Р Е Ш Е Н И Е
№ 61
30.03.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Секретар: Ангелина Латунова
Прокурор: Валентина Радева - Ранчева
като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №1125 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Хасково, ул***, подадена чрез пълномощник – старши
юрисконсулт К. Г., против Решение №260018/03.11.2020 г., постановено по АНД №587
по описа на Свиленградския районен съд за 2020 г.
В касационната жалба се
твърди, че при постановяване на обжалваното решение съдът допуснал нарушение на
закона, като същият бил приложен неправилно.
На първо място се сочи, че по
отношение на фактическата страна делото било безспорно изяснено. В съдебно
заседание по безспорен начин, с оглед на събраните по делото доказателства и
показанията на свидетелите, се установило извършване на нарушението, визирано в
разпоредбата на чл.75а, ал.1 от Закон за трудовата миграция и трудовата
мобилност от страна на И.А., роден на *** г. (паспорт №***) като чужденец – гражданин на трета държава
по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗТМТМ, а именно: В хода на проверката, извършена
на „Атина транс 2015“ ЕООД било констатирано, че И.А. – гражданин на Р. Т.,
роден на *** г. в гр.***,
с паспорт №***., като „шофьор на
товарен автомобил/международни превози/“, без съответното разрешение или
регистрация в Агенцията по заетостта, т.е. без разрешен достъп до пазара на
труда, е предоставял работната си сила в полза на „Атина транс 2015“ ЕООД. Това
обстоятелство не се опровергавало от районния съд.
На второ място се излагат
съображения за неправилност на извода на съда, че нарушителят ставал известен
на 27.11.2019 г., позовавайки се на Писмо с вх.№1911551 на Агенцията по
заетостта. Сочи се, че в чл.34, ал.1 от ЗАНН били предвидени две възможности,
касаещи сроковете за съставяне на АУАН, а именно три месеца от откриване на
нарушителя, или една година от извършване на нарушението. Твърди се, че
контролният орган съставил АУАН изцяло съобразявайки се с тези срокове, а
именно в едногодишния. Наред с това нарушението следвало да се счита за открито
към момента на приключване на проверката. Откриването на нарушението,
респективно на нарушителя, по смисъла на чл.34, ал.1 от ЗАНН, не се свързвало с
формалното провеждане и приключване на процедури, или извършване на определени
такива служебни действия, а било фактически въпрос. Откриване било налице в
момента, когато информацията относно осъществяването на всички елементи от състава на нарушението е
достигнала до контролните органи. Продължаването на проверката по случая при
тези обстоятелства било вътрешноорганизационен въпрос на ведомството на
контролните органи и не засягало започналия да тече давностен срок за издаване
на АУАН. В настоящия случай обратната разписка за връчената покана за явяване
за съставяне на АУАН била върната в Д „ИТ“ Хасково към момента на съставяне на
акта, а преди това да се случи не можело да се пристъпи към съставянето му, още
повече, че нарушителят бил с адрес в Р.Т..
На трето място се навеждат
съображения за неправилност на възприетото в обжалваното решение, че от
събраните по делото доказателства не можело да се направи извода, че „Атина
транс 2015“ ЕООД било работодател на турския гражданин И.А., който имал сключен
трудов договор с „Ерас Лоджистик“ ООД. Твърди се, че при извършване на тази
проверка контролните органи били съставили актове, и съответно издали наказателни
постановления, както на лицата, в това число и на И.А., които без съответното
разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, т.е. без разрешен достъп
до пазара на труда предоставяли работата си сила в полза на „Атина транс 2015“
ЕООД, така и на самото дружество, че като работодател приело предоставяне на
работната им сила без съответното разрешение за това. Наказателното постановление
с нарушител цитираното дружество,
касаещо лицето И.А., било обжалвано и съответно
изменено в частта относно размера на наложената санкция. Видно от
решението (Решение №40 от 06.03.2020г. по АНД №80/2020 г. по описа на РС –
Свиленград) „Атина Транс 2015“ ЕООД се явявало работодател на лицето И.А.,
което било в абсолютно противоречие с твърденията на обжалваното решение, като
се има предвид, че се касаело за извършването на една и съща проверка, а двете
съдебни решения били в абсолютно противоречие относно обстоятелството „Атина
Транс 2015“ ЕООД работодател ли е, или не на горецитираното лице.
Претендира се отмяна на
обжалваното Решение и потвърждаване на издаденото Наказателно постановление.
Ответникът, И.А., чрез
процесуалния си представител адв.Д.С., изразява писмено становище за
неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение на районния
съд да бъде потвърдено.
Представителят на Окръжна
Прокуратура – Хасково счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното
решение за правилно.
Административен съд – Хасково,
след проверка на оспореното решение, във връзка с изложените в жалбата
оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима, като подадена
в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.
С оспореното решение Свиленградският
районен съд е отменил обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №26-000963
от 13.08.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Хасково, с
което на И.А., роден на *** г., като чужденец – гражданин на трета държава по
смисъла на §1, т.4 от ДР на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), на основание чл.79, ал.4 от ЗТМТМ, във връзка с чл.75а, ал.1
от същия закон, е наложено административно наказание глоба в размер на 5000
лева, за извършено нарушение на чл.75а, ал.1 от ЗТМТМ.
За да достигне до този правен
резултат, районният съд е приел за безспорно по делото, че жалбоподателят И.А. няма Разрешение за достъп
до пазара на труда Република България. Приел е, че липсата на посоченото
Разрешение за достъп до пазара на труда била посочена в Писмо с вх.№1911551 на
Агенцията по заетостта, получено от АНО на 27.11.2019 г., поради което именно
на тази дата – 27.11.2019 г. следвало да се приеме, че са налични достатъчно
данни относно инкриминираното нарушение. Като бил съставен АУАН на дата
28.02.2020 г. – след изтичане на срока, указан в чл.34, ал.1 от ЗАНН, изтичащ
на 27.02.2020 г., било допуснато съществено процесуално нарушение на правилата
в административнонаказателното производство. Съдът е развил съображения, че от
27.11.2019 г. е започнал да тече тримесечният срок, в който компетентните органи
били задължени да съставят надлежен АУАН, но този срок в случая не бил спазен. Освен
това въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не може да
се направи извод, че „Атина транс 2015“ ЕООД било работодател по смисъла на §1,
т.1 от ДР на КТ на турския гражданин, който имал сключен Трудов договор с „Ерас
ложистик“ ООД. Последното турско дружество
отдало под наем лицето в изпълнение на договореното в Договора за наем
от 01.11.2018 г., сключен между „Атина транс 2015“ ЕООД в качеството на
наемател и „Ерас ложистик“ ООД в качеството на наемодател. Т.е. от приобщения
доказателствен материал се достигало до несъмнения извод, че работодател на
посоченото лице било именно турското дружество „Ерас ложистик“ ООД, а не „Атина
транс 2015“ ЕООД. Ето защо и нямало как на наказаното лице да бъде вменено
нарушението с правна квалификация чл.75а, ал.1 от ЗТМТМ, посочено в АУАН и в
НП, а именно: предоставяне на работна сила в полза на „Атина транс 2015“ ЕООД –
работодател по смисъла на ЗТМТМ, без разрешение за достъп до пазара на труда в
Република България от Агенцията по заетостта, тъй като „Атина транс 2015“ ЕООД
не се явявало работодател по смисъла на ЗТМТМ, поради което и жалбоподателят не
можело да предостави работна сила в негова полза. В този смисъл АУАН и НП се
явявали издадени в нарушение на материалния закон.
Настоящата инстанция намира,
че обжалваното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, като
относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства,
събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след
съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства. Споделя се
крайния извод на районния съд за наличие на основания за отмяна на оспореното
наказателно постановление, при следните съображения:
Правилен е изводът на районния
съд, че при съставянето на АУАН не е спазен тримесечния срок, предвиден в чл.34,
ал.1 от ЗАНН, съгласно който не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя, или ако е изтекла една
година от извършване на нарушението.
По делото е безспорно, че И.А.
е санкциониран за това, че в качеството си на чужденец – гражданин на трета държава,
е предоставил работната си сила в полза на „Атина транс 2015“ ЕООД, без
разрешение за достъп до пазана на труда в Република България от Агенцията по
заетостта. Обстоятелството, че И.А. няма издадено разрешение за достъп до
пазара на труда в Република България, е установено от административно
наказващият орган на 27.11.2019 г., тъй като липсата на коментираното разрешение
е посочена в Писмо с вх.№19115551 на Агенцията по заетостта, получено от АНО на
дата 27.11.2019 г. Споделя се извода на въззивния съд, че към този момент на
контролния орган са били известни субектът на нарушението, както и всички
основни елементи от състава на административното нарушение, т.е. това е датата,
на която нарушителят е открит. Със съставянето на АУАН на 28.02.2020 г., т.е.
след изтичане на тримесечния срок, указан в чл.34, ал.1 от ЗАНН, е допуснато
процесуално нарушение на правилата в административнонаказателното производство,
което е толкова съществено, че опорочава цялата административнонаказателна
процедура, и е достатъчно основание Наказателното постановление да се отмени,
без да се изследват съображенията за неговата законосъобразност.
Предвид горното, като е
отменил Наказателното постановление, районният съд е постановил законосъобразно
решение. Обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на
материалния закон, поради което следва да се остави в сила.
При този изход на спора, на
основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, на ответника следва да бъдат присъдени своевременно
поисканите и действително извършени разноски за адвокатско възнаграждение за
осъществено пред касационната инстанция процесуално представителство в размер на
600 лева, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 06.01.2021 г.
Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260018/03.11.2020 г., постановено по АНД №578 по описа на Свиленградския районен съд за 2020 година.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Хасково да заплати на И.А., гражданин на Р.Т., роден на *** г., с паспорт №***., разноски по делото в размер на 600 (шестстотин) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.