Р Е
Ш Е
Н И
Е № 2284
гр. Пловдив, 06.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 05.06.2020
г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Мариана Михайлова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 9585 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл.422, ал.1, във вр.с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба
от „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД срещу И.Б.К., с която се предявени положителни установителни искове за
установяване, че ответницата дължи на ищеца сума в размер на 1143.16 лева
представляваща главница по 14 броя погасителни вноски за периода 25.11.2017 г.
– 26.12.2018 г. дължима по договор за стоков кредит № ...../26.06.2017 г.
сключен с .............. и ответницата, вземанията по който са прехвърлени на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с договор за цесия от 11.04.2018 г. и
приложение към него от 13.06.2018 г., както и сума в размер на 264.53 лева
представляваща договорна лихва за периода 25.12.2017 г. -26.12.2018 г., сума в
размер на 55.30 лева - обезщетение за забава за периода 25.11.2017 г. –
31.01.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК считано от 01.02.2019 г. до окончателното й
изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по ч. гр. д. № 1830/2019 г. на Районен
съд – Пловдив.
В исковата молба са изложени твърдения, че
ответникът е кредитополучател по посочения по-горе договор за стоков кредит с
кредитодател .......... По договора е останала незаплатена главница в претендирания размер, в договора е
уговорена договорна лихва като от нея е останала непогасена сума в търсения от
ищеца размер, търси се и обезщетение за забава върху просрочените вземания.
Твърди се, че вземанията по договора за стоков кредит са прехвърлени на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с договор за цесия, като за цесията
длъжникът е бил уведомен надлежно. Твърди се, че вземанията са с настъпил
падеж. Интерес за предявяване на настоящия иск ищецът обосновава, че в негова
полза е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. С оглед на гореизложеното са търсени разноски по заповедното и исковото
производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговора на
исковата молба от назначения на ответника особен представител. Счита, че в
договора за завишени годишния процент на разходите и лихвения процент върху
главницата. Счита, че чл. 6 от договора, в който е уговорен фиксиран лихвен
процент, не става ясно за потребителя какви са икономическите последици от договора,
тъй като същият е по-слабата страна в това правоотношение. В приложения
погасителен план и ГПР не се разбира какво точно е включено в месечната вноска
като част от главницата, лихвата и ГПР. Потребителят бил поставен в
неблагоприятна позиция по отношение на информираността си за конкретните
условия на кредита. Счита се, че не става ясно какви суми се дължат по
договора, кога е настъпил падежа, липсвала идентичност между обстоятелствата
посочени в заповедното и в исковото производство. Моли за отхвърляне на
исковете.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 1830/2019 г. по описа на
ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват на
тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на
чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени
в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежи на
разглеждане по същество.
По същество:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правна квалификация чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.420, ал.1 и ал.2 ТЗ, във вр. с
чл.99 ЗЗД и чл.92 ЗЗД
За да бъдат уважени така
предявените искове ищецът следва да установи валидно сключен договор за заем,
в това число предоставяне на заемната сума на заемателя, уговорка за заплащане
на договорна възнаградителна лихва, размер и падеж на вземанията, уговорка за наказателна надбавка, размер на същата, сключване на договор за прехвърляне на вземането,
уведомление до длъжника за прехвърлянето на вземането /от цедента или от
цесионера при наличие на упълномощаване за това от цедента/. Ответникът следва да проведе насрещно доказване, а при установяването на
фактическия състав на вземанията следва да установи, че е погасил задълженията
си.
Видно от договор за
стоков кредит № ..... от 26.06.2017 г. /л.5/, ........., като кредитодател е
предоставила на ответника, като кредитоплучател стоков кредит в размер на 1358
лева, за закупуване на климатик SANG TAC -12 CHSA/KCIN – с цена 699 лева и климатик SANG
TAC - 09
CHSA/KCIN - с цена 659 лева,
продавани от .............. В договора е уговорена възнаградителна лихва в размер
на 40.16 % годишно. В договора е предвидена и еднократна застрахователна премия
в размер на 97.99 лева. Предвидено е кредита, ведно с възнаградителната лихва, да
бъде издължен за срок от 18 месеца, считано от 25.07.2017 г. до 26.12.2018 г.
Видно от
уведомително писмо /л.14/ ответникът е декларирал, че е получил от .............
стоките, предмет на договора за кредит. Представени са и касови бележки за
заплащането и предоставяне на стоките /л.16/, предмет на договора за кредит и
финансирани от него, в които като клиент е посочен ответника, е под получател е
положен негов подпис. Обстоятелството, че стоките предмет на договора за кредит
са получени от ответника не е оспорено от последния.
Съгласно трайно установената
съдебна практика на ВКС /Решение №
23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт. о. и др/ се приема, че за неравноправния характер на клаузите
в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе
независимо дали страните са навели такива възражения или не, в това число дали
договора противоречи на закона или на добрите нрави, като служебното начало
следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесният
договорът за заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и
разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата /външната
страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно
специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на
разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на
всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от
потребителя, елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на
погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, представен е
погасителен план към договора, предвидено е правото на потребителя да погаси
предсрочно кредита /чл.8 ОУ, неразделна част от договора/, право да получи
погасителен план за извършени и предстоящи плащания /чл.11, т.1 ОУ/, право да
се откаже от договора /чл.18 ОУ/. Предоставянето, респ. получаването на
предварителна информация е удостоверено в договора, което обстоятелство е
признато от ответника с поставянето на подпис на договора за паричен заем.
Всяка страница от договора е подписана от кредитополучателя. Общите условия са
подписани на всяка страница от заемателя.
С
оглед изложеното съдът приема, че договорът е валидно сключен и между страните
по него е възникнало заемно правоотношение.
По материално-правната
легитимация на ищеца
Видно
от представения по делото договор за прехвърляне на вземания от 11.04.2018 г. и
приложение № 1 към него /л.28 и л.34/ вземанията по процесния договор срещу
ответника са цедирани на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД. В
приложение № 1 е индивидуализирано вземането, което се прехвърля по основание,
размер и кой е задълженото лице. В договора за цесия е посочено, че приложение
№ 1 от договора е неразделна част от него /т.1.6 и т.4.2 от договора/. Представено
е пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионерът да изпълни
задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 36/. Предишният кредитор има правото
да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов
пълномощник /решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и решение № 137 от 2.06.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о. /.
Към приложенията на исковата молба е представено
уведомително писмо от за прехвърляне на вземането /л.40/ по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цесионера до длъжника. Уведомлението, приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на
цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска,
извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по
силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу
длъжника /решение № 123/24.06.2009 г. по
т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д.
№ 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. №
2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. /.
Същото се прилага независимо, че по делото
ответникът не участвал в личното си качество, а чрез назначен особен
представител. Извод, че не настъпват последиците на
чл.99, ал. ЗЗД, не може да се направи единствено от обстоятелството, че не
ответникът лично в качеството му на длъжник, а
особеният му представител е получил исковата молба и приложенията към нея,
включително уведомлението за цесията. Това е така, доколкото процесуалният
закон в чл. 47, ал.6 ГПК е предвидил достатъчно надежден механизъм,
компенсиращ личното участие на ответника в процеса, посредством института на
особения представител. Респективно същият е надлежен адресат на всички
твърдения наведени от ищеца с исковата молба, включително такива за извършена цесия.
Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено
на особения представител и от този момент се пораждат, свързаните с факта на
връчване правни последици. В този смисъл е решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. №
193/2018 г. на I т. о. на ВКС, което
независимо, че е постановено във връзка с обявяването на предсрочна
изискуемост, чрез получаване на уведомление от назначения на ответника особен
представител, съдът счита, че е приложимо и при връчване на уведомление за
прехвърляне на вземане.
С оглед изложените съображения съдът намира, че в
хода на процеса по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК ответникът е редовно уведомен за извършената
цесия, уведомителното писмо съдържа конкретно посочване на правоотношението -
вземанията, които са предмет на настоящото производство. Ето защо ищецът е
материалноправно легитимиран да претендира всички вземания въз основа на процесния
договор за кредит, тъй като последният дължи да престира на него, а не на
стария кредитор.
По отношение на претендираните вземания по договора, съдът намира следното:
По отношение на главницата
С исковата молба се претендира главница в размер
на 1143.16 лева, представляваща неплатени вноски за периода от 25.11.2017 г. до
26.12.2018 г. По делото се установи, че по договора е предвидено заплащане на
застрахователна премия в еднократен размер от 97.99 лева, която формира, заедно
с цената на стоките, главницата по кредита и е част от нея, поради което се
дължи заедно с главницата. Представен е и договор за застраховка /л.20/.
При служебно изчисление, по реда на чл.162 ГПК, общият
размер на вноските за главница за претендирания период от 25.11.2017 г. до
26.12.2018 г., посочени в погасителния план /л.7/ е 1143.16 лева /вноски от № 5
до № 18/. В този смисъл е изготвената и приета по делото Съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът кредитира като обективна и достоверна, същата не е
оспорена и опровергана от ответника
В тежест на ответника е да докаже заплащане
на вноските за главница за претендирания период. Неблагоприятните последици от
недоказването на факта на погасяване на задълженията са за ответника. Искът за
главница се явява основателен до сумата в размер на 1143.16 лева, формирана от вноските за главница за периода 25.11.2017
г. до 26.12.2018.
Като законна последица от уважаване на
иска за главница, ще се уважи и претенцията за законна лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението в съда – 01.02.2019 г. до окончателното
плащане на вземането.
По отношение на
възнаградителната лихва:
Претендира се договорна лихва в размер на 264.53
лева за периода 25.12.2017 г. до 26.12.2018 г.
Съдът изчисли размера на вноските за възнаградителна лихва, по реда на
чл.162 ГПК, за посочения период, съобразно погасителния план /л.7/ като сборът
на дължимата възнаградителна лихва за този период е в размер на 264.53 лева, в
каквато насока е неоспорената и неопровергана от ответника ССчЕ.
В тежест на ответника е да докаже плащане
на претендираната сума. Подобни твърдения и доказателства не са ангажирани от
ответника. Неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване
на задълженията са за ответника, поради което съдът приема, че ответникът дължи
лихва в претендирания от ищеца размер от 264.53
лева за периода 25.12.2017 г. до 26.12.2018 г. искът следва да се уважи в
пълен размер.
Съдът не споделя възражението на
ответника, че клаузата за възнаградителна лихва е недействителна поради
противоречие с добрите нрави, че същата е прекомерна и неравноправна.
Видно от договора за кредит в него е предвиден фиксиран годишен лихвен
процент от 40.16 %. Няма пречка страните да уговорят договорна надбавка в
размер по-голям от законната лихва. В случая съдът намира, че уговорената
възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави, до който извод достигна
след преценка на конкретните данни по производството - срока на договора,
размерът на кредита, размера на възнаградителната лихва спрямо размера на
кредита и рискът от сделката, който носи кредитора, липсата на предоставено
обезпечение, както и автономията на волята. Размерът на договорната лихва за
целия период на договора е в размер на 485.46 лева, размерът на отпуснатия
кредит е 1358 лева лева, кредитът е отпуснат за срок от година и половина – продължителен
период от време, не е обезпечен, поради което съдът приема, че размерът на лихвата е съответен на насрещната
престация на кредитора, не е прекомерен и не противоречи на принципа за
справедливост и добросъвестност. Клаузата не съдържа в себе си и неравноправни
условия, лихвата е фиксирана за целия период но договора и не е променяна. Няма
нарушение и на чл.19, ал.4 ЗПК, доколкото ГПР /в който е включена
възнаградителната лихва/ е в размер на допустимия от закона.
По отношение на обезщетението
за забава
От
ССчЕ се установява, че претендираното обезщетение за забава върху главницата за
периода 25.11.2017 г. до 31.01.2018 г. е в размер на 137.82 лева. Ищецът претендира обезщетение за забава
в размер на 55.30 лева, в по-малък
размер от установения, като с оглед диспозитивното начало именно тази сума ще
му бъде присъдена.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца. Ищецът
доказа следните разноски в заповедното производство - 29.26 лева – платена държавна такса и 50
лева – юрисконсултско възнаграждение. Общо разноски за заповедното производство
– 59.26 лева, които, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, ще се присъдят в пълен размер.
В исковото производство ищецът доказа следните разноски - 120.74 лева – платена държавна такса /л.50/, 332.41
лева – платен депозит за особен представител на ответника /л.71/ и 140 лева –
платен депозит за ССчЕ.
В исковото
производство ищецът се е представлявал от юрисконсулт. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на
основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с
ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна
сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия. Общо
разноски в исковото производство 603.15
лева, които ще се присъдят в пълен размер, на основание чл.78, ал.1 ГПК..
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.Б.К., ЕГН **********,
с адрес: *** ДЪЛЖИ
на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.Т.С.
и М.Д.Д. – изпълнителни директори сумата в размер на сума в размер на 1143.16 лева, представляваща главница
по 14 броя погасителни вноски за периода 25.11.2017 г. – 26.12.2018 г. дължима
по договор за стоков кредит № ...../26.06.2017 г. сключен с ..............,
вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с
договор за цесия от 11.04.2018 г. и приложение към него от 13.06.2018 г., както
и сума в размер на 264.53 лева,
представляваща договорна лихва за периода 25.12.2017 г. - 26.12.2018 г., сума в
размер на 55.30 лева - обезщетение
за забава за периода 25.11.2017 г. – 31.01.2019 г., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК - 01.02.2019 г. до окончателното й
изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по ч. гр. д. № 1830/2019 г. на Районен
съд – Пловдив.
ОСЪЖДА И.Б.К., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д. – изпълнителни
директори, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата в размер на 603.15 лева – разноски в исковото производство и сумата в
размер на 59.26 лева – разноски по ч. гр. д. № 1830/2019 г. на
Районен съд – Пловдив.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п./ ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
Вярно с оригинала!
ММ