споделя изцяло мотивите на обжалваното
определение относно неоснователността на молбата, които са правилни и са
основани на установените по делото факти, поради което и на основание чл.272,
вр. 278, ал.4 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Независимо от това и във връзка с доводите по жалбата следва да се добави и
следното:
Заповедта за изпълнение е издадена въз основа на документ по чл.417 ГПК.
При това положение, искането за спиране на изпълнението й, направено в срока за
възражението по чл.414 ГПК, следва да е подкрепено с убедителни писмени
доказателства /чл.420, ал.2 ГПК/ или да е представено надлежно обезпечение за
кредитора по реда на чл.180 или 181 ЗЗД /чл.420, ал.1 ГПК/. Такова обезпечение
жалбоподателят не е представил, нито е изразил готовност да го стори.
Под "убедителни писмени доказателства" в чл.420, ал.2 ГПК се има предвид
доказателства за недължимост на вземането, както и извод за недължимост на
вземането, който да следва пряко от наличните по заповедното производство
доказателства. В молбата по чл.420 ГПК и в частната жалба изложените доводи,
посочени по-горе, касаят обстоятелства, свързани с годността на представения
документ да удостовери подлежащо на принудително изпълнение вземане.
Основателността на тези обстоятелства може да бъде предмет на доказване в
производството по обжалване разпореждането за незабавно изпълнение /чл.419,
ал.1 ГПК/, какъвто предмет настоящата частна жалба няма, респ. в исково
производство по реда на чл.422 ГПК, но не се явява доказателство за недължимост
на процесната парична претенция в производството по реда на чл.420 ГПК.
2
По изложените съображения и поради съвпадане на крайните изводи на
първоинстанционния съд с тези на въззивния, обжалваното определение следва да
се потвърди. Частната жалба е неоснователна.
Съгласно т.8 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС на РБ по
тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК въззивните определения, постановени в заповедното
производство, не подлежат на касационно обжалване.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 6 от 07.01.2021г. постановено по ч.гр. д.
№ 328/2020г. по описа на Районен съд - Елена.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгласно т.8
от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г.,
ОСГТК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3