О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
Гр.Г.Т., 09. 07. 2019год.
Районен съд гр.Г.Т.в закрито заседание на девети
юли две хиляди и деветнадесета година,в състав:
Районен съдия:П. Петров
Като разгледа гр. д. № 00445/ 2018 год.,
констатира следното :
Производството по
делото е било по предявен от П.И.И. срещу ДЗИ, гр. Г.Т.иск за заплащане на
авторско възнаграждение по чл. 16, ал.5 ЗЗНСРПЖ и е завършило с Решение № 15 от
05. 02. 2019 год., с което иска е били уважен и ответникът е бил осъден да
заплати на ищеца претендираните парични суми като авторско възнаграждение
и общо разноски от 956. 00 лева, от
която сума- 106. 00 лева за платена държавна такса, депозит за вещо лице- 250
лева и 600 лева за платено адвокатско възнаграждение.
Против решението
е постъпила въззивна жалба от ответника, в която се съдържа и искане за
намаляване размера на платеното адвокатско възнаграждение от 600 лева от ищеца,
което е било признато в пълния му размер от съда с цитираното решение.
С отговор на
жалбата ищецът е оспорил основателността на искането.
Съдът, като взе
предвид, че по делото с исковата молба са предявени 2 иска- главен за
претендирано авторско възнаграждение в размер на сумата от 1898.28 лева за 2017
година и акцесорен иск за законната лихва върху главницата от завеждане на
делото до пълното издължаване, с приетото от съда изменение на иска по
главницата по размер, и че в производството е изслушана съдебно- счетоводна
експертиза, намери, че се касае до дело със завишена степен на правна и
фактическа сложност. Съгласно нормата на чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения минимално дължимия размер на
адвокатското възнаграждение при цена на иска от 1898 лева е 362 лева, а за
лихвата минималния размер е от 300 лева или общото възнаграждение в условията
на чл., т. 5 от Наредба № 1 следва да бъде 662.00 лева, като в случая ищецът е
заплатил минималния размер от 600 лева.
Съгласно чл. 78,
ал.5 ГПК при определянето на размера на присъденото адвокатско възнаграждение
съдът се ръководи и от действителната фактическа и правна сложност на делото. В
случая съдът, както по- горе е изложено, намира, че делото е със завишена
правна и фактическа сложност, поради което и с оглед чл. 7, ал.1, т.4 от
наредбата приема че не е налице прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение от 600 лева.
Воден от
изложените мотиви и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователно искането на ответника ДЗИ гр. Г.Т.за редуциране на заплатеното от
ищеца П.И.И. и признато от съда адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
Определението
подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от съобщението му до
страните.
Преписи от
определението да се изпратят на страните.
Районен
съдия: