Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 165
Гр.Елхово, 07.11.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЕЛХОВСКИЯТ районен съд в публично заседание на седми октомври през
две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА А.
при
секретаря Н. З., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 477 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
на А.В.А. ***, с ЕГН **********,
съдебен адрес ***, адв. М.Д. ***, против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към Министерство на вътрешните
работи, представлявана от Директора - Главен комисар С. И. К., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с
чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР - за заплащане на сумата от 1 659.00 лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд – общо 257 часа, положен за периода от 19.06.2016г. до 19.06.2019г.,
получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен с
коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на завеждане на исковата молба в съда – 19.06.2019г. до окончателното й
изплащане, както и иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД
- за заплащане на сумата от 182.87 лева, представляваща лихва за забава върху
дължимите от работодателя суми, явяващи се допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд по отчетни периоди, от момента, в който са станали
изискуеми до датата на подаване на исковата молба. Ищецът претендира и
направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че през периода от 19.06.2016
г. до 16.06.2019 г. ищецът е работил като „ст. полицай“ в група „Охрана на
държавната граница“ в ГПУ – Болярово при РД „ГП“ – Елхово, на структорно
подченине към ГД „ГП“ гр. София и съгласно ЗМВР същият е със статут на държавен
служител. Твърди се, че през посочения по – горе времеви период е работил на
смени с продължителност по 12 часа при режим: дневна, нощна и два дни почивка,
като по този начин е положил общо 1800 часа нощен труд, който преизчислен с
коефициент 1.143 възлиза на 2057 часа. Преизчисляването на нощния към дневен
труд е довело до положен извънреден труд от 257 часа за периода, който не му е
бил заплатен от ответника в качеството му на работодател. При изчисляване на
база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50%, съгласно чл.186,
ал.6 от ЗМВР, всеки извънреден час следва да бъде компенсиран, поради което
и се твърди, че ответникът дължи на ищеца за целия период сумата от 1659.00
лева. Ищецът
твърди, че върху посочената сума му се дължи и лихва за забава върху
незаплатеното трудово възнаграждение в общ размер на 182.87 лв., начислена от момента, в който
ответникът е изпаднал в забава- от 30-то число на месеца, следващ отчетния
тримесечен период до датата на подаване на исковата молба в съда - 16.06.2019г. Във връзка с горното се твърди, че
ответникът е изпаднал в забава с оглед нормата на чл.187, ал.3 от ЗМВР с изтичането на тримесечния период, в
който е следвало да бъде изчислено работното време на държавните служители,
работещи на 12 - часови смени.
В съдебно заседание ищецът, редовно
призован, не се явява. В депозирана писмена молба предявените искове се
поддържат от пълномощникът на ищеца по основание. Досежно размерът им, в хода
на провелото се на 07.10.2019 г. открито съдебно заседание, въз
основа на заключението на вещото лице по назначената съдебно – счетоводна
експертиза и по искане на ищеца, на основание чл.214, ал.1, изр.3 от ГПК е допуснато изменение в
размера на предявените искови претенции – намаляване на размера на главния иск
от 1659.00 лева на 1545.89 лева, като в частта за разликата от 1545.89 лева до 1659.00
лева производството е прекратено с влязло в сила определение. По отношение на предявения
акцесорен иск за лихви за забава е допуснато намаляване в размера на същия от
182.87 лева на 174.82 лева, като в частта за разликата от 174.82 лева до 182.87
лева производството е прекратено с влязло в сила определение.
В депозирано писмено становище процесуалният
представител на ищеца пледира за уважаване
на исковете, като излага
доводи за тяхната основателноост и доказаност по основание и размер. Претендира се присъждане и на направените разноски в процеса, съгласно
представен по реда на
чл.80 от ГПК списък.
Ответникът – ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ към Министерство на вътрешните работи, представлявана от Директора
- Главен комисар С. И. К., чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Т., е
депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който
предявените искове са оспорени по основание и размер. Изложени са съображения,
че положените от ищеца часове труд са били изчислявани сумарно, в резултат на
което при прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време бил формиран резултат,
който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на основание
разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР, като извънреден труд. Счита се, че
при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на
положения извънреден труд, е приложима уредбата на специалния ЗМВР, както и
специалните наредби на Министъра на вътрешните работи, предвид на което
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, издадена на
основание Кодекса на труда, е приложима само за работниците и служителите по
трудово правоотношение, какъвто ищецът не бил през процесния период. Претендира
се юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание, чрез процесуалният си
представител – юрисконсулт Т., ответникът заявява, че поддържа заявеното с
отговора си оспорване на предявените искове по основание и размер. В хода на
устните състезания пълномощникът на ответната ГД „ГП” при МВР - гр.София прави
искане за постановяване на решение, с което исковите претенции да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани с довод, че не са налице
основания за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съгласно представения списък на разноските по
смисъла на чл.80 от ГПК, както и възнаграждение с оглед прекратяване на
производството, тъй като е допуснато намаляване в размера на предявения главен
иск. Релевира възражение за недопустимост на
главния иск в частта му, с която се претендира заплащане на положен от ищеца извънреден труд за периода
от 01.04.2019 г. до 19.06.2019 г., като по отношение на този период се твърди,
че искът е преждевременно предявен, тъй като положения през посочения период
нощен труд е следвало да бъде отчетен към 30.07.2019г., т.е. след датата на
подаване на исковата молба в съда. В случай, че с решението бъдат уважени
исковите претенции досежно претендираното от ищцовата страна искане за
заплащане на разноски в частта за адвокатско възнаграждение, юрисконсулт Т.
прави възражение за редуциране на размера му до
минималния такъв, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Подробни съображения по съществото на спора юриск. Т.
е изложила в представени писмени бележки.
Съдът, като
съобрази доводите на страните, въз основа на закона и доказателствата по делото
намира за установено от фактическа страна следното:
С оглед обстоятелствата по делото и предвид на това,
че не съществува спор между страните, съдът приема, че през процесния период – 19.06.2016
г. до 19.06.2019 г. ищецът А.В.А. *** е бил със статут на държавен служител по
смисъла на чл. 142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР, като е заемал длъжността „ст.
полицай“ в група „Охрана на държавната граница” в ГПУ-Болярово към РД „ГП”-Елхово
– на структурно подчинение на ГД „Гранична
полиция“ – София, предвид на което ищецът и ответната дирекцияа са били
обвързани от служебно правоотношение.
Безспорно е между страните, а и се установява от
неоспореното заключение на вещото лице Т. по назначената съдебно – счетоводна
експертиза, основано на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници,
счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото
лице от ответника, че за периода от 19.06.2016 година до 19.06.2019 година
ищецът е полагал труд на 12 – часови смени по график, включително и за времето
от 22.00 часа до 06.00 часа, т.е. и през нощта – общо 1600 часа /подробно
описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. От
заключението по ССЕ се установява и това, че положеният от ищеца нощен
труд от общо 1600 часа, преизчислен в
дневен с коефициент 1.143 , възлиза на 1828.80 часа /колона 7 на Таблица 1,
съставляваща Приложение №1 към заключението/. Разликата
между положеният нощен труд в часове и приравнения е общо за процесния период в
размер на 228.80 часа, която
разлика не е начислена и не е изплатена на ищеца. След
извършени изчисления експертът е установил, че допълнителното
възнаграждение за положен
от ищеца извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от 1545.89 лева лева,
изчислено съобразно разпоредбата на чл. 187, ал.6 от ЗМВР. Съответно,
установеният от вещото лице общ размер на обезщетението за забава върху претендираното
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 19.06.2016
г. до 19.06.2019г., с натрупване за периода на забавата, считано от съответния падеж на всяко
отделно задължение по тримесечия, възлиза на общата сума от 174.82 лева.
Така
изслушаното и поддържано от вещото лице Т. заключение по
експертизата, не се оспори от страните, като съдът го прецени като обективно, обосновано и
компетентно изготвено, поради което го възприема изцяло.
От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въз основа на твърденията,
изложени в обстоятелствената част на исковата молба и като изходи и от петитума
на същата, съдът квалифицира предявените от ищеца в обективно кумулативно съединяване
искове, както следва: главен иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр.
чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР за заплащане на сумата от 1545.89 лева,
представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода от 19.06.2016г. до 19.06.2019г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен в дневен труд, ведно със законната лихва върху
сумата от 1545.89 лева, считано от датата на подаване на исковата молба - 19.06.2019г.
до окончателното й изплащане, и акцесорен иск с правно основание по чл.86 ал.1 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 174.82 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата, начислена за периода на
забавата от падежа на всяко плащане до датата на подаване на иска в съда - 19.06.2019г.
Предявените в обективно съединяване искове са
процесуално допустими, като
подадени от надлежно легитимирано лице, за което е налице правен интерес от
воденето на настоящия спор.
Разгледани по същество:
Досежно искът с правно основание чл.178, ал.1, т.3,
вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР:
Материалното правоотношение по престиране на труд в конкретния случай се
регулира от специалния ЗМВР както по отношение на ЗДСл, така и по
отношение на КТ по аргумент от
чл.142, ал.2 от ЗМВР, чийто разпоредби регламентират възмездността на
предоставената работна сила на работодателя /чл.176 от ЗМВР/, продължителността на работното време на държавните
служители в МВР, режима на работа, както и правото на допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд- установено в разпоредбата на чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР.
Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия закон допълнителни
възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд –
чл.178, ал.1, т.3. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1, от КТ „извънреден” е трудът, който се полага по разпореждане или със
знанието и без противопоставянето на работодателя от работника, извън установеното от него работно време. Съгласно
приложимата разпоредба на чл.178, ал.1, т.3 от специалния ЗМВР държавните служители, какъвто
е и ищецът, имат право на допълнително възнаграждение за извънреден труд. Съгласно чл. 142, ал. 2 от КТ работодателят може да
установява сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за
друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Работното
време на държавните служители в МВР, работещи на 8-, 12- или 24-часови смени,
се изчислява сумирано за тримесечен период (чл.187, ал.3, изр.1 от ЗМВР). Сумираното изчисляване на
работното време е форма на отчитане на работното време, при която установената
нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен
по-продължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен. При
сумираното изчисляване продължителността на работния ден не е еднаква, поради
което за работодателя не съществува задължение през всеки календарен период
(седмица, месец) да осигурява отработване на пълния размер на
законоустановеното работно време, което за държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Според чл.187, ал.5 от ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен
платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за
извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на
ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени. С оглед
характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд на смени по график, всяка с продължителност по 12 часа при режим: дневна,
нощна и два дни почивка и е полагал по 7 или 8 нощни (22.00 – 06.00 часа) смени месечно /единият месец 7,
следващия 8/, а отработеното работно време се е изчислявало сумарно,
за което обстоятелство липсва спор между страните. От това следва, че в
настоящия случай отношенията между страните се уреждат съобразно разпоредбите
на чл. 187, ал.5-6 от ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън
редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на
смени.
Според нормата
на чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За времето, касаещо предмета на спора, по силата на изрична законова делегация на чл.187, ал.9 и чл.188 от ЗМВР, са действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016г., всички на Министъра на вътрешните работи. Всяка една от тези наредби урежда реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР. В посочените три наредби
- Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г., Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., всички на Министъра на вътрешните работи,
разпоредбите на чл.3, ал.3 са идентични и визират, че за държавните служители в
МВР при работа на смени е възможно полагането и на труд през нощта между 22.00
часа и 6.00 часа, като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа на всеки 24 часов период. В Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. изрично е било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 – чл.31, ал.2. Тази наредба е била отменена с Наредба № 8121з-592, като последната е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по
адм.дело № 5450/2016г., влязло в сила от датата на постановяването
му и обнародвано. В последващите две наредби няма норма, аналогична на
цитирания чл.31, ал.2 от Наредба
№ 8121з-407 от 11.08.2014г. за
преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Съдът приема, че в периода от отмяната на посочената Наредба с §4 от
Заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776 от 02.08.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР /обн. ДВ бр.60 от
02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./., а именно от 11.07.2016г. до издаването и обнародването на Наредба № 8121з-776 от 02.08.2016г., отново е била приложима Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. Или предвид изложеното относно
темпоралното действие на релевантните за спора подзаконови нормативни актове,
съдът намира, че в рамките на процесния исков период от 16.06.2016г. до
31.12.2018г. са действали, както следва: за периода от 16.06.2016г. до
29.07.2016г. е действала Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015г.; за периода от 29.07.2016г. до 02.08.2016г. е действала Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г., а за периода от 02.08.2016г. до
31.12.2018г. е действала Наредба № 8121з-776 от 02.08.2016г. По време на действие на посочените три
Наредби, с изключение на посочения период на действие на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г., при
липсата на специално правило, възвеждащо методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че действително е
налице нормативна празнота, като в тази насока ищецът правилно се позовава на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща
преизчисление на положения нощен труд /НСОРЗ/. Съдът споделя тези доводи, тъй
като липсата на изрична
норма не означава законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от ищеца часове
нощен труд в дневен, тъй
като такава забрана би била и противоконституционна, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР,
която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9 ал.2 от
НСОРЗ.
Съгласно цитираната разпоредба от НСОРЗ е предвидено при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, т.е. приложимият коефициент е 1,143, който се получава като нормалната
продължителност на работното време през деня - 8 часа /установена в чл.136,
ал.3 от КТ/ се раздели на нормалната продължителност на работното време през
нощта - 7 часа /установена в чл.140 от КТ/. В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
също се възприема този коефициент – 1.143, но формулиран по друг математически начин, който
води до същия резултат- при сумирано отчитане на отработеното време общият брой
часове положен труд между 22.00ч. и 6.00 ч. за отчетния период се
умножава по 0.143 и полученото число да се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период. Видно е, че в посочената Наредба законодателят е
възприел подхода, установен в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /НСОРЗ/. Разпоредбите на НСОРЗ са приложими по аналогия и по
отношение на лица със служебно правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на
Република България утвърждава като основно достижение на социалната държава
правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация.
Основният закон гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен
труд без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират
правото си на труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия
всички служители, полагащи труд.
За периода от
01.01.2018г. до края на процесния период - 16.06.2019г. приложение намират
разпоредбите на Наредбата за работното време, почивките
и отпуските (НРВПО), като съгласно
чл.9б (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 58
от 2018 г.) от същата Наредба при сумирано изчисляване на
работното време по чл.142, ал.2 от КТ, работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е
установено сумираното изчисляване, които се изготвят така, че сборът от
работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е
установено сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за
продължителност на работното време, определена по чл.9б (чл.9а, ал. 1 вр.с ал. 3 от НРВПО). Съгласно чл.9а,
ал.4 (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) от НРВПО, когато се полага нощен труд,
сборът от работните часове по графика на работника или служителя се изчислява
след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа
нощен труд с коефициента по чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
За периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018 г. е действало
правилото на чл.9г (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г.) от НРВПО, което предвижда, че отработените часове от
работника или служителя, които в края на периода, за който е установено
сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени
съгласно чл.9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 от КТ пред Инспекцията по труда без
превръщане на нощните часове в дневни. По силата на § 3 от Постановление на
Министерския съвет № 131 от 05.07.2018г. за изменение и допълнение на Наредбата
за работното време, почивките и отпуските (обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г., в
сила от 17.07.2018 г.) в чл. 9г думите "без превръщане на нощните часове в
дневни" са заличени,
считано от 17.07.2018г. От
това законодателно изменение е видно, че волята на нормотвореца е да признае за
извънреден труд часовете, получени след преобразуване на нощните часове в
дневни съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Като съобрази двете редакции на
разпоредбата, съдът намира, че с промяната се прецизира единствено начинът на
отчитане на извънреден труд пред Инспекцията по труда, с оглед уеднаквяване на
практиката при отчитане на извънредния труд пред различните институции, но това
не води до извода, че преди 17.07.2018г. получените в резултат на
преизчисляването на положения нощен труд часове над нормата не следва да се
заплащат като извънреден труд. По отношение на посочения период от
01.01.2018г. до 17.07.2018г. и
при липсата на изрично действащо законово правило, което да уреди въпроса дали
е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на
чл.9, ал.2 от НСОРЗ,
приложение следва да намери прогласеният в чл.5 от ГПК принцип за законност,
съгласно който съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на
законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви - според общия им
разум, като при липса на закон, съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и
морала. През целия процесен период - 16.05.2016г. - 16.05.2019г.
е действало правилото на чл.18,
ал.3 (обн., ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г., в сила от 1.07.2007 г.) от НСОРЗ, което
гласи, че при сумирано изчисляване на работното време броят на отработените дни
се установява, като отработените часове през месеца след превръщането на
нощните часове в дневни се разделят на дневната продължителност на работното
време, установена за работното място при подневно отчитане на работното време. От
това следва, че винаги часовете, надвишаващи нормалната продължителност на
работното време за съответния период, представляват извънреден труд по смисъла
на чл.143, ал.1 от КТ. В
подкрепа на това е и възведеното в чл.9,
ал.5 (обн., ДВ, бр. 102 от 3.12.1993г.) от Наредбата за трудовата книжка и
трудовия стаж (НТКТС) правило на пресмятане
на трудовия стаж, което се
извършва, като изработените часове по графика за периода на сумирането, след
превръщане на нощните часове в дневни за смените с повече от 4 нощни часа, се
разделят на установената за тях нормална продължителност на дневното работно
време. Въз основа на тези разпоредби съдът приема, че общият разум на закона, е да признае нощните часове,
преизчислените в дневни с коефициент 1,143, както за целите на изчисляване на
отработените дни и пресмятане на трудовия стаж, така и за отчитането на
извънредния труд. В този смисъл е и нормотворческото решение, вложено в новата
редакция на чл.9г ( изм. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г.) от НРВПО.
Ето
защо с оглед на гореизложените си съображения, съдът намира, че при
липса на законова методология за преобразуване на нощния труд в дневен с
изключение единствено през времето на действие от 29.07.2016г. до 02.08.2016г. на чл.31,
ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., за
периодите: от 14.06.2016г. до 29.07.2016г.; от 02.08.2016г. до 01.01.2018г.; от 17.07.2018г. до 14.06.2019г. и за периода от 01.01.2018г.
до 17.07.2018г., когато е действала редакцията на чл.9г (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г.) от НРВПО, нощните часове, преизчислени в дневни с коефициент 1,143 по реда на чл. 9,
ал. 2 от НСОРЗ, следва да се вземат предвид при решаването на въпроса, дали е
положен извънреден труд.
По изложените съображения и съгласно
експертното заключение, съдът достига до извода, че е налице положен от ищеца
извънреден труд за периода от 16.06.2016г. до 16.06.2019г. Видно от
заключението на вещото
лице Т. за този период, на база приобщената по делото доказателствена съвкупност,
счетоводните документи при ответника и нарядни дневници, извънредните и неплатени
преди датата на завеждане на исковата молба в съда часове положен
от ищеца нощен труд за процесният период - общо 1600 часа, който нощен труд
преизчислен с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд съобразно
поставената от ищеца задача е в размер общо на 1828.80 часа, аналитично
посочени за всеки отчетен период по тримесечия в Таблица 1 съставляваща
Приложение №1 към заключението по ССЕ. Разликата между положения нощен труд в
часове и приравнения за процесния период – 16.06.2016г. до 16.06.2019г. е общо
в размер на 228.80 часа. Неизплатената сума за положен извънреден труд за
периода от 16.06.2016г. до 16.06.2019г. е в размер общо на 1545.89 лева.
Съдът не споделя релевираното в хода на
устните прения възражение на процесуалният представител на ответника за
недопустимост като преждевременно предявена на исковата претенция по чл.178,
ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР в частта й, с която се претендира заплащане на положен от ищеца нощен труд за периода
от 01.04.2019г. до 16.06.2019г., предвид на това, че положеният през посочения
период нощен труд е следвало да бъде отчетен към 30.07.2019г., т.е. след датата
на подаване на исковата молба. Съобразно Приложение № 1 към
неоспореното заключение на вещото лице Т. по назначената съдебно-счетоводна експертиза за периода 01.04.2019г.– 16.06.2019г., който не е цял, а се явява част от нормативно
определения по смисъла на чл.187, ал.3, изр. 3 от ЗМВР тримесечен отчетен
период, ищецът е положил
общо 122 часа нощен труд, които след приравняването им на
дневни с коефициент 1.143 възлизат на 139.45 часа. Разликата между приравнен и нощен труд в часове от 17.45 часа не е начислена, съответно не е изплатено по платежни бележки възнаграждение в размер на 145.57 лева, с което е реализиран юридическият факт,
пораждащ правото на ищеца да търси тази сума към датата на исковата молба
/съвпадаща с края на претендирания период/, което съдът следва да съобрази,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК. Преждевременното предявяване на тази част от главния иск /преди изтичане на целия отчетен период/ не е процесуална пречка за разглеждането му. По същество
означава, че ищецът очаква да получи, но все още не е получил претендираното от него в исковата молба възнаграждение, като в зависимост дали ще го получи или не, искът би бил неоснователен поради липса на активна
материалноправна легитимация на ищеца или
основателен, а не и недопустим, в какъвто
последен смисъл е релевираното възражение от ответната страна.
Ответникът не твърди, нито е представил
доказателства за заплащане на ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за
положения за исковия период нощен труд в установения от експертизата размер.
Предвид това и с оглед гореизложените съображения исковата претенция по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР за заплащане на
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 16.06.2016 г.
до 16.06.2019 г., получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен и отчитането му като извънреден, е основателна и следва да се уважи в предявения след допуснатото изменение размер от 1545.89 лева.
Вземанията за всички главници са лихвоносни, исковата молба има характер на покана, поради което претенцията за заплащане на
законна лихва върху дължимото възнаграждение от 1545.89 лева, считано от 16.06.2019г. - датата на
предявяване на иска, до окончателното й плащане, каквото искане изрично е
заявено от ищцовата страна, е основателно и следва да се уважи.
Досежно искът с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД:
Предвид
акцесорния характер на претенцията за мораторна лихва, с оглед уважаването на
главния, обуславящ иск, основателна се явява исковата претенцията за присъждане
на мораторна лихва - обезщетение
за забавено изпълнение на главното парично задължение. Възнаграждението
за извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово
възнаграждение, за което е установен срок - при тримесечно сумарно отчитане на работното време по смисъла на
приложимата в случая разпоредба на чл.187, ал.3 от ЗМВР. По делото не се доказа ответникът да е престирал точно и платил на ищеца
дължимото се допълнително възнаграждение за извънреден труд в
законоустановените срокове, поставящи го в забава. Размерът на мораторната
лихва, със съответното натрупване, според заключението по експертизата възлиза
на общата сума от 174.82 лв. върху неизплатените
допълнителни възнаграждения от 1545.89 лв. за положен извънреден
труд, считано от 30-то число на месеца следващ последния месец на тримесечието, за което се
дължи заплащане на извънреден труд до датата на завеждане на иска - 16.06.2019г. До този размер,
заявен от
ищеца и установен въз основа на кредитираното
заключение на вещото лице, акцесорният иск се преценя за
основателен и доказан, поради което съдът следва да го уважи изцяло, като присъди претендираната
сума от 174.82
лв.
По отношение на разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право на
разноски съразмерно с уважената част от иска. В случая предвид направеното от
процесуалният представител на ищеца изменение на размера на предявените искове,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на
380.00 лева, съгласно представените доказателства за заплатени такива.
Направеното от ответника чрез процесуалният му
представител възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощниците на ищеца, съдът намира за неоснователно.
Материалният интерес по настоящото производство е 1 720.71 лева, като
съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на
адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от 300
лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. или в случая се равнява на сумата от 350.44
лв. Основанието по чл.78, ал.5 от ГПК се
свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и
фактическата и правна сложност на делото. Ищецът в случая претендира
адвокатско възнаграждение в размер на 380.00 лв., т.е. малко над предвидения в
цитираната Наредба минимален размер, което съдът не намира за прекомерно с
оглед характера и естеството на исковите претенции и размера им. В тази насока
съдът взе предвид и обстоятелството, че макар и производството да не се
отличава с фактическа или правна сложност, то извършените в хода на съдебното дирене
процесуални действия са по инициатива и проявена активност на ищцовата страна
/изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, извършени по реда на чл.214, ал.1
от ГПК изменения в размера на исковите претенции/, представена от пълномощникът
на ищеца писмена защита. С оглед на тези си съображения в случая, съдът намира,
че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 380.00 лв. се явява
съобразено с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения и с оглед фактическата и правна сложност на
настоящото производство не се явява прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, поради което и не са налице основанията на цитираната разпоредба за
присъждането му в по-нисък размер, в каквато насока е направеното от ответната
страна възражение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.3 от ГПК ответникът има право
на разноски съразмерно отхвърлената част от иска, а съгласно разпоредбата на
чл. 78, ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на
делото. В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.8 от ГПК.
Ето защо, доколкото ответникът е направил искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и по делото има частично
прекратяване поради допуснато по реда на чл.214, ал.1, изр.3 от ГПК
намаляване в размера на главния и акцесорния иск, на ответника се дължи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 7.04 лева /при определен от съда на основание
чл.78, ал.8,
вр. ал.4 от ГПК, вр. чл.37 от ЗПП, вр. чл.25 ал.1 от Наредба
за заплащането на правната помощ, размер на юриск.възнаграждение в размер на 100 лв., съобразно фактическата
и правна сложност на делото/.
И двете страни в процеса са направили изявления за извършване на
прихващане /компенсация/ на присъдените съдебни
разноски, поради
което с оглед изхода на процеса, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски по компенсация в размер на 372.96 лв.
На основание чл.78, ал. 6
от ГПК вр. с т.23 от ТР № 6/2012г. ответникът следва да бъде осъден да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Елхово дължимата
държавна такса върху уважените искове в размер на 68.82 лева, както и направените по делото
разноски във връзка с назначената по делото ССЕ в размер на 100.00 лева, както
и държавна такса в размер на 5.00 лева при служебно издаване на изпълнителен
лист.
Воден от гореизложеното, ЕЛХОВСКИЯТ районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София, със седалище и адрес на управление – 1202 София,
бул.”Княгиня М. Луиза” 46, представлявана от Директора -
Гл. комисар С. И. К., да заплати на А.В.А.
***, с ЕГН **********, съдебен адрес ***, адв. М.Д. ***, на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР сумата от 1545.89 лева /хиляда петстотин четиридесет и пет
лева и осемдесет и девет стотинки/ лева,
представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 16.06.2016г. до 16.06.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата
молба - 16.06.2019г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 174.82 /сто седемдесет и четири лева и осемдесет
и две стотинки/ лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 1545.89
лева, начислена за периода на забавата от падежа на всяко плащане до датата на
подаване на иска в съда -16.06.2019г.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София, със седалище и адрес на управление – 1202 София,
бул.”Княгиня М. Луиза” 46, представлявана от Директора -
Гл. комисар С. И. К., да заплати на А.В.А.
***, с ЕГН **********, съдебен адрес ***, адв. М.Д. ***, на основание чл.78 от ГПК разноски по компенсация за
съдебното производство в размер на 372.96 лв.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София, със седалище и адрес на управление – 1202 София,
бул.”Княгиня М. Луиза” 46, представлявана от Директора -
Гл. комисар С. И. К., на основание
чл.78, ал.6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС-Елхово държавна такса върху уважените искове в размер на 68.82 лева, сумата от 100.00 лева
разноски по делото за експертиза, изплатени от бюджета на съда, както и 5.00
лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Ямболски окръжен съд чрез Елховски районен
съд в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Яна А./