РЕШЕНИЕ №
02.03.2018
г., гр. Пазарджик
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХVІ граждански състав, в открито заседание на втори
февруари две хиляди и осемнадесета година в следния състав:
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
СЕКРЕТАР: Росица Димитрова
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 2133 по описа на съда за 2017 г.
Производството е образувано по иск на „Водоснабдяване
и канализация“ ЕООД – в ликвидация – гр. Пазарджик срещу „Имеа“
ООД – Пазарджик. Първоначално искът е предявен като установителен
с предмет сумата 843,27 лв., от които 774,55 лв. главница и 68,72 лв. лихва за
забава. Сумата представлява стойност на В и К услуги по фактури, издадени в
периода между 04.04.2013 г. и 28.02.2017 г.
Претендира се и законната лихва върху главницата, считано от предявяването на
иска – 12.06.2017 г.
В исковата молба се заявява, че по силата на договор
от 29.01.2003 г. са налице договорни отношения между ищеца и ответника (към
този момент дружеството ответник е носело наименованието „Компекс“
ООД). Ответникът е титуляр на партида с абонатен номер ********* с адрес: ул.
„Златица“ № 1 в гр. Пазарджик. Макар че е ползвал услугите на ищеца в
посочения период, ответникът не е заплащал дължимата цена.
Постъпил е отговор от ответника, който оспорва иска
като неоснователен. Заявява, че в исковата молба не се сочи на кой адрес са
предоставяни услугите, а ответникът от години е преустановил производствената
дейност в цеха си на ул. „Златица“ 1 и поради това не потребява
вода на този адрес. Не става ясно от исковата молба още и защо ищецът не е
преустановил подаването на вода, след като от години не било плащано. Заявява
още, че в исковата молба не се сочи и какви конкретни услуги са предоставени,
какви количества вода са потребени за съответния
месец, какви са били показанията на водомера. Заявява, че съществува разлика
между предоставянето на неизвестни до момента услуги и ползването на питейна
вода, също в неизвестно количество. Прави възражение за погасяване по давност
на част от задължението – става дума за периодични плащания, които се погасяват
с 3-годишна давност. Ответникът заявява, че оспорва истинността на
представената с исковата молба счетоводна справка, която освен че е с
неизвестно авторство, е и неразбираема.
Поради обезсилването на издадената заповед за
изпълнение ищецът е поискал изменение на иска от установителен
към осъдителен и изменението е допуснато от съда. С оглед възражението за
погасяване по давност ищецът е заявил, че се отказва от иска за сумата 17,16
лв. главница, отнасяща се за периода от 04.04.2013 г.
до 27.02.2014 г. и лихва за забава върху нея в размер 4,94 лв., и производството
е прекратено в тази част, като продължава за сумата 757,39 лв. главница и 63,78
лв. лихва за забава, начислена за времето от падежите на съответните месечни
задължения до 28.02.2017 г.
Искът е с правна квалификация по чл. 79, ал. 1 във
връзка с чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите – претендира се заплащане на
цената на водоснабдителни и канализационни услуги, извършени от В и К оператор
на потребители.
Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е постъпило в съда на 28.03.2017 г. Исковата молба е подадена на 09.06.2017
г.
От представените по делото писмени
доказателства и от заключението на изслушаното вещо лице се установява, че
водомерът на обекта на ул. „Златица“ 1 е бил повреден и разпломбиран
в периода между 04.04.2014 г. и 13.04.2017 г. За този
период месечното потребление на вода и В и К услуги на обекта е начислявано не
според реално потребеното количество вода (което
поради повредения водомер не може да бъде измерено), а съобразно предвиденото в
общите условия на дружеството доставчик. Количествата според пресмятанията на
вещото лице са изчислени правилно съобразно предвиденото в чл. 25, ал. 8 и ал.
13 от общите условия на доставчика, одобрени от ДКЕВР на 11.08.2014 г., съответно
съобразно предвиденото в чл. 24, ал. 2 и чл. 23, ал. 5 на предходно действалите
общи условия, одобрени през 2006 г.
За времето, през което водомерът е бил
повреден, начислените суми по периоди са, както следва:
- за
времето от 07.03.2014 г. до 04.04.2014 г. – 5 куб. м.
вода на стойност 7,80 лв., с фактура, издадена на 09.04.2014 г., с начислена
лихва за времето от падежа до 28.02.2017 г. в общ размер 1,61 лв. (видно от
представената от ищеца справка);
- за
времето от 04.04.2014 г. до 09.05.2014 г. – 5 куб. м.
вода на стойност 7,80 лв., фактурата е издадена на 14.05.2014 г.;
- за времето от 09.05.2014 г. до
05.06.2014 г. – 5 куб. м. вода на стойност 7,80 лв., фактурата е издадена на
09.06.2017 г.;
- за останалия период от 05.06.2014
г. до 16.02.2017 г. – общо 500 куб. м. вода на обща стойност 733,99 лв., като
фактурата за последния месечен период е издадена на 24.02.2017 г.
Общите условия на дружеството и в двата
им варианта предвиждат, че дължимите суми се заплащат в 30-дневен срок от
фактурирането.
При така установените факти възраженията
на ответника, че не са ясни показанията на водомера и действително потребените количества вода, са неоснователни: при повреда
на водомера показанията му и реално потребените
количества са без значение, а е от значение дали начисляването на условно потребените количества вода е станало съобразно
предвиденото в общите условия. , Повредата се установява както от заключението
на вещото лице, така и от представения по делото протокол за разпломбиране и от показанията на разпитаната свидетелка,
извършвала отчитането на количествата вода. Според заключението на вещото лице количествата
са начислени правилно съобразно цитираните текстове от общите условия. От
правна страна тези текстове са действително приложимите при повреда на
водомера. Вещото лице е направило справка в счетоводството на дружеството, и
възражението за неясно авторство и неразбираемост на представената по делото
счетоводна справка също е без значение.
Непрекратяването на подаването на вода
може да се обясни с техническа трудност или други причини, като във всички
случаи дружеството доставчик не е длъжно да прекрати подаването при неплащане,
а потребителят не може да възрази, че не дължи плащане на доставените или
изчислени според правилата при повреда на водомер количества с довода, че
дружеството е можело да спре водоподаването.
Извън частта, за която е направен отказ
от иска, погасено по давност е вземането само за от 07.03.2014 г. до 04.04.2014 г. в размер 7,80 лв. Вземането за следващия период
е отразено във фактура, издадена на 14.05.2014 г. и срокът за заплащането му
изтича на 14.06.2014 г., т.е. след постъпването на исковата молба в съда. Искът
следва да се уважи за размера 749,59 лв. главница и 62,17 лв. лихва за забава,
като при разпределянето на разноските между страните следва да се вземе предвид
и онази част от иска, от която ищецът се е отказал.
Не е внесена държавната такса от 75 лв.,
която ищецът е задължен да внесе при допускането на изменението на иска от установителен към осъдителен. Тя също следва да се
разпредели между страните съобразно изхода на делото.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Осъжда ответника „Имеа“
ООД – гр. Пазарджик, ЕИК *********, да заплати на ищеца „Водоснабдяване и канализация
– в ликвидация“ ЕООД – гр. Пазарджик, ЕИК *********, сумата 749,59 лв.
главница, представляваща стойността на В и К услуги, доставени за периода от 04.04.2014 г. до 16.02.2017 г. в обект на ул. „Златица“ 1 в
гр. Пазарджик, заедно с 62,17 лв. лихва за забава за времето от 13.06.2014 г.
до 28.07.2017 г., и законната лихва върху главницата, считано от 09.06.2017 г.
до изплащането на главницата, като отхвърля иска за разликата над 749,59 лв. до
757,39 лв. главница и над 62,17 лв. до 63,78 лв. лихва за забава.
Осъжда „Имеа“
ООД – гр. Пазарджик да заплати на „Водоснабдяване и канализация – в ликвидация“
ЕООД – гр. Пазарджик сумата 486,13 лв., представляваща разноски по делото.
Осъжда „Водоснабдяване и канализация – в
ликвидация“ ЕООД – гр. Пазарджик да заплати на „Имеа“
ООД – гр. Пазарджик сумата 13,45 лв., представляваща разноски по делото.
Осъжда „Имеа“
ООД – гр. Пазарджик да заплати по сметката на Пазарджишкия районен съд сумата
72,20 лв., представляваща държавна такса.
Осъжда „Водоснабдяване и канализация – в
ликвидация“ ЕООД – гр. Пазарджик да заплати по сметката на Пазарджишкия районен
съд сумата 2,80 лв., представляваща държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред
Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: