№ 19209
гр. София, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20251110132562 по описа за 2025 година
Образувано е по искова молба на ***, с ЕИК: *** срещу П. Ц. П., ЕГН
**********. Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 2 от
КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца суми в размер на 596,12 лв.,
представляваща изплатено от *** застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски в размер на 25,00 лева, ведно със законната лихва
върху нея от датата на завеждането на исковата молба до пълното изплащане
на дължимите суми, ведно със съдебните разноски по делото, включително и
адвокатско възнаграждение.
Ищецът твърди, че на дата 01.12.2022 г. в района на гр. ***, ул. „***“
било реализирано ПТП с участието на МПС „***“, с рег. № ***, собственост
на *** П., управлявано от П. Ц. П. и МПС „***“ с рег. № ***, собственост на
„*** *** 99“ АД, управлявано от *** П.. Сочи, че според представения
протокол за ПТП, причините за произшествието се дължат по вина на П. Ц. П.,
който е бил неправоспособен и при маневра обратен завой не се съобразява с
преминаващото от лявата му страна МПС „***“, с рег. № ***, вследствие на
което му нанася материални щети. Поддържа, че МПС „***“ с рег. № *** бил
застрахован при ищеца със застрахователна полица, която е валидна към
момента на събитието. Изтъква, че в дружеството била заведена щета под №
*** от собственика на пострадалото МПС, като след извършена оценка на
щетата било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 571,12 лева.
Заявява, че видно от представения протокол за ПТП, П. Ц. П. е бил
неправоспособен водач на МПС към датата на извършване на ПТП.
С оглед на гореизложеното, счита, че е налице правен интерес от
предявяване на посочените претенции
1
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира отговор на искова
молба.
Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявените искове са процесуално допустими и основателни.
В съдебното заседание по делото с оглед на непредставянето в срок от
ответника на отговор на исковата молба, неявяването на ответника и техни
представители в първото съдебно заседание по делото, липсата на искане
делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие, указването на ответника на
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание, както и вероятната основателност на
исковете с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, с оглед на постъпилото искане от страна на
ищеца по чл.238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, СРС е прекратил съдебното дирене за произнасяне с
неприсъствено съдебно решение.
Съгласно чл.238 ал.1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Според чл.239 ал.1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение,
когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и когато
исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства; съгласно чл.239 ал.2 от ГПК
неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е достатъчно
да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза,
като видно и от представените по делото писмени доказателства, предявените
искове са вероятно основателни.
С оглед на наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение предявените искове са основателни и трябва да бъдат
уважени.
При този изход на делото, съдът следва да присъди в полза на ищеца
разноските в исковото производство, възлизащи в общ размер на 530 лв. – 50
лв. държавна такса, както и 480.00 лв. адв. възнаграждение.
Водим от горното и на основание на чл.239 във връзка с чл.238 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. чл. 500, ал. 2 от КЗ, П. Ц. П., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на ***, с ЕИК: ***, сумата от 596,12 лв., представляваща
2
изплатено от *** застрахователно обезщетение включващо ликвидационни
разноски в размер на 25,00 лева по заведена щета под № ***, ведно със
законната лихва върху нея от датата на завеждането на исковата молба до
пълното изплащане на дължимите суми
ОСЪЖДА П. Ц. П., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ***, с ЕИК:
***, разноски в исковото производство в размер на 530 лв.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ, съгласно чл. 239,
ал. 4 ГПК.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3