№ 6
гр. Средец , 17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, III СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА
ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА ИВАНОВА
Гражданско дело № 20202170100419 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по искова молба на "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ"
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София -1766, район
Младост, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън
Кристос Кинг и Марек Слачик, действащо чрез упълномощения си процесуален
представител адв.В.Г. –САК, против Я. Ц. М., ЕГН **********, с адрес по делото гр.Русе,
**, с постоянен и настоящ адрес в гр.Средец, ***
Ищецът твърди, че между "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД и ответника Я. Ц. М., ЕГН
**********, са сключени следните договори : договор за мобилни услуги от 16.04.2018 г. за
фиксиран номер ********** с избрана абонаментна програма Тотал 24.99лв. с уговорен
срок за действие 24 месеца до 16.04.2020г., както и договор за лизинг от същата дата
16.04.2018г., по силата на който е взето мобилно устройство марка LG модел K102017 Black
на изплащане.
Ищецът твърди, че ответникът е ползвал предоставените му мобилни услуги, като
потреблението е фактурирано под клиентски номер на абоната № *********. За отчетния
период на потребление 20.06.2018г. – 19.09.2018г. абонатът не бил изпълнил задължението
си да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД дължимите месечни абонаменти, съобразно
ползваните от него услуги в общ размер на 101,18лв.
След изтичане на срока за плащане, указан във всяка от месечните фактури, се
твърди, че „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е уведомило абоната по реда на чл.31 а от Общите
условия, приети от ответника. Излагат се твърдения че с оглед незаплащане от страна на
ответника –абонат била ангажирана договорната му отговорност по т.11 от процесния
договор за услуги, във връзка с чл.75 вр. с чл.19б.б. в от Общите условия на мобилния
оператор, като ищецът твърди, че е прекратил едностранно индивидуалните договори на
ответника за ползваните абонаменти. След прекратяване на договора се твърди, че ищецът
издал фактура № **********/20.11.2018г., в които са начислени следните суми: 240лв. за
дължима договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти, която
1
сума е процесна в настоящото производство, от които неустойка за абонаментен план Тотал
24,99лв- 62,46лв-представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, като
стойността на месечния абонамент е взета без ДДС, както и неустойка за ползване на
устройство в размер на 177,54лв., представляваща такава част от разликата между
стандартната цена на устройството марка LG модел K102017 Black /в брой, без абонамент/
съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената
от него при предоставянето му /в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг/,
съответстваща на оставащия срок на договора. В процесната фактура са включени и
101.18лв.- за незаплатени далекосъобщителни услуги и 137,53лв. незаплатени лизингови
вноски, които суми не са процесни в настоящото производство.
Предвид неизпълнение на задълженията на ответника, от страна на ищеца било
инициирано производство по чл.410 от ГПК и издадена заповед за изпълнение.
Поради връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК за ищеца
е възникнал интерес да подаде настоящата искова молба, с която се иска приемане за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 240,00 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от
16.04.2018г., за което вземане ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение № 140 от
09.07.2020 г. на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. д. № 303/2020 г. по описа на
РС -Средец. Ищецът претендира присъждане на разноските по делото.
Исковата молба и разпореждането на съда по чл.131 от ГПК са връчени по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и след внасяне на депозит от страна на ищцовата страна,
съдът е назначил особен представител на ответника.
В законоустановения едномесечен срок особеният представител е депозирал писмен
отговор. Същият оспорва изцяло предявения иск по основание и размер, тъй като в
приложените по делото фактури не било отразено каква част от задължението е по първия
договор и каква част по втория, не е ясно формирането на така дължимите суми,
извършвани ли са частични плащания по фактурите и в какъв размер са те, липсвало
писмено предупреждение за прекратяване на договора по чл.87, ал.1 от ЗЗД, както и яснота
кой от двата договора е прекратен и на последно място се твърди, че е налице
неравноправност на клаузата, с която е уговорена процесната неустойка.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца не се явява. Подадена е
молба, с която се моли делото да бъде гледано в тяхно отсъствие, моли съда да уважи
исковите претенции и да присъди сторените от тяхна страна съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ответникът се представлява от особения представител адв.П.,
която поддържа отговора на исковата молба като счита ,че предявените искове са
неоснователни и недоказани.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото
доказателства, установи следното от фактическа страна:
По делото са приложени договор за мобилни услуги от 16.04.2018 г. за фиксиран
номер ********** с избрана абонаментна програма Тотал 24.99лв. с уговорен срок за
действие 24 месеца до 16.04.2020г., както и договор за лизинг от същата дата 16.04.2018г.,
по силата на който е взето мобилно устройство марка LG модел K102017 Black на
изплащане, от съдържанието на които е видно, че са подписани от страните по настоящето
2
дело – " Теленор България" ЕАД и ответника Я.М..
От съдържанието на сключения между страните договор за лизинг се установява, че
същият има за предмет мобилно устройство марка LG модел K102017 Black , като абонатът
дължи 23 месечни вноски в размер на 8,09 лева всяка, съгласно уговорен погасителен план,
с право след изтичане на 23-месечния срок срещу изплащане на допълнителна сума от 8,09
лв. да се добие собствеността върху лизинговата вещ. С оглед качеството абонат на
дружеството, на ответника е предоставено за ползване описаното по-горе мобилно
устройство с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договора за мобилни услуги,
както следва: стандартната цена на мобилното устройство /в брой, без абонамент/ е
529,90лв., а цена в брой или общата лизингова цена с избраната от абоната програма Тотал
24,99лв.е 249,16лв., като отстъпката от стандартната цена, която ответникът е получил
възлиза на сума в размер на 280,74лв.
Ответникът не оспорва, а това се установява и от текста на чл. 4 от договора за лизинг
от 16.04.2018 г., че е получил мобилното устройство, поради което и съдът приема, че
ищецът е изправна страна по този договор, тъй като е изпълнил задължението си по чл. 342,
ал. 1 от ТЗ, а именно да предостави мобилното устройство на лизингополучателя. От този
момент за ответника е възникнало задължението да заплаща дължимите лизингови вноски за
времето на действие на договора.
Приети като доказателства по делото са фактури с № **********/20.07.2018г., №
**********/20.08.2018г. , № **********/20.09.2018г. , № **********/20.10.2018 г. и №
**********/20.11.2018г., като от съдържанието на всички е видно, че първите са за
дължими от ответника абонаментни такси и лизингови вноски, а последната включва и
процесната неустойка, сумите по които няма данни да са платени от страна на ответника.
Видно от съдържанието на извършената по делото съдебно- счетоводна експертиза
дължимите суми за мобилни услуги за процесния мобилен номер 0893 812466 за периода
20.06.2018г. – 19.09.2018г.са в размер на 101.18лв, разбити по пера , както следва:
абонаментна такса 67,52лв.с ДДС, гласова поща -0,12лв. с ДДС, грижа за клинта 0,27лв. с
ДДС, съобщения 0,91лв. с ДДС, вноска лизинг 32,36лв. По процесните фактури няма
извършени плащания от страна на ответника. Дължимата неустойка за предсрочно
прекратяване на абонаментен пакет в размер на три стандартни месечни вноски се развнява
на 62,46лв., а дължимата неустойка по договор за лизинг за ползване на мобилно устройство
марка LG модел K102017 Black със стандартна цена 529,90лв. и лизингова цена по избраната
от М. програма TOTAL 24.99лв. -249,16лв. е в размер на разликата между стандартната цена
и заплатената от него обща лизингова цена , съответстваща на оставащия срок на договора,
и е в размер на 199,61лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
3
Предявените искове са с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 92 ЗЗД.
В процесния договор за мобилни услуги от 16.04.2018 г. , на стр.3, е предвидено,
че в случай на прекратяването му преди изтичане на уговорения срок по вина или по
инициатива на потребителя или при нарушаване на задълженията му, последният дължи за
всяка СИМ карта, по отношения на която е налице прекратяване: (а) неустойка в размер на
всички стандартни месечни вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на
уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение към неустойката по
предходното изречение потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната
стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на
договора; и (б) а в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги,
потребителят ще дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството (в брой, без абонамент) съгласно действаща към момента на сключване на
договора ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща
лизингова цена), съответстваща на оставащия срок на договора.
Съгласно т. 19б, б. "в" от приложимите Общи условия доставчикът има право
едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, в случай че
потребителят не е платил дължими суми след изтичането на сроковете за плащане по
индивидуалния договор, съответно по Общите условия.
Видно от изложеното посочените договорни клаузи предвиждат виновно
неизпълнение от страна на длъжника, като предвид правилата на чл. 20 ЗЗД и чл. 87 ЗЗД
може да се направи извод, че действителната воля на страните е била да уговорят неустойка
за разваляне на договора. Неустойката за разваляне има за цел да обезщети вредите, които
кредиторът търпи от неизпълнението на един двустранен договор, чието действие е
отпаднало поради развалянето му с обратна сила или занапред. Следователно задължението
за заплащане на този вид неустойка възниква с осъществяването на уговорения между
страните правопораждащ юридически факт, а в процесния случай това е развалянето на
договора, настъпило преди изтичането на уговорения 24-месечен срок от сключването му.
Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен
договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът
може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с
предупреждение, че след изтичането на срока ще счита договора за развален, като
предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена
форма. Така законът предвижда, че за да породи своето конститутивно правно действие,
волеизявлението на кредитора за разваляне на един писмен договор следва да бъде
обективирано в писмена форма (за действителност, а не за доказване) и да достигне до своя
адресат – длъжника.
Действително разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД е диспозитивна, поради което
намира приложение само доколкото в особената част на ЗЗД или в друг специален закон не
са предвидени императивни правила за разваляне на конкретния вид договор или страните
не са уговорили други условия и начин за разваляне на сключения между тях договор.
В конкретния случай клаузата на т. 19б, б. "в" от приложимите Общи условия само
прогласява потестативното право на кредитора да развали договора, но не урежда ред за
упражняването му, различен от предвидения в общото правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Поради
това несъстоятелни са доводите на ищеца, че предвид забавата на длъжника по отношение
на задълженията по издадените фактури за момент на прекратяването следва да се счита
датата на спирането на достъпа на клиента до мобилната мрежа на оператора чрез номер
********** на 14.11.2018г. Не се твърди и не установява, че преди подаване на исковата
молба ищецът е упражнил надлежно потестативното си право да развали договора чрез
4
отправяне на писмено уведомление, получено от длъжника.
Следва да се упомене, че нито в индивидуалния договор, сключен между страните
,нито в Общите условия е предвидено по какъв начин може да стане едностранното
прекратяване на договора,при наличие на предпоставките за това. В този смисъл, доколкото
става дума за писмен договор ,сключен между страните ,то и прекратяването му /дори и
едностранно / предсрочно при наличие на определени предпоставки ,следва да бъде в
същата форма. Съгласно текста на чл.31а от Общите условия мобилният оператор се
задължава предварително и по подходящ начин /чрез кратно текстово съобщение,писмо с
обр.разпоска ,записващ се телефонен разговор,чрез ел.поща и т.н./ да информира абоната, че
ще предприеме действия по извъсъдебно събиране на негови неплатени парични
задължения. Следователно предвидени са и други начини за информирането на абоната ,че
ще се пристъпи към събиране на неплатените сметки , но всички те имат за цел
уведомяването му ,че е неизправен длъжник /че е в забава / и ще бъдат предприети действия
по събиране на дължимите суми. Спирането на достъпа до услугите от потребителя не се
прилага само при прекратяване на договора –такова е предвидено и в хипотезите по чл. 53
от ОУ /в случаите на неплатени изискуеми вземания,или при допълнителни условия или
ограничения за сключен индивидуален договор/ , чл. 54 /в случай на постъпване на писмена
жалба за извършени неправомерни действия /,чл. 55/ когато с поведението си потребителят
застрашава ,или пречи на нормалното ползване на услуги от страна на други потребители
/.Във всички тези случаи не е предвидено прекратяване на договора с потребителя , което
означава ,че спирането на достъпа до услугите не е развозначно на прекратяване на
договора. В настоящия случай нито чрез издаване на процесните фактури, нито по друг
начин ответникът е бил предизвестен за едностранно прекратяване на договора ,поради
което не са осъществени предпоставките за плащане на неустойка.
Според трайната съдебна практика двустранен договор може да се развали чрез
връчването на исковата молба, с която се претендират последиците от развалянето на
договора, като съдът е длъжен да вземе предвид настъпилото в хода на процеса разваляне на
договора на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В процесния случай обаче препис от исковата
молба с приложенията е връчен на особения представител на ответника -длъжник на
30.11.2020 г., към който момент вече е бил изтекъл двугодишният срок на договора за
мобилни услуги от 16.04.2018 г., поради което не е налице предвидената в неустоечната
клауза хипотеза на разваляне на договора преди изтичане на срока, за който е сключен.
Въз основа на изложеното съдът приема, че не са налице предпоставките за
дължимост на претендираната неустойка.
С оглед пълнота следва да се упомене, че според настоящия състав претендираната
неустойка в размер на три месечни абонаментни такси в размер на 62,46лв. не е
необосновано висока, а същата обезпечава превантивната функция на неустойката, а именно
да бъде стимулирана страната да изпълни задължението си и обезпечителната- да осигури
точното изпълнение на договора, както и обезщетителната такава- да компенсира вредите,
възникващи за кредитора поради неизпълнението на договора. Още повече, че видно от
приложените по делото доказателства , ответникът абонат не е заплатил нито една от
месечните абонаментни такси по договора за мобилни услуги. Що се отнася до
претендираната сума от 177,54лв., представляваща разликата между стандартната цена на
закупеното мобилно устройство без отстъпката и заплатената към датата на предоставянето
му, съгласно оставащия срок на договора, настоящият състав също намира, че същата не
води до необосновано високи тежести върху потребителя, доколкото същият е получил
мобилното устройство и е преустановил изпълнението на задълженията си по договора за
лизинг и за мобилни услуги, поради което е необосновано да се ползва от предоставяните от
доставчика преференции на лоялните клиенти.
За разноските:
5
Ищецът е предявил претенция за разноски, но предвид отхвърлянето на исковете,
присъждане на такива не му се следват.
Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски и не е представил
доказателства за извършването на такива, поради което не следва да му се присъждат.
Водим от всичко гореизложено и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София -1766, район Младост, ж. к. Младост 4, Бизнес
Парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик,
действащо чрез упълномощения си процесуален представител адв.В.Г. –САК, против Я. Ц.
М., ЕГН **********, с адрес по делото гр.Русе, **, с постоянен и настоящ адрес в гр.Средец,
***, иск с правно основание чл. 422, вр чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД за ПРИЕМАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 240,00 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от
16.04.2018г, формираната като сбор от три стандартни месечни абонамента в общ размер на
62,46лв. и сумата от 177,54 лева, представляваща разликата между стандартната цена на
закупеното мобилно устройство без отстъпката и заплатената към датата на предоставянето
му, съгласно оставащия срок на договора, за която сума в полза на ищеца е издадена заповед
№ 140 от 09.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
303/2020 г. по описа на Районен съд – Средец.
Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок пред Бургаски
окръжен съд, който започва да тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на
страната.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
6