РЕШЕНИЕ
№ 1541
гр. Пловдив, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20235300502679 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Полиграфия“ АД, ЕИК
***гр.***против решение № 260081/11.05.2023г. по гр.д. № 4927/2020г. на
Районен съд - Пловдив, с което е отхвърлен иска на „Полиграфия“ АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: ***, против С. Х. Х., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***, С. Г. Х., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, П. И. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, А. С. В., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***, Р. П. П., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, Т. П. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, Я. Т. Л., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***, М. К. П., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, И. М. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, Община
Пловдив, ЕИК ***, с адрес: ***, с правно основание чл. 34 ЗС за делба на
следния недвижим имот: Административно битова сграда, построена и
въведена в експлоатация през 1990г., без да са обособявани отделни
самостоятелни обекти в същата, заснета като Сграда с идентификатор №
56784.528.528.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
1
Пловдив, общ. Пловдив, обл. Пловдив, одобрени със Заповед РД-18-
48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение
със Заповед за изменение на КККР № КД-14-16-91/11.01.2011 г. на Началник
на СГКК-Пловдив, с адрес на сградата: ***, с предназначение:
Административна, делова сграда, при брой етажи 3 /три/, със застроена площ
около 682 кв.м., тъй като в североизточната граница на сградата е неправилно
заснета в КККР, като в площта неправилно са включени заснетите като
самостоятелни обекти: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
56784.528.528.3.6 с площ от 243.05 кв.м., находящ се на ет. 3 от сградата, Част
от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 56784.528.528.3.10 с
площ от около 240 кв.м., находяща се на ет. 2 от сградата, под Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № 56784.528.528.3.6 и над Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № 56784.528.528.3.13, и Самостоятелен обект
в сграда с идентификатор № 56784.528.528.3.13 с площ от 240.30 кв.м.,
находящ се на ет. 1 от сградата, която сграда е изградена в Поземлен имот с
идентификатор № 56784.528.528 по КККР на област Пловдив, община
Пловдив, гр. Пловдив.
Решението се обжалва като неправилно, необосновано, при допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон. Сочи се, че дружеството
жалбоподател се легитимира като собственик с нотариален акт от 2007г., като
последващата промяна в имота е от 2019 година. Сочи се, че придобитата от
Община Пловдив част от описаната сграда неправилно е заснета с
идентификатор 56784.528.528.3.5, защото същата няма характеристиките на
самостоятелен обект в сграда - не граничи с общите части на сградата, а с
обектите, собственост на „Полиграфия“ АД и физическите лица. Сочи се, че
съобразно практиката на Върховен касационен съд, в хипотеза, при която
несамостоятелни реални части от един обект са продадени на различни
собственици, настъпва придобиване на идеални части от вещта, поради което
дружеството жалбоподател притежава 74,350 % ид. части от процесната
сграда, а другите идеални части са за останалите страни по делото. Сочи се,
че процесната сграда е така изграждана, че водопроводната,
канализационната, електрическата система са общи, без самостоятелно
мерене за отделните етажи. Не са отделени общите части за сградата, като
достъпът е бил проектиран и осъществен през вътрешни стълби, изпълнени от
север, част от които са разположени в съседна двуетажна сграда. Сочи се, че
2
от приетата съдебно-техническа експертиза и от разпита на свидетеля по
делото се налага изводът, че сградата, предмет на делбата, няма
самостоятелни обекти, а представлява един обект на право на собственост.
Сочи се, че следва да се прилагат нормите на § 1, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗКИР и §
5, т. 39 от ДР на ЗУТ, които легално дефинират понятията самостоятелен
обект в сграда и обект. Сочи се, че кадастралното заснемане в КК и КР не
предопределя правния статут на недвижимите имоти. Иска се отмяна на
решението и допускане на съдебна делба на процесния имот при описаните
идеални части. Претендират се разноските по делото.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Община Пловдив, в
който решението се намира за правилно и законосъобразно. Иска се
потвърждаване на решението. Претендират се разноски за Община Пловдив.
От останалите въззиваеми страни не са постъпили отговори на
въззивната жалба и същите не вземат становище по делото.
Пловдивският окръжен съд, Х граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Неоснователно е възражението на „Полиграфия“ АД, че придобитата от
Община Пловдив част от описаната сграда неправилно е заснета с
идентификатор 56784.528.528.3.5, защото същата няма характеристиките на
самостоятелен обект в сграда - не граничи с общите части на сградата, а с
обектите, собственост на „Полиграфия“ АД и физическите лица. Видно от
приетата СТЕ /л.209/ процесният имот с № 56784.528.528.3.5 не е
самостоятелна сграда, тя е функционално свързана с друга сграда с №
56784.528.528.2. Имот № 56784.528.528.3.5 е с административно-битова
функция и заема трети етаж в цялата източна част на сградата, а имот
№56784.528.528.2 е със същата административно-битова функция и заема
втори и трети етаж в цялата северна част на сградата. Двата имота са една
3
сграда и имат два общи входа, две общи стълбища, общи фоаиета и общи
ВиК и ел. инсталации.
Според СТЕ имот № 56784.528.528.3.5 не е функционално свързан с
други обекти в сградата /л.210/. Вещото лице в съдебно заседание /л.226/ ясно
обяснява, че процесния имот е самостоятелен обект със самостоятелно
функционално предназначение, до който се стига по общи за сградата
стълбища. По нашето законодателство индивидуална собственост, може да
съществува не само на отделни сгради, каквато имот № 56784.528.528.3.5 не
е, но и на етажи или на части от етажи от една сграда, по аргумент от чл.37
ал.1 от ЗС. Пак по аргумент от тази правна норма това е допустимо и когато
това е общинска собственост. Също така закона не изисква тези отделни
етажи или части от етажи да са само и единствено с жилищна функция и да
съставляват жилища по смисъла на ЗУТ, каквато е най-често срещаната
хипотеза в страната. В казуса имаме части от етажи, които са с друга функция
– админитративно-делова и тези части от етажи съставляват отделни
самостоятелни обекти на собственост, по смисъла на нашето законодателство.
Тоест налице е самостоятелен обект на собственост по §1 т.1 от ДР на ЗКИР,
защото е налице обособена част от сградата, която е обект на собственост и
има самостоятелно функционално предназначение. В тази хипотеза по
смисъла на чл.37-чл.49 от ЗС възниква етажна собственост в процесната
сграда - така и решение № 67 от 11.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 528/2015 г.,
II г. о., ГК
В тази хипотеза, видно от нормата на чл.38 от ЗС обща собственост на
собствениците на самостоятелните обекти в сградата са и външните входни
врати на сградите, стълбите и площадките. Ето защо тезата на ищцовото
дружество, че имот имот № 56784.528.528.3.5 граничи с негови обекти на
собственост не е вярна така и решение № 270 от 28.07.2009 г. на ВКС по гр. д.
№ 206/2008 г., II г. о., ГК/.
По другите възражения на жалбоподателя за липса на предварително
изчислени общи части в сградата и липса на самостоятелни електрически и
водни инсталации в сградата въззивният съд приема следното. В момента в
който общината е придобила правото на собственост върху процесната част
от сградата, то горните входове и стълбища по силата на закона – чл.38 от ЗС
са станали общи на всички собственици на имоти в сградата. Кога е станало
4
това по делото не е ясно, защото ищецът не е посочил придобивния, способ по
който се е сдобил с правата на собственост върху имот №56784.528.528.2 и в
титула за собственост, който той сочи по това дело - констативен нотариален
акт от 2007г. /л.7-л.9/ не е описан такъв придобивен способ. Ето защо
констатациите на вещото лице в СТЕ /л.209/, че към 1989-1990 година, когато
е построена сградата и е въведена в експлоатация няма в проекта обособени
самостоятелни обекти в сграда, не е изготвено площообразуване на отделните
обекти и не са определени общи части за тях с нищо не променя правилните
изводи на РС Пловдив. Към този момент сградата е била собственост на един
правен субект – държавата и е била предадена за управление на Държавна
печатница „Димитър Благоев“ Пловдив, част от Държавно обединение
„Полиграфия“. Ето защо при условие, че сградата е била с един собственик,
същата не е била в режим на етажна собственост и не е било необходимо
изобщо да се образуват самостоятелни обекти на собственост в нея и да се
изчисляват някакви общи части на тези обекти. Тази сграда е преминала в
режим на етажна собственост по силата на закона в момента в който
държавата, а по късно и общината е придобила собственост на
самостоятелния обект в сградата с № 56784.528.528.3.5, а другата част от
сградата е била придобита по неуточнен по делото придобивен способ от
ищеца „Полиграфия“ АД. Че това е станало преди завеждане на иска обаче е
безспорно между страните. Дяловете на отделните съсобственици в общите
части на сградата се изчисляват по реда предвиден в чл.40 от ЗС и при спор
относно това, въпросът може да се реши по съдебен ред - решение № 743 от
14.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1720/2009 г., I г. о., ГК, решение № 234 от
3.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7607/2013 г., IV г. о., ГК.
По отношение на общите ВиК и ел. инсталации на самостоятелните
обекти в сградата. Нормата на чл.38 от ЗС ясно сочи, че главните линии на
всички видове инсталации и централните им уредби са обща част на етажната
собственост. Като поставянето на индивидуални електромери и водомери на
всеки обект на собственост е въпрос на техническо решение и последващото
сключване на договор с доставчика на вода и електроенергия не променя
правния статут на самостоятелния обект на собственост.
При тези факти и правни изводи на съда делбата не може да се допусне,
в тази насока и решение № 967 от 19.IV.1960 г. по гр. д. № 822/60 г., III г. о.,
решение № 99 от 24.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1162/2008 г., II г. о., ГК.
5
Ето защо решението е правилно и следва да се потвърди.
В полза на ответника Община Пловдив следва да се присъдят разноски
на основание 78 ал.3 и ал.8 от ГПК при следните предели определени по
правилата на чл.25 ал.1 и ал.3 от Наредбата за заплащането на правната
помщ. За направени в производството пред пред въззивния съд 150 лв., само
за един юрисконсулт по аналогия от чл.78 ал.1 от ГПК.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260081/11.05.2023г. по гр.д. №
4927/2020г. на Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА „Полиграфия“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: *** да заплати на Община Пловдив, ЕИК ***, с адрес: *** сумата
от 150 лева, за разноски, направени пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва, при условията на чл.280 ал.1 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6