№ 2118
гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20241100504814 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца В. Й. Ц., чрез адв. С., срещу решение
№ 578/10.01.2024г., постановено по гр. дело № 62409/2022г. по описа на СРС, 49-и
състав, с което са отхвърлени предявените срещу ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД
искове по чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че В. Й. Ц. не дължи на
„ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата 2 716.04 лева, представляваща главница, ведно със
законната лихва от 28.02.2013г. до изплащане на вземането, сумата 253.45 лева –
договорна лихва за периода от 22.05.2003г. до 30.01.2013г. и 334.29 лева –разноски, за
които вземания на 25.05.2013г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 8866/2013г.
по описа на СРС, 34-и състав, въз основа на който е образувано и.д. №
20138410408614/2018г. по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт.
Неправилно СРС приел, че давността била прекъсвана с подаването на молби от
взискателя за извършване на изпълнителни действия и с изпращането от ЧСИ на
съобщения за насрочени описи на движими вещи. Макар и да цитирал ТР №
2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. ОСГТК на ВКС, първоинстанционният съд
приложил същото превратно. По смисъла на това тълкувателно решение същинско
изпълнително действие било това, с което правната сфера на длъжника била реално
засегната (арг. „принудително“ – необходима била принуда, натиск, давление).
1
Позовава се на мотивите по т. 10 от същото ТР. В случая насрочените описи от ЧСИ
реално не били извършени. Не били предприети и поисканите от взискателя
изпълнителни действия, таксите за тях не били платени. Бланкетната молба за
предприемане на изпълнителен способ, без дори и таксата да била платена, нямали
ефект на прекъсване нито на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нито на
погасителната давност за вземането. Такъв ефект би имало извършването на опис,
оценка на вещ, които били същински изпълнителни действия, прекъсващи давността.
Ето защо последното извършено изпълнително действие по и.д. № 20138410408614 по
описа на ЧСИ Н.М. било запор на банкова сметка на ищеца Ц. от 02.06.2015г.,
перемпцията настъпила на 02.06.2017г., с което правото да се иска извършване на
изпълнителни действия било погасено. Последващите изпълнителни действия, след
прекратяването по силата на закона, били недопустими и не произвеждали правно
действие. Сочи съдебна практика. Моли за отмяна на обжалваното решение и вместо
него - постановяване на друго, с което исковете с правно основание чл. 439 ГПК бъдат
уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД депозира
писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Позовава се на
ТР № 3/28.03.2022г. по тълк.д. № 3/2020г. ОСГТК на ВКС и съдебна практика. Моли
обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение
настоящият съдебен състав намира следното:
Страните по делото не са формирали спор и от съдържанието на представения
по делото изпълнителен лист от 25.05.2013г. се установява, че същият бил издаден в
полза на „Юробанк България“ АД, чийто частен правоприемник по силата на договор
за цесия се явява ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД, въз основа на влязлата в сила по
реда на чл. 416 ГПК заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 07.03.2013г., издадена по
ч.гр.д. № 8866/2013г. по описа на СРС, 34-и състав, за сумите 2 716.04 лева,
представляваща главница, ведно със законната лихва от 28.02.2013г. до изплащане на
вземането, сумата 253.45 лева – договорна лихва за периода от 22.05.2003г. до
30.01.2013г. и 334.29 лева – разноски по делото.
С влизането в сила на заповедта за изпълнение по реда на чл. 416 ГПК
длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред,
извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани.
2
Ефектът е на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането, поради
което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата
давност е всякога пет години. В този смисъл и в решение № 3/04.02.2022г. по гр.д. №
1722/2021г., IV г.о., ВКС приема, че чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е
определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено
по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. По изложените
съображения въззивният съд приема, че в разглежданата хипотеза приложима е
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и срокът на новата давност е пет години.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Съобразно мотивите по т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК
давността прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано
от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ - насочване на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
насрочването и извършването на публична продан и т.н. Не са изпълнителни действия
и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и
др. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да
го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Взискателят трябва
да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася
съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка,
предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на
вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни
действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че преди
изтичането на 5-годишната погасителна давност за процесните вземания, по
образуваното изпълнително дело № 20138410408614 по описа на ЧСИ Н.М., с молби
от 08.08.2013г. взискателят поискал възбрана на собствен на длъжника В. Й. Ц.
недвижим имот, находящ се в гр. Разлог, запори върху трудово възнаграждение и
върху дяловете й от търговско дружество. Поисканите запори реално били наложени -
3
последният на 09.10.2013г., а на 28.11.2013г. бил наложен запор и на собствено на
длъжника МПС, с което и давността била прекъсната на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД.
С молба от 03.11.2014г. взискателят поискал ЧСИ да насрочи опис на движими
вещи, собственост на длъжника Ц., находящи се в дома й, както и опис и публична
продан на лекия автомобил. С последваща молба от 26.05.2015г. поискал налагане на
запор на банковите й сметки.
Съобразно мотивите по т. 3 от Тълкувателно решение № 2/04.07.2024г. по
тълк.д. № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС за давността и нейното прекъсване водещо
значение има искането на кредитора – взискател, чиято проекция дори да не се
осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ,
давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от
кредитора. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността,
защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. Задължението за
действие е на съдебния изпълнител. Правно и фактически, действията на взискателя
следва да са необходимите, които законът предписва и му позволява при
осъществяване на принудително изпълнение – изразена воля в писмен вид - поради
препращането в чл. 426, ал. 3 ГПК; пред орган на принудително изпълнение с
депозиран оригинал на изпълнителния титул - чл. 426, ал. 1 ГПК; с посочен
изпълнителен способ - чл. 426, ал. 2 ГПК. Дължимото авансовото заплащане на такси
за осъществяването на способа – чл. 73, ал. 3, чл. 433, ал. 1, т. 6, чл. 426, ал. 3 ГПК, чл.
80 ЗЧСИ е от значение, ако невнасянето им е довело до връщане на молбата. С арг. от
мотивите по т. 3 на посоченото тълкувателно решение съдът приема, че молбите на
взискателя от 03.11.2014г. и от 26.05.2015г., прекъснали давността.
Изпълнително действие, годно по естеството си да прекъсне теченето на
давността за вземанията съставлява изпращането на запорните съобщения по чл. 517,
ал. 1 ГПК от 28.05.2015г. до търговските банки, в т.ч. до „ЦКБ“ АД и „Банка ДСК“
ЕАД, за налагане на запор на банковите сметки на длъжника В. Й. Ц.. Запорът на
вземанията на длъжника се счита наложен само с разпореждането на съдебния
изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице (на
02.06.2015г.), което е видно от изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по
отношение на момента, от който запорът поражда действие. Ирелевантно е
обстоятелството имало ли по сметките налични авоари, доколкото законът не свързва
действието на запора със съществуването на вземането (в този смисъл са мотивите по
т. 5 от Тълкувателно решение № 3/10.07.2017г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ВКС,
ОСГТК). Ирелевантен е и фактът, че съобразно постъпилите по реда на 508 ГПК
съобщения от посочените две банки, по наличните сметки с титуляр – длъжника имало
наложени предходни запори.
С молба от 09.12.2015г. взискателят поискал опис, оценка и публична продан на
4
движими вещи в дома на длъжника. С последваща молба от 24.03.2016г. ответникът
„ЕОС Матрикс“ ЕООД – цесионер на вземането, на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ,
възложил на ЧСИ Н.М., да определи начина на изпълнението. С разпореждане на ЧСИ
от 11.04.2016г. опис бил насрочен за 04.07.2016г., с разпореждане от 12.04.2017г. – за
05.06.2017г., с разпореждане от 13.02.2018г. – за 30.03.2018г.
Нова молба на взискателя постъпила на 26.06.2018г. с искане за насрочване на
опис на движими вещи, находящи се на адреса на длъжника Ц.. С разпореждане от
02.07.2018г. опис бил насрочен за 30.08.2018г. С молба от 15.04.2019г. взискателят
поискал справка за непрекратените трудови договори на длъжника и при установяване
на такива – налагане на запори. С молба от 27.05.2020г. взискателят поискал справка за
регистрирани банкови сметки и справка от НОИ за трудови договори и други доходи и
при установяване на такива – налагане на запори. С молба от 30.06.2020г. взискателят
„ЕОС Матрикс“ ЕООД поискал насрочване на опис на движими вещи, находящи се на
адреса на длъжника В. Й. Ц.. С разпореждане от 21.10.2020г. опис бил насрочен за
15.12.2020г. С молба от 26.04.2022г. взискателят поискал налагане на запор на банкови
сметки с титуляр длъжника В. Й. Ц., разкрити в „Те Дже Зираат Банкасъ – клон
София“. Молбата е придружена от платежен документ за заплатена такса по т. 9
ТТРЗЧСИ за налагане на запор.
Както бе отбелязано по-горе, с арг. мотивите по т. 3 от Тълкувателно решение №
2/04.07.2024г. по тълк.д. № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС за давността и нейното
прекъсване водещо значение има активността на взискателя, а искането на кредитора –
взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в
рамките на искания изпълнителен способ, ако непредприемането му се отдава на
причини, независещи от кредитора, прекъсва давността. Ето защо молбите на
взискателя от 09.12.2015г., 24.03.2016г., прекъснали давността. Тя била прекъсната и с
насрочените описи с разпорежданията на ЧСИ от 12.04.2017г. и 13.02.2018г. и др.,
както и от останалите упоменати по-горе молби на взискателя с поискани
изпълнителни действия. Предвид задължителното тълкуване, дадено с Тълкувателно
решение № 2/04.07.2024г. по тълк.д. № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС, въведените с
въззивната жалба доводи са неоснователни.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в случая петгодишният
период обхваща и периодът на обявено извънредно положение в РБ със Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение (ДВ, бр. 28/28.03.2020г., в
сила от 13.03.2020г.). Съгласно чл. 3, т. 2 от посочения закон, считано от 13.03.2020г. до
отмяната на извънредното положение спират да текат давностните и други срокове,
предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват
права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на
сроковете по НК и ЗАНН. Съгласно § 13 от ПЗР на Закона за здравето (обн. в ДВ, бр.
5
44 от 13.05.2020г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13.03.2020г., и за преодоляване на последиците,
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
Държавен вестник. Ето защо давностният срок в периода от 13.03.2020г. до
20.05.2020г. спрял да тече и продължил да тече, считано от 21.05.2020г.
По гореизложените мотиви давността не е изтекла нито към завеждането на
исковата молба в съда на 17.11.2022г., нито към настоящия момент. Предявените
искове се явяват неоснователни и правилно са отхвърлени от СРС.
Крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Обжалваното решение, с което
исковете по чл. 439 ГПК са уважени, е правилно и законосъобразно, предвид на което
следва да бъде изцяло потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски за пред въззивната инстанция има
въззиваемата страна – ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Същият е представляван от
юрисконсулт и претендира разноски, които съдът определя в минимален размер от 100
лева, които на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да му бъдат присъдени.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 578/10.01.2024г., постановено по гр. дело
№ 62409/2022г. по описа на СРС, 49-и състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, В. Й. Ц., ЕГН **********, да
заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, сумата 100 лева – разноски по
делото, сторени пред СГС.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.
3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6