№ 438
гр. гр. Лом, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Лилия Й. Любенова Димитрова
при участието на секретаря Моника Ц. Василева
като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Димитрова Гражданско
дело № 20241620100301 по описа за 2024 година
Делото е образувано по депозирана искова молба от Д. К. И. ЕГН ********** срещу
„**********” ЕООД, ЕИК *********. Иска се постановяване на съдебно решение, с което
ответникът „**********” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: обл.
******* общ. ********, гр. ******* ул. „******” № *, представлявано от управителя Е. А.
Т., да бъде осъден да заплати на ищеца Д. К. И. ЕГН ********** с адрес: гр. ******,
ж.к.********, ул. ********** №**, парична сума в обща размер на 1077,60 лева /хиляда
седемдесет и седем лева и шестдесет стотинки/, представляваща вземания за стопанската
2022/2023г., както следва:по Договор за аренда на земеделска земя, вписан в Служба по
вписвания гр. ******, вх. peг. № *** от **.0*.20** г., акт **, том *, за поземлен имот с
идентификатор ******** задължението е в размер на 87,00 лв. /осемдесет и седем лева/, по
Договор за аренда на земеделска земя, вписан в Служба по вписвания гр. ******, вх. peг. №
**** от **.**.20** г., акт ***, том *, за поземлен имот с идентификатор ********,
задължението е в размер на 400,08 лв. /четиристотин лева и осем стотинки/, по Договор за
аренда на земеделска земя, вписан в Служба по вписвания гр. ******, вх. peг. № ** от
**.0*.20** г., акт **, том **, за поземлен имот с идентификатор *********, задължението е в
размер на 590,52 лв. /петстотин и деветдесет лева и петдесет и две стотинки/, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда – 12.02.2024г., до датата на
издължаване на дължимите суми.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е собственик на следните недвижими имоти
/земеделски земи/ в землището на с. ********, общ.********, обл.********:
-поземлен имот с идентификатор ********, по силата на Нотариален акт вписан в
Служба по вписвания гр. ******, вх. per. № 2**** от **.**.20** г., акт **, том *;
-поземлен имот с идентификатор ********, по силата на Нотариален акт вписан в
Служба по вписвания гр. ******, вх. per. № ****от **.**.20** г., акт **, том *;
-поземлен имот с идентификатор *********, по силата на Нотариален акт вписан в
Служба по вписвания гр. ******, вх. per. № **** от **.0*.20** г., акт **, том *;
За закупуването на тези имоти ответникът „**********” ЕООД бил уведомяван
своевременно с уведомителни писма със следните изходящи номера: № ***/14.12.2020 г., №
***/17.03.2021 г., № ***/26.07.2021 г. Твърди се, че ответникът ползва имотите за
1
стопанската 2022/2023г. на правно основание - вписани Договори за аренда на земеделска
земя, и следователно дължи арендни плащания, както следва:
-По Договор за аренда на земеделска земя вписан в Служба по вписвания гр.
******, вх. peг. № *** от **.0*.20** г., акт **, том *, за поземлен имот с
идентификатор******** задължението е в размер на 87,00 лв. /осемдесет и седем лева/.
-По Договор за аренда на земеделска земя вписан в Служба по вписвания гр.
******, вх. peг. № **** от **.**.20** г., акт ***, том *, за поземлен имот с идентификатор
********, задължението е в размер на 400,08 лв. /четиристотин лева и осем стотинки/.
-По Договор за аренда на земеделска земя вписан в Служба по вписвания гр.
******, вх. peг. № ** от **.0*.20** г., акт **, том **, за поземлен имот с идентификатор
*********, задължението е в размер на 590,52 лв. /петстотин и деветдесет лева и петдесет и
две стотинки/.
Общият размер на задължението към ищеца за горепосочените имоти се сочи, че
възлиза на 1077,60 лева /хиляда седемдесет и седем лева и шестдесет стотинки/, дължими
съгласно гореописаните договори за аренда на земеделска земя до 31.12 на съответната
календарна година, в която изтича стопанската. Твърди се, че всички срокове за плащане на
дължимото за стопанската 2022/2023г. са изтекли, а след многократни опити да бъде
постигнато споразумение, погасяване на задължението от страна на ответника не е
извършено.
Претендират се направените разноски в производството.
Ищецът съгласно чл. 129, ал. 4 ГПК е посочил следната банкова сметка: BIC:
*******, IBAN: *******************, Титуляр: Д. К. И..
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв.П.М.. Поддържа исковата
претенция, като сочи, че след подаване на исковата молба ответникът е заплатил на ищеца
претендираната главница. Представено е платежно нареждане. Иска се присъждане на
разноските по делото.
Ответникът в съдебно заседание не се явява, не се представлява, не сочи
уважителни причини за неявяването си.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация по чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ и по чл. 86 от ЗЗД.
За възникване претенцията на ищеца следва да се е осъществил следният
фактически състав: наличието на валидно сключен(и) договор(и) за аренда с предмет -
процесните имоти, което облигационно правоотношение да обвързва страните по делото
(вкл. уведомяване за настъпило правоприемство), уговорен размер на арендното плащане;
изискуемост (настъпил падеж) на вземането на ищеца, който следва да е изправен кредитор,
неизпълнение на задължението за заплащане на договорената арендна цена в срок.
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е
указал на страните, че всяка от тях носи доказателствената тежест на твърдените в нейна
полза обстоятелства. Съдът е указал, че в тежест на ищцовата страна е да докаже, че за
претендирания период от време е налице валидно обвързващ страните договор(и) за аренда
на земеделска земя с предмет - описаните имоти, в т.ч. че ищецът е заместил като страна
арендодателя по договора(ите); че ищецът е изправен кредитор по този (тези) договор(и),
следва да докаже уговорения между страните размер на арендното плащане, както и че
падежът на задължението за заплащане на уговорената цена е настъпил. Указано е, че
ответникът следва да докаже възраженията си, ако навежда такива, вкл. положителния факт
на погасяване на дълга, респ. фактите, които изключват, унищожават или погасяват правото
2
на ищеца за претендирания период.
С доклада по делото съдът е приел за ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: че ищецът е собственик на недвижими имоти /земеделски земи/ находящи се
в землището на с. ********, общ.********, обл.********: поземлен имот с идентификатор
******** по силата на Нотариален акт вписан в Служба по вписвания гр. ******, вх. per. №
2**** от **.**.20** г., акт **, том *; поземлен имот с идентификатор ********, по силата на
Нотариален акт вписан в Служба по вписвания гр. ******, вх. per. № ****от **.**.20** г.,
акт **, том *; поземлен имот с идентификатор *********, по силата на Нотариален акт
вписан в Служба по вписвания гр. ******, вх. peг. № **** от **.0*.20** г., акт **, том *; за
правоприемството в собствеността на тези имоти ответникът „**********” ЕООД е бил
уведомен с уведомителни писма, със следните изходящи номера: № ***/14.12.2020 г., №
***/17.03.2021 г., № ***/26.07.2021 г. Тези имоти са предмет на описаните в исковата молба
три броя арендни договори, сключени между праводателите на ищеца и ответника.
Видно от приложения в заверен препис Договор за аренда от ****г., същият е
сключен за срок от 10 стопански години, считано от 01.10.2016г. до 01.10.2026г. Уговорено е,
че натуралното плащане се извършва един месец след прибиране на реколтата, а паричното
след приключване на съответната стопанска година, но не по-късно от края на календарната
година в брой или по друг начин, определен от арендодателя.
Въз основа на приложения в заверен препис Договор за аренда от **.**.****г. се
установи, че същият е сключен за срок от 10 стопански години, считано от 01.10.2013г. до
01.10.2023г. Уговорено е, че натуралното плащане се извършва един месец след прибиране
на реколтата, а паричното след приключване на съответната стопанска година, но не по-
късно от края на календарната година в брой или по друг начин, определен от арендодателя.
Видно от приложения в заверен препис Договор за аренда от **.**.****г., същият е
сключен за срок от 10 стопански години, считано от 01.10.2013г. до 01.10.2023г. Уговорено е,
че натуралното плащане се извършва един месец след прибиране на реколтата, а паричното
след приключване на съответната стопанска година, но не по-късно от края на календарната
година в брой или по друг начин, определен от арендодателя.
Тоест установи се, че страните са валидно обвързани за стоп.2022/2023г. от
посочените арендни договори, като падежът на вземанията на ищеца е бил настъпил към
момента на депозиране на исковата молба – 12.02.2024г., т.е. същите са изискуеми.
По делото се установи въз основа на представеното преводно нареждане от
******** (заверен препис), че на 10.06.2024г. (след завеждане на исковата молба в съда – на
12.02.2024г.) по сметка на ищеца от страна на ответника е преведена сума в размер на
1077,60 лв. (претендираната главница). Основанието за плащане, посочено в преводното
нареждане, е „разпореждане на РС Лом/11.03.24г. ГД 20241620100301“.
Това обстоятелство не е спорно между страните, предвид заявеното от ищеца в
съдебното заседание.
По делото не е извършено от страна на ответника изрично признание на иска, нито
има искане, отправено от ищеца, за произнасяне с решение съобразно признанието, с оглед
което не може да бъде постановено решение по реда на чл. 237 ГПК.
Съдът, като съобрази изложеното, както и разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК,
съгласно която следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска,
които са от значение за спорното право, намира, че към настоящия момент интересът на
кредитора-ищец е удовлетворен за претендираната главница, доколкото това гражданско
притезание е погасено от ответника в хода на производството, което обуславя крайният
извод за отхвърляне на предявения иск за сумата от 1077,60лв., поради извършено плащане
след образуване на делото.
По делото обаче се претендира и лихва върху главницата от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното издължаване на сумите. Съдът не е десезиран за това
вземане и следователно дължи произнасяне.
3
С оглед основателността на претенцията за сумата, представляваща главница (макар
с оглед чл. 235,ал.3 ГПК същата да следва да се отхвърли като погасена чрез плащане в хода
на делото), и предвид изтичането на указания в договора за аренда срок за плащане
ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение на ищеца, т.к. в случая приложение
намира разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съгласно която когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
Претендира се лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба в съда -
12.02.2024г., до издължаване на сумата -10.06.2024г.
Изчислена с общодостъпен онлайн калкулатор на уеб адрес:
https://irinakonstantinova.com/kalkulator-zakonna-lihva/ , законната лихва върху главницата от
1077,60 лв. за посочения период е в размер на 49,53 лв., поради което съдът следва да
присъди посочения размер на лихвата за забава.
С оглед горното исковите претенции се явяват основателни и доказани, като
претенцията за главницата в размер на 1077,60 лв. следва да бъде отхвърлена поради
плащане в хода на производството, а тази за лихва за забава за периода от завеждане на
исковата молба в съда - 12.02.2024г., до издължаване на сумата -10.06.2024г. - следва да бъде
уважена.
Относно разноските:
Отговорността за разноските по делото по чл. 78 от ГПК е облигационно
правоотношение между страните по спора, има материалноправен характер, обхваща само
разноските за производството, направени от насрещната страна по делото, страната не може
да бъде освободена от нея, обусловена е винаги от изхода на спора и може да бъде
реализирана само във висящ исков процес.
Съгласно процесуалноправната норма, обективирана в разпоредбата на чл. 81 от
ГПК, разноските по делото се присъждат с окончателния акт, а окончателният акт е
решението по същество или определението за прекратяване на делото поради
недопустимост.
В настоящия случай претенцията за главницата в размер на 1077,60 лв. следва да
бъде отхвърлена поради плащане в хода на производството, а тази за лихва за забава за
периода от завеждане на исковата молба в съда - 12.02.2024г., до издължаване на сумата -
10.06.2024г. - следва да бъде уважена, така крайният извод на съда е обусловен от стореното
в хода на производството от ответника плащане, което е отчетено по арг. от чл. 235, ал. 3 от
ГПК. Съдът като взе предвид конкретиката на казуса, счита, че разноските следва да останат
в тежест на ответника, доколкото последният с поведението си е дал повод за завеждане на
настоящото исково производство предвид настъпилия падеж на вземанията по процесните
договори за аренда и с оглед уведомителните писма с инкорпорирана в тях покана за
плащане на новия собственик с изх. № ***/14.12.2020г., ***/17.03.2021г., ***/26.07.2021г.,
изпратени от ищеца до ответника и получени от последния съответно на 17.12.2020г.,
19.03.2021г., 29.07.2021г., които дати предхождат образуването на делото, и с оглед неговото
бездействие в тази връзка.
Въз основа на горното и след съобразяване с представения списък по чл. 80 ГПК от
страна на ищеца и наличните по делото доказателства за заплатени разноски, настоящият
състав намира, че в полза на ищеца следва да се присъди сумата в размер от 550 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. и 150 лв. платена по делото
държавна такса.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените осъдителни искове с правна квалификация по чл. 79 от
4
ЗЗД във вр. с чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ от ищеца Д. К. И. ЕГН ********** с адрес: гр. ******,
ж.к.********, ул. ********** №**, срещу ответника „**********” ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: обл. ******* общ. ********, гр. ******* ул. „******”
№ *, представлявано от управителя Е. А. Т., за осъждане на ответника да заплати на ищеца
парична сума в обща размер на 1077,60 лева /хиляда седемдесет и седем лева и шестдесет
стотинки/, представляваща вземания за стопанската 2022/2023г., както следва:
-по Договор за аренда на земеделска земя, вписан в Служба по вписвания гр.
******, вх. peг № *** от **.0*.20** г., акт **, том *, за поземлен имот с идентификатор
******** задължението е в размер на 87,00 лв. /осемдесет и седем лева/,
-по Договор за аренда на земеделска земя, вписан в Служба по вписвания гр.
******, вх. peг № **** от **.**.20** г., акт ***, том *, за поземлен имот с идентификатор
********, задължението е в размер на 400,08 лв. /четиристотин лева и осем стотинки/
-по Договор за аренда на земеделска земя, вписан в Служба по вписвания гр.
******, вх. peг № ** от **.0*.20** г., акт **, том **, за поземлен имот с идентификатор
*********, задължението е в размер на 590,52 лв. /петстотин и деветдесет лева и петдесет и
две стотинки/,
КАТО ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ след предявяване на исковата молба.
ОСЪЖДА на осн. чл. 86 ЗЗД „**********” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: обл. ******* общ. ********, гр. ******* ул. „******” № *,
представлявано от управителя Е. А. Т. да заплати на Д. К. И. ЕГН ********** с адрес: гр.
******, ж.к.********, ул. ********** №**, законната лихва (лихва за забава) върху
главницата от 1077,60лв. в размер на 49,53 лв. /четиридесет и девет лева и петдесет и три
ст./, за периода от завеждане на исковата молба в съда - 12.02.2024г., до издължаване на
сумата -10.06.2024г.
ОСЪЖДА „**********” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: обл. ******* общ. ********, гр. ******* ул. „******” № *, представлявано от
управителя Е. А. Т. да заплати на Д. К. И. ЕГН ********** с адрес: гр. ******,
ж.к.********, ул. ********** №**, сумата от общо 550 лв. (петстотин и петдесет лева),
представляваща сторените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Монтана в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
5