№ 447
гр. гр. Лом, 28.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Й. Любенова Димитрова
при участието на секретаря Моника Ц. Василева
като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Димитрова Гражданско
дело № 20251620100108 по описа за 2025 година
Делото е образувано по предявена искова молба от „Водоснабдяване и
канализация“ ООД - гр.Монтана, със седалище и адрес на управление:
*********, БУЛСТАТ *********, представлявано от управителя *********. В.
И., срещу К. Ц. К., ЕГН **********, с адрес: *********, за установяване
дължимост на суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД 710/2024г. по описа на РС Лом –
първоначално обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация по чл.79, ал. 1 вр. чл.86 ЗЗД, производство по реда на чл. 422 вр.
чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Иска се постановяване на съдебно решение, с което да се признае за
установено, че ответника дължи на ищеца следните суми, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД 710/2024г. по описа на РС Лом,
а именно: сумата в общ размер на 657.29 лв. (шестстотин петдесет и седем
лева и двадесет и девет ст.), от които: главница в размер на 569.14 лв.
(петстотин шестдесет и девет лева и четиринадесет ст.) – консумирана, но
незаплатена вода за периода от 15.09.2021г. до 12.02.2024 г., мораторна лихва в
размер на 88.15 лв. (осемдесет и осем лева и петнадесет ст.) върху главницата
за периода 16.10.2021г. -26.03.2024г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 28.03.2024г., до
изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че ответникът е неизправен длъжник-
потребител на „В и К“ ООД - гр.Монтана. Срещу длъжника било образувано
ч.гр.д. № 710/2024г. по описа на РС Лом. До 26.03.2024г. потребителят е
натрупал задължение към дружеството в размер на 657.29 лв. за имот,
находящ се в *********, като в сумата са включени главница и законна лихва
и представляват неизплатената стойност за консумираната вода съгласно
1
извлечение от сметка 411 „Клиенти“ на дружеството. Твърди се в исковата
молба, че задължението, представляващо главница в размер на 569.14лв., е за
периода 15.09.2021г. -12.02.2024г., като претендираната законна лихва в
размер на 88.15 лв. е за периода 16.10.2021г.- 26.03.2024г.
Претендират се и разноските, сторени в производството.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника
чрез назначения му особен представител. В отговора на исковата молба са
оспорени изцяло така предявените обективно съединени искове. На първо
място се оспорва твърдението на ищеца, че ответникът дължи процесната
сума, като се релевира, че подаденото заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК не отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 3 от
ГПК, тъй като не е приложен договор сключен с потребителя К. Ц. К., като
той не е приложен и към исковата молба. Твърди се, че по никакъв начин не се
установява собствеността на обекта, който е водоснабден, съответно свързан
към канализацията, а това би следвало да се установи, като липсва договор за
доставка на услуги. Особеният представител на ответника в отговора заявява,
че с оглед на посочените фактически изводи няма никаква гаранция, че
именно К. е потребител. На следващо място с отговора на исковата молба се
твърди, че при подписване на договор за водоснабдяване се представят
доказателства за собственост, респ. основание за ползване на имота, който ще
бъде свързан с водопреносната мрежа и канализацията. Същото важи и при
промяна титуляра на партидата, а доказателства в тази насока не са
представени. Особеният представител на ответницата счита, че същата не е
надлежно уведомена по смисъла на чл. 20, ал. 1, т. 2-3 от ЗЗЛД, респективно
чл. 14, § 1, б. „а“ от Регламент /ЕС/2016/ 679 и на основание чл. 83, §5 6. „б“
във връзка с чл. 58, § 2, б. „и“ от Регламента, че „В и К“ ООД, Булстат
*********, има правото да оперира с личните и данни. Позовавайки се на
регламента, в отговора на исковата молба се заявява, че, за да се събират и
обработват лични данни, е необходимо предварителното съгласие на
физическото лице, за което ще се събират данните, а това съгласие е и
основание за обработване на тези данни от страна на администратора на лични
данни.
Предвид така наведените правни и фактически доводи, ответникът иска
от съда да отхвърли претенцията на ищеца като неоснователна и недоказана, а
издадената заповед за изпълнение да бъде обезсилена.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се представлява от юрк.
Н.В., като поддържа претенцията си. Сочи, че в хода на производството от
страна на ответницата са заплатени част от претендираните суми, като
уточнява, че дължими са останали 528,17лв. за главница и 41,41лв. мораторна
лихва или общо – сума в размер на 569,58лв. Претендират се разноски.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от назначения особен
представител адв. П.М. от АК Монтана, който иска отхвърляне на исковата
претенция поради липса на облигационна връзка.
Доказателствата по делото са писмени и гласни, допусната, изготвена и
защитена в ОСЗ е съдебно-счетоводна експертиза.
2
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателствени материали,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Искът по чл. 422, ал. 1 ГПК е специален положителен установителен иск,
който принадлежи на кредитора. Чрез него той може да постигне защита със
сила на присъдено нещо като се признае за установено срещу длъжника
съществуването на вземането му. Предявяването му е обусловено от
наличието на правен интерес, който е абсолютна процесуална предпоставка за
съществуването на правото на иск. С предявяване на този иск се постига
стабилизирането на заповедта за изпълнение като титул за осъществяване на
принудително изпълнение. В случая искът е предявен на основание чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК. Ищецът цели установяване съществуване на вземане, като
предметът на делото е обусловен от издадената заповед за изпълнение. Като
особен иск, протичащ след развило се друго, заповедно - „проверовъчно”,
производство, искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл.415 ГПК се характеризира, освен с
общите изисквания за допустимост, така и с особености, които са обусловени
именно от протеклото заповедно производство. Предвид това в изпълнение на
задълженията си да осъществи служебно самостоятелна преценка на
специалните положителни процесуални предпоставки за допустимост на иска,
с оглед задължителните указания по т.10а от ТР № 4/18.06.2014г. по т. д. №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът констатира, че е налице издадена заповед за
изпълнение в хода на заповедното производството за вземането, предмет на
настоящата искова молба. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по
реда на чл. 47 ГПК. С разпореждане от 05.12.2024г. заповедният съд е указал,
че дружеството - заявител може да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок срещу длъжника. Същото е връчено на заявителя на
19.12.2024г. В срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК (на 17.01.2025г. - видно от
пощенското клеймо) е предявен иск по чл. 422 ГПК за установяване на
вземането на ищеца срещу длъжника, предмет на издадената заповед за
изпълнение. Спазен е срокът за предявяване на установителния иск. Ето защо
исковата претенция е допустима. Налице е и правен интерес от търсената
защита. Искът е предявен от и срещу надлежна страна. С оглед изложеното
настоящият състав приема, че са налице всички положителни и липсват
отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и
надлежното упражняване на правото на иск при постановяване на съдебното
решение, които обуславят неговата допустимост. Предвид това съдът следва
да разгледа исковата претенция и да се произнесе по нейната основателност.
За основателността на предявените претенции ищецът следва да установи
следния фактически състав: между ответника и ищеца да е съществувало
валидно облигационно отношение в сочения период, по силата на което
ищецът, който е потребител на ВиК услуги, е изпълнявал своите задължения
да престира на ответника съответната услуга, настъпила изискуемост на
вземанията, неизпълнение от страна на ответника на неговите задължения за
заплащане на цената на доставената услуга, т.е. липса на заплащане от страна
на ответника.
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните,
3
съдът е указал доказателствената тежест. Указано е, че ищецът следва да
докаже в условията на пълно и главно доказване фактите, които сочи да
обуславят исковата му претенция, в т.ч. ищцовото дружество следва да
установи, че между страните през исковия период е съществувало договорно
правоотношение, по силата на което е предоставило ВиК услуги за процесния
период на адреса на процесния имот, качеството на ответника като потребител
на ВиК услуги за имота, както и размера на претендираното вземане, настъпил
падеж, размер на начислената лихва. В тежест на ищеца е да установи
изпадане на ответника в забава за плащане на главното задължение. В тежест
на ответника е да докаже правопрепятстващите и правопогасяващите си
възражения, вкл. че е изпълнявал задължението си за заплащане на
доставяната услуга, респ. погасяване чрез други способи, ако твърди това,
включително и за недължимост на претендираните суми, като ответникът
носи тежестта да докаже възраженията си (правоунищожаващи,
правоизключващи, правопогасяващи). В тежест на ответника е да установи
фактите по възраженията си, от които черпи изгодни за себе си последици.
По делото не се спори, че ищецът е дружество, предоставящо ВиК услуги
за процесния период в района, в който се намира процесният имот.
Спорно е дали е била налице валидна облигационна връзка между
страните през процесния период.
В този случай, както е указано с доклада по делото, ищецът следва да
докаже наличието на валидно възникнало облигационнно правоотношение
между страните за процесния период, вкл. че е изпълнявал своите задължения,
произтичащи от него.
Съгласно чл.193 от Закона за водите /ЗВ/ обществените отношения,
свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при
спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл.1, ал.1 от ЗРВКУ
този закон урежда регулирането на цените, достъпността и качеството на
водоснабдителните и канализационните услуги, извършвани от
експлоатационните предприятия за водоснабдителни и канализационни
услуги, наричани по-нататък „В и К оператори“. В ал. 2 на цитираната
разпоредба се сочи, че водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги
са тези по пречистване и доставка на вода за питейно- битови, промишлени и
други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от
имотите на потребителите в урбанизираните територии /населените места и
селищните образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането
и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи,
включително на пречиствателните станции и другите съоръжения.
Според дадената в пар. 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция
на понятието „потребители на ВиК- услуги“ - това са юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които
се предоставят ВиК услуги.
В разпоредбата на чл. 3, ал.1 от приложимата за процесния период
Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
4
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи е указано, че потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата,
на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които
се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот
и присъединени към едно водопроводно отклонение.
В този смисъл е и чл.2, ал.1 от Общите условия на ищеца, които са
общодостъпни и са публикувани в сайта на ВиК Монтана, като заверен препис
от тях е приложен и към материалите по делото. Съгласно цитираната
разпоредба потребители на В и К услуги са: 1. юридически или физически
лица - собственици, ползватели и притежатели на вещно право на строеж на
имоти, за които се предоставят В и К услуги; 2. юридически или физически
лица - собственици или ползватели на имоти в етажна собственост; 3.
предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените
места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след
съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация,
непредназначена за питейни води.
Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
/собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които
общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централен ежедневник- чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата. Няма спор по делото,
че такива общи условия са налични и са влезли в сила.
Видно от цитираната нормативна уредба качеството „потребител“ на ВиК
услуги възниква единствено по отношение на определена категория лица -
носители на вещни права или концесионно право, като никакви други
облигационни правоотношения на договорно или извъндоговорно основание,
включващи в съдържанието си фактически възможността да се държи
съответния обект, присъединен към водоснабдителната и канализационна
мрежа, не могат да обосноват възникване на правоотношение с оператора на
ВиК мрежата, а са относими единствено в отношенията между
собственик/титуляр на ограничено вещно право или концесия и лицето, което
фактически ползва имота. Т.е. по силата на законовата разпоредба
облигационните правоотношения между страните възникват с придобиването
на собствеността /вещното право на ползване/стоеж за процесния имот.
По делото е приложен справка от Агенция по вписванията по партида на
К. Ц. К. за периода от 01.01.2002г. до 11.09.2025г. Действително в нея не се
съдържат данни кога е придобит процесния имот, в който ищецът е
предоставял услуги и който е с адрес *********. От същата обаче се
установява, че върху посочения имот (1/2ид.ч. от него) са били вписвани и
заличавани през годините в горепосочения приод възбрани, като длъжник е
5
била ответницата. Действително при налагане на възбраната съдебният
изпълнител няма задължение за извършване на проверка дали имотът е
собственост на длъжника. Съдебният изпълнител извършва проверката дали
имотът е бил собственост на длъжника към момента на налагане на
възбраната при пристъпване към опис на възбранения имот /така решение №
128/02.06.2016г. по гр.д. № 335/2016г. по описа на ВКС, четвърто г.о./.
В случая обаче видно от вписванията процесният апартамент е бил
предмет на договорна ипотека, заличена на 16.05.2011г. с ипотекарни
длъжници – К. Ц. К. и *********. Съгласно чл.167, ал.3 от ЗЗД ипотека може
да се учреди само върху имоти, които към момента на сключването на
сделката принадлежат на лицето, което я учредява, като това правило
изключва правната възможност лице, което не притежава правото на
собственост върху определен имот, да учреди валидно договорна ипотека
върху същия имот /така решение № 50010/11.2022г. по т.д. 2001/2020г. на ТК,
Първо отделение на ВКС/. От горното се налага извод, че към момента на
вписване на договорната ипотека, за датата на което няма данни по делото, но
при всички случай е станало преди 16.05.2011г., ответницата е притежавала
право на собственост върху процесния имот. Няма данни до 11.09.2025г. –
видно от приложената справка от Агенция по вписванията, имотът с адрес в
********* да е отчуждаван от страна на ответницата. Следователно се
установява, че същата притежава право на собственост по отношение на този
имот за исковия период, поради което се установи наличието на валидна
облигационна връзка между страните по делото.
В случая не е без значение и обстоятелството, че в хода на делото е
установено плащане на част от претендираните суми, което е заявено от ищеца
и е установено от изготвената съдебно-счетоводна експертиза. По този начин
с конклудентни действия ответницата също не е оспорила облигационната
връзка, а точно обратното, макар особеният представител да е застъпил друга
защитна теза.
Следва да се отбележи, че макар да е налице плащане от ответницата за
част от задълженията й към ищеца, все пак съдът въпреки положените усилия,
не успя да установи последната и да извърши валидно връчване на съдебните
книжа. Участието на особен представител в лицето на назначения като такъв
адвокат в крайна сметка гарантира нейните права и интереси.
По делото в качеството на свидетел е разпитана *********. Същата е
заявила, че работи във Вик ООД гр. Монтана, район гр. Лом на длъжност
„*********“ от *********, но е служител на ищеца от около *********.
Първоначално работела като *********, след това - като *********, а
впоследствие - като *********. От показанията на св. ********* се установи,
че последната в качеството си на служител на дружеството-ищец е посещавала
адреса - ул. „*********. Заявила е, че партидата се води на К. К., която
познава и която е виждала на адреса на ул. *********. Свидетелката е
посочила, че от страна на ответницата не е имало претенции или постъпили
документи, с които да е заявявана смяна на титуляря на партидата. Плащания
„на каса“ по партидата на К. били извършвани от мъж, който се представял за
6
неин съпруг и искал да изплаща сумата, която се е натрупала по партидата.
Св. ********* е посочила, че партидните книги на ищоцовото дружество са
водени изрядно, полагани са подписи от собственик или от някой присъстващ
в момента на инкасирането. Уточнила е, че отчетите са ежемесечни, като е
пояснила в показанията си във всяка от колоните на партидната книга какви
обстоятелства се вписват.
Съдът кредитира показанията на свидетелката, т.к. същите са ясни,
непротиворечиви и кореспондират с останалия събран доказателствен
материал.
От изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установи, че
фактурираното количество питейна вода отговаря на количеството от карнет
книгите. Експертът е посочил, че дължимите суми, претендирани с исковата
молба, са в размер на 657,29 лв., в т.ч.: главница - 569,14 лв.; лихва - 88,15 лв.
Според вещото лице общо дължимите суми към момента на изготвяне на
заключението са 614,28 лв., в т.ч.: главница - 528,17 лв.; лихва - 86,11 лв.
Разликата в претендираната и изчислената сума, сочи се в експертизата, се
дължи на внесени през периода суми и разпределени по задълженията за
периода. Видно е разминаване в претендираната сума за мораторна лихва,
която според ищеца след извършени в хода на производството плащания от
ответницата, е в размер на 41,41 лв.
Съдът не намира основания да не кредитира така представената
експертиза, която е изготвена от компетентно лице и е дала отговор на
поставените задачи, още повече, че същата е приета без възражения от
страните, а самият ответник реално не оспорва претендираните размери, а
възраженията му се свеждат до липса на облигационна връзка, наличието
която по делото всъщност се установи.
Въз основа на горното в хода на производството се установи валидно
възникнало облигационно правоотношение между страните, действащо по
време на исковия период, по силата на което ищецът е изпълнявал своите
задължения да престира на ответника съответната услуга.
Видно от приложените общи условия на ищеца в чл. 33, ал. 1 е посочено,
че ВиК операторът издава ежемесечни фактури при наличие на консумация
и/или служебно начисляване на количества. В ал. 2 е посочено, че
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползвани ВиК
услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия на ищцовото дружество
възражения срещу определената дължима сума за използвани ВиК услуги
могат да се правят писмено пред ВиК оператора в 30-дневния срок за плащане
по фактурата. В ал. 2 е посочено, че ВиК операторът се произнася в срок от 10
работни дни от подаване на възражението, а дължимата сума се заплаща след
извършване на проверка от ВиК оператора.
Няма данни, нито твърдения ответникът да е депозирал такива
възражения.
Предвид горното понастоящем предвиденият в Общите условия срок за
7
плащане е изтекъл и падежът на вземанията по всички фактури (последната от
които от 12.02.2024г., видно от представените извлечения от недобора на
частен потребител К. Ц. К. и от установеното в експертното заключение-
приложенията към същото) е настъпил, като вземанията по тях са изискуеми.
В хода на делото се установи, че е налице частично плащане от страна на
ответника, признато от ищеца изрично.
Така видно от горното се установи фактическият състав на предявените
от ищеца претенции.
По отношение на размера на същите - въпреки, че съдът кредитира
изготвената експертиза, с оглед диспозитивното начално и заявеното от ищеца
в ОСЗ, което се приема от настоящия състав като признание на
неблагоприятен за страната факт, счита, че следва да вземе предвид
претенцията след съобразяване на извършеното в хода на делото плащане от
ответника. Дружеството претендира сума в по-малък размер от посочения в
експертизата (досежно лихвата з азабава), а именно: 569,58лв., включваща
главница в размер на 528,17лв. и мораторна лихва в размер на 41,41лв.
По отношение на възражението за липса на уведомяване за правата
касателно оперирането с лични данни на ответника от страна на ищеца съдът
намира следното:
Принципно липса на уведомяване за правата касателно оперирането с
лични данни на ответника от страна на ищеца не влече порок на
облигационната връзка, а би било основание за ангажиране отговорността на
лицето, което неправомерно оперира с лични данни на друго лице. Този извод
следва от приетото в преамбюла на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския
парламент и на Съвета от 27.04.2016г. относно защитата на физическите лица
във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение
на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно
защитата на данните) в т. 148, както и в чл. 82, видно от които се предвижда
налагане на глоба или имуществена санкция за такива нарушения.
Механизмът, уреден в ЗЗЛД, е сходен, като последствията са предвидени в
Глава девета, озаглавена „Принудително административни мерки.
Административнонаказателни разпоредби“.
Още повече, че (вкл. с оглед характера на осъществяваната от ищеца
дейност) на официалния сайт на ищцовото дружество е публикуван
информационен лист за защита на личните данни, който е общодостъпен -
https://vikmontana.com/media/ck/files/%20%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8%20%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B8.pdf
Препис от него е приложен и по делото.
Предвид горното са ирелевантни за изхода на делото наведените в този
мисъл от ответника чрез особения му представител възражения.
Съгласно ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС в разпоредбата на чл.422, ал.3
ГПК е посочена последицата при отхвърляне на иска за установяване
съществуването на вземането – изпълнението се прекратява. При издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК тази последица не настъпва, тъй
като изпълнение не се провежда до влизане в сила на заповедта на
8
изпълнение. Отхвърлянето на иска за установяване на съществуването на
вземането препятства влизането в сила на заповедта за изпълнение съгласно
чл.416 ГПК. Ако не е образувано изпълнително производство, решението за
отхвърляне на установителния иск е пречка за образуването му. Ако
изпълнително производство е образувано, то същото подлежи на прекратяване
на основание чл.422, ал.3 ГПК. По тези съображения при отхвърляне на
установителния иск по чл.422 ГПК заповедта за изпълнение и изпълнителният
лист не подлежат на обезсилване.
Тази постановка важи и при частично отхвърляне на претенцията,
какъвто е и настоящият случай.
По разноските:
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Присъдените със заповедта за изпълнение разноски не се
включват в предмета на установителния иск по чл. 422 ГПК, а представляват
законна последица от уважаването/отхвърлянето на иска, като съдът, който
разглежда иска по чл. 422 ГПК, следва да разпредели отговорността за
разноски по издаване на заповедта за изпълнение, като съдът се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство (т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС).
С оглед изхода от делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и като съобрази,
че ответникът, който се установи, че не е бил заплатил изискуемите си
задължения преди депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК на ищеца по
делото, като е станал повод за завеждане на заповедното и на настоящото
производството поради неплащане на задълженията му към ищеца (заявител),
които са били изискуеми към датата на депозиране на заявлението по чл. 410
ГПК, съдът намира, че ответникът следва да заплати на ищеца всички
разноски, сторени в производство.
Разноските се претендират, представен е списък по чл. 80 ГПК, като
съгласно наличните по делото доказателства за сторените от ищеца разноски,
същите са в общ размер на размер 858,50 лева, от които: дължима и платена
държавна такса в исковото производство в размер на 75 лв., 300 лева за
депозит за вещо лице в исковото производство, юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство в размер на 150 лева, определено
при условията на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за правната помощ и на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и
съобразено с фактическата и правна сложност на делото, броя на съдебните
заседания (вкл.явяването на юрисконсулта), обема на събраните
доказателства, депозит за особен представител в размер на 300 лв., държавна
такса за съдебно удостоверение в размер на 5 лв., такса за справка от АВ – 3,50
лв., както и платена държавна такса по заповедното производство – 25 лева.
Така мотивиран, съдът
9
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
исковете с правна квалификация по чл.79, ал. 1 вр. чл.86 ЗЗД вр. чл. 422 вр. чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК, че К. Ц. К., ЕГН **********, с адрес: *********,
ДЪЛЖИ НА „Водоснабдяване и канализация“ ООД с БУЛСТАТ
********* със седалище и адрес на управление: *********, представлявано от
управителя *********. В. И., следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД 710/2024г. по описа на РС Лом, а именно:
569,58лв. /петстотин шестдесет и девет лева и петдесет и осем ст./, от които:
главница в размер на 528,17лв. /петстотин двадесет и осем лева и
седемнадесет т./ - консумирана, но незаплатена вода за периода от 15.09.2021г.
до 12.02.2024г., и мораторна лихва в размер на 41,41лв. /четиридесет и един
лева и четиридесети една ст./ върху главницата за периода 16.10.2021г.-
26.03.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 28.03.2024г., до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над признатия размер от 569,58лв. /петстотин
шестдесет и девет лева и петдесет и осем ст./, от които главница в размер на
528,17лв. /петстотин двадесет и осем лева и седемнадесет т./ и мораторна
лихва в размер на 41,41лв. /четиридесет и един лева и четиридесети една ст./
върху главницата за периода 16.10.2021г.-26.03.2024г., до претендирания
размер от 657.29 лв. (шестстотин петдесет и седем лева и двадесет и девет ст.),
от които: главница в размер на 569.14 лв. (петстотин шестдесет и девет лева и
четиринадесет ст.) и мораторна лихва в размер на 88.15 лв. (осемдесет и осем
лева и петнадесет ст.) върху главницата за периода 16.10.2021г.-26.03.2024г.
поради погасяване в хода на производството чрез плащане.
ОСЪЖДА К. Ц. К., ЕГН **********, с адрес: *********, ДА ЗАПЛТИ
НА „Водоснабдяване и канализация“ ООД с БУЛСТАТ ********* със
седалище и адрес на управление: *********, представлявано от управителя
*********. В. И., сума в размер на 858,50 лева /осемстотин петдесет и осем
лева и петдесет ст./, представляваща заплатените от ищеца държавни такси и
разноски в настоящото и заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
чрез Районен съд Лом пред Окръжен съд Монтана.
Препис от решението да се връчи на страните по делото заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
След влизане в сила на решението, да се отдели ч. гр. дело № 710/2024г.
по описа на PC Лом от настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
10