Р Е Ш Е Н И Е
№…………/04.07.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХІХ състав, в публично заседание на
седми юни, през две хиляди и
деветнадесета година, проведено в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Христина
Колева
при
участието на секретар Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 16336 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод предявени от
Н.И.Г.,
ЕГН ********** и П.С.Г., ЕГН ********** лично и като ЕТ „Г Ц за
И П У- П.Г." ЕИК ***, адрес: ***, със съдебен адрес:***,
чрез адв. М.Т. - ВАК срещу Т.Д.И., ЕГН **********, адрес ***; П.Т.М.,
ЕГН **********, адрес: *** и В.И.М., ЕГН **********, адрес: ***, осъдителни
искове с правно основание чл. 45 ЗЗД, както следва:
за осъждане
на Т.Д.И., да заплати на П.С.Г., действаща като едноличен търговец „Г
Ц за И П У- П.Г." ЕИК *** сумата 2773.34 лв., представляваща обезщетение за претърпяна загуба за офис
„В", със застроена площ 52.15 кв.м. на партерен етаж, находящ се в ***, в поземлен имот с площ 302 кв.м. с идентификатор ***, поради
извършено плащане на наем към трето лице за периода от 21.12.2010г. до
21.12.2015г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска
-21.12.2015г. до окончателно изплащане на главницата;
за осъждане на Т.Д.И., да заплати на Н.И.Г. и П.С.Г.
сумата 1770
лв., обезщетение за
пропуснати ползи от невъзможността на ищците да ползват, придобития в режим на
СИО апартамент № 3, със застроена площ от 72.99 кв.м. на втори етаж, находящ се в жилищната сграда в ***, в поземлен имот с площ 302 кв.м. с идентификатор ***, за периода
от 21.12.2010г. до 21.12.2015г., ведно със законната лихва,
считано от предявяване на иска -21.12.2015г. до окончателно изплащане на
главницата;
за осъждане на Т.Д.И., да заплати на Н.И.Г. сумата 1000 лв., обезщетение за пропуснати ползи от
невъзможността на ищеца да ползва офис- ателие № „Б" на първи етаж, както и сумата 1000 лв., обезщетение за пропуснати ползи от
невъзможността да ползва 1/2 идеална част от апартамент № 2, със застроена площ от 42.48 кв.м., които имоти са придобити от
ищеца в лична собственост, находящи се в жилищната
сграда в ***, в поземлен
имот с площ 302 кв.м. с
идентификатор ***, за периода
от 21.12.2010г. до 21.12.2015г., ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска -21.12.2015г. до окончателно изплащане на главницата;
за осъждане
на Т.Д.И., да заплати на П.С.Г. сумата 1000 лв., обезщетение за пропуснати ползи от
невъзможността на ищеца да ползва 1/2 идеална част от апартамент № 2 със застроена площ от 42.48 кв.м., находящ
се в жилищната сграда в ***, в поземлен имот с площ 302 кв.м. с идентификатор ***, за периода от 21.12.2010г. до
21.12.2015г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска
-21.12.2015г. до окончателно изплащане на главницата;
за осъждане
на П.Т.М., да заплати на П.С.Г., действаща като едноличен търговец „Г
Ц за И П У- П.Г." ЕИК *** сумата 2773.33 лв., представляваща обезщетение за претърпяна загуба за офис
„В", със застроена площ 52.15 кв.м. на партерен етаж, находящ се в ***, в поземлен имот с площ 302 кв.м. с идентификатор ***, поради
извършено плащане на наем към трето лице за периода от 21.12.2010г. до
21.12.2015г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска
-21.12.2015г. до окончателно изплащане на главницата;
за осъждане на П.Т.М., да заплати на Н.И.Г. и П.С.Г.
сумата 1000 лв., обезщетение за пропуснати ползи от
невъзможността на ищците да ползват, придобития в режим на СИО апартамент № 3, със застроена площ от 72.99 кв.м. на втори етаж, находящ се в жилищната сграда в ***, в поземлен имот с площ 302 кв.м. с
идентификатор ***, за периода от 21.12.2010г. до 21.12.2015г., ведно със законната лихва,
считано от предявяване на иска -21.12.2015г. до окончателно изплащане на
главницата;
за осъждане на П.Т.М., да заплати на Н.И.Г. сумата 1000 лв., обезщетение за пропуснати ползи от
невъзможността на ищеца да ползва офис- ателие № „Б" на първи етаж, както и сумата 1000 лв., обезщетение за пропуснати ползи от
невъзможността да ползва 1/2 идеална част от апартамент № 2, със застроена площ от 42.48 кв.м., които имоти са придобити от
ищеца в лична собственост, находящи се в жилищната
сграда в ***, в поземлен
имот с площ 302 кв.м. с
идентификатор ***, за периода
от 21.12.2010г. до 21.12.2015г., ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска -21.12.2015г. до окончателно изплащане на главницата;
за осъждане
на П.Т.М., да заплати на П.С.Г. сумата 1000 лв., обезщетение за пропуснати ползи от
невъзможността на ищеца да ползва 1/2 идеална част от апартамент № 2 със застроена площ от 42.48 кв.м., находящ
се в жилищната сграда в ***, в поземлен имот с площ 302 кв.м. с идентификатор ***, за периода от 21.12.2010г. до 21.12.2015г.,
ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска -21.12.2015г. до
окончателно изплащане на главницата;
за осъждане
на В.И.М., да заплати на П.С.Г., действаща като едноличен търговец „Г
Ц за И П У- П.Г." ЕИК *** сумата 2773.33 лв., представляваща обезщетение за претърпяна загуба за офис
„В", със застроена площ 52.15 кв.м. на партерен етаж, находящ се в ***, в поземлен имот с площ 302 кв.м. с
идентификатор ***, поради извършено плащане на наем към трето лице за
периода от 21.12.2010г. до 21.12.2015г., ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска -21.12.2015г. до окончателно изплащане на главницата;
за осъждане на В.И.М., да заплати на Н.И.Г. и П.С.Г.
сумата 1000 лв., обезщетение за пропуснати ползи от
невъзможността на ищците да ползват, придобития в режим на СИО апартамент № 3, със застроена площ от 72.99 кв.м. на втори етаж, находящ се в жилищната сграда в ***, в поземлен имот с площ 302 кв.м. с идентификатор ***, за периода
от 21.12.2010г. до 21.12.2015г., ведно със законната лихва,
считано от предявяване на иска -21.12.2015г. до окончателно изплащане на
главницата;
за осъждане на В.И.М., да заплати на Н.И.Г. сумата 1000 лв., обезщетение за пропуснати ползи от
невъзможността на ищеца да ползва офис- ателие № „Б" на първи етаж, както и сумата 1000 лв., обезщетение за пропуснати ползи от
невъзможността да ползва 1/2 идеална част от апартамент № 2, със застроена площ от 42.48 кв.м., които имоти са придобити от
ищеца в лична собственост, находящи се в жилищната
сграда в ***, в поземлен
имот с площ 302 кв.м. с
идентификатор ***, за периода
от 21.12.2010г. до 21.12.2015г., ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска -21.12.2015г. до окончателно изплащане на главницата;
за осъждане
на В.И.М., да заплати на П.С.Г. сумата 1000 лв., обезщетение за пропуснати ползи от
невъзможността на ищеца да ползва 1/2 идеална част от апартамент № 2 със застроена площ от 42.48 кв.м., находящ
се в жилищната сграда в ***, в поземлен имот с площ 302 кв.м. с идентификатор ***, за периода от 21.12.2010г. до
21.12.2015г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска
-21.12.2015г. до окончателно изплащане на главницата.
Ищците
основават исковите си претенциина следните фактически
твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: собственици са на недвижими имоти -
офис-ателие **,
апартаменти №** №** и офис **, находящи
се в жилищната сграда в ***, в поземлен имот с площ 302 кв.м. с идентификатор ***.
Собствеността по отношение на офис В е придобита от ищците в режим на СИО с
възмездна сделка, обективирана в Нотариален акт № **, т.**, рег.№ **/1999г. на ВН. Собствеността по отношение
на апартамент № **, ищците са придобили в режим на СИО по силата на
Постановление за възлагане от 04.03.2002г., издадено по изпълнително дело №
2171/2001г. по описа на СИС при ВРС. Офис – ателие Б е придобито в лична
собственост от Н.Г. по силата на договор за дарение, обективиран
в НА № **, т.**, рег. № ***, д.**/2002г. по описа на нотариус с рег.
№ *** на НК.
Всеки от ищците е придобил по ½ ид.ч. от
апартамент № ** по силата
на договор за дарение, обективиран в НА № **, т.**, рег. № ***, д.***/2000г. по описа на нотариус с рег.
№ *** на НК.
Твърди се, че ответниците са съсобственици с ищеца в
поземления имот, находящ се в ***, целият с площ
302.00 кв.м., съставляващ УПИ *** в кв. ** на 9-ти микрорайон по
плана на града, а по одобрени КККР поземлен имот с площ 302 кв.м. с
идентификатор ***, като първата от тях е собственик на 14 кв.м. идеални части, П.Т.М.
и В.И.М. са собственици по на 74 кв.м. идеални части от дворно място. Ответниците извършили действия и бездействия, с които
пречат на ищците да упражняват правото си на собственост върху посочените
самостоятелни обекти от сградата. В резултат на тези неоснователни действия и
бездействия, представляващи виновно противоправно
поведение на ответниците, ищците са претърпели вреди
(загуби и пропуснати ползи), изразяващи се в неползване на притежаваните от тях
в собственост самостоятелни обекти от жилищната сграда - офис-ателие **, апартаменти №**, №**, офис ** и заплащане на наем към трети лица.
От РДНСК-Варна е издаден Констативен акт № **/20.03.2001г., съгласно който части
от сградата, находяща се в *** са изцяло завършени и
се ползват по предназначение. Със заповед № ***/18.11.2002г., Началникът на
РДНСК-Варна спрял изпълнението на строително-монтажните работи на строежа и
разпоредил да бъде спряно захранването на строежа с ел.енергия и вода. Обектите
на ищците са били напълно завършени, като са ги владели, въпреки че сградата не
е била въведена в експлоатация. Офис
„**" в
жилищната сграда, притежаван в СИО от ищците, бил напълно завършен и се ползвал
по предназначение като школа по математика и център за И П Упо
български език и литература. След като ищците са били принудени да освободят
офис „В", се наложило да ползват имот под наем. На 01.10.2010г. сключили
договор за наем с наемодателя С.А.К. за имот, състоящ се от стая и
тоалетна, за който е заплащали месечен наем в размер на 130 лв. Ответниците макар и участвали в процедурата за узаконяване
на сградата, в хода на същата са се отказали и са поискали започване на
процедура по премахването й. От края на 2001г. ищците не ползват имотите си,
като единствена причина за това е поведението на ответниците.
По конкретно твърденията за осъществени неоснователни действия/бездействия са
следните:
1. Със заявление с вх.№ **** от
15.06.2009г. ответницата Т.И. е изразила несъгласие с искането да се узакони
сградата и е поискала да бъде задействана процедура по премахването й.
2. Със заявление с вх.№ *** от
22.07.2009г. ответницата Т.И. е заявила, че желае премахване на сградата, която
е могла да бъде приведена в съответствие с одобрени инвестиционни проекти и
узаконена в образуваното производство по § 184 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ по
заявление вх.№ *** от 26.01.2004г.
3. Със заявление с вх.№ *** от
18.08.2009г. ответницата Т.И. е поискала да не се допуска ползване на сградата
от съсобствениците преди издаване разрешение за нейното ползване, при
установено от ищцата през 2001г. владение върху описания самостоятелен обект.
4. След
изразено съгласие и участие в административното производство по §184 от ПЗР към
ЗИД на ЗУТ, с искане с вх.№**** от 07.02.2011г. до кмета на
район"Одесос" ответниците са заявили
оттегляне на подписите си по искане с вх.№****/14.04.2010г. до главния архитект на
Община Варна, подписано от всички етажни собственици, между които и ответниците Т.Д.И. лично за себе си и като пълномощник на
ответника В.И.М. и П.Т.М., както и са поискали връщане на внесените със същото
документи, подробно описани в приложението му – 3 броя папки част архитектура
-предварителен проект за обект „Жилищна сграда", находяща
се в ***, с цел изследване на възможността за узаконяване във връзка с §184 от
ПЗР към ЗИД на ЗУТ; копие на ЧКЗСП/ГГУП за кв.** по плана на 9 м.р. на
гр.Варна; копие на разрешение за строеж №***/1999г. на главния архитект на район
„Одесос"; копие на заповед №****/09.03.2001г, издадена от Началника
на ДНСК-София; копия на съдебни решения относно процесния
имот; копие на писмо с изх.№*****/17.02.2010г. от гл.архитект на
Община Варна за откриване на процедурата за изследване възможността за узаконяване;
копие на нотариален акт №***, том ***, дело №****/1995г. на ВН за учредяване право на
строеж.
Извършеното
с искане с вх.№****/07.02.2011г. до кмета на район "Одесос" -
Община Варна и главния архитект на район "Одесос" за оттегляне на
подписите и внесените документи е с копие до Началника на ДНСК-София, Началника
на РДНСК-СИР, Началника на РДНСК сектор Варна, с което Т.И. е заявила, че
оттегля внесените от нея с искане № **** от 14.04.2010г. документи и
подписи, положени от нея в лично качество и като пълномощник на В.И.И. (М.).
5. След дадено от ответниците
съгласие за участие в процедурата по узаконяване на сградата и участие в
административното производство (подаване на искания, декларация относно момента
на извършване на строителството на сградата, подписване на предварителни
инвестиционни проекти) и след отправена покана до ответниците
да подпишат изискани от административния орган и необходими за довършване на
процедурата по §184 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ за узаконяване на сградата последващи инвестиционни проекти и документи, ответниците са бездействали и не са подписали тези
документи. Това бездействие на ответниците е дало
основание на административния орган (РДНСК-Варна) да откаже захранване на
сградата с ел.енергия и вода.
6. След предписание от 31.10.2011г. на
главния архитект на район „Одесос" до всички заинтересовани лица
(включително ответниците) за привеждане на сградата в
съответствие със съгласуваните проекти, което да се извърши в шестмесечен срок
от получаване на съобщението, ответниците са
бездействали и не са дали на останалите етажни собственици необходимото
съдействие за привеждане на строежа в съответствие. Нещо повече ответницата Т.И.
не само не е съдействала на етажните собственици, но е извършвала действия по
препятстване изпълнението на предписанието.
7. При висяща процедура по изследване
възможността за узаконяване на сградата и преди одобряване от РЕСУТ при район
„Одесос" с протокол № **/21.10.2011г. на внесените от всички
етажни собственици инвестиционни проекти, с жалба-възражение с вх.№ **** от
1.03.2011г. и с жалба с вх.№ ****/14.07.2011г. до кмета на район
"Одесос" ответницата Т.И. е изразила несъгласие за узаконяване на
сградата и е поискала да бъде задействана процедура по премахването й.
8. Неоказване на съдействие на етажните
собственици за извършване на необходими работи по сградата до издаване на акт
за узаконяването й, по съхраняване и запазване на конструкцията на сградата и
за изпълнение на всички довършителни работи, включително с хидроизолирането
й след привеждането й в съответствие с одобрените проекти.
Отделно от
горното се сочи, че е издадено удостоверение за търпимост №***/04.07.2014г. от главния архитект на
район „Одесос" - Община Варна,
като е прието, че строежът попада в обхвата на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, като търпим строеж. Въпреки
това с искане с рег.№*****/23.01.2017г. ответниците
Т.И. и П.М. *** и влезли в сила административни актове, като поискали събаряне
на сградата.
В резултат
на тези неоснователни действия на ответниците, ищците
търпят вреди от неползване на самостоятелния си обект. Молят в този смисъл за
постановяване на положително решение по спора.
В срока по чл.131 от ГПК НЕ е
постъпил писмен
отговор от ответника В.И.М..
В отговори на исковата молба, депозирани в
срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответниците Т.Д.И. и П.Т.М. оспорват предявените
срещу тях искове, като неоснователни.
Твърдят, че
не ответниците, а ищците са извършили и извършват противоправни действия, считано от 1999г. до момента, а
именно заедно с останалите собственици са построили и държат незаконен строеж в
техния имот. За да не загубят парите, които дали на ЕТ „М. 92 М.Р.",
ищците, заедно с останалите купувачи извършили множество притивоправни
действия, с които блокирали имота на ответниците,
който поради незаконния строеж бил неизползваем вече 20 години. Оспорват да е
налице виновно поведение от тяхна страна. Сочат, че не са налице конкретни
доказателства за наличие на пропуснати ползи и загуби у ищците. Твърдят, че не
са имали реална възможност за осъществима полза, доколкото строежът няма
разрешение за въвеждане в експлоатация и следователно не може да се ползва от
никого. Сочат, че строежът е незаконен, доколкото е отменено разрешението за
строеж и е постановен отказ за узаконяването му. Твърдят наличието на влязла в
сила Заповед на РДНСК Варна от 2002г., с която достъпът до строежа и
извършването на СМР е забранен, забранено е и захранването с ел.енергия и вода.
Строежът не може да се ползва, тъй като е на етап „груб строеж“ и към нито един
от обектите в него няма отделни партиди за ел.енергия и вода. Навеждат доводи,
че съгласно чл. 178 ЗУТ не се разрешава да се ползват строежи или части от тях,
преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177. Твърдят,
че незаконният строеж е построен като такъв от ищците и останалите купувачи,
като същите са извършили противоправни действия,
довели до настоящото състояние на строежа, както следва:
1.През месец
юли 1999 г. съсобственичката М.Ф.подава Искане вх. № ****от 21.07.1999г. за
издаване на разрешение за строеж от името на ответниците,
на което е подправен подписа на П.М. и без тяхно знание и съгласие прилага към
него копия на нотариалните им актове, с които се сдобила от Служба по
вписванията. Район Одесос към Община Варна издава разрешение за строеж № ***
/22.07.1999г., което М.Ф.получава.
2.Ищците и
останалите купувачи сключват Договор за групов строеж от 23.08.1999г. и
допълнително споразумение към него от 25.08.1999г., като тези договори са
съставени без знание и съгласие на ответниците и не
са подписани от тях.
3. М.Ф.и Н.Г.
с Договор за строителство от 27.07.1999г. възлагат извършване на строителството
на лицето З.М.М.. Този договор също е подписан без
знание и съгласие на ответниците.
4.Със влязла
в сила Заповед № **/09.03.2001г на ДНСК - София е отменено разрешението за
строеж на жилищната сграда, като издадено незаконно в нарушение на клаузите за
разрешаване на строителство в съсобствен имот
(чл.56,ал.З ЗТСУ отм.).
5. Сочат, че
фактически сградата е построена в условия на „ексцес" от одобреното по
одобрения арх.проект.
6. С
Констативен акт № ***/04.11.2002г. на район Одесос, се констатира незаконно
строителство повече от разрешеното извършено от М.А.Ф.. Въз основа на това
целия незаконен строеж е забранен за извършване на СМР и запечатан за достъп от
РДНСК Варна със Заповед № ***/18.11.2002г., която е оставена в сила и с Решение
от 20.02.2015г. по адм.дело № 2829/2014г. на
Административен съд Варна, т.к. причините за спиране на строителството и
запечатване на незаконния строеж не са отпаднали.
7.Издаден е
Отказ за узаконяване № 03/02.05.2012г. на Главен архитект на район Одесос, с
който се отказва узаконяване на незаконния строеж. Заповедта за отказа за
узаконяване е потвърдена с Решение №
396/24.02.2014г. и Решение № 2539/06.11.2014г. на Административен съд Варна. В
решението се сочи, че „към датата на приключване на устните състезания -
14.10.2014 г., строежът все още не е приведен в съответствие с проектите и
плана“.
Сочат още,
че ищците се позовават на Предписание от 31.10.2011г. на Главен архитект на
район Одесос, но това предписание не се обжалва самостоятелно, тъй като е част
от процедура, а на обжалване подлежи крайния акт по § 184,ал.4 ЗИД на ЗУТ.
Крайният постановен акт е Отказ за узаконяване № **/02.05.2012г. на Главен
архитект на район Одесос.
8.Оспорват, че адм.
процедура по узаконяването на сградата е започнала с искане вх.№ ***/14.04.10г
до Гл.Архитект на Община Варна подписано от всички етажни собственици.
Началото на
протеклото адм.производство е започнало с
молба-заявление вх.№ ****/26.01.2004г. на Н.Г. и П.Г. *** с искане за
узаконяване на строежа на осн. § 184 от ПЗР на ЗУТ.
Заявлението изхожда само от Н.Г. и П.Г., т.е. само от част от собствениците и
носителите на вещни права върху имота.
Още към него
момент има многобройни постъпвали молби/жалби по отношение на строежа от ответниците. С жалба вх.№ ****/06.01.00г. Т.И. и П.М. са възразили срещу извършващото се
строителство. Жалба от Т.И. и П.М., с вх.№ ***/17.02.00г на РДНСК-Варна, също е
депозирана по време на извършването на строежа. Има и множество други жалби от ответниците, депозирани след м.април 2000г., в хода на производството
по узаконяване на строежа.
На
27.10.10г. собственичката П.Г. внася заявление до Гл.Архитект на Община Варна с
вх.№ ****/27.10.10г. за съгласуване и одобряване на инвестиционен
проект-заснемане за узаконяване и издаване на акт за узаконяване. Заявлението е
внесено в 6-месечния срок, даден на собствениците от Гл.Архитект с писмо изх.№ ***/27.04.10г.
и всъщност представлява първото и единствено депозирано от собствениците /т.е.
от само един от тях/ заявление за издаване на акт за узаконяване на строежа.
С
уведомление вх.№ *****/20.10.11г на района, П.Г. оттегля входираните
документи/проекти/ и представя за разглеждане и одобряване други, посочени под
опис документи/проекти. Същите отново не са подписани от ответниците.
Гл. Архитект
на Район „Одесос"-Община Варна се е произнесъл с Решение за отказ №***/02.05.2012г.
За да откаже на основание § 184, ал.4 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ узаконяване на
строежа, Гл. архитект приел, че строежът не е приведен в съответствие с
одобрените проекти, с оглед констатациите от извършения оглед, обективирани в Констативен протокол от 27.04.2012г.
Твърдят, че П.Г.
еднолично е оттеглила представените от всички съсобственици проекти за
узаконяване, като на тяхно място е приложила проекти, които не са подписани и
одобрени от ответниците. Цялата фактическа обстановка
по издаване на Отказа за узаконяване е подробно обследвана и описана и в
Решение по адм.д. ****/2014 г. на ВАдмС,
влязло в законна сила на 06.11.2014 г.
9. След
издаване на Отказ за узаконяване № ***/02.05.2012г. на Главен архитект на район
Одесос, е недопустимо да се продължава изпълнение на предписанието и да се
извършват каквито и да е СМР по незаконния груб строеж, тъй като документът
разрешаващ СМР по незаконния строеж е акт за узаконяване.
Сочат, че
представеното Удостоверение за търпимост № ***/04.07.2014г., е
незаконосъобразно и не създава права. Процесното
удостоверение е издадено без знание и съгласие на ответниците.
Напротив с Искане вх. № ****/ 18.06.2013г. (една година преди издаването на
удостоверението) Т.И. от свое име и от името на П.М. и В.И. е заявила, че
настоява да не се издава удостоверение за търпимост и не иска незаконния строеж
да бъде обявяван за търпим. В § 127 ал.1 от ЗУТ изрично е посочено за кои
сгради е визираната разпоредба, а именно - от разпоредбата на § 127 ал.1 на ЗУТ
може да се ползват само вече изградени /завършени/ строежи. От тази разпоредба
не могат да се ползват тези, които са на етап „груб строеж" и подлежат на
доизграждане. Това е потвърдено и в Решение № 332/20.02.2015г. по адм.дело № 2829/2014г. на Административен съд Варна.
Макар
купувачите да са се снабдили с удостоверение за търпимост на сградата, то
същото не може нито да я узакони, нито да създаде материални права за тях. То
не е индивидуален административен акт, който да засяга законните права на ответниците и да им създава задължения. Съгласно ЗУТ
Удостоверението за търпимост е административна услуга, която се извършва само
за лицето, което я е поискало. Не е допустимо издаването на удостоверение за
търпимост по подадено заявление само от един от съсобствениците на сградата.
Сочат още, че са правени опити за постигане на споразумение между страните и
уреждане на спора извънсъдебно, но същите са се провалили по вина на останалите
купувачи, които поставяли неизпълними условия, несъобразени с интереса на ответниците, нито със закона. Молят за отхвърляне на
исковете.
В хода на проведените съдебни
заседания, страните поддържат заявените с исковата молба и отговорите по нея
становища.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото,
съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
По делото не
се спори по фактите, а същите се установяват от събраните по делото писмени
доказателства, а именно:
Не е спорно,
че за исковия период от 21.12.2010г. до 21.12.2015г., ищците са били
собственици на недвижими имоти - офис-ателие Б, апартаменти №2, №3 и офис В, находящи
се в жилищната сграда в ***, в поземлен имот с площ 302 кв.м. с идентификатор ***
Строителството
на сградата е започнало по одобрени проекти и издадено от главен архитект на
район Одесос - Община Варна разрешение за строеж № 216/22.07.1999г.
Сградата е
била завършена на етап груб строеж през м.април 2000г. Няма спор, че за процесния период от 21.12.2010г. до 21.12.2015г., и към
настоящия момент за сградата липсва разрешение за ползване.
Строителството е осъществявано
въз основа на Договор за групов строеж по чл. 192 от ЗТСУ от 23.08.1999г.,
неподписан от ответниците /л. 199 от делото/. Въз
основа на Допълнително споразумение към договора за групов строеж от
25.08.1999г. ищцата и останалите съсобственици поемат ангажимент да финансират
изцяло изграждането на сградата до ниво груб строеж, като поемат разходите за
изграждане на обектите на ответниците съобразно ид. им част от правото на собственост.
Констативния
протокол за откриване на строителна линия от 22.07.1999г. е подписан от М.Ф..
Приложени по
делото са жалби от 2000г. от ответниците по делото
във връзка с осъществяване на строителство на сграда в съсобствения
им парцел на ул."Черни връх"№15, от лице, което не е фирмата, с която
имат сключен договор за строителство.
Със Заповед № ***/09.03.2001г.
на Началника на ДНСК-София, на основание чл. 154, ал. 1 от ЗТСУ (отм.) и
чл.229, ал.2, т.2 и т.З от ППЗТСУ(отм.) е отменено издаденото разрешение за
строеж № ***/22.07.1999г. на Община Варна район Одесос за построяване на
жилищна сграда на *****, поради незаконосъобразност – постъпилото искане за
издаване на разрешение за строеж е било без нотариално заверени подписи на
собствениците. Заповедта е влязла в сила след двуинстанционен съдебен контрол.
Съгласно
констативен акт № 109 от 13.11.2002г., съставен от длъжностни лица при Район
Одесос - Община Врана - актът е съставен
на М.Ф., в качеството й на инвеститор на строежа, същата при извършване на
строителство на ****, за периода 07.1999-03.2000г. е допуснала изграждане на
трети и четвърти етаж с 1,15м. над одобрения проект, както и надвишаване с
0,95м. в подпокривното пространство.
Със Заповед № ****/18.11.2002г.
на началника на РДНСК – Варна, е спряно изпълнението на СМР на незаконен
строеж - жилищна сграда на ****.
Представени по
делото са заявления от Т.И. *** от 15.06.2009г. и 22.07.2009г. и до Кмета на район „Одесос“ – Варна от
18.08.2009г., в които се сочи, че е налице незаконен строеж в съсобствения й имот. Същата не е съгласна да бъде обект на
процедура по узаконяване и моли за започване на процедура по премахване на
незаконния строеж.
С искане от
инж. Т.Д.И., вх. №***/14.04.2010г., подписано от Т.И., П.М., В.И., /подписа
положен за същия е видно, че принадлежи на Т.И., макар да липсва означение, че
същата се подписва в качеството й на пълномощник/, М.Ф.и още 4 лица, адресирано
до Главния Архитект на Община Варна, е внесен от нея инвестиционен проект част
архитектура - предварителен проект за обект „Жилищна сграда", находяща се в ****, с цел изследване на възможността за
узаконяване на сградата във връзка с §184 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ.
На
27.10.2010г. е подадено заявление за съгласуване и одобряване на инвестиционен
проект с оглед издаване на акт за узаконяване за строежа, подписано само от П.Г..
На
07.02.2011г. с искане, подписано от Т.Д.И.,***, Главния архитект на район
Одесос - Община Варна, Началника на РДНСК – Североизточен район, Началника на
РДНСК – Варна и Главния архитект на Община Варна, е поискала изтегляне на
внесените от нея архитектурни проекти, и е направила изявление за „оттегляне на
подписите“, положени от нея и от името на В.И., на когото същата е пълномощник.
В искането е посочено, е архитектурният проект е неверен, с невярно съдържание
и строежът не отговаря на изискванията на закона.
На
01.03.2011г. Т.Д.И. е отправила и жалба-възражение до Министъра на РРБ,
Началника на ДНСК – София, Началника на РДНСК – Североизточен район, Главния
архитект на Община Варна и Главния архитект на район Одесос - Община Варна, с
което е поискала да започне процедура по премахване на незаконния строеж на ****.
Със заявление от същата дата до Главния архитект на Община Варна и Главния
архитект на район Одесос - Община Варна, е „оттеглила подписите“, положени от
нея и от В.И. в Констативен акт №***.
На
14.07.2011г. Т.Д.И. е подала жалба до Кмета на район Одесос - Община Варна
срещу бездействието на Главния архитект на район Одесос - Община Варна да се
произнесе с акт за узаконяване или отказ за узаконяване.
На
29.07.2011г. Т.Д.И. с искане с вх.№ ****/29.07.2011г. до кмета на район
"Одесос"-Община Варна е поискала спиране на процедурата по
узаконяване на сградата до приключване на гр.д. №***/2011г. по описа на ВРС.
С протокол №***/21.10.2011г.
на РЕСУТ при район „Одесос" е приет представения инвестиционен проект на
арх.В.П. заснемане за узаконяване и обемно-пространствено изследване в
съответствие с ПУП, одобрен със заповед №***/01.03.1994г. на Кмета на Община
Варна със забележки и указания за допълване на проектите в срок до 24.10.2011г.
На
31.10.2011г. Главният архитект на район „Одесос"- Община Варна е дал
предписание в шестмесечен срок от получаване на предписанието, строежът да бъде
приведен в съответствие със съгласувания проект.
С нотариални
покани, отправени до ответниците, същите са поканени
да окажат съдействие за привеждане на сградата в съответствие с предписанието на Главният архитект на район
„Одесос"- Община Варна от 31.10.2011г., като в противен случай са
предупредени, че действията ще бъдат извършени вместо тях и ще бъдат претендирани вреди.
Безспорно
между страните е обстоятелството, че в предписания от главния архитект
шестмесечен срок сградата не е била приведена в съответствие.
Отново на
13.12.2011г. е подадена жалба от ответниците до
Началника на ДНСК София, с която се иска произнасяне по отказ за узаконяване на
сградата.
С решение за
отказ № **/02.05.2012г. главният архитект на район „Одесос"-Община Варна е
отказал да узакони сградата, поради непривеждането й в съответствие с
одобрените инвестиционни проекти в дадения на собствениците шестмесечен срок.
С решение №
2539/06.11.2014г. по адм.дело № 1406/2014г. на
Административен съд-Варна е отхвърлено оспорването на заповед № ***/25.03.2014г.
на Началника на РДНСК-СИР по жалбите на П.С.Г., Н.И.Г., В.А.Д., Г.Г.П.и М.А.Ф., с което постановеният от главния архитект на
район „Одесос"-Община Варна отказ от узаконяване на сградата е останал в
сила.
Съгласно
удостоверение за търпимост № **/04.07.2014г., издадено от Главния архитект на
район „Одесос"-Община Варна, по заявление от 19.06.2014г., подадено от М.Ф.,
е прието, че строежът, находящ се в ****, е приведен
в съответствие с действащия за имота ПУП, ЗРП и ЧКЗСП, строежът попада в
обхвата на пар. 127 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ,
същият е търпим и като такъв не подлежи на премахване и на забрана за
ползването му.
С решение за
отказ № 1/18.08.2015г., издадено от Кмета на район „Одесос" - Община
Варна, е отказано да бъде издадена заповед за премахване на процесния
строеж на същото основание – строежът е приведен в съответствие с действащия за
имота ПУП, ЗРП и ЧКЗСП.
Отново на
23.01.2017г. е постъпило искане от Т.И. и П.М., подписано само от първата,
отправено до Кмета на Община Варна, за премахване на незаконен строеж, находящ се в *****.
Разпитан по
делото е свидетел относно степента на завършеност на обектите, както и е
изготвена съдебно оценителна експертиза за размера на вредите.
Въз основа на
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За да бъде
уважен предявеният иск с правно основание чл. 45 ЗЗД е необходимо да е налице
следния фактически състав: противоправно поведение,
вреди, причинна връзка между вредите и противоправното
поведение и вина. Вината, съгласно нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, се предполага
до доказване на противното. Въведената оборима
презумпция по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, подлежи на оборване от ответника.
В настоящото
производство ищецът на първо място като първа и главна предпоставка на иска,
следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че са му нанесени
вреди по вид и размер, съгласно наведените от него твърдения.
Безспорно по делото
е, че ищците са били съсобственици на недвижими имоти - офис-ателие **,
апартаменти №**, №** и офис **, находящи
се в жилищната сграда в ***, в поземлен имот с площ 302 кв.м. с идентификатор ***, за периода от 21.12.2010г. до 21.12.2015г.
Собствеността по отношение на офис *** е придобита от ищците в режим на СИО с
възмездна сделка, обективирана в Нотариален акт № **,
т.**, рег.№ ***/1999г. на ВН. Собствеността по отношение на апартамент № **,
ищците са придобили в режим на СИО по силата на Постановление за възлагане от
04.03.2002г., издадено по изпълнително дело № ***/2001г. по описа на СИС при
ВРС. Офис – ателие *** е придобито в лична собственост от Н.Г. по силата на
договор за дарение, обективиран в НА № **, т.**, рег.
№ **, д.**/2002г. по описа на нотариус с рег. № *** на НК. Всеки от ищците е
придобил по ½ ид.ч. от апартамент № ** по
силата на договор за дарение, обективиран в НА № **,
т.I**, рег. № **,
д.**/2000г. по описа на нотариус с рег. № ** на НК. Безспорно
е и, че същите не се ползват към настоящия момент и не са били ползвани за
периода, за който се претендира обезщетението, макар че са изграден в груб
строеж, т.е. е възникнали като самостоятелни обекти на правото на собственост.
По въпроса дали същите
са били годни за ползване, съдът намира следното:
За да е възможно и
допустимо по закон ползването на един самостоятелен обект в сграда, същият
следва не само да бъде приведен в състояние, годно да бъде ползван /да са
извършени реално на място съответните довършителни работи в обектите/, но и
сградата да е получила разрешение за ползване от компетентните административни
органи. В противен случай обектът не може да бъде валидно и законосъобразно
ползван, тъй като все още представлява строеж по смисъла на закона, а не
жилище, и не подлежи на ползване /налице е забрана за ползване на такъв
обект/.
Съгласно чл. 177, ал.
2 ЗУТ, строежите от първа, втора и трета категория се въвеждат в експлоатация
въз основа на разрешение за ползване, издадено от органите на Дирекцията за
национален строителен контрол, при условия и по ред, определени в наредба на
министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Съгласно чл. 178, ал.
1 ЗУТ, не се разрешава да се ползват
строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния
орган по чл. 177.
Правото на
собственост се състои от три отделни правомощия: право на владение /като част
от правото на собственост/ - това правомощие включва правото на собственика да
осъществява фактическа власт върху имота, право на ползване - правото на
собственика да извлича ползи от собствеността си, и правото на разпореждане –
правото на собственика да прехвърли обекта на друго лице или да се откаже от
собствеността си. Отделните правомощия, съставящи правото на собственост, са
относително самостоятелни и могат при определени предпоставки да бъдат отделени
едно от друго, както и могат да възникнат по различно време и на различно
основание.
В конкретния случай с
изграждане на сградата до ниво груб строеж, правото на строеж се трансформира в
право на собственост. От този момент нататък е допустимо разпореждане с обекта
/третото правомощие/, както и осъществяване на владение върху обекта /първото
правомощие/. В Решение № 117 от 26.04.2011 г. по гр. д. № 718/2010 г. I г.о.
ВКС, е даден положителен отговор на въпроса може ли да се установи фактическа
власт върху недвижим имот, като един от елементите на владението, преди да е
въведен в експлоатация. Прието е, че забраната на чл. 178, ал. 1 ЗУТ да се
ползва строеж или част от него преди да са въведени в експлоатация от
компетентния орган по чл. 177 ЗУТ не е пречка за установяване на владение.
Същата разпоредба
обаче е пречка за осъществяване на правото на ползване като елемент на правото
на собственост и това произтича пряко от посочената разпоредба на ЗУТ. Не е
разрешено по закон /чл. 178, ал. 1 ЗУТ/ ползването на обекти, които не са били
въведени в експлоатация. Следователно не биха могли да произтекат вреди от
неползване на обект, който все още не е въведен в експлоатация, тъй като не е
допустимо /не е разрешено по закон/ ползването му. Правомощието право на
ползване като елемент от правото на собственост възниква с издаване на
разрешение за ползване на обекта от административния орган. До този момент, то
не може да бъде упражнявано валидно, т.е. от неупражняването му не могат да
произтекат вреди. А вредите в хипотезата на непозволено увреждане следва да са
реални, а не хипотетични вреди /ако биха били въведени в експлоатация
обектите/.
На второ място съдът
намира, че не е доказана пряката причинно-следствена връзка между твърдяното противоправно поведение на ответниците
– бездействие да бъде осъществен строежа и действия – подаване на жалби, и
вредите – невъзможността за ползване на обектите на ищците.
От всички представени
по делото писмени доказателства е видно, че невъзможността за ползване на
обектите на ищците за периода, е пряк резултат от издадените от компетентните
административни органи актове във връзка със строителството. Липсата на
въвеждане на обектите в експлоатация се дължи на установената от
административните органи незаконност на строежа и издадените във връзка с това
административни актове за отмяна на разрешението за строеж, спиране на строителството,
отказ за узаконяване. Провеждани са множество административни процедури,
издадени са няколко индивидуални административни акта, всички те, влезли в сила
след потвърждаването им от съд в административно съдопроизводство, т.е.
невъзможността да бъдат ползвани обектите от ищците се дължи /като пряк
резултат/ на влезли в сила законосъобразни административни актове.
Подаването на жалби,
от страна на ответниците, не е в пряка
причинно-следствена връзка с вредите, тъй като връзката е опосредена
от издаването на индивидуалния административен акт от съответния
административен орган. Административният орган не действа при условията на
обвързана компетентност /да бъде задължен да издаде акта, за който е сезиран/,
а действа при условията на оперативна самостоятелност, т.е. същият може да
издаде или да откаже да издаде съответния акт. Нещо повече – право и задължение
на органа е да направи самостоятелни проверки по твърденията, да установи сам
наличието или липсата на предпоставките за издаване на акта, като по
административен ред събере необходимите доказателства, вкл. като състави сам
констативни протоколи. Поради това се разкъсва причинно-следствената връзка
между подаването на жалбите и вредите, изразяващи се в невъзможност да се
ползват обектите, тъй като е опосредена от действията
и актовете на компетентните административни органи.
Отделно от това
подаването на жалби е право, признато на всеки български гражданин от чл. 45
КРБ. Същото поведение не може да бъде окачествено като неправомерно. Упражняването
на права не може да бъде неправомерно поведение, неправомерна може да бъде само
злоупотребата с право. Такава не се твърди от ищците, но съдът счита за нужно
да наведе мотиви, че в настоящия случай не може да има злоупотреба, тъй като ответниците чрез подадените от тях жалби търсят защита на
собствените си права – правото на собственост върху терена, в който се
осъществява строителството. Злоупотреба с право има едва когато се установи при
условията на пълно и главно доказване, че правата, дадени на едно лице, се
ползват от него за цели, различни от тези, за които са предоставени, т.е. че
единствена причина за употреба на правото е да се нанесе вреда другиму. Едва
тогава е налице нарушаване на принципа да не се вреди другиму и привидната
употреба на право става неправомерна – злоупотреба. В настоящия случай обаче не
само, че не се твърди злоупотреба с право, но не се и установява от събраните
по делото доказателства. Във всички случаи ответниците
търсят защита на собствените си абсолютни права – правото на собственост върху
терена. Те защитават собствения си интерес, така както го разбират. Обективният
факт, че това влиза в противоречие с интересите на ищеца, не е достатъчно
основание да се приеме, че е налице неправомерно поведение от страна на ответниците.
Следва да се посочи
още, че макар и квалифицирани като противоправни,
ищците сочат, че действията или бездействията на ответниците
са неоснователни. Неоснователни обаче не означава противоправни.
За да бъдат противоправни същите следва да
противоречат на конкретна правна норма или на общото правило да не се вреди
никому. В конкретния случай няма наведено твърдение за противоречи на конкретна
правна норма. Не се установи и нарушение на принципа да не се вреди никому. А
дали са основателни или не, е въпрос на гледна точка и на преценка на
най-добрия собствен интерес.
Що се отнася до
бездействието на ответниците, разбирано от ищците
като отказ на ответниците да участват в процедурата
по узаконяване и по довършване на сградата, съдът намира следното:
Както активните
действия, така и избора на пасивно поведение – бездействие при защита на
собствени права, не представлява неправомерно поведение.
Отказът да подпишат
документи, на първо място не е бездействие, тъй като се осъществява чрез
активно поведение - изразяване на отказ да се извърши искано действие, активно
противопоставяне, изразяване на собствена позиция. Освен това отказът да бъде
подписан документ е право на всеки един от съсобствениците, доколкото защитава
собствените си права.
Отделно се установи
от доказателствата по делото, че активни действия от страна на ответниците във връзка със реално осъществяване на
строителство не са били необходими с оглед постигане на целения от ищците
резултат – издаване на необходимите в хода на строежа административни актове по
строителството /което се явява предпоставка за довършване на строителството и
въвеждане на сградата в експлоатация/. Установи се, че строителство е
осъществявано до ниво груб строеж и без участието на ответниците
/договор
за групов строеж и допълнително
споразумение към договора за групов строеж, безспорен факт между страните/.
Установи се още, че задължението за привеждане на сградата в съответствие с
предписанието от 31.10.2011г. на Главният архитект на район „Одесос"-
Община Варна /без посочване на адресат/, е било изпълнено и без участието на ответниците /безспорен между страните факт/, макар и не в
посочения шестмесечен срок, в резултат на което първоначално е издадено решение
за отказ № ***/02.05.2012г. от Главният архитект на район „Одесос"-Община
Варна, с което е отказал да узакони сградата, поради непривеждането й в
съответствие с одобрените инвестиционни проекти в дадения на собствениците
шестмесечен срок, а в последствие е издадено Удостоверение за търпимост №
34/04.07.2014г., от Главния архитект на район „Одесос"-Община Варна, в
което е прието, че строежът, находящ се в ******, е
приведен в съответствие с действащия за имота ПУП, ЗРП и ЧКЗСП, и е търпим.
Поради това съдът приема, че отново не се доказва пряка причинно-следствена
връзка между твърдените бездействия и вредите.
В заключение съдът
намира, че поради липса на всички необходими за уважаване на исковете
предпоставки – вреди, противоправно поведение и
причинна връзка между двете, предявените
искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Предвид изхода на
спора, съдът намира, че на ответниците се следват
разноски за производството. Искане за разноски е направил и доказателства за
сторени разноски е представил само ответникът П.Т.М., като в негова полза
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 800лв. – заплатено
възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, съгласно списъка по чл.
80 ГПК и представените доказателства за действителното им извършване.
Направеното от ищците по реда на чл.78, ал.5 ГПК възражение за прекомерност
съдът счете за неоснователно, при съобразяване с фактическата и правна сложност
на делото, вкл. броя на предявените искове.
Мотивиран от гореизложените съображения,
съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.И.Г., ЕГН **********
и П.С.Г., ЕГН ********** лично и като ЕТ „Г Ц за И П У-
П.Г."
ЕИК ***, адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез адв. М.Т. - ВАК срещу
Т.Д.И.,
ЕГН **********, адрес *** осъдителни искове с правно основание чл. 45 ЗЗД, за осъждане на Т.Д.И., да заплати на
П.С.Г., действаща
като едноличен търговец „Г Ц за И П У- П.Г." ЕИК *** сумата 2773.34 лв., представляваща обезщетение за претърпяна загуба за офис „**",
със застроена площ 52.15 кв.м. на партерен етаж, находящ се в ***, в поземлен имот с площ 302 кв.м. с идентификатор ***, поради
извършено плащане на наем към трето лице за периода от 21.12.2010г. до
21.12.2015г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска
-21.12.2015г. до окончателно изплащане на главницата; за осъждане на Т.Д.И., да
заплати на Н.И.Г. и П.С.Г. сумата 1770 лв., обезщетение
за пропуснати ползи от невъзможността на ищците да ползват, придобития в режим
на СИО апартамент № **, със застроена площ от 72.99 кв.м. на втори етаж, находящ се в жилищната сграда в ***, в поземлен имот с площ 302 кв.м. с идентификатор ***, за периода
от 21.12.2010г. до 21.12.2015г., ведно със законната лихва,
считано от предявяване на иска -21.12.2015г. до окончателно изплащане на
главницата; за осъждане на Т.Д.И., да заплати на Н.И.Г. сумата 1000 лв., обезщетение за пропуснати ползи от
невъзможността на ищеца да ползва офис- ателие № „**" на първи етаж, както и сумата 1000 лв., обезщетение за пропуснати ползи от
невъзможността да ползва 1/2 идеална част от апартамент № **, със застроена площ от 42.48 кв.м., които имоти са придобити от
ищеца в лична собственост, находящи се в жилищната
сграда в ***, в поземлен
имот с площ 302 кв.м. с
идентификатор ***, за периода
от 21.12.2010г. до 21.12.2015г., ведно със законната лихва, считано от предявяване
на иска -21.12.2015г. до окончателно изплащане на главницата; за осъждане на Т.Д.И.,
да заплати на П.С.Г. сумата 1000 лв., обезщетение за пропуснати ползи от
невъзможността на ищеца да ползва 1/2 идеална част от апартамент № ** със застроена площ от 42.48 кв.м., находящ
се в жилищната сграда в ***, в поземлен имот с площ 302 кв.м. с идентификатор ***, за периода от 21.12.2010г. до
21.12.2015г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска
-21.12.2015г. до окончателно изплащане на главницата, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.И.Г., ЕГН **********
и П.С.Г., ЕГН ********** лично и като ЕТ „Г Цза И П У- П.Г." ЕИК ***,
адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез адв. М.Т. –
ВАК срещу П.Т.М., ЕГН **********,
адрес: ***
осъдителни искове с правно основание чл. 45 ЗЗД, за осъждане на П.Т.М., да заплати на П.С.Г., действаща като едноличен търговец „Г
Цза И П У- П.Г." ЕИК *** сумата 2773.33 лв., представляваща обезщетение за претърпяна загуба за офис „**",
със застроена площ 52.15 кв.м. на партерен етаж, находящ се в ***, в поземлен имот с площ 302 кв.м. с идентификатор ***, поради
извършено плащане на наем към трето лице за периода от 21.12.2010г. до
21.12.2015г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска
-21.12.2015г. до окончателно изплащане на главницата; за осъждане на П.Т.М., да
заплати на Н.И.Г. и П.С.Г. сумата 1000 лв., обезщетение за пропуснати ползи от
невъзможността на ищците да ползват, придобития в режим на СИО апартамент № **, със застроена площ от 72.99 кв.м. на втори етаж, находящ се в жилищната сграда в ***, в поземлен имот с площ 302 кв.м. с идентификатор ***, за периода
от 21.12.2010г. до 21.12.2015г., ведно със законната лихва,
считано от предявяване на иска -21.12.2015г. до окончателно изплащане на
главницата; за осъждане на П.Т.М., да заплати на Н.И.Г. сумата 1000 лв., обезщетение за пропуснати ползи от
невъзможността на ищеца да ползва офис- ателие № „**" на първи етаж, както и сумата 1000 лв., обезщетение за пропуснати ползи от
невъзможността да ползва 1/2 идеална част от апартамент № **, със застроена площ от 42.48 кв.м., които имоти са придобити от
ищеца в лична собственост, находящи се в жилищната
сграда в ***, в поземлен
имот с площ 302 кв.м. с
идентификатор ***, за периода
от 21.12.2010г. до 21.12.2015г., ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска -21.12.2015г. до окончателно изплащане на главницата; за
осъждане на П.Т.М., да заплати на П.С.Г. сумата 1000 лв., обезщетение за пропуснати ползи от
невъзможността на ищеца да ползва 1/2 идеална част от апартамент № ** със застроена площ от 42.48 кв.м., находящ
се в жилищната сграда в ***, в поземлен имот с площ 302 кв.м. с идентификатор ***, за периода от 21.12.2010г. до
21.12.2015г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска
-21.12.2015г. до окончателно изплащане на главницата, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.И.Г., ЕГН **********
и П.С.Г., ЕГН ********** лично и като ЕТ „Г Цза И П У- П.Г." ЕИК ***,
адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез адв. М.Т. –
ВАК срещу В.И.М., ЕГН **********,
адрес: *** осъдителни искове с правно основание чл. 45 ЗЗД, за осъждане на В.И.М., да заплати на П.С.Г., действаща като едноличен търговец „Г
Цза И П У- П.Г." ЕИК *** сумата 2773.33 лв., представляваща обезщетение за претърпяна загуба за офис „**",
със застроена площ 52.15 кв.м. на партерен етаж, находящ се в ***, в поземлен имот с площ 302 кв.м. с идентификатор ***, поради
извършено плащане на наем към трето лице за периода от 21.12.2010г. до
21.12.2015г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска -21.12.2015г.
до окончателно изплащане на главницата; за осъждане на В.И.М., да заплати на Н.И.Г.
и П.С.Г. сумата 1000 лв., обезщетение за пропуснати ползи от
невъзможността на ищците да ползват, придобития в режим на СИО апартамент № **, със застроена площ от 72.99 кв.м. на втори етаж, находящ се в жилищната сграда в ***, в поземлен имот с площ 302 кв.м. с идентификатор ***, за периода
от 21.12.2010г. до 21.12.2015г., ведно със законната лихва,
считано от предявяване на иска -21.12.2015г. до окончателно изплащане на
главницата; за осъждане на В.И.М., да заплати на Н.И.Г. сумата 1000 лв., обезщетение за пропуснати ползи от
невъзможността на ищеца да ползва офис- ателие № „**" на първи етаж, както и сумата 1000 лв., обезщетение за пропуснати ползи от
невъзможността да ползва 1/2 идеална част от апартамент № **, със застроена площ от 42.48 кв.м., които имоти са придобити от
ищеца в лична собственост, находящи се в жилищната
сграда в ***, в поземлен
имот с площ 302 кв.м. с
идентификатор ***, за периода
от 21.12.2010г. до 21.12.2015г., ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска -21.12.2015г. до окончателно изплащане на главницата; за
осъждане на В.И.М., да заплати на П.С.Г. сумата 1000 лв., обезщетение за пропуснати ползи от
невъзможността на ищеца да ползва 1/2 идеална част от апартамент № ** със застроена площ от 42.48 кв.м., находящ
се в жилищната сграда в ***, в поземлен имот с площ 302 кв.м. с идентификатор ***, за периода от 21.12.2010г. до
21.12.2015г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска
-21.12.2015г. до окончателно изплащане на главницата, като неоснователни.
ОСЪЖДА Н.И.Г., ЕГН ********** и П.С.Г., ЕГН **********, адрес: *** ДА
ЗАПЛАТЯТ НА
П.Т.М., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 800лв. /осемстотин лева/, представляваща
разноски по делото за заплатено възнаграждение за защита и съдействие от един
адвокат, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в
регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 ГПК. На страните да се връчат
преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: